„Посещенията при зъболекарите намаляха през миналата година на пандемия, но при стоматолозите е най-добре защитената среда от вируса. Другата равносметка за изминалата година е, че българите продължават да занемаряват здравето на устата и на зъбите си“. Това коментира в предаването „Хоризонт до обед“ председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков.

„Ние също сме на първа линия като останалите лекари, още повече, че има недобросъвестни пациенти, които крият, че са болни, а ние сме на 34 сантиметра от лицето на всеки пациент. Имаме заразени и преболедували колеги, има и починали. Броят им е малък, но ние не събираме данни за това“, поясни д-р Шарков.

„Стоматолозите влизат в първа фаза на ваксинацията и тя при нас започна. Има обаче недостиг в момента на ваксини, защото има забавяне в доставките, но това е в целия свят, не е само при нас. Аз съм в Борда на Световната дентална федерация и във всеки един момент получаваме информация“, каза още д-р Шарков.

По думите му би трябвало неизползваните флакони с  да се насочат към лекари по дентална медицина.

Източник: БНР

През лятото на миналата година Кирил Ананиев, здравен министър по това време, обяви на пресконференция в МЗ, че у нас тече клинично проучване, което има за цел да докаже ефекта от прилагането на препарата Ивермектин при пациенти с COVID-19. Добре познатият от десетилетия препарат е прилаган с успех при малария, инфекция, причинена от вирусите Заки и Ебола, както и при паразитното заболяване краста.

Възложител на проучването е българската компания „Хювефарма“ и дизайнът му го определя като „многоцентрово, двойно-сляпо, плацебо-контролирано, което цели изследване на безопасността, поносимостта и ефикасността на „Ивермектин“ HUVE-19 при пациенти с доказана инфекция със SARS-CoV-2 (COVID-19) и с проявена клинична симптоматика“.

Първоначално в проучването бяха включени 9 болници, по-късно към тях се присъединиха още клиники и отделения.

По информация на МЗ това са: Клиниката по вътрешни болести при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Инфекциозните отделения на МБАЛ в Пазарджик, Горна Оряховица, Хасково и Благоевград, Пулмологичното отделение на СБАЛББ – Перник, Клиниката по вътрешни болести с Отделение по ендокринология и метаболитни заболявания на „УМБАЛ – Пълмед“ – Пловдив; Отделението по пневмология и фтизиатрия във Втора МБАЛ – София, Трета клиника по неспецифични белодробни болести в МБАЛББ „Света София“, Второ отделение по вътрешни болести в МБАЛ „Света Каридад“ в Пловдив; Първа клиника по инфекциозни болести нън ВМА – МБАЛ-София, Пневмологичното отделение на СБАЛПФЗ-Враца и COVID-клиниката на Аджъбадем Сити Клиник – София – Младост.

Какви показва опитът на медиците, прилагали медикамента в COVID-отделението на Aджъбадем Сити Клиник – София – Младост?

„Мога да потвърдя, че ефектът бе положителен както върху клиничните симптоми, така и върху лабораторни показатели на колегите, които бяха лекувани. Намаля кашлицата и задухът, спадна температурата, понижиха се важни лабораторни показатели като CRP например. Имаме и емпиричен опит в извънболнични условия под формата на състрадателна употреба, също с позитивни резултати“. Това сподели пред Zdrave.net проф. Иво Петров, медицински директор на болницата и ръководител на Клиниката по кардиология и ангиология в нея.

„Това, което стана характерно за тази пандемия, са бомбастичните твърдения и в двете посоки за много медикаменти. Подчертавам, че Ивермектин е утвърден като част от комплексни терапевтични протоколи, прилагани при COVID, а не като единствено лечение“, каза още проф. Петров.

Източник: zdrave.net

Д-р Цветелина Великова е клиничен имунолог и уноверситетски преподаватал по тази дисциплина в Медицинския факултет на СУ „Св.Климент Охридски“. Научните й интереси са са в няколко области – имунология на гастроинтестиналния тракт, мукозен имунитет, автоимунитет, имунотерапия, цитокини, модерни методи за диагностика, имуногенетика. Днес разговаряме с нея по темата за ваксините срещу COVID-19 и особеностите на тяхното приложение при специфични групи пациенти като например такива с автоимунни и онкологични заболявания, както и за етичните аспекти на ваксинирането.

