Лейтенант д-р Борис Петров е роден през 1990 г. в Кюстендил. Завършва медицина в МУ – Варна. От 2017 г. специализира пластично-възстановителна и естетична хирургия в Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия на МБАЛ-Варна към ВМА. От 2019 г. е военен лекар.

Д-р Петров е един от медиците на първа линия при посрещането на пандемията от COVID-19. Активен участник в редица научни и научно-практически форуми у нас и в чужбина.

Асоцииран член е на Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия (БАПРЕХ) и на Европейската асоциация по изгаряния.

Д-р Петров, как решихте да се посветите на лечението на термичната травма?

Както всички мои колеги, така и аз в началото на студентските ми години бях доброволец в болница. Защото в първи и втори курс ние се „срещаме” едва ли не само с различни учебници и атласите по анатомия. Но това е съвсем недостатъчно. За да станеш добър специалист, трябва да си на терен. Затова избрах през летните месеци да доброволствам в болницата в родния ми град Кюстендил.

И така, една сутрин, когато отивам в Спешното, колегите ме посрещнаха с „Подготвяй се бързо, ще транспортираме пациентка с изгаряне до София“.

Дойде екипът на линейката, свалиха и пациентката – млада жена, на 23 г., която предварително хирурзите бяха обработили – бяха превързали тялото и крайниците в операционната. Направи и впечатление лицето, по което също имаше изгаряне, но беше без превръзка. Забелязах, че на места „части“ от кожата липсват. И така се „запалих” по този вид травма – до този момент не знаех нищо за нея. Започнах да се интересувам, да чета различни учебници, търсех статии и всъщност разбрах, че това е специалността, в която искам да продължа да се развивам. Следващата стъпка беше да намеря своята база за обучение. Оказа се, че във варненската Военна болница има клиника с профил е термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия. И след трети курс започнах да доброволствам тук.

Кои са Вашите учители в специалността, тези, на които дължите най-много за формирането си като личност и професионалист?

Лечението на термичната травма и нейните последици са обект на пластично-възстановителната и естетичната хирургия. Сами разбирате, че това е една много голяма специалност, в която има много добри професионалисти.

При участието ми в множество курсове, симпозиуми и конференции, част от които и в чужбина, съм имал възможността да се докосна до опита на редица специалисти в различни направления, като от всеки е имало какво да науча. Доц. Йоланда Заякова е човекът, който ме въведе в тази специалност. Благодарен съм на целия екип, с който работя в Клиника по термична травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия на МБАЛ-Варна към ВМА. Именно тук получих и може би най-ценния съвет: „Отнасяй се с пациента така, както би се отнесъл, ако на операционната маса се намира твой родител“.

Как се промениха пациентите, които идват при Вас – кои видове травми зачестиха, кои намаляха?

По принцип можем да говорим за известна специфика на термичната травма в зависимост от възрастовата група. Прави впечатление, че при децата преобладават пораженията от гореща течност, докато при възрастните по-често се срещат пламъковите травми. Забелязва се известна тенденция в намаляването на трудовите злополуки, макар че екипите на ВМА многократно са участвали в лечението на тежко пострадали при различни инциденти хора, като например този в Хитрино преди години.

Кои са новите и по-модерни тенденции в тази област на хирургията?

Лечението на термичната травма търпи бурно развитие през последните години. Създават се редица синтетични и биосинтетични материали за локално лечение – т. нар. регенеративни дермални матрици, които позволяват постигане на по-добри функционални и естетични резултати. Трябва да отбележим и различните видове сребърни препарати, позволяващи отделянето на активно сребро в раната, способстващо за превенция и лечение на локалната инфекция.
В личен план каква Ви носи най-голямо удовлетворение от работата?

Голяма част от изброените по-горе продукти вече са налични и се прилагат с успех в клиниката, в която работя във Военноморска болница. Именно възможността да помагам в тежък за даден човек период, какъвто представлява термичната травма ми носи удовлетворение. Боря се, за да запазя живота на пациента, мога да прилагам най-добрия световен опит в моята област. Това за мен е истинското удовлетворение, то потвърждава, че изборът ми е бил правилен. Медицината е за хора със сърца, хора, за които хуманността не е просто дума.

Разкажете за случаи от практиката, в които намесата Ви е била решаваща за спасяването на човешки живот?

Термичната травма, особено когато е обширна, представлява тежка травма – освен чисто физическа, тя е и психическа. Нашата клиника има стратегическо значение за региона, а палитрата на случаите, с които сме се борили, е изключително пъстра. Но работата с пострадали деца, като че ли оставя най-дълбоки следи у нас. Няма да забравя едно 14-годишно дете, което постъпи при нас след опит да си направи опасно селфи, върху вагон, над който преминава високоволтов проводник. Резултатът беше изгаряне на 65{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от телесната повърхност. Това беше един от първите пациенти, при който използвахме синтетичен дермален заместител, благодарение на който успяхме да спасим живота му. Държа да отбележа, че лечението на тези пациенти е екипна работа и за благополучния изход заслуга имат специалисти от различни направления – реаниматори, физиотерапевти, психиатри, рентгенолози, интернисти. За щастие, ВМА е така структурирана, че можем да окажем комплексна грижа – тук пациентът не е на дадена клиника, а на цялата болница.

Какво бихте искали да се промени, за да има по-голям интерес у младите лекари да специализират в тази област?

