Проблемът започва като метаболитен, завършва като неврологичен, отбелязва специалистът по детско развитие

„Много трудно мога да опиша какво преживява един родител, когато му се каже – вашето дете никога няма да е като другите, родете си друго дете, за да може да има кой да го гледа. Това е нещо, което не просто те вади от обувките, а те вади от живота.“ Това казва в предаването „Хоризонт до обед“ Станислава Чуринскиене – майка на дете с аутизъм, консултант по детско развитие и основател на сдружение „Всяка дума“. Работата с децата с аутизъм е тежка и трудна не заради децата, а заради родителския стрес, споделя от опита си тя.

Станислава Чуринскиене описва проблемите на децата от аутистичния спектър като „сложен невроразвитиен синдром, който има физиологични причини и се изразява до голяма степен в откъснатост от света, невъзможност да го осмислиш, невъзможност да се включиш“.

Поради спецификата на нервната система сетивата не работят добре, липсва реч, липсва внимание, обяснява Станислава Чуринскиене.

Станислава Чуринскиене работи основно с невербални деца, които не могат да изразят нуждите си. „Които са основно много енергични. Ненавиждам тази дума хиперактивност, но активността им е тройно, четворно, петорно повишена от тази на типичните деца. За тях пандемията беше унищожителна.“

„Ще ви изненадам, че в България в момента сме сред водещите държави във въвеждането на медицинските подходи към проблемите в развитието. Проявата на един такъв невроразвитиен синдром е свързана с проблеми в метаболизма. Това е метаболитен проблем. Проблем, който започва като метаболитен, но завършва като неврологичен, като специфична незрелост на нервната система. В момента, в който изправиш метаболитните грешки, което е много сложно да се направи, и поправиш щетите от тези метаболитни грешки върху централната нервна система, нещата малко или повече започват да се наместват“, коментира специалистът по детско развитие.

„Нашите дечица нямат в организма неща, които трябва да имат. Още вътреутробно се случват тези проблеми. Обикновено е много лесно да ги забележиш още преди първата годинка на детето. Педиатрите трябва да следят, обаче не се случва точно така, затова родителите трябва да следят много внимателно и за ранните маркери трябва да се говори.“

В България има т.нар. приобщаващо образование, но системата се задъхва, защото ръстът на децата в спектъра е сериозен, смята Станислава Чуринскиене.

„Преди 5 години говорехме за 1:160, сега говорим за едно на между 35 и 68. Броят на тези дечица лавинообразно расте. Съответно нямаме достатъчно кадри. Нямаме достатъчно качествено подготвени кадри. Медици, които би трябвало да адресират физиологичните проблеми, тези съпътстващи телесни проблеми на дечицата в спектъра, съвсем липсват. Системата изостава много. Добра воля има, но бавна машина е това.“

Чуринскиене вижда успешната формула така: ранна интервенция на медицинско ниво, съчетана с ранна интервенция на поведенческо и когнитивно ниво.

Източник: БНР

Здравните инспектори в страната са били изключително натоварени през изминалата година, белязана от COVID епидемията. В същото време броят им е недостатъчен, а това се оформя като съществен проблем пред системата на общественото здраве у нас. Това става ясно от отчета за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на здравеопазването за изминалата година.

Въпреки че от ресорното министерство отчитат, че „не са допуснати сериозни и непосредствени опасности, свързани с риска за здравето на населението, което е постигнато благодарение на предприети навременни мерки при установяване на рискове и адекватно решаване на възникващите предизвикателства пред органите на държавния здравен контрол“, са набелязани и редица проблеми. Те стават ясни от отчета на програмата „Държавен здравен контрол“.

Липса на персонал

От МЗ регистрират намаляване на числеността на персонала, работещ като държавни здравни инспектори, отлив на висококвалифицирани служители и липса на привлекателни условия за привличане на млади кадри. Друг проблем е увеличаването в броя на проверяваните обекти на общия фон на постоянно намаляване числеността на служителите.

„Недостатъчни финансови ресурси, необходими както за развитието на материалната база и лабораторното оборудване, така и за развитието на човешкия потенциал, работещ в системата, водят до невъзможност за предоставяне на данни в областта на мониторинга на факторите на жизнената среда съгласно изискванията на европейското законодателство“, е записано още в отчета. „Липсата на финансов ресурс за обезпечаване на мерките, заложени в Националната здравна стратегия 2015-2020 г., и Плана за действие към нея поражда съществен риск да не се изпълни дори основният пакет от дейности“, гласи още той.

„Липса на научно и методическо осигуряване на работата по държавния здравен контрол от националните центрове по проблемите на общественото здраве, по въпроси иновативни и на европейско ниво, както и липсата на информация, може да доведе до затруднения при взимането на информирани решения, неадекватна оценка на здравния риск и неправилно планиране и приоритизиране на мерките, несъвършенства в нормативната уредба. Настъпването на описаните външни фактори в бъдеще ще застраши изпълнението на някои от задълженията на Република България по прилагане изискванията на Европейското законодателство и ще изправи България пред опасността от налагане на санкции“, се разбира още от документа.

Натовареност

От МЗ отчитат, че при усложнената епидемична обстановка органите на държавния здравен контрол са работили при пълна натовареност и ангажираност на наличния персонал. От обявяването на извънредно положение в България и последвалите заповеди на министъра на здравеопазването представители на министерството са били включени в дейностите по граничния здравен контрол, включващ 24-часови дежурства на ГКПП, участавали са и в съвместни проверки с органите на МВР. Служители на МЗ са били ангажирани и с изпълнение на дейности по вземане на проби за PCR-тестове на контактни лица на болни от COVID-19. Извършвани са и непланирани съвместни проверки с органите на МВР, Областните дирекции по безопасност на храните, подразделенията на Главна дирекция „Инспекция по труда“ по спазване на въведените противоепидемични мерки, сочи още отчетът на МЗ.

По време на въведеното извънредно положение и извънредна епидемиологична обстановка през изминалата година органите на държавния здравен контрол са поставили под карантина 452 000 лица, като своевременно е осъществяван и надзор за спазване на карантината. През 2020 г. са извършени общо 1 865 785 теста, от тях потвърдени са 200 510, а починали – 8629 лица.

COVID предизвикателството

Иначе от МЗ посочват, че значимо събитие, белязало процесите във всички сфери на обществения живот през 2020 г., е възникналата пандемия от COVID-19, която е изправила пред сериозно предизвикателство здравните системи не само в България и ЕС, но и в целия свят.

Затова и основните цели на ведомството са били ефективно  управление на здравната система, контрол на качеството и безопасността на медицинското обслужване, осигуряване на своевременна и качествена диагностика и лечение на специфични групи от населението, изграждане на интегрирана система за спешна медицинска помощ и други.

Бюджет

Отчетеният бюджет на МЗ към края на 2020 година е в размер на 1 107 321 584 лв. на фона на залегналия в бюджета на ведомството бюджет в размер на 662 051 900 лв. Ръстът е сериозен и при разходите за политиката в областта на промоция, превенцията и контрола на общественото здраве, чиито отчет към края на годината е 471 365 301 лв. на фона на заложените 104 155 300 лв.

Източник: zdrave.net

Над 600 000 са били затруднени в провеждането на лечение поради ограничителните мерки

Всеки трети българин е имал необходимост от здравни грижи в условията на пандемията, които не са свързани с COVID-19, като най-големият дял от тях е на хората на възраст над 60 години. Това сочат данни от национално представително допитване, проведено в периода 5-10 март 2021 г., от изследователски център „Тренд“ сред 1004 пълнолетни български граждани по поръчка на Националната пациентска организация, информираха оттам. То е осъществено в рамките на проекта „Пациентският отговор срещу COVID-19“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Основният извод от изследването затвърждава наблюденията на НПО, че в пандемията ясно се открояват проблемите при заболяванията, различни от COVID-19, като това е най-изразено при хроничните заболявания, където пациенти, страдащи от тях и преди пандемията, нямаха достатъчно качествен достъп до ефективно здравеопазване, отговарящо в голяма степен на потребностите им, отбелязват от организацията.