Д-р Великова, ваксинационната кампания срещу COVID-19 вече започна, но като че ли все още обществото не е добре информирано и подготвено за тази стъпка. Ето защо първият ми въпрос към Вас е – оправдани ли са страховете от ваксината срещу тази инфекция?

Страховете, свързани с вируса, са по-основателни, отколкото тези, свързани с ваксините срещу него. Естественото преболедуване често е непредсказуемо, тежко, свързано с повишен риск за влизане в болница или смърт. Още не са известни и дълготрайните поражения върху здравето на преболедувалите и оздравелите. От друга страна данните от изпитванията на ваксините показват висока ефективност и ниска честота на нежелани лекарствени реакции.

Преди дни в интервю по БНР заявихте, че когато не е постигнат отговор с една ваксина, трябва да се прибегне към друг тип ваксина. Това поражда няколко въпроса – как следва да бъде установен фактът, че няма отговор, как могат да се разгърнат такива изследвания на организационно ниво, по какви критерии ще бъде подбрана следващата ваксина, която ще бъде различна от първата, как ще се проследи нейният ефект. Какво е Вашето мнение?

Правят се изследвания на имунитета, който се развива, както след инфекция, така и след ваксина. Изследват се не само нивата на антитела, но и количеството и функционалната активност на T лимфоцитите, насочени срещу SARS-CoV-2. Тепърва ще се сравняват имунологичните отговори от различните ваксини.

Ако при някои ваксинирани се установи, че няма имунен отговор след ваксиниране, то тогава може да се подбере друга ваксина. Хубавото е, че това се очаква само при около 5-10{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от хората. Трябва да бъде установена и каква е причината за липса на ваксинален отговор. Част от тях може да имат и имунен дефицит или причината да е тежка имуносупресивна терапия.

Все още не може да се каже какъв ще бъде протоколът за ваксиниране при липса на ваксинален отговор след дадена ваксина. Тук ще играе роля и по-голям брой ваксинирани, които ще предпазят по този начин себе си, но и близките и семействата си, както и хората, които не могат да се ваксинират или са с недостатъчен имунен отговор след ваксинация.

Тук е мястото да Ви попитам – оправдани ли са страховете към mRNA ваксините, които навлизат първи в целия свят? Недоверието към тях в повечето случаи е породено от твърденията, че това е една нова технология, а клиничните изпитвания са били много кратки. Как ще коментирате?

Ваксините, базирани на РНК, са сравнително „млади“, защото се проучват от около 30 години. Пандемията COVID-19, обаче, даде възможност да се преодолеят някои ограничения като недостатъчно финансиране и дългите административни процедури, като по този начин създаването и одобряването им при хора беше улеснено. Рекорден брой лица се включиха в изпитването им, а данни се представяха текущо на регулаторните органи, което доведе до по-бързо аргументирано взимане на решение за одобрението им.

Тук е мястото отново да се наблегне на факта, че не е съкращавано време от самото клинично изпитване – фази I, II и III. Всъщност те са провеждани често паралелно. Така, доказаната безопасност и ефективност на РНК ваксините е надеждна. Също така фаза III продължава поне две години, едновременно със сегашното протичане на фаза IV.

На този фон посочете накратко и основните характеристики и предимства на другите типове ваксини…

В момента 60 ваксини са включени в общо 152 проучвания в 41 страни по света. Съществуват разнообразни подходи за изграждане на защитен имунитет срещу SARS-CoV-2. И все пак основните са четири: цял вирус (инактивиран или отслабен), вирусен вектор (репликиращ се и нереплициращ се), нуклеинова киселина (РНК, ДНК) и протеини (протеинова субединица, вирусоподобни белтъчни частици). Всички ваксини целят да „запознаят“ имунната система с антигени на вируса така, че да се получат ефективни имунни отговори. По този начин те ще противодействат на навлизането на вируса в човешките клетки и причиняването на инфекция. Независимо от вида ваксина, целта е заболяването да бъде предотвратено или то да протече леко.

Трябва ли да се ваксинират хората с доказани автоимунни заболявания, може ли ваксината сама по себе си да предизвика автоимунно заболяване?

Европейската лига за борба с ревматичните заболявания (EULAR) излезе наскоро с препоръки за ваксиниране на пациентите с автоимунни заболявания срещу COVID-19. Знае се, че при тях инфекцията с коронавируса е нежелателна и може да доведе до релапс на заболяването. Като ограничение се смята и тежката имуносупресивна терапия, която може да доведе до намален имунен отговор към вируса след ваксината.

