Мечтая в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ да изградим мултидисциплинарен център за системни автоимунни заболявания

Д-р Мария Христова е специалист в две медицински области – „Клинична имунология“ и „Нефрология“. През 2006 г. завършва Медицински университет – София с отличие. През 2014 г. защитава успешно дисертационен труд по имунология в областта на автоимунните заболявания, като изследва имунологични и генетични фактори при болни със системен лупус и дерматомиозит. Две години тя работи като лекар по вътрешни болести в Германия. В момента д-р Христова е част от екипа на Клиниката по нефрология на Университетска болница “Св. Иван Рилски” в София. Наскоро д-р Христова получи отличие от Световната лупусна академия.

Д-р Христова, Вие бяхте отличена с престижната награда на Световната лупусна академия за 2020 г. Разкажете малко повече за това отличие.

Лупусната академия се учредява през 2012 година по инициатива на Европейската лига на ревматологични заболявания, поради това, че заболяването е системно и има своите специфики в много медицински области. Оттогава този форум се провежда ежегодно, първоначално като образователен портал, но с времето бяха поканени учени и специалисти от цял свят, които да представят своите възгледи, проблеми и постижения в областта. Така аз също реших да участвам с научна разработка, тъй като от години аз и моят екип се занимаваме с ролята на генетичните и имунологичните фактори за появата и развитието на автоимунните болести. Фундаментална част на представената от мен разработка беше да се определи какво е участието на цитокините в развитието на системния лупус и да се проучи генетичният контрол, на който те са подложени. В практически аспект представената работа подпомага селекцията на пациенти, при които се очаква ефект от последващо лечение, защото цитокините представляват и своеобразна терапевтична мишена. Бих искала да подчертая, че зад отличието стои екипна работа – този екип се изгради през годините и бих искала да благодаря на всички колеги, с които работя. Това са специалисти от Националната генетична лаборатория,  Центъра по молекулна медицина към МУ-София, Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и УМБАЛ „Александровска“.  Тази награда за мен е признание, че и в България може да се прави наука на световно ниво, стига да има желание, труд, креативност и екипност.

Вие сте специалист в две медицински области – „Клинична имунология“ и „Нефрология“. Как съчетахте тези сами по себе си доста тежки специалности?

За мен винаги е било важно да се занимавам с наука. Имунологията беше една нова специалност, която беше изключително интересна, защото пред нея имаше много сериозни научни предизвикателства. Първоначално исках да се занимавам с имунодерматология, но впоследствие получих покана да работя в клиника по нефрология и установих, че всъщност много от пациентите имат имунологични проблеми и моите познанията по имунология биха могли да намерят  практическо приложение. Лека-полека интересът ми се увеличаваше и реших направя специализация и по нефрология. И досега особен интерес и акцент в моята практика са автоимунните заболявания на бъбреците, известни под наименованието гломерулонефрити.

Имате години опит в Германия, но сте избрала да практикувате в България. Защо?

Според мен това е въпрос на личен избор. Може би там бих могла да постигна и по-големи успехи в научен аспект, но аз обичам България и винаги съм искала да работя тук. Освен това за мен вратите в Германия са винаги отворени и винаги бих могла да се върна или да получа допълнителна квалификация. И досега поддържам връзка с колегите си там. Трябва да призная, че бях впечатлена от уважението, което пациентите проявяваха към лекарската професия. И все пак няма по-хубаво място от вкъщи. Освен това считам, че всеки един лекар, който е получил образованието си в България, е добре да прави нещо полезно за страната си, за нашите близки и родители. Те го заслужават. Донякъде това е и морален дълг. Аз мисля, че въпреки трудностите и в България, когато се изгради връзка между добри професионалисти, обединим усилията си и проявим креативност, може да постигнем  нещо на световно ниво. Дори това придава още по-голяма стойност на успеха. И докато имам възможност да се развивам в България, разбира се с усилия от моя страна, бих предпочела да остана тук, където са моите близки, приятели, семейство. Колкото и да си успешен в чужбина, винаги остава една носталгия по родината. А и мисля, че успехът е въпрос на начин на мислене и характер. Радвам, че и тук успях да намеря начин да съчетавам научната и клиничната дейност. Това ми носи удовлетворението, че мога да правя нещата така, както винаги съм искала.

Как успявате да съчетавате научната и практическата част в медицината?

Няма да скрия, че съчетанието да си клиницист и учен едновременно е много трудно, изисква се особена мотивация и отдаденост, но този баланс е труден навсякъде по света. За мен обаче тези два аспекта на медицината са пряко свързани. В моята работа винаги съм се стремила да имам максимална яснота какво правя – науката ми позволява да вниквам по-добре в детайлите на  клиничната работа и обратно. Практиката от своя страна ми дава възможност да поставим въпросите в полето на науката и да търсим техния отговор.

На база опита Ви в Германия и в България как определяте развитието на имунологията у нас?

Безспорно, в чужбина възможностите са много по-големи. Екипната работа там е с традиции, а мащабите на финансиране на научните проекти са значително по-големи както от страна на държавата, така и от неправителствения сектор. Това има голямо значение за развитието на медицината и в частност имунологията. Независимо колко висока е квалификацията на лекарите и учените ни, няма как да се прави съвременна медицина и наука със стари технологии. За щастие в момента и в България развитието в областта на имунологията е във възход. По отношение на диагностиката смея да твърдя, че в университетските болници не изоставаме в сравнение с колегите от чужбина. Това стана възможно благодарение на закупуването на съвременна апаратура и достъпа до нови технологии. Европейските програми са един голям шанс за подобно развитие. В науката би могло да се желае по-добро финансиране, да има прозрачност в оценяването, да се засили обществения интерес и като цяло да се подпомага повече развитието й. И да не се сещаме за ваксини, наука и учени  само в контекста на ситуации като пандемията от COVID-19.

Какви са вашите мечти в професионален план?

Моята мечта е да продължавам да се развивам, да търся отговори на неразрешените проблеми, да приемам професионалните предизвикателства и да намирам техните решения. Успехът е следствие! Дано да имам време, сили и най-вече шанса да допринеса за по-високото ниво на българската медицина и да имаме още поводи за гордост. Надявам се да продължавам да работя в сътрудничество с колеги, които ме зареждат и аз също да успявам да ги мотивирам. Бих искала в бъдеще с колегите от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ да изградим мултидисциплинарен специализиран център за пациенти със системни автоимунни заболявания, тъй като виждам потенциал за това. Най-голямата ми мечта, обаче, е да успея да намеря баланса между професионалните  предизвикателства и мечтите в личен аспект, тъй като скоро очаквам да стана майка. Така мисията пред мен става още по-трудна, но се надявам късметът да е с мен и да имам ново вдъхновение!

Източник: zdrave.net

„Сърдечно- съдовите заболявания са водещи по смъртност след българите, 61 на сто от смъртните случаи се дължат именно на тях през 2019 година“, каза пред БНР проф. Пламен Гацов, председател на работната група по Сърдечна недостатъчност и професор в Медицинския университет в Плевен.

От 10 до 16 май Европейското дружество по кардиология отбелязва Световната седмица за борба със сърдечната недостатъчност. В информационните дни се включва и Работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите в България, с актуални данни и съвети към тези болни, особено в светлината пандемията.

„Хората се страхуват от рак и от Covid, но загиват от сърдечно-съдови болести. Сърдечната недостатъчност като усложнение след Covid е изключително рядко срещано явление при хора със здрави сърца. Вирусът при тях не предизвиква такава недостатъчност. Двама мои пациенти само направиха тежък миокардит, единият на 39 години почина бързо във фазата на остър Covid, но една пациентка над 60- годишна, която спасихме,  се възстанови много добре. Тоест хората със здрави сърца рядко правят миокардит“, поясни в „Хоризонт до обед“ проф. Гацов.

По думите по-често след прекаран Covid, пациентите развиват ритъмно проводни нарушения, предсърдно мъждене, венозни тромбози и рядко артериални тромбози.

Източник: БНР

До 16 юли скринингова кампания под надслов: „Зрението е всичко! Прегледай се!“ ще посети 42 града

Българското дружество по офталмология и Българският лекарски съюз са съорганизатори на поредната национална, безплатна, скринингова кампания под надслов: „Зрението е всичко! Прегледай се!“.

Инициативата цели да диагностицира най-честите социално – значими-очни заболявания, да информира българското общество за важната роля на профилактиката, грижата за очното здраве и навременни очни прегледи.

Кампанията поставя акцент върху най-уязвимите групи от населението у нас – децата и хората около и над 50-годишна възраст.

В рамките на инициативата мобилен очен кабинет ще посети 42 населени места в страната, а специалисти в областта на офталмологията ще извършат безплатни очни прегледи от 9 сутринта до 16 часа следобяд, с възможност времето за прегледи да бъде удължено при голям интерес.

Началото на инициативата беше в Самоков на 10 май и ще продължи до 16 юли т. г. Сред следващите градове саГоце Делчев – 13 май (четвъртък), 5. Сандански – 14 май (петък), 6. Стамболийски – 17 май (понеделник), Велинград – 19 май (сряда), Смолян – 20 май (четвъртък), Асеновград – 21 май (петък), Костинброд – 10 юни (четвъртък), Ихтиман – 11 юни (петък).

„Целта на кампанията не е да прегледаме колкото се може повече хора, а да напомним, че има и такива заболявания, на които трябва да обръщаме внимание, да преглеждаме редовно очите си, независимо, че през последната година всички мислят само за коронавируса“, обясни пред Радио София проф. Ива Петкова – председател на Българското дружество по офталмология.

Според специалиста масовият скрининг, особено при децата, трябва да е правило. Ако се изпусне зрителен проблем в ранната възраст, може да се влоши качеството на живот на пациента.
Има три периода, в които са задължителни очни прегледи – на 1-годишна възраст – за наследствени проблеми; между 3 и 5 години – тогава може да се открие т.нар. „мързеливо око“; преди тръгване на училище.

При по-възрастните пък очните прегледи са важни, защото могат да се открият социалнозначими болести – глаукома, макулната дегенерация, усложненията от диабета, дори лечимата катаракта.

Източник: БНР

Хората с лупус са оставени в нищото след тройно увеличение на имуноглобулините

Боряна Ботева е председател на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания и председател на Сдружението за развитие на българското здравеопазване, което получи национално представителство в началото на април 2021 г. Разговаряме с г-жа Ботева по повод Седмицата за информираност на ревматичните заболявания (11 – 18 май).

Г-жо Ботева, обществото или пациентите целите да информирате в Седмицата за информираност на ревматичните заболявания?

Стремежът ни е обществото като цяло да научи повече за ревматичните заболявания, както е информирано за онкологичните или за сърдечносъдовите заболявания. Защото честотата на ревматологичните заболявания е много голяма и никой не е застрахован, че няма да го засегнат. Но когато човек е информиран, поне ще знае какъв лекар да потърси – веднага да поиска консултация с ревматолог, вместо да се лута между кабинетите на невролози, ортопеди, нефролози и др.

Избройте най-общо симптомите, които трябва да насочат хората към ревматолог?

Симптоматиката е различна при различните ревматоидни заболявания, но характерно за всички тях е, че засягат основно хора в активна възраст, дори деца – и при лупус, и при болест на Бехтерев, и при ревматоиден артрит. Мит е, че това са заболявания на възрастните хора. Разбира се, остеоартрозата е дегенеративно заболяване, свързано с възрастта, но то не е възпалителна ставна болест.

Най-общо симптомите на ревматоидните заболявания са болка в ставите: било то в гърба, в кръста, в коленете, в китките, болка в сухожилията, умора. При лупус има по-разнообразни симптоми като косопад и обриви. За болестта на Бехтерев е характерна сутрешната скованост, която преминава след като човек се раздвижи, а не е в покой. При ревматоидния артрит ставите се засягат симетрично. Хора със псориазис в някакъв момент от живота си може да отключат и псориатичен артрит.

Важно е хората да знаят дали имат родственици с ревматоидни заболявания, независимо дали по права линия или далечни роднини. Защото и фамилността е рисков фактор за отключването на тези заболявания, а наличието на фамилност понякога улеснява диагностицирането.

Какви административни затруднения срещат пациентите с ревматоидни заболявания при лечение и проследяване?

Проблемите са много, като започнем от това, че има медикаменти за различни ревматоидни заболявания, които НЗОК не реимбурсира. Някои от медикаментите се прилагат „оф лейбъл“ и това е основание лечението с тях да не се поема от НЗОК, въпреки че има много добър ефект.

Един от основните ни проблеми сега е достъпът до биологична терапия. От 2010 г., откакто аз се лекувам, достъпът до тази терапия много пъти е бил административно усложняван. В последните години има стъпки към опростяване на процедурата за достъп до биологично лечение, но има още много да се желае.

За да достигнем до скъпоструващата биологична терапия, посещаваме своя лекуващ ревматолог, който преценява дали сме подходящи за терапията, след което преминаваме през амбулаторна процедура № 42, която се извършва преди започване на лечение в болнични заведения с договор със НЗОК за тази процедура. Когато стартираме биологичната терапия, процедурата се извършва и на третия месец, а когато кандидатстваме за нов протокол – на шестия месец. На всеки шест месеца преминаваме по този път, за да подновим протокола си за лечение. Амбулаторна процедура 42 беше въведена преди 5 години по предложение на ревматолозите, за да се спести диспансеризацията, която Касата искаше да въведе като задължително условие за достъп до биологични лекарства. Така хората на биологична терапия сме диспансеризирани чрез тази процедура. Само че останалите пациенти изобщо не са диспансеризирани, което е голям пропуск в законодателството. Институциите го знаят много добре, но не предприемат нищо.

След Амбулаторна процедура 42 се явяваме пред Експертна лекарска комисия. Такива комисии има във Варна, две в Пловдив, две в София и една в Плевен. Затрудненията идват от това, че ако пациентът се лекува при ревматолог, който не работи в болнично заведение, сключило договор за извършване на Амбулаторна  процедура 42, трябва да бъде насочен към колега на лекуващия ревматолог, който да му подготви документите за терапията. Дори лекуващият ревматолог да работи в болница, извършваща Амбулаторна процедура 42, пациентът е принуден да пътува от съседен град, ако в неговия град няма ревматолог. Пример за това е пациент от Казанлък, който се лекува в Стара Загора. Той трябва първо да отиде при своя ревматолог в Стара Загора, за да му бъдат подготвени документите, които НЗОК изисква. След това отива в Пловдив, за да се яви пред експертна лекарска комисия (ЕЛК). Но трябва някой да го запише на ЕЛК. За тази цел има социални асистенти. Така е устроена работата в повечето комисии (с изключение на тази във Варна), че документите не стават готови веднага. Затова пациентът трябва да отиде втори път до лечебното заведение да си получи документите или да му бъдат изпратени по куриер. Чак след като получи експертното решение пациентът трябва да посети Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) в своя град и там да му заверят протокола за получаване на биологичната терапия, ако става въпрос за поредно продължение на лечението. Но ако пациентът канидатства за първи път за лечение с биологична терапия, документите се изпращат в Националната здравноосигурителна каса, където специална комисия разглежда документите. НЗОК се произнася в рамките на два месеца. Това е изключително дълъг път, който се повтаря на всеки шест месеца. На нас ни се иска някои от тези стъпки да бъдат премахнати. Например експертните лекарски комисии са излишни, според мен. Може да остане само Амбулаторна процедура 42. Лекуващият ревматолог може да подготви документите и по електронен път да ги придвижи към институциите. Нали сега вече се въвеждат електронни протоколи, рецептурни книжки и рецепти.

Наясно сме, че няма как цялата процедура да бъде опростена изведнъж. Както вече споменах, за получаване на пореден протокол за лечение с биологични медикаменти вече не се чака цял месец, а заверката му става в съответната РЗОК веднага след явяване пред Експертна лекарска комисия. Само за тази положителна стъпка ни трябваха близо 9 години усилия.

