Д-р Катя Тодорова завършва Медицински университет София през 2018 г. От 2014 до 2016 г. е доброволец в Спешно отделение на ВМА София. През 2016 год. работи в Клиника по онкология на УМБАЛ „Софиямед“. От началото на 2017 г. е част от екипа на Клиника по хирургия на УМБАЛ „Софиямед“, като през 2018 г. започва специализация по обща хирургия.
Професионалните й интереси са насочени към миниинвазивните методи за лечение на хернии на коремната стена – ингвинални, пъпни, постоперативни; лапароскопска колоректална хирургия при доброкачествени и злокачествени заболявания, лапароскопска хирургия за лечение на злокачествени и доброкачествени заболявания на стомаха, хиатални хернии и гастроезофагеалната рефлуксна болест.
Д-р Тодорова, как избрахте да се посветите на хирургията?
Хирургията не беше първият ми избор на специалност. Кандидатствах медицина, защото исках да стана съдебен лекар. Още във втори курс започнах работа в спешно отделение и с времето разбрах, че всъщност искам да помагам на хората. Харесва ми общуването с тях и това да виждам резултатите от работата си, когато те са се почувствали по-добре. Винаги съм знаела, че ще работя с ръцете си, нещо активно. Намерих всичко, което търся и искам да правя в хирургията.
Широко разпространено е мнението, че това не е специалност за жени, поради физическото натоварване и голямото напрежение. Споделяте ли това виждане?
Да, хирургията не е за всеки, но не смятам, че основния признак е полът. Да, натоварването е голямо, работата е напрегната, тежка, но това не са неща, с които една жена не може да се справи. Специалността ни се развива толкова бързо към все по-малко инвазивни и травматични техники, при които финесът и прецизността, присъщи на жените, могат само да бъдат тяхно предимство.
Важен ли е за Вас контактът с пациента преди и след операцията?
Не може да се каже кое е по-важно – контактът с пациентите преди и след операцията, или самата операция. При срещите си с пациентите трябва да се постигне особен вид връзка, да им вдъхнем доверие и спокойствие. Защото те се поверяват в нашите ръце и разчитат на нас. Тази връзка не се постига лесно, а именно тя е това, което прави един лекар наистина успешен. Работата в операционната, самата операция, е същността на нашата специалност, на лечението на пациента, но е само част от целия лечебен процес.
Вече имате изяви и като лектор в конкурс за представяне на иновативни подходи в лапароскопската херниална хирургия. Разкажете по-подробно за този вид операции?
Нашият екип извършва оперативно лечение на ингвинални хернии по лапароендоскопски метод само през един кожен разрез. През този кожен разрез се навлиза между слоевете на коремната стена, достига се до дефекта и се поставя платно. Това се извършва с помощта на лапароскопска апаратура и лапароскопски инструменти, като травматизмът върху тъканите на пациента е минимален. Платната, които се поставят са с размер 13/15 см. и така се постига подсилване на цялата ингвинална зона. По този начин може да се оперира, както херния само от едната страна, така и от двете страни едновременно. Това дава възможност само с една оперативна интервенция да се възстановят дефекти в двете ингвинални зони.
Досега лапароскопските операции на ингвинални хернии се извършваха навлизайки в коремната кухина през няколко отвора. С техниката разработена от нашия екип такъв вид операции се извършват не с навлизане в коремната кухина, а между самите й слоеве, само през един кожен разрез. Така травматизмът за пациента е много по- малък, естетичният резултат е по-добър. Такъв вид операция е показана при повечето пациенти с ингвинални хернии. Противопоказанията са придружващи заболявания, които не позволяват пълна упойка, много увредени пациенти и много големи ингвинални хернии. През 2016г. Екипът ни въвежда оперативната техника за лечение на ингвинални хернии през един кожен разрез в УМБАЛ „Софиямед“.
След дългогодишен опит в оперативното лечение на ингвинални хернии по други методи, се стига до тази технология. До момента са оперирани повече от 900 пациента по този метод. По време на проекта са проследени голяма част от тях и данните за рецидиви на ингвинални хернии са по-малко от 1{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}. Най- младият пациент е на 16 години, а най възрастният – на 88 години. От началото на проекта към момента оперативното време е редуцирано наполовина. Оперативното лечение на едностранна ингвинална херния отнема средно 40 минути., а на двустранна – 60 минути. Пациентите предпочитат тази техника, поради минималния болничен престой, бързото следоперативно възстановяване, минималния период на изгубена работоспособност, минимален период на ограничение на физическата активност и естетичния резултат.
Кои са учителите Ви в професията – хората, на които дължите най-много за изграждането си като хирург?
В макар и краткия си път до тук съм срещнала много хора, като от всеки съм научила нещо. Доц.Теодор Атанасов и д-р Александър Цветанов са хората, които ме изградиха като хирург, а и не само. Те са моите учители. Те ме учат не само на правилни хирургични техники и манипулации, а и на отговорност, решителност, търпение и смирение. Много дължа и на д-р Сергей Сергеев, който повярва в мен и ми даде възможност да стана част от този екип.
Не отнема ли твърде много професията от свободното Ви време?
Когато човек прави важен избор в живота си, а именно професията си, трябва да знае добре какво ще му коства това. Ще излъжа, ако кажа, че имам много свободно време, но смятам, че за този етап в професионалното ми развитие, това е нормално. Срещам разбиране в семейството и приятелите ми, защото знаят, че правя това, което искам, и че крайната цел си струва.
Кои са любимите Ви занимания извън работата?
От малка спортувам. От няколко години практикувам йога. Успокоява ме, помага ми да се отпусна и фокусирам. Обичам да гледам филми и да играя компютърни игри. Пътувам, когато имам възможност, макар и в последно време да е много рядко.
Кои качества цените най-много у колегите си?
Имах късмета, още преди да завърша, да попадна в екипа на Клиниката по хирургия на УМБАЛ Софиямед. Те ме приеха толкова топло и открито, че не ми отне много време да разбера, че това е моето място. Сега ги чувствам повече като приятели, семейство, отколкото като колеги. Мотивираме се взаимно, подкрепяме се и работим заедно за по-успешното лечение на пациентите ни. Винаги съм срещала уважение и разбиране от тяхна страна. Знам, че винаги мога да разчитам на тях, а във времена като тези, това е много важно.
Какво искате да пожелаете на тях и на всички български лекари, които изпратиха една трудна пандемична година и все още работят в тези условия?
Отминалата година беше тежка за всички. Озовахме се на място, на което никой от нас не е бил. Работих два месеца в COVID отделението на болницата и видях какво е да си на първа линия, да се бориш срещу болест, невиждана до момента. Мога само да изкажа възхищението и уважението си към колегите, които правят това от самото начало на пандемията. Надявам се и пожелавам на всички скоро да се върнем към обичайните си дейности, да работим спокойно. Спокойни за себе си, за близките си и за пациентите ни.
Източник: zdrave.net