По отношение на РНК ваксините съществува теоретичен риск за обостряне на заболяването поради възможно активиране на съществуващи в организма автореактивни клетки, насочени към собствения организъм. Въпреки това се смята, че ваксините не са достатъчен фактор за възникване на автоимунни заболявания.

И един сходен, но не по-малко важен въпрос – какъв трябва да бъде подходът при пациенти с онкологични заболявания?

При пациентите с онкологични заболявания също силно се препоръчва ваксинирането, тъй като естественото преболедуване с коронавирусна инфекция е рисково при тях.

Ваксините, базирани на иРНК срещу незаразни болести (напр. при меланом), са тествани при пациенти с ракови заболявания през последните 10 години, без да има сериозни притеснения за безопасността. Ретроспективните проучвания при пациенти на химиотерапия показват добра ефективност на противогрипната ваксина, затова се смята, че биха развили добър имунен отговор и срещу коронавируса след ваксинация. Разбира се, необходимо е да се натрупат повече данни, за да може да се дадат по-конкретни препоръки при пациентите с различни онкологични заболявания.

И, вместо финал нека се спрем на въпроса за етичните аспекти на ваксинирането – пожелателния характер, имунизационните паспорти…

Според мен пожелателният характер на ваксините срещу COVID-19 ще се запази. Но би било добре хората да осъзнаят, че това е шанс да предпазят себе си и близките си от тежка инфекция и смърт, както и начин да се върнем по-бързо към нормалния начин на живот.

Имунизационните паспорти вероятно ще бъдат въведени, но ограничено. Говори се, че туризмът ще е един от отраслите, които биха въвели подобни имунизационни паспорти.

Източник: zdrave.net

Има редица неясноти – за информираното съгласие, както и за проследяването на ефекта от ваксините срещу Covid-19 при тези лица

Сериозни проблеми се очертават с предстоящата ваксинация срещу Covid-19 в старческите домове, в домовете за болни с деменция и в домовете за хора с умствена изостаналост.

В някои от домовете социалните работници на този етап отказват да поемат отговорност за ваксинацията на хората, които не могат да направят самостоятелен избор за имунизация и имат множество придружаващи заболявания. Проблем се очертава и с декларациите за информирано съгласие, които са задължително условие преди поставянето на доброволната ваксина.

На този етап няма и яснота къде ще бъдат направени ваксинациите – в социалните домове или при личните лекари.

Десетки са домовете, центровете за настаняване от семеен тип, преходните и защитените жилища в област Велико Търново, в които предстои домуващите и персоналът да бъдат доброволно ваксинирани срещу Covid-19. От РЗИ Велико Търново съобщиха, че на този етап имат декларирано съгласие от 137 души от персонала и от 419 от настанените в социалните институции за ваксинация, но не и отговор на въпроса какъв процент е това.

Най-проблемна се очертава предстоящата имунизация за хората с умствена изостаналост и болните с деменция. Заради естеството на заболяването си тези хора не могат да направят самостоятелен, осъзнат и информиран избор за ваксинация, защото не разбират за какво става въпрос. Вариантите са два – близките да вземат решение, а за хората без близки изборът се прави от социалния работник или ръководството на социалната институция.

Пред тази дилема са изправени домът, преходното жилище и центърът за настаняване от семеен тип за пълнолетни с умствена изостаналост във великотърновското село Церова кория, където 42-ма души персонал се грижат за 71 болни с интелектуални затруднения. Проблемът е комплексен, пояснява Нина Ненкова, директор на трите социални институции в Церова кория:

„Хората не са само с умствена изостаналост, те имат и съпътстващи заболявания, имат поддържащи терапии. Говорим за една комбинирана патология. Трябва да бъде съобразено общото им здравословно състояние със специфичните им особености. Информираното съгласие, което трябва да бъде подписано, дори на тези, които близките ги представляват, те не живеят в Церова кория, те живеят в страната. Те го дават по телефона като съгласие, а трябва да има писмен документ. Има такива, които категорично отказват на този етап“.

Едва десетина процента от персонала и не повече от 20 на сто от домуващите в трите социални институции за хора с умствена изостаналост засега са с положително становище за доброволна антиковид ваксинация.

Още по-сложно става с хората, които нямат близки, коментира Нина Ненкова.

