В над 120 офиса в страната вече има такива устройства, интересът към тази практика нараства

„Имаме уверения от Столична община, че в най-близко време на ключови места в София ще бъдат поставени автоматични външни дефибрилатори, вероятно повечето от тях ще бъдат около станциите на метрото“. Това заяви пред Zdrave.net Марияна Манушева от Фондация „Първите 3 минути“ – неправителствена организация, която от няколко години работи активно за тази кауза. Преди дни във Физическия факултет бе монтиран първият за столичния град автоматичен външен дефибрилатор, очаква се в близко време това да се случи и на други оживени места в сгради на Софийския университет.

„Темата не е нова за българското общество и се радвам, че интересът към нея нараства непрекъснато“, каза Марияна Милушева.

По думите й, малко известен факт е, че вече в над 120 офиса в цялата страна има монтирани такива устройства за ранна дефибрилация, основно в София и в други големи градове, а интересът към тази практика също е голям.

„Те са закупени от самите собственици на фирмите, важно е също така, че там имат обучени хора и това се приема като необходимост, което само по себе си е много положително“, допълни тя.

Най-често в страните, които имат вече изградени традиции в тази дейност, с нея се ангажират общините.

Първият добър пример е Община Пловдив, където наскоро по общинска програма бяха монтирани 8 автоматични външни дефибрилатора – в общинските ДКЦ, двете общински болници и в сградата на самата община, защото това са локации, в които се събират много хора.

„Надяваме се и в Столична община идеята да се реализира още в близко бъдеще. Много усилия за изготвянето на програма за София полага и водещият наш кардиолог и общински съветник проф. Иво Петров.

Ние от своя страна обучихме 48 служители на Столичен инспекторат, за да могат те покрай основната си работа да имат готовност да бъдат полезни и в случаи на необходимост от бърза намеса“, каза още Марияна Манушева.

Тя допълни, че обучението е поверено на компетентни инструктори и съответства напълно на изискванията на Европейския съвет по ресусцитация, като преминалите курса получават международно признат сертификат с 3-годишна валидност. Това е и една от съвместните дейности на Фондация „Първите 3 минути“ и Българския червен кръст. Има и друга идея – в програмата на шофьорските курсове да бъде включено и този вид обучение.

Една от най-актуалните инициативи на фондацията е „Стари акумулатори за нови дефибрилатори“, обясни Марияна Манушева. Целта е с набрани средства от върнати за рециклиране акумулатори да бъдат закупени 100 дефибрилатора за столичния град.

„Интересът нараства, имаме обаждания и от други градове. Намерението ни е да разширим инициативата и в бъдеще тя да обхване и по-малките селища, където дефибрилатори също са необходими на масово посещаваните места“, каза тя и подчерта, че е важно хората да знаят колко безопасни и лесни за работа са тези устройства. Манушева припомни, че още през 2012 г. Европейският парламент е излязъл с официална позиция и препоръки към държавите членки да насърчават тази дейност на национално и общинско ниво.

Източник: zdrave.net

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи стартира кампания „Да работим в хармония“.

Първата инициатива на кампанията е провеждането на онлайн семинар на тема „Професионално изпепеляване и управление на персонала в условията на коронакриза: Ръководство за професионалисти по здравни грижи“ с основен лектор професорът по психиатрия и медицинска психология акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов, както и д-р Кристина Стоянова, асистент в Югозападния университет „Неофит Рилски“ и член на изследователски екип към Медицински университет – Пловдив.

Идеята за този семинар е на Райна Бояджиева – председател на Регионална колегия на БАПЗГ-Варна. Обучението се провежда в две поредни съботи, за да се даде възможност на повече медицински специалисти да се включат в него, информират от БАЗПГ.

За участие в първия семинар, проведен на 13 февруари, са се записали 98 професионалисти по здравни грижи от цялата страна. Преди старта на обучението те получиха по пощата безплатен учебник „Личност, психоклимат и синдром на професионалното изпепеляване. Ръководство за диагностика и превенция на Бърнаут синдрома при здравни професионалисти“ под редакцията на акад. Дроздстой Стоянов.

Той е представил трите феномена на Бърнаут – „Емоционално изтощение“, „Деперсонализация“ и „Намалени постижения в работата“. Акад. Стоянов е представил и данни от изследване за Синдрома на прегарянето сред различни групи медицински специалисти и учители, направено преди две години. Според проучването огромна част от работещите медицински специалисти в онкологията, палиативните грижи, интензивните отделения и спешната помощ страдат от някаква степен на професионално прегаряне. Причините са много – критични ситуации, изискващи бързи решения и реакции с огромна отговорност, голямо натоварване заради кадровия недостиг, невъзможност да помогнеш на някои пациенти с тежки заболявания, преумора, неудовлетвореност и други. В някои случаи преместването от едно лечебно звено в друго помага на специалиста да намери нужното равновесие. В условията на пандемия обаче опасността от появата на Бърнаут синдрома се увеличава заради по-напрегнатото работно ежедневие. Затова усилията в посока на превенцията на такива състояния трябва да се увеличат.

Д-р Кристина Стоянова е представила опасността от енергийния дисбаланс, който може да отключи Бърнаут и значението на емоционалната интелигентност. Тя се е спряла на факторите, предизвикващи стрес, които имат потенциал да дадат тласък за прегаряне в професионален и семеен план, отбелязват от БАЗПГ.

Тя е представила и Салутогенезата (от лат. Salutogenesis – наука за създаването и поддържането на здравето), създадена през 70-те години на миналия век от медицинския социолог Аарон Антоновски. Според това виждане всеки човек има в себе си вродени механизми, които могат да го предпазват в трудни ситуации – например чувство за съгласуваност, свързаност, здравомислие, социална и емоционална интелигентност, културен капитал, научена находчивост, свързаност, научен оптимизъм, чувство за хумор.

По време на обучението участниците са получавали определени задачи, имали са възможност да задават въпроси и да споделят свой личен опит.

Втората част на семинара ще се проведе на 20 февруари 2021.

Източник:zdrave.net

Сред целите на Фондацията е подсигуряването на сто автоматични дефибрилатора, както и обучението на 1000 човека за работа с тях и оказване на първа помощ при сърдечен арест.

„Първият успех вече е факт – само за няколко месеца са осигурени необходимите средства за закупуване на първия обществено достъпен автоматичен дефибрилатор в България, който е поставен във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това съобщи Манушева.

Фондация „Първите три минути“ започна кампания за поставянето на обществено достъпни дефибрилатори на оживени места в столицата. Средствата за тях се събират от връщане на стари автомобилни акумулатори, което на практика обединява две важни каузи – екологична и тази за осигуряване навременна помощ на хора, нуждаещи се от дефибрилатор

Важен акцент от инициативата е, че средствата по тази кампания се набират единствено чрез предаване за рециклиране на излезли от употреба автомобилни акумулатори. За закупуването на един съвременен автоматичен дефибрилатор са необходими приблизително 200 автомобилни акумулатора.

“У нас има регистрирани близо 4 милиона автомобила в движение. При среден живот на един акумулатор от около 5 години, това означава, че около 800 хиляди акумулатора се подменят всяка година – 40 пъти повече от необходимите за осигуряване на 100 дефибрилатора за най-оживените места в София” – допълва още Марияна Манушева.

За реализацията на кампанията екипът на „Първите три минути“ се нуждае от подкрепа както на компании, организации и институции, така и на всеки отделен гражданин.

„Тези организации може да са всички, които припознаят тази кауза като своя вътрешна политика в полза на опазването на околната среда и в помощ при инциденти с пострадали на големи обществени места.“

Източник: БНР