Трудна и тъжна година измина, обществото все още не спазва мерките, макар че пандемията ще продължи

Вече една година лекуваме новия коронавирус, но все още няма предвидимост и установено лечение, и познанията ни се ограничават до симптоматично лечение на техните клинични белези. Коя е истинската причина, какво да лекуваме в дълбочина – все още не е открито и все още работим в тази посока, очаквайки данни от нашите колеги в чужбина, за да можем да приложим най-съвременното лечение“, отчете проф. Темелков.

По думите му основният проблем отпреди година остава – продължава тенденцията на липса на добра организация с личните лекари, с РЗИ, със специалистите.

В момента деца с коронавирус не се лекуват в болницата.

„С разпускането на част от мерките, трябва да продължим спазването им – основно маски, дезинфекция и най- вече дистанцията между хората. Но това нещо не става в обществото – ограничаване на контактите – докато не се постигне, прогрес в битката няма да има. Разреши се посещаването на заведенията на открито – да, но те са поставили по две прозрачни прегради – това вече е закрито пространство“, поясни проф. Темелков.

БГНЕС

„Все още никой по света не е предоставил данни, че пандемията скоро ще свърши. Тя според мен ще остане във времето, в по-съкратен вариант, важно е да преминем към нов етап, в който няма да лекуваме такъв голям контингент от хора.

Надявам се новият кабинет да продължи с налагането на мерките, защото част от нещата са пожелателни, а те трябва да се изпълнят, заяви още проф. Темелков.

„Пандемията очерта бъдещите проблеми – това са нарушената в някаква степен връзка между министерство, РЗИ, лични лекари, частни болници, държавни болници. Много работа има и по отношение на недостига на кадрите във здравеопазването.

„До крайно изтощение е докарана вече здравната система, но смятам, че тя ще издържи благодарение на всички медицински кадри, което е за тяхна сметка. Затова на празника на здравния работник им пожелавам здраве, на тях и на техните семейства, да знаят, че без тях здравната система няма как да съществува. Ако с една дума трябва да опиша изминалата година тя е трудна и тъжна“, обобщи пред БНР началникът на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение към УМБАЛ „Александровска“.

Източник: БНР

Промяната в търговския статут на болниците ще доведе единствено до това, че заплатите на работещите там ще намалеят. Промяна за пациентите няма да има. Това мнение изрази здравният министър проф. Костадин Ангелов в предизборен разговор с Цвета Караянчева за сайта novini.bg. Той коментира предложението, залегнало в платформите на някои политически партии като БСП.

„Това твърдение е от хора, които са далеч от реалността, далеч от медицината и далеч от лечебните заведения по принцип. Когато казваш, че си против търговския статут на болниците, трябва да кажеш и защо си против“, заяви той. Проф. Ангелов подчерта, че мотивът, че те са трупали печалба, е лъжа.

Лечебните заведения са регистрирани като търговски дружества и те са такива, но те не търгуват по смисъла на търговския закон, не формират печалба, не разпределят дивиденти“, припомни той. „Като се променят, какво ще се промени за хората, които са работещи там или хората, които чакат болницата да им помогне?“, попита Ангелов и посочи единствената промяна, която би последвала, ако лечебните заведения станат държавни: ще намалеят заплатите на лекарите и сестрите там.

„Това ли искаме – всички да взимат поравно, всички да станат еднакви и да се върнем 30 години назад, като лъжем хората, че болниците трупат печалба? Не трупат печалба, болниците трупат дългове“, заяви той.

В коментар за действията на здравните власти в отговор на епидемията здравният министър беше категоричен, че „не са жалени средства за спасението на всеки един български гражданин“. „Откакто започна тази пандемия, в нищо не виждаме логика. Понякога сме бъркали. Понякога грешахме, защото стъпвахме на познатите факти и медицинската логика, но този вирус опроверга всички“, допълни той. Като пример за допусната грешка проф. Ангелов посочи идеята за тестване на децата в училище с антигенни тестове, чиято цел е останала неразбрана.

Той беше категоричен, че България е успяла да се справи сама в усложнената ситуация.

„Ние направихме всичко, което се изискваше от нас, за да подготвим страната за втората вълна и сега за третата“, изтъкна той и припомни осигурените количества медикаменти и оборудване за болниците. „Спираме износа на лекарства с риск да ни наложат санкции. Българите са ни най-важни. Швейцария имаха проблем с реанимационните легла. Ние управляваме нещата и те се получават. Справихме се“, категоричен бе той.

Според него с доставката на договорените допълнителни 1,3 млн. дози ваксини до края на лятото в България ще бъде постигнат колективен имунитет.

По темата за съмненията във ваксините той посочи, че например във Великобритания хората се ваксинират с една и съща ваксина – тази на АстраЗенека, която обаче у нас е нежелана. „Не мога да си обясня защо ние не повярвахме на науката на 100 процента? Защо се лутаме отново“, попита той и посочи, че има противоречиви послания от различни експерти, включително на европейско ниво, които объркват хората.

Източник: zdrave.net

Д-р Калоян Чилингиров завършва медицина с отличие в МУ – София през 2017 г. Още в първите години на следването си, от 2012 до 2015 г. прекарва студентските си лета в УНГ- отделението на МБАЛ-Шумен. През последните две години от следването си е активен доброволец към клиниката по УНГ-болести на ВМА.
От началото на 2018 г. е част от екипа на УНГ-отделението на УМБАЛСМ „Пирогов“.
През май 2019 г. провежда едномесечен хирургичен и клиничен стаж в Клиниката по оториноларингология на университетската болница Germans Trias i Pujol в Барселона.
Има участия в национални конгреси на УНГ тематика, като на един от тези форуми е представил две публикации на клинични случаи. Владее английски и испански език.