Спорно е дали лекарят избира специалността си или тя него. Както вече казах – за тази работа се иска сърце и ясно осъзнаване на отговорностите. И готовност за много лишения, най-вече в личен план. В последните години специалността придоби популярност, но има още какво да желаем. Наистина отговорността е изключително голяма, сблъскваме се с голям обем тежка патология, с множество среднощни операции, което може би донякъде е сред причините, които отказват част от колегите.

Източник: zdrave.net

„Винаги ми е било странно, когато се казва личните лекари да се включат повече в лечението на COVID болни. От заболелите в страната между 15 и 20{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} са лекувани в болница, защото такъв е бил ходът на заболяването, останалите 80-85{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} са се лекували при семейните си лекари. Ние и колегите от Спешна помощ сме в основата на диагностиката на тези пациенти и тези, които са на домашно лечение, остават на нашите грижи.“ Това заяви пред БНТ общопрактикуващият лекар и член на УС на БЛС д-р Гергана Николова.

Тя уточни, че в момента се прави опит да се въведе система, в която има разписани определен брой изследвания и терапевтично поведение. „Това обаче трябваше да се извърши спокойно през летния сезон, когато нямахме толкова много заболели, с активното участие на Българския лекарски съюз“, каза д-р Николова.

По думите й с новата методика за разпределение на допълнителните средства за лечение на пациенти с коронавирус от 1 юли тази година семейните лекари не получават 1000 лв., а получават по 250 лв. „Това, за което е настояваме, е да има ред и правила, които да са ясни и които да се спазват. Исканията ни не са финансови. Искаме да е ясно какво и как ще се прави в лечението на хора, поставени на домашно наблюдение, защото сега ние работим до изтощение, а накрая се казва: те не се включват. Нека да бъдат ясни правилата, за да се знае кой какво прави“, допълни д-р Николова.

Семейната лекарка беше категорична, че домашни посещения при остро заразно заболяване са нонсенс. „Аз съм лекар, който има практика. В тази практика трябва да се грижа не само за 20, 30 или 40 пациенти с COVID, а и за всичките си пациенти, които нямат COVID, но имат много други заболявания. Не би трябвало аз да стана свързващото звено между тези, които са заразни и тези, които не са“, каза д-р Николова.

Тя допълни, че няма европейска държава, в която личните лекари да извършват домашни посещения при болни с COVID. По думите ѝ няма необходимите условия това да стане факт.

Д-р Николова отправи призив към учителите да се ваксинират. „Тази вълна е на пациентите, които не са ваксинирани“, каза тя.

Източник: zdrave.net

За съжаление рязко пада бройката на приетите пациенти с друга патология, различна от Covid-19

Нови Covid мерки влизат в сила от днес. Мерките, които следва да се предприемат във връзка с очакваното увеличение на заболеваемостта от Covid-19 в страната, бяха обсъдени на среща между министъра на здравеопазването Стойчо Кацаров и ръководствата на асоциациите на болниците – частни, държавни и университетски. На фона на идващата нова (четвърта) Covid вълна все повече болници се готвят да отворят отново закритите вече Covid отделения.

От днес се възобновява приемът на пациенти с Covid и в болницата в Чирпан. Д-р Неделчо Тотев, директор на болницата в Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници, коментира новата епидемична ситуация в интервю за БНР:

„Както и преди, според плана, който е заложен за справяне с Covid епидемията, започваме с 10 легла. Нарастването на темпото и на броя на заразените и на нуждаещи се от болнична медицинска помощ ще диктуват по-нататък нещата. Ние караме на предела на възможностите – така беше и при предишната вълна – стигнахме до 30 легла от 100-те, които имаме. Това никак не е малко – на фона на персонала, който е доста редуциран – няма желаещи да работят.“

Ще има ли ощетени отделения

„Самата психоза около Covid доведе до това, че лечението на доста пациенти пострада. За съжаление рязко пада бройката на приетите пациенти с друга патология, различна от Covid-19. Те пристигат вече в крайно тежко състояние.“

Въпросът с липсата на кадри

Д-р Тотев подчертава, че въпросът с липсата на кадри е ужасяващ, и че има разлика между болнични легла и кревати. Той сподели, че засега болницата в Чирпан е обезпечена по отношение на персонал, медикаменти, апаратура.

„Но няма как да отделим персонал само за Covid – хора няма, няма и държавна политика за набиране на специалисти. Има и персонал в пенсионна и надпенсионна възраст… Една малка част от болниците имат инфекциозни отделения, където се лекуват пациенти с Covid.“

Пари за ремонт и апаратура

„Относно проекта за възстановяване и подпомагане на общинските болници след Covid, д-р Тотев коментира: „По неизвестни нам причини проектът се забави – имаме уверения от министъра, че всички болници ще получат пари, но нито знаем в какъв процент строително-ремонтните ни дейности ще бъдат одобрени, нито кога ще бъдат одобрени и кога ще получим зелена светлина да започнем реалните ремонти. Но, който е отговорен за забавянето, да даде отчет на НС.“

Според председателя на Сдружението на общинските болници здравеопазването се задъхва. Той намекна, че е „имало едни пари да се дадат на едни хора“.

Пари за облекчаване – Covid пакет

„Пари за лекарства и изследвания вкъщи – би облекчило малките болници. Добре е като замисъл, но джипи практиките не навсякъде са добре заети. Друга болнична система за друга България – малки общински болници и болници в столицата и големите градове.“

Д-р Тотев помоли за сериозен съпорт от останалите болници по отношение на детския контингент, защото болницