Искам да ни питат как ще се промени здравната система след това

Д-р Десимира Миронова е лекар на първа линия. Първият, който застава пред рубриката „Младите хора, които ме вдъхновяват“. Нито за миг не съжалява, че веднага се включва в битката с едни неизвестен враг. Във време, когато без да се замислят десетки лекари от различните отделения на Клиниката по вътрешни болести сформират поетапно от началото на пандемията през 2020 до сега Covid структура, която да поема непрекъснато растящия брой новозаболели пациенти от столицата и областта.

А иначе, д-р Миронова е млад ендокринолог, потомствен лекар, като девойка мечтаела да стане адвокат. Но кръвта вода не става, решила, че медицина ще и е най-лесно. Днес е избрала за поле на действие най-спешната областна болница – УМБАЛ „Света Анна“:

„Помня първите пациенти – идваха в изключително тежко състояние, смъртността растеше, хората сякаш чакаха последния момент. Постепенно пациентите, сега в третата вълна, започнаха по-бързо да търсят болнична помощ.

Ако преди година не знаехме срещу какво се изправяме, не можехме да планираме за повече от два дни напред, сега при третата Covid вълна сме много по-подготвени, знаем с какво да лекуваме, работим, както се работи по света, вече знаем срещу какъв враг сме изправени, казва младата лекарка.

Личен архив

„Сега вирусът от март месец насам стана по-агресивен, хората отново постъпват в много по-тежко състояние, усложнени, идват и по-млади хора, но не са преобладаваща част. И леглата са почти на 100{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} запълнени.

Заради комплексността на заболяването и заради нуждата от все повече екипи лекуващите лекари в Covid отделението са от различни групи специалисти, а всички колеги се адаптират много бързо към новата болест:

„Дълбок поклон към всички колеги, които веднага откликнаха, всеки който беше помолен, веднага се включваше в графиците. Екипите ни са интердисциплинарни“, поясни д-р Миронова. И допълни:

„Пациентите с агресивен ход на протичане на заболяването и със затлъстяване, диабет или метаболитен синдром се справят по-тежко с болестта, докато тези,  които контролират тези заболявания, се лекуват успешно. Тук при нас открихме диабет при заболели с коронавирус пациенти.

Личен архив

По думите ѝ не е важен щамът на вируса, а как ние се пазим от него, как пазим и другите.

„Не искам да ме питат: Кога ще свърши пандемията, не зависи от нас, и ние искаме да е скоро. Искам да ни питат как ще се променим здравната система след това. Защото тя извади на показ недостатъците – как да се реагира в условия на спешност, как няма кадри за това, как бързо да се мобилизират екипи и отделения – видяхме кадровия дефицит, който трябва да се преодолее.

Личен архив

А положителната енергия, която отправят към тях благодарни пациенти и обществото, е най-ценното, което младата лекарка получава заедно със своите колеги.

„Тази положителна енергия ще остане с нас“, категорична е д-р Миронова.

Още по темата от интервюто на д-р Десимира Миронова в рубриката „Младите хора, които ме вдъхновяват!“

Д-р Десимира Миронова е специалист ендокринолог със 7 години опит. Специализирала е в Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната на Военномедицинска Академия София. Извършва консултации, прегледи, диспансеризации и ехография на щитовидна жлеза. Приоритетно работи в сферата метаболитните и тиреоидните заболявания, невроендокринната патология, поликистозата, репродуктивната медицина и нарушенията в сексуалната функция. Провежда диетологични консултации, на чиято база изготвя индивидуален хранителен режим.

Завършва Медицински университет София през 2012 г. Своята специалност Ендокринология и болести на обмяната придобива през 2017 г. Асистент и докторант е към Катедра по „Фармакология и токсикология“ към Медицински университет София и двойна PhD програма към University of Copenhagen, Дания. Провела е обучения за диабет и репродуктивна медицина в Австрия през 2013 г, 2016  и 2020 година, има участия в редица симпозиуми и международни конгреси с презентации.

Британският щам е по-инфекциозен и предизвиква по-тежка пневмония. Две са важните предпоставки за постъпване в болница сега: този нов щам и заразяването от него на по-млади хора“, поясни проф. Костов.

По думите му не се наблюдават тежки случаи на заразяване с вируса след имунизация, но реинфекции има в целия свят. Но последните данни сочат, че значително по-малкък процент от ваксинираните заболяват от коронавирус“, поясни проф. Костов в „Преди всички“.

Според него ваксинационният план върви хоатично и бавно. Получаваме по-малко от 15 на сто население с имунитет, а гоним 60-60{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} колективен имунитет, което при този темп на ваксинация едва ли ще успеем, защото вирусът е пред нас, каза специалистът.

„Не знам как в близко време ще достигнем поне над 25{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} – 30 {c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} стаден имунитет, като имате предвид, че дори 70{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} колективен имунитет се говори сега, че няма да е достатъчен, за да се постигне овладяване на пандемията. Моите прогнози са, че скоро няма да излезем от тази въртележка и вирусът ще продължи да циркулира сред нас под различни форми“, посочи проф. Костов.

Проф. Костов даде препоръки към пациентите за периода на възстановяваве след Covid-19, както и какви са остатъчните симптоми след преболедуване.

„Защото имаме работа с особен вирус, който има психопатогенно действие и след преболедуване“.

Източник: БНР

„Фактите са факти, има такива реакции. Ние трябва да приемем, че всяко нещо си има цена, доказан е ефектът на ваксината, спасява милиони човешки животи. Ваксината има рядка хиперсензитивна имунна реакция“. Това каза пред БНТ доц. Мария Стаевска, началник на Клиниката по клинична алергология на УМБАЛ „Александровска“, в коментар за заключението на на Европейската агенция по лекарствата, че има връзка между тромбозите и ваксината на AstraZeneca, но това са много редки нежелани странични реакции.

„Счита се, че тази реакция е много подобна на също много рядка реакция, която дава хепарина, т.нар. хепарин индуцираната тромбоцитопения. Това е имунна реакция – вид медикаментозна алергия. Понякога някои лекарства се свърват с някои фактори в кръвта ни и се стига до унищожаване на еритроцити, неутрофили или тромбоцити, както е в случая. Тук обаче се образуват антитела, които си свързват с тромбоцитите и ги агрегират. Това обаче може да бъде проследено много бързо“, разясни доц. Стаевска.

Тя цитира данните от ЕМА, че до 22 март има 62 случая на церебрална синусова тромбоза и 24 случая на вената, която събира кръвта от слезката и част от стомаха, като от тези общо 86 случая 18 са фатални при ваксинирани в Европа и Обединеното кралство 25 милиона души.

Доц. Стаевска каза, че най-вероятно гените имат значение за медикаментозната алергия, но все още не знаем кои са тези гени. „Като цяло жените се справят доста по-добре с инфекциите. Този бонус обаче има своята цена, жените страдат повече от автоимунни болести. Тоест, тази по-балансирана имунна система прави по-често автоимунни и алергични отговори и затова тези реакции са по-често при по-млади жени“, обясни тя.

Доц. Стаевска припомни още, че препоръката е за повишеното внимание при ваксинирането на жени под 60 г. По думите й такива реакции се наблюдават и при РНК ваксините. „Те са много по-малко и още се наблюдават“, допълни алергологът.

Източник: zdrave.net