Към кого ще се обърнете, за да се задвижи следващото опростяване на административната тежест?

Трябва да се обърнем към НЗОК, защото те изготвят критериите за лечение с биологични медикаменти. Необходима е подкрепа и от водещите ревматолози. Амбулаторна процедура 42 е регламентирана в Националния рамков договор между Българския лекарски съюз и НЗОК и всяка промяна трябва да се отрази в този договор.

Затруднени ли са пациентите с ревматоидни заболявания по време на пандемията?

Достъпът до ревматолозите е изключително затруднен, защото ревматологичните отделения бяха превръщани в Ковид-отделения. Освен това ревматолозите бяха ангажирани да дават дежурства в тези отделения. По тези причини комуникацията между лекари и пациенти беше затруднена. Започнахме да ги търсим на личните им телефони, в различни платформи за онлайн комуникация. Преди няколко месеца бяха изисквани PCR-тестове за преглед и хоспитализация. Това създаде напрежение. И двете страни сме съгласни, че всички трябва да сме защитени. Но не беше редно пациентите да заплащат тест за 100 лева, при положение че повечето от тях живеят с минимални пенсии. С течение на времето този проблем беше решен. Някои лечебни заведения вече заплащат антигенните тестове при хоспитализация.

В момента работят различни платформи за онлайн консултации. Аз лично съм ги препоръчвала главно за тълкуване на резултати от изследвания, но не знам колко хора са се възползвали. Реално няма как да се осъществи преглед през онлайн платформа, защото няма устройства, които позволяват да се види дали ставите са оточни и т.н. По мое мнение платформите са подходящи по-скоро за консултации по документи  и не могат да заместят живия контакт лекар – пациент.

Отделно достъпът до лечение се затрудни със спирането на плановите хоспитализации. Има хора, които прилагат интравенозни медикаменти и се налага на месец, два или три да постъпват в болница за вливания. Пример за това са пациентите с лупус, които прилагат лечение с  имуноглобулини.

Освен това, трябваше много по-рано да бъдат създадени препоръките за поведение при заразяване с коронавирус. Тези препоръки бяха публикувани чак през декември 2020 г. Не обвинявам за това ревматолозите, защото това е инициатива на Министерство на здравеопазването, към което има създадени експертни съвети по различните медицински специалности.

Препоръките за ваксинация бяха издадени много по-бързо, но пациентите обикновено нямат доверие на препоръки. Те искат да попитат лекуващия си ревматолог дали да се ваксинират. Но при сегашната ситуация контактът е затруднен.

Какъв е проблемът с имуноглобулините?

Имуноглобулините се използват от дълги години като „оф лейбъл“ лечение от пациенти с лупус, системна склероза и други системни заболявания на съединителната тъкан. До момента пациентите си ги купуваха със собствени средства. Много пъти повдигахме въпроса  за реимбурсацията им от НЗОК. Обръщали сме се към всички институции, които имат отношение към този въпрос. Отказваха, защото трябва да има клинично изпитване и едва тогава лечението на тези заболявания да се включи в кратката характеристика на продукта.

Само че от началото на април бяха предприети действия за повишаване на цената на медикамента и в момента той е три пъти по-скъп. Ако преди 1 ампула струваше 16 лева, сега струва около 41 лева. Понеже пациент с лупус прилага от 80 до 100 ампули на лечебен курс, това означава за 100 ампули да плати над 4000 лева. Това е абсурдно, защото това лечение не се прави веднъж в живота, а спрямо състоянието – всеки месец, веднъж на три или на шест месеца, в някои случаи веднъж годишно. За съжаление вече 10 години няма воля от страна на държавната фирма производител „Бул Био“  НЦЗПБ ЕООД и от страна на Министерството на здравеопазването за разширяване кратката характеристика на продукта. Така хората са оставени в нищото и вече е невъзможно да си помислят за лечение с имуноглобулини.

Източник: zdrave.net