На стойност 704.2 млн. лв. с допълнителен собствен принос от 69.7 млн. лв. са планираните инвестиции в сектор „Здравеопазване“, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, става ясно от проекта, който бе публикуван вчера. Служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов съобщи, че в сравнение с предходния проект на Плана в сектора има два нови проекта – за изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ – HEMS, както и за националната дигитална платформа за диагностика; преработени са текущи проекти, а компонентът е увеличен със 170 млн. лева.
Според плана обаче индикативните разчети за разходите, необходими за реализация на целите на компонента, възлизат на общо 982.2 милиона лева (819.5 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 162.6 милиона лева национално съфинансиране). Припомняме, че според предходния проектна Плана за реализиране специфичните препоръки на Съвета на Европа в сектор „Здравеопазване“ бяха нужни 675,9 млн. лв.
Шест са инвестиционните цели в сектор „Здравеопазване“ според преработения план:
Инвестиция 1: Модернизиране на здравната система в България чрез осигуряване на съвременна и иновативна медицинска апаратура за лечебни заведения за болнична помощ
Проектът е насочен към укрепване на капацитета на лечебните заведения за стационарни грижи, които са ключови за здравната система в страната и които ще бъдат определени въз основа на анализ и картографиране на инвестиционните нужди в здравния сектор, разработен от Министерството на здравеопазването.
Три са основните насоки за инвестиции в проектното предложение, които са обединени в общата цел за увеличаване на достъпността и капацитета на здравната система и подобряване на здравните показатели на населението на страната. Те включват модернизация на системата за педиатрична помощ в цялата страна, изграждане на капацитет за прилагане на най-съвременни методи за лечение на онкологични заболявания чрез създаването на Национален център за лъчелечение с протонна терапия в София, с акцент върху лечение на деца, и модернизация на системата за диагностика и лечение на онкологични заболявания в страната. Според аргументацията на проекта, въпреки че той е насочен към болнична помощ, се очакват и косвени положителни ефекти по отношение на качеството на първичната помощ, предвид характерното настаняване на общопрактикуващите лекари, медицинските центрове и диагностичните консултативни центрове на територията на болниците, което позволява затваряне на цикъла по пътя на пациента – от посещението при личния лекар, назначаване на съответните изследвания, консултация със специалист и при необходимост, хоспитализация. Според Плана това ще доведе до намаляване на хоспитализациите, тъй като предоставянето на навременна и точна диагноза от общопрактикуващите лекари и специалисти от извънболничната помощ ще позволи навременно амбулаторно лечение и намаляване на случаите, изискващи хоспитализация. Общият планиран ресурс е 448.6 милиона лева (374.4 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 74.1 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2025 г.
Инвестиция 2: Подобряване на условията за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдовите заболявания и създаване на условия за следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение на мозъчно-съдовите заболявания в България
Мярката има за цел да подобри условията за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания и да създаде условия за следдипломно обучение на специалисти в областта на ендоваскуларното лечение на мозъчно-съдови заболявания в България чрез създаването на национална мрежа от високотехнологични мозъчно-съдови диагностични и лечебни центрове („stroke” центрове) на територията на страната. Десетте високотехнологични центъра за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания, които ще бъдат създадени в университетски многопрофилни лечебни заведения за болнична помощ на територията на 6 региона по NUTS2 ще покриват цялата територия на страната и ще се използват освен за диагностика и лечение, и за обучение лекари за осъществяване на ендоваскуларната терапия на всички мозъчно-съдови заболявания – третиране на мозъчни аневризми, мозъчни артерио-венозни малформации, артерио-венозни фистули, както и терапията при остър мозъчен инсулт. Мярката има за цел да укрепи капацитета на лечебните заведения за болнична помощ чрез увеличаване на знанията и уменията на медицинските специалисти. По-високата квалификация на персонала ще повиши качеството на предоставяните медицински услуги за гражданите от цялата страна. Това ще доведе до намаляване на смъртността и трайната нетрудоспособност на населението.
Общият планиран ресурс е 128.5 милиона лева (107.3 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 21.2 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2025 г.
Инвестиция 3: Модернизация и развитие на психиатричната помощ
Проектът е насочен към подобряване на материално-техническата база в структурите от системата на психиатричната помощ за предоставяне на качествена здравна услуга, осигуряване на съвременни възможности за лечение и рехабилитация на пациентите, както и за развитие на възможностите за приобщаването им към обществото.
Проектът има за цел да интервенира в инфраструктурата на поне 18 лечебни заведения, предоставящи психиатрична помощ. Изборът на лечебните заведения, които ще бъдат подпомогнати, ще се основава на анализ на специфичните нужди за ремонт/ново строителство и обновяване на техните съоръжения. В същото време проектът предвижда и действия за осигуряване на модерно медицинско оборудване за лечебните заведения от системата за психиатрична помощ, съобразено с индивидуалните нужди на всяка структура, като се вземат предвид функциите, които изпълнява, присъствието на медицински специалисти и съществуващи структури. Мярката, в нейната цялост, е ключова за постигане целите на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г. Общият планиран ресурс е 28.5 милиона лева (23.8 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 4.8 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2026 г.