Повече от половината българи – 59{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}, одобряват въведените здравни мерки за справяне с пандемията, като 14{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} дават положителна оценка, а при 45{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} оценката е по-скоро положителна. Всеки четвърти анкетиран има по-скоро отрицателно отношение към мерките, а 6{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} ги оценяват изцяло негативно.

Сред посочилите положителна оценка за мерките най-голям е делът на младите хора от възрастовата група 18-29 г. – те съставляват 49{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от участниците в допитването.

В рамките на проучването е установено, че 12{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от анкетираните са срещали проблем с провеждане на лечението си поради ограничителните мерки за овладяване на пандемията. Като се има предвид, че 1{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от извадката отговаря на 55 000 души, то може да се направи извод, че повече от половин милион българи (над 600 000) са имали затруднения, а по-възрастните най-често са се сблъсквали с такъв проблем, е изводът на социолозите.

Един от всеки 10 българи (9{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}) е имал нужда от здравна грижа, свързана със заболяване, предизвикано от COVID-19, сочи още проучването. Най-висок дял на потърсилите здравна грижа, свързана с COVID-19, са от възрастовата група между 40 и 60 години.

67{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от деклариралите, че са боледували от COVID-19, не са имали нужда от болнична помощ, a 27{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} са се лекували в здравно заведение. 69{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от тези, които са боледували от COVID-19, но не са имали нужда от болнична помощ, оценяват като адекватно лечението, което са получили от личния лекар. 9{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} не са доволни от лечението, предписано от личния лекар. 68{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от българите, стигнали до болница, твърдят, че са получили адекватна здравна грижа, а 28{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} посочват, че не са получили достатъчно грижи.

Данните от допитването показват още, че всеки осми българин е срещал проблем при посещение на общопрактикуващ лекар по време на пандемията, а всеки десети е имал проблем в комуникацията с него, като с нарастването на възрастта нараства и делът на отговорилите, че са имали по-трудна комуникация с личния си лекар.

Изследването отчита, че 1 на 15 софиянци са имали затруднения при посещение на болнично заведение, а в областните градове такъв отговор е дал 1 от всеки 12 анкетирани. Всеки трети българин (33{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}) обаче посочва, че не е имал затруднения в това да посети лекар специалист.

В София 11{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} са имали трудности с посещение на специалист, а в областните градове – 13{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8}. От българите, на които им се е налагало да потърсят спешна медицинска помощ по време на пандемията, само 3{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} споделят, че са срещнали проблеми. 6{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от тях обаче са имали проблем да продължат лечението на хроничното си заболяване. Най-висок дял сред тях, очаквано, имат възрастните българи над 70 г.

35{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от българите продължават да имат притеснения да посещават болнично заведение заради пандемията. С нарастване на възрастта нараства и делът на посочилите, че изпитват тревога да постъпят в болница. Това може да се дължи на факта, че възрастните хора са най-уязвимата група на заболели от коронавирус. 45{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от българите обаче нямат страхове, свързани с COVID-19, при посещение на болнични заведения. Данните показват, че най-малко тревоги за посещения в болнични заведения има сред младите хора на възраст между 18 и 29 г. – те са 54{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от всички анкетирани.

За всеки втори българин въведените мерки за справяне с пандемията от COVID-19 в болничните заведения е пречка за достъпа до лечение на другата патология, а 29{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} на сто не смятат, че въведените мерки в болниците са причина за ограничаване на достъпа до здравни грижи в тях.

Източник: zdrave.net