Фотографията ме тласна да се насоча към образната диагностика

Д-р Павел Минев завършва медицина в МУ-Варна през 2016 година. Започва работа в Спешно отделение в УМБАЛ Бургас, а впоследствие и в отделението по образна диагностика на лечебното заведение. Д-р Минев е номиниран за наградата „Млад лекар на Бургас“ и е първият за Бургаска област член едновременно на Българската и Европейската асоциация по радиология.

Д-р Минев, как медицината стана вашето поприще?

Аз съм първият медик в моето семейство, а интересът към медицината в мен се зароди още в ранна детска възраст. Отдавам го на моите баба и дядо, които бяха хора, обичащи много природата и може би те успяха да „запалят“ в мен интереса към биологията. Впоследствие, това се оказа ключово и когато трябваше да реша с какво да се занимавам след гимназията.

Кое Ви насочи към специалността Образна диагностика?

В образната диагностика става въпрос за обработка и анализ на данни, а аз в свободното си време се занимавам с фотография и някак си нещата се сглобиха по естествен начин. Още повече, че това е една от най-прогресивно развиващите се технологично специалности, една модерна специалност, която за разлика от предишните десетина години, сега набира доста голяма популярност. Конкретно за избора на специалност, държа да кажа, че човекът, който ми показа колко информация може да се извлече от едно изображение и след срещата с когото разбрах колко значима може да е  тази специалност, е проф. Боян Балев. Имах щастието да бъда студент в неговата група и той ми помогна да взема окончателното решение да се насоча към образната диагностика.

Вие сте първият лекар от Бургаска област член едновременно на  Българската и на Европейската асоциация по Радиология. Какви са наблюденията Ви върху развитието на специалността у нас на фона на това в останалите европейски страни?

В чисто технологически аспект смятам, че все още изоставаме като например по отношение на ядрено-магнитно-резонансна томография – един образен метод, който въпреки че вече 30 годни е на образното поле, у нас все още не е рутинен метод. Той е широкодостъпен, но е доста скъп и съответно не се прилага често, защото не е част от спешната образна диагностика, а се прави планово. Иначе като познания, развитие и квалификация смятам, че сме на еднакво, дори и на по-добро ниво в сравнение с останалите държави. В този смисъл наистина си мисля, че се развиваме добре. Доказателство за това е, че българските лекари, заминаващи  в чужбина, са изключително добре оценявани.

Заминаването им обаче оголва системата у нас. Има ли достатъчно специалисти в областта на рентгенологията в България?

Това е един от повсеместните проблеми на здравната система и не касае само нашата специалност. Може би е време и да залегне като основна точка в здравната реформа, която трябва  да бъде реализирана в близките години. Проблемът е изключително назрял. Наскоро четох статистика, че от 2000 година насам страната са напуснали хиляди лекари и много малко от тях са се завърнали. Това е буквално една пандемия на чисто кадрово ниво.

Вие обаче сте сред тези, които сте избрали да останете в България, бяхте номиниран и за наградата „Млад лекар на Бургас“, което е много сериозна оценка за работата ви до момента. Къде виждате бъдещето си като лекар?

Не мога да кажа категорично къде ще се развие професионалният ми път, но аз съм от хората, които като че ли поне за момента си тежат на мястото. Не бих могъл да си представя да работя за постоянно в друга държава и да се развивам там. Мисля, че се бих се чувствал най-добре и оценен тук – сред своите хора, сред своя народ. Все пак не може всички да заминат навън. Също така смятам, че при едно добро желание човек да се  развива успешно и тук, стига да харесва работата си. Възможностите за реализация и развитие, независимо в кой град, не са малки. Има смисъл човек да се опита да се развива и в тази държава.

Разкажете и за вашето хоби, свързано с фотографията…

За съжаление следствие на доста натоварения график и ежедневие, покрай работата ми, ми остава все по-малко време за фотографията. Но и това е една породена в детска възраст страст, която продължава да тлее в мен. Тя има и много допирни точки, свързани с образната диагностика, особено сега в дигиталната ера и софтуерните възможности, които дават технологиите. Има доста сходни неща и допирните точки са толкова много и може би и затова толкова много харесвам работата си.  Смело мога да кажа, че това е и мое хоби – моята работа. Както е казал Конфуций – ако човек намери работата, която харесва, няма да му се налага да работи никога. Щастлив съм, че мога да изпълня със съдържание тази максима.

Имате голям опит и с пациенти с COVID, какви са впечатленията ви от отражението на вируса върху тях? Какво „казват“ рентгеновите снимки на тези пациенти?

В хода на пандемията и всички тези вълни, които минаха, официално три, а неофициално може да са и повече, изявата на заболяването що се касае до белодробни усложнения и пневматични изменения се промени леко. Като цяло, както и при други заболявания, образната диагностика е един клон от медицината, без който тя е абсолютно обречена в наши дни. Въпреки че в повечето случаи тя остава в сянка, нашата специалност е определяща за това как ще се продължи с евентуалното лечение, какво ще се предприеме и каква ще бъде крайната диагноза.

Източник: zdrave.net

На 5 май отбелязваме световния ден на „болестта на сините устни“ – пулмоналната хипертония. С пулмоналната хипертония всекидневна битка водят 130 пациенти с рядка форма на болестта, а общо 500 българи страдат от различни видове на заболяването. Пациентите с пулмонална хипертония са зависими от кислородните апарати и от скъпоструваща поддържаща терапия. За съжаление, в условията на пандемия, българските пациентите могат да останат без кислородни апарати, защото е налице тенденция за презапасяване с тези важни медицински изделия, съобщават от Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония.

Въпреки усилията на пациентската организация, здравната каса продължава да не финансира кислородните апарати за пациентите с пулмонална хипертония. Повечето от пациентите в трети и четвърти функционален клас на заболяването се нуждаят от скъпоструваща интравенозна терапия, която също не е достъпна у нас. За тях животоспасяваща е трансплантацията на бял дроб – проблем, който у нас продължава да е нерешим с години.

По под световния ден на 5 май 19.00 до 23.00 ч. Националният дворец на културата в София ще засвети в синьо за шеста година, в знак на съпричастност с пациентите, които се борят с нелечимата рядка и коварна болест – пулмоналната хипертония. Най-разпознаваемият симптом на това рядко заболяване е посиняването на устните, ръцете и краката, което се получава заради недостига на кислород в човешкия организъм. Патрон на кампанията „Дари дъх!“ през 2021 г. е кметът на столицата Йорданка Фандъкова. В синьо ще  бъдат осветени сградата на Командването на военноморските сили във Варна, общината в Бургас, параклисът-мавзолей „Св. Георги Победоносец“ в Плевен и камбанарията, в близост до монумента „Света Богородица“ в Хасково.

5 май е обявен за Световен ден на пулмоналната хипертония през 2012 г. В кампанията през 2021 г. ще се включат над 80 пациентски организации от цял свят. Инициатори на отбелязването на Световния ден на пулмоналната хипертония са Европейската асоциация по пулмонална хипертония, Американската и Латиноамериканската асоциации по пулмонална хипертония. Кампанията „Дари дъх“ ще се провежда през целия месец май. Сдружение „Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония” е част от инициативата за девети път.

Източник: БНР

България не е стигнала колективен имунитет срещу COVID-19. Това заяви пред БНТ националният консултант по клинична имунология проф. Елисавета Наумова.

„Не бих се ангажирала с никакви цифри, тъй като това е работа на епидемиолозите, които да изчислят и да кажат какво се случва с броя на преболедувалите и ваксинираните. Защото и двата вида хора, или по-голямата част от тях, имат постваксинален имунитет“, коментира специалистът.

Според нея е нужно да може да се даде възможност за проверка на постваксиналния отговор. „Това са видове изследвания, които определят доколко има антитела или паметови B или Т-клетки, които са изключително ефективни, особено при вирусните инфекции. Те помнят понякога за цял живот тази информация и могат „да се събудят, когато това се наложи“, каза тя.

По думите й такова изследване трябва да се направи един месец след преболедуване и между 20 дни и месец след втората доза от ваксината, ако тя е двудозова. Проф. Наумова посочи, че има случаи, при които може да не се образуват антитела, но пък е налице добър Т-клетъчен отговор. Такива случаи се срещат при пациенти с проблем с хуморалния имунитет. Изключително важно е да се провери имунният отговор, изтъкна тя.

В тази връзка проф. Наумова отбеляза, че експерти от клиничния съвет по имунология са разработили програма за изследване на постваксиналния имунен отговор и изтъкна, че се надява тя скоро да стартира. Тя обясни, че е възможно човек да развие имунитет от една ваксина, а от друга не. Има и вариант за хиперактивиране на имунната система.

Проф. Наумова посочи, че самият вирус има механизми да потиска имунната система и образуването на антитела.

Според нея е добре имунизацията да се завърши с един тип ваксина, защото имунната система реагира по различен начин на различните видове ваксини.

Източник: zdrave.net

Д-р Емануил Найденов: Сега постъпват пациенти в крайни терминални форми на заболяванията си

Най-засегнати са хората с онкологични болести и на централна и периферна нервна система

По думите му за времето на забраната за плановите операции те са лекували на ръба на закона пациенти с необратими неврологични дефицити на гръбначни заболявания.

„Така, че освен от новия коронавирус, много пациенти ще загинат от страха да не ходят на лекар. Все пак трябва да отбележим, че откакто има министър на здравеопазването лекар, все пак се положиха усилия онкологичните заболявания да не бъдат спирани от лечение и диагностика, подчерта неврохирургът.

Според д-р Найденов тепърва трябва да се преосмисли как да се действа по време на пандемия.

„Апелът ни е да се разчита на експертността. Това са епидемиолозите и инфекционистите. У нас така или иначе има планове за действие от миналия век как се реагира по време на епидемии, не е нужно да откриваме топлата вода. Всичко е в ръцете на министъра на здравеопазването, НОЩ беше опит да се имитира политическа ангажираност.

А това, че в новото Народното събрание има два пъти по-малко депутати лекари, в ситуацията на пандемия, при очевидното бягство от политическа отговорност при актуалните народни представители, ако ще се разчита на експертността на депутати като Мая Манолова и д-р Лъчезар Иванов, нещата са крайно зле!“, заяви д-р Найденов.

Той призова да се потърси експертно мнение за управление на пандемията от специалисти извън това Народно събрание, да се разчита на Национален експертен съвет по епидемиология и инфекциозни заболявания.

„Не им е работа нито на д-р Симидчиев, нито на проф. Чорбанов да се занимават с епидемиология или инфекциозни заболявания“, завърши неврохирургът.

Източник: БНР

„През миналия зимен сезон на практика нямаше грипна епидемия. Интересното е, че има конкуренция между вирусите и когато един е доминиращ, той избутва останалите и намалява разпространяването. През следващата година е по-вероятно е да има грип“. Това заяви главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев по време на пресконференцията във връзка Европейска имунизационна седмица (26 април – 2 май 2021 г.), под надслов „Ваксините ни сближават“, която се проведе днес.

„Доста инфекциозни заболявания не са изчезнали. При изследване на 2000 проби от хора със заболявания, различни от COVID-19, не показаха грип А или Б“, допълни и проф. Кантарджиев.

Той подчерта, че традицията по ползването на ваксини в нашата страна е от 140 г. Трябва да се гордеем като българи, че по време на заразата с едра шарка имунизираме цялото население, благодарение на което през 1928 г. не сме допуснали епидемия. Сега нещата са по-лесни, но трябва да следваме примера на тези преди нас, посъветва проф. Кантарджиев.

Всеки февруари месец СЗО предлага на производителите какви грипни ваксини да произведат на базата на грипните вируси, които превалират през сезона, поясни проф. Кантарджиев.

Той обяви, че през следващия зимен сезон България ще разполага с 4-валентна ваксина срещу грип, която ще е с по-голямо количество антиген и според препоръките на СЗО ще съдържа щамовете от група А – „Виктория“, „Камбоджа“ и от група Б – „Вашингтон“ и „Пукет“.

По отношение на Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип при възрастни на и над 65-годишна възраст доц. Кунчев каза, че целта за следващия зимен сезон е да се достигне 10{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} имунизация на тези хора. Той добави, че програмата е до 2022 г. и изрази надежда, че държавата ще продължи да осигурява необходимия финансов ресурса за удължаването й.

Първият за България анализ за въздействието на грипа върху здравната система у нас обхваща данните за грипните заболявания за сезони 2018/2019 и 2019/2020 г. Според него повече от 8400 души годишно постъпват в болница с пневмония, причинена от грип, като 25{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от тях са на възраст над 65 години, а 40{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от тях пък имат съпътстващи заболявания (диабет, сърдечносъдови, белодробни, онкологични и чернодробни заболявания), които са рисков фактор за по-тежкото протичане на инфекцията. Средният престой в болница на тези пациенти е 8 дни, а общият годишен разход за лечението им е най-малко 2.7 млн. лв.

Източник: zdrave.net

Занапред трябва да има ефективни кампании за ваксиниране

„Изминалата година и тази продължават да бъдат трудни и показват колко сме уязвими към нововъзникнали болести, още повече когато няма правилните ваксини и медицински технологии. А когато се появиха новите ваксини, този щит срещу вируса, започнаха дискусиите кои да се ползват, кога да се ползват, но това не стана по добрия комуникационен начин за хората в България, а стана хаотично“, коментира пред БНР доц. Михаил Околийски, експерт в офиса на Световната здравна организация в България.

„Ние от СЗО винаги сме настоявали да има план за комуникация на риска, за комуникационна стратегия, която да придружава целия процес по ваксиниране и по спазването на мерките, но такъв план така и не беше развит. А това не се случва изненадващо, защото все още има родители, които не спазват и задължителния имунизационен календар за децата, който е много добър календар“, коментира още доц. Околийски.

Има пряка връзка между доверието на хората в Министерство на здравеопазването и властите и степента, до която хората са склонни да вземат решение дали да се ваксинират и да използват маските“, каза още доц. Околийски.