Инвестиция 4: Изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха
Проектът има за цел да създаде система за предоставяне на модерна и квалифицирана спешна медицинска помощ по въздух в рамките на така наречения ”златен час“ с последващ транспорт на пациенти и ранени, при необходимост, от и до всяка географска точка на страната, транспорт на пациенти между медицинските заведения и доставяне на медицинско оборудване, кръв, органи и лекарства.
В резултат се очаква, че ще има намаление с приблизително 20{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} в броя на смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, специфични заболявания, изискващи спешна медицинска помощ в рамките на „златния час“. Освен това се очаква да има по-малко престои в болница и/или отпуск по болест в резултат на навременна спешна медицинска помощ, от една страна, и навременен транспорт на ранените до специализирани болници, от друга. Като се вземат предвид характеристиките на страната като топография, климатични условия, състоянието на републиканската пътна мрежа, непрекъснато нарастващият трафик в областните градове и столицата, ще бъде внедрена системата за оказване на спешна медицинска помощ по въздух, използвайки най-добрата практика на хеликоптерната спешна медицинска служба (HEMS) с последващо транспортиране на пациентите до специализирани лечебни заведения.
Общият планиран ресурс е 154.5 милиона лева (129.0 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 25.5 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2026 г.
Инвестиция 5: Изграждане на Национална дигитална платформа за медицинска диагностика
Проектът има за цел да обхване цифровата диагностика във всички медицински специалности и да създаде възможност за генериране на база данни цифрови изображения и нейната вторична обработка посредством валидирани алгоритми за машинно самообучение, невронни мрежи и др. в съответствие с европейското и националното законодателство за защита на личните данни и съответните стандарти за информационна и мрежова сигурност. „Тази платформа ще бъде интегрирана с Националната здравно информационна систем (НЗИС) и не само ще подобри диагностиката и проследяването на българските пациенти и ще повиши качеството на здравните услуги в различни медицински специалности, но и притежава огромен научен потенциал и може да има важно икономическо въздействие, тъй като ще допринесе за разработването, валидирането и прилагането на базирани на изкуствен интелект цифрови здравни решения с висока добавена стойност и ориентация към износ“, смятат авторите на проекта.
Националната дигитална платформа за медицинска диагностика ще е предназначена за всички здравни направления, но обхватът на проекта ще включи четирите направления: онкология, диагностична радиология, дерматология и патология, описани по-долу. Като пилотен сценарий, включващ нейните основни възможности, ще бъде избрано направление, в което има възможно голямо припокриване с други национални теми. Такава здравна сфера е онкологията и свързаният с нея бъдещ Национален план за борба с рака в Република България 2021-2027 г. Липсата на централизирани данни в този медицински сектор и резултиращата от това неефикасна диагностика са една от причините за бавното развитие на това направление в българското здравеопазване.
Като допълнителен ефект е редно да се отбележи и възможността към трансгранична интеграция с европейските и световни партньори. След изпълнението на пилотния сценарий дейността на платформата ще бъде разширена към следните медицински направления: диагностична радиология, дерматология и патология. Заедно с онкологията тези четири направления произвеждат основната част на медицинския снимков материал, който е във фокуса на описания проект, и те ще бъдат главните страни, които ще доставят данни за дейността на платформата. Крайната цел е да бъдат интегрирани всички медицински направления, които чрез развитието на дигитализационния процес в здравеопазването в България ще придобият способностите и нуждите от обработката на подобна информация. Платформата ще бъде изградена с фокус здравната система, но нейното използване няма да е ограничено само до нея.
Регламентиран достъп до системата, до части от информацията и процесите в платформата ще имат общопрактикуващи медицински специалисти; представители на частния бизнес, които развиват собствени решения в сферата на медицинската диагностика и които имат нужда от информация за верификация и усъвършенстване на своите продукти; представители на фармацевтичния сектор, които имат нужда от диагностична информация за валидация на лекарствени методи и продукти. Университети и други образователни организации ще получат регламентиран достъп до анонимизирана информация с цел да приравни нивото на обучение към действителността в здравната система.
Общият планиран ресурс е 27.6 милиона лева (23.0 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 4.6 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2025 г.
Инвестиция 6: Развитие на националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
Проектът цели осигуряване на качествена европейска услуга Единен европейски номер 112 за оказване съдействие на гражданите при необходимост от помощ и повишаване обхвата на предоставяната услуга в съответствие с напредъка и развитието на технологиите, чрез създаване на развиваща се единна комуникационно-информационна платформа, гарант за сигурност и доверие на гражданите.
Ще бъдат изградени центрове за комуникации от следващо поколение (Next Generation 112), свързани в електронна съобщителна мрежа с пакетна комутация (Packet Switching PS), осигуряване на широколентов обмен на информация в мрежата на Националната система 112 (видео, данни, глас и текст в реално време) и надграждане на системите с нови и съвременни услуги.
Общият планиран ресурс е 56 милиона лева (46.7 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 9.3 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2026 г.