Д-р Чилингиров, какво Ви накара да се посветите на специалността УНГ болести? Разкажете за времето, което сте прекарал в УНГ- отделението на шуменската болница – макар и студент, още тогава сте се докоснали до тайните на специалността. Какво научихте през тези години?

В днешно време медицината предлага необятно поле от възможности за професионално развитие. Дейността на лекаря във всяка една отделна специалност е съвсем различна. Аз не съм потомствен лекар, а през първите три години от следването досегът с клиничната медицина е съвсем оскъден. Именно затова реших след първи курс да прекарам летните си стажове в една от големите клиники на окръжната болница в родния ми град, Шумен – клиниката по УНГ болести. Тогава, през 2012г, се срещнах за първи път с тази специалност, като първоначално целта беше да се науча на фундаменталните амбулаторни дейности, които извършват сестрите, за да мога да съм подготвен за работата в отделение, а много бързо след това и за фундаменталния УНГ преглед. Станах свидетел на спешните състояния – ларингеален задух, чуждите тела в горните дихателни пътища, обилното кървене от носа, внезапната глухота. Операциите на сливици, нос, синуси, ларинкс, онкологични състояния в областта на главата и шията. Едва ли някоя друга специалност може да даде толкова пълен обем от дейности – от визуалния преглед до оперативната намеса за пълен цикъл от лечение. УНГ лекарят е хем хирург, хем терапевт, а резултатът от лечението е видим и удовлетворението от това често е голямо. Всяко следващо студентско лято прекарвах стажовете си в УНГ отделението и нямах търпение за тях. Впоследствие в университета минах циклично обучение по всяка една клинична специалност, но никоя друга не успя да ме грабне повече от отоларингологията.

Още от началото на COVID-пандемията сте на първа линия като доброволец в „Пирогов“. Какво ще запомните от първите дни, в които започнахте работа?

През 2018 г. бях зачислен като лекар-специализант в отделението по УНГ болести в спешна болница „Пирогов“. Така успях да реализирам желанието си да се развивам в тази специалност. Ненадейно през 2020 г. ни връхлетя епидемията от COVID-19. Първите случаи в страната бяха именно в нашата болница. Точно преди година се наложи УНГ лекарите да извършим трахеостомии на болните с коронавирус в реанимационните звена, за да можем да опосредстваме продължителното апаратно дишане. През тази една година смених всички възможни дейности – от триажната зала в спешното отделение, до COVID-отделенията, където давах дежурства два месеца. В момента ми предстои отново да бъда командирован в триажната зала на „Пирогов“. Никога не съм бил подготвян за такава дейност, интензивността е огромна, умората – на моменти непосилна. Но най-важното свойство в живота е адаптивността – предвид ситуацията да можем да реагираме адекватно, за да оцелеем.

Далеч ли сме от края на пандемията?

Въпросът е от компетентността на епидемиолози и инфекционисти. Всеки може да изказва мнение, но медийният шум от некомпетентни мнения обърква хората и всява хаос и дезинформация. Очевидно се опровергаха оптимистичните очаквания за няколкомесечна криза. Все пак, в ръцете ни е едно от оръжията за справяне с тази катастрофа – ваксините. При умелото им и рационално използване с нужното време, бихме могли да се отървем от това проклятие.

Промени ли Ви тя в личен и професионален план?

Епидемията ме изкара от коловоза на еднолинейни амбиции и предвидим живот. Наложи се да се лиша с много удоволствия и свободно време и да поема дейности, които са несвойствени за мен. Да се виждам по-рядко с близките и приятелите си. Животът е непредвидим.

Едновременно с работата Ви в болницата, давате и онлайн консултации. Има ли интерес към тях, търсени ли са от хората?

Интересът към тях се увеличи по време на пандемията. Поради страх от зараза в лечебните заведения, немалко пациенти ни потърсиха през приложенията за онлайн консултации. Още повече, така независимо от местоположението, пациентът има контакт със специалист в един динамичен свят. Смятам, че в бъдеше онлайн консултациите могат да се доразвият, така че да ориентираме пациента за състоянието му и да дадем идея за лечение, но прегледът на живо остава незаменим при сериозни състояния.

Вие сте сред инициаторите за създаването на Сдружение на младите лекари към СЛК. Какво Ви мотивира да работите заедно с колегите си за тази кауза?

Проблемите на младите лекари в страната са множество и въпреки многократните опити за реформа в здравеопазването, персистират наболели въпроси като кариерно ориентиране, начин за зачисляване на специалност, заплащане, обучение, курсове за допълнително развитие. С моите колеги решихме да организираме това сдружение с цел да дадем гласност на тези проблеми, да търсим заедно решенията им и да имаме официална връзка с институциите над нас. Сдружението на младите лекари е съвсем в своя зародиш, но се надяваме да привлечем всички колеги под 35-годишна възраст и да дискутираме наболелите въпроси.

Какво искате да им пожелаете в тези трудни дни, които белязаха цялото общество със знака на тежка криза, но и извадиха на преден план такива качества като отдаденост, саможертва и човеколюбие?
Въпреки трудностите, да не губят кураж и мотивация за развитие. Смятам че обществото успя да оцени и преоцени мнението си за лекарите и нуждата от тях, особено за младите, които в последната една година дадоха всичко от себе си и се превърнаха в поливалентни лекари, борейки се на всички фронтове въпреки личните жертви.

Източник: zdrave.net