„Техният законен представител е служител на дома, той не е медицинско лице. Тук отговорността е съвсем различна от това да вземеш решение за себе си или за детето си. Трябва много добре да бъдат обмислени. На този етап ще се въздържим за тези хора, защото голяма част от тях имат алергии, голяма част от тях имат онкологични заболявания, съпътстващи, имат автоимунни заболявания. За мен решението за поставяне на ваксина трябва да бъде на лекарите, а не наша, на социалните работници.“

Ситуацията се заплита още повече, когато дойде денят Х за ваксинацията, предупреждава Нина Ненкова, ръководител на трите социални институции за пълнолетни с умствена изостаналост в Церова кория.

„Къде ще бъдат ваксинирани, кой ще ги ваксинира? Ако ще е личният лекар – личният лекар на потребителите е един, а на персонала са различни на тези хора, които са заявили. Впоследствие обаче – наблюдението на тези хора, това е друг тънък момент. При нас са с умствена изостаналост и голяма част от тях са с глухонемота, невладеещи жестомимика. Обратната връзка е много деликатна и специфична. Кой ще проследи състоянието им в последствие? Те не са в състояние да кажат какво им е. После кой ще носи отговорността – този, който се е подписал“.

Домът в село Горско Косово, община Сухиндол Снимка: БГНЕС

Подобен е и проблемът с ваксинацията в дома за възрастни с деменция в село Горско Косово в община Сухиндол. Управителят Вера Дукова изтъква, че са проведени разговори с домуващите, както и с техните близки по телефона. В дома за дементноболни също има потребители, които нямат близки и за тях решението за имунизацията е на ръководството. Взето е на принципа риск печели, риск губи.

„Риск винаги има от всяка една ваксина. Но ако погледнем от другата страна на нещата, че това все пак са достатъчно възрастни хора, изложени са на риск, тъй като имат редица други заболявания, които, ако бъдат заразени с Covid, биха се усложнили и довели до тяхната смърт, смятаме, че това е по-доброто решение“.

38 са дементноболните в дома в Горско Косово. През миналата година са починали 18 от домуващите. Нямаме причина за смъртта Covid, уверява Вера Дукова и уточнява, че досега домът се е опазил от заразата, случаите са били два – на перачка и на готвачка от персонала. За 20 от домуващите близките са изпратили по пощата писма, в които със свободен текст дават съгласието си за ваксиниране, допълва Вера Дукова. Служителите в дома за дементноболни не са единодушни в желанието си за имунизацията.

„Всеки е на различно мнение. Има хора, които са за ваксинацията. Има хора, които ще откажат ваксиниране. Да кажем, че 50 на 50 е процентът на хората от персонала, които желаят да бъдат ваксинирани на този етап, други предпочитат да изчакат малко във времето“.

Най-лесно се очертава да се случи имунизацията в старческите домове. В област Велико Търново най-големият дом за възрастни хора е „Венета Ботева“. В късната есен коронавирусът засегна 21 души от 59-членния персонал и 35 от потребителите, като 12 от възрастните починаха от заразата, която усложни придружаващите им заболявания. В старческия дом във Велико Търново са останали 100 жени и мъже, казва управителят Зорица Радловска.

„От персонала има по-голяма активност. Почти 50{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} от колегите са изявили желание за ваксинация. При възрастните хора може би страхът от придружаващите заболявания – една трета от домуващите. И аз съм сигурна, че след като мине първата вълна, ще има още повече желаещи. Явно хората искат да видят какво ще се случи как ще се случи, а и доста скоро преболедуваха“.

Хората от старческия дом във Велико Търново са благоразположени и си чакат ваксинацията.

„Моята лична лекарка изрично ме е предупредила да се ваксинирам. Каквото има да минава, то ще мине. И в кафез да се скрия, пак ще дойде. Спасението е ваксината“.

„Аз съм един от първите по желание. Аз спортувам и затова при мен нещата са малко другояче. Но болестта не прощава на никого – нито на спортиста, нито на лекаря“.

„Ние сме го изкарали с моя съпруг много тежко. Всеки си преценява, някой може да има нещо, което да го спира, съобщават по медиите за алергии. Всеки за себе си преценява. Ние сме преценили, че трябва. Аз съм в рискова група с белодробно заболяване“.

„Вдигнах температура, никакъв апетит нямах, никакви силички нямах. Това трае цял месец, даже и половина. Такова нещо съм изживяла. Не мога да си помисля, че втори път мога да го изживявам. Получила съм съвет от медицинските лица. Затова реших, че трябва да се ваксинирам“.

Желание, въпроси и опасения има, чакат се отговорите и ваксините.

Източник: БНР