Тъй като всеки може да упражнява правото си на свободно изразяване, предложения като забраната на търговските дружества в здравеопазването биват представяни като панацея за проблемите на здравната система. Разбира се, правото на свободен изказ не те освобождава от правото да грешиш. Това пише в коментар за в. „24 часа“ здравният икономист Аркади Шарков.
По думите му идеята като цяло е лоша, защото премахването на статута на болниците като търговски дружества ще позволи техните загуби и неефективно управление да бъдат прикрити. „От друга страна, ще се засили функцията им като инструмент за политическо влияние. От трета – субсидирането на ежегодно фалиращи дружества е като да се изливат туби с бензин в огън. Връщайки се към последните общински избори – нямаше нито един кандидат за кмет, който да обещае приватизация, консолидация или ликвидация на лечебно заведение“, отбелязва Аркади Шарков.
Той е категоричен, че ако все пак такава забрана се случи, проблемите ще останат, качеството ще бъде ниско, но данъкоплатците ще платят повече за това.
Икономистът подчертава, че търговски дружества означава повече прозрачност за това къде и как се изразходват парите. „Превръщането на лечебните заведения в такива на бюджетна издръжка ще върне България в средата на XX век“, предупреждава той.
Аркади Шарков припомня последните изменения в Закона за извънредното положение, които позволяват на държавата при необходимост да субсидира лечебните заведения с над 50{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} разкрити COVID-19 легла. Експертът допълва, че подобна практика се реализира и в други държави от ЕС, създавайки устойчивост на бюджетите по време на криза.
Отговорът на въпроса „По колко начина плащаме за здравеопазване?“ сега е само един: „По много!“, казва той и обръща внимание на заблудата, че данъкоплатците плащат за здраве само през 8{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60}-ната здравна осигуровка към бюджета на НЗОК. „Всъщност по 7 различни начина всеки гражданин заплаща за здраве – чрез данъци към централния бюджет, през местни данъци и такси, чрез здравноосигурителни вноски, с официални доплащания за лекарства и медицински изделия, чрез регламентираните доплащания за дейност и избор на екип, през доброволно здравно осигуряване и, разбира се, с плащания „под масата“. Проблемът с плащането по-скоро е съсредоточен в доплащанията от джоба, които са висок процент, както се вижда от докладите на Европейската комисия – между 60 и 70{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} за лекарства, между 15 и 20{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} за болнична помощ и средно между 25 и 30{41a763307743f2e46a847de41c12b85a25c7564ec06d8f319a17ee4c6adbfe60} за извънболнична“, посочва експертът и защитава идеята за официализиране на доплащанието в лечебните заведения.
Той се спира и на темата за симетрията на информацията, която според него е от изключителна важност за подобряване на качеството и цената на здравните услуги. Когато става въпрос за планова операция или дейност, пациентът има възможност да избере лечебното заведение, екипа и евентуално медицинското изделие, ако се налага, казва Аркади Шарков и подчертава, че това, което липсва, е публичен регистър на цените, от който всеки лекуващ се да може да избере стойността на неговото лечение спрямо възможностите, с които разполага.
„Всяка публичност на цените води до конкуренция, която неминуемо оптимизира стойността на лечението и приходящите от нея грижи. От друга страна, подобен тип информация дава възможност за предвидимост на разходите на пациентите. От трета – има възпитателен ефект за това каква е реалната стойност за лечение на заболяването. Всякакъв опит за забрана на доплащанията би довел до „посивяване“ на здравната икономика, а именно – да увеличи плащанията „под масата“, категоричен е икономистът.
Той предупреждава, че щетите от пандемията върху здравеопазването и икономиката ще отекват с години напред, защото COVID-19 задейства и ефектите, които неминуемо водят до повече държавна намеса както в икономиката, така и в здравната сфера – нещо, което е предвестник на нова ера на възприятията.
„Процесите ще трябва да бъдат управлявани в аванс, както и да бъде управляван рискът, за да не се застрашат интересите на добре установени и ключови играчи на пазара, както и конкуренцията, която създават. Турбуленцията от видоизменението на политическата карта започва да нараства. Докато досега на дневен ред беше расовият и етническият популизъм, това, което следва, са социалният и икономическият и нито една държава не е в безопасност“, заключава експертът.
