Премахване на лимитите за лечебните заведения, премахване на разкриването на нови лечебни заведения и нови медицински дейности по Национална здравна карта, отмяна на досегашните медицински стандарти и създаването на нови по Закона за националната стандартизация предлага Мая Манолова от ИСМВ в проект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). През преходните и заключителни разпоредби на проекта се предлагат и съответните изменения в Закона за лечебните заведения.
В законопроекта е записано, че НЗОК закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности, като отпада определянето им „по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност“. Добавя се текст, според който „обемът на закупуваните здравни дейности не може да се разпределя по квоти между изпълнителите на медицинска помощ“.
Със законопроекта се отменя задължението на Надзорния съвет на НЗОК да утвърждава стойности на разходите, разпределени по месеци и по изпълнители на болнична медицинска помощ, по предложение на директорите на РЗОК в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година, както и задължението на управителя на Здравната каса да внася тези стойности в Надзорния съвет. Касата ще трябва да планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ, но
без да има договорена рамка по НРД и без да се налага съобразяване с бюджета на Касата
за съответната година. Няма да има и право да отказва заплащане на извършена от лечебните заведения медицинска и дентална помощ.
„И преди пандемията беше ясно, че лимитите на болниците, наложени през 2015 година, влошават качеството на медицинската помощ, създават условия за корупция, пренасочване на средства от едно лечебно заведения към друго и източване на НЗОК. Стотици становища на експерти и неправителствени организации не бяха чути. Не бяха взети под внимание нито становищата на Националния омбудсман, нито на Комисията за защита на конкуренцията. Стигна се до там десетки болници да водят съдебни дела срещу НЗОК за неплатена надлимитна дейност. В няколко свои решения Върховният касационен съд обяви налагането на лимити на лечебните заведения за незаконно и противоречащо на самата Конституция. Дори мнозинството в предишния Парламент се съгласи да изплати със задна дата дължимите суми, но текстове свързани с лимитите не бяха премахнати от закона“, пише в мотивите към законопроекта.
Промените в ЗЛЗ през преходните и заключителните разпоредби включват
заличаване на Националната здравна карта,
съответно и на Областните здравни карти по отношение на разкриването на нови лечебни заведения и нови медицински дейности.
„Наред с лимитите върху дейността, другият основен фактор изиграл роля за плачевните резултати на здравната система е забраната за разкриване на нови дейности в съществуващите лечебни заведения. Заради тази забрана болниците не можеха да разкрият нови структури, с които да посрещнат нарасналите нужди от лечение на болни с COVID-19, а НЗОК пък не можеше да сключи договори за заплащането на тази дейност. Това доведе до абсурда повече от половината болнични легла да са незаети и в същото време да се отказва хоспитализация на болни в критично състояние. За това, наред с лимитите, трябва да се премахнат и всички текстове, забраняващи на лечебните заведения да се преструктурират, според нуждите на пациентите и текстовете, забраняващи на НЗОК да сключва договори за заплащане на дейността на новите структури“, пише още в мотивите. Отменя се и изискването лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове да се създават след одобрение на Министерския съвет въз основа на комплексна оценка.
Промяната по отношение на медицинските стандарти включва и определението за тях. То ще гласи: „Медицинските стандарти са документи, който са съставени чрез общо съгласие, с които се определят правила за общо и повтарящо се прилагане, основни насоки или характеристики на медицинските дейности или техните резултати, с цел постигне на оптимален ред за предоставяне на медицинска помощ и осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи за пациента.“
В предложения текст е записано, че
стандартите няма да се определят с наредби на министъра на здравеопазването.
„За да се получи максимален ефект от описаните промени е необходима промяна и в начина на приемане на медицинските стандарти. Те бяха приети с цел да се повиши качеството на медицинската помощ. Няма нито едно доказателство, че от въвеждането им преди повече от 10 години до сега, качеството на медицинската помощ се е подобрило. Напротив, има сериозни основания да се твърди, че качеството се е влошило и това се вижда не само от медико-статистическите показатели на страната, но и от степента на удовлетвореност на пациентите. Причината за това е, че медицинските стандарти нямат характер и съдържание на стандарти за качество, а представляват механичен сбор от количествени критерии. Те станаха поле за множество лобистки поправки и бяха използвани за административно пренасочване на пациенти от едни лечебни заведения към други. Те са една от основните причини за тежкото състояние на повечето общински болници. Предлагаме медицинските стандарти да бъдат създадени отново при спазване на процедурите на закона за националната стандартизация. Приемането на нови истински медицински стандарти за качество и отмяната на досегашните лобистки наредби няма да доведе до сътресение, защото основните изисквания за дейността на лечебните заведения така или иначе се определят с НРД“, обяснява в мотивите си Манолова.
Според записаното в мотивите предлаганите промени не са нещо ново за здравната система. „Тя функционираше без лимити до 2015 година, а ограниченията за разкриване на нови лечебни заведения и нови дейности в съществуващите бяха въведени дори по-късно. Въпреки това, смятаме, че е правилно да се даде време на НЗОК и лечебните заведения да се адаптират към предлаганите промени. За това предлагаме те да влязат в сила от 1 януари 2022 година, когато ще влезе в сила и новият закон за бюджета на НЗОК“, пише още в мотивите.
Законопроектът обаче няма да бъде гледан от 45-тото Народно събрание, тъй като президентът Румен Радев обяви, че то ще бъде разпуснато следващата седмица. Той не е включен в дневния ред и на второто, последно за този парламент, заседание на здравната комисия.
Пълния текст на законопроекта може да видите тук.
Източник: zdrave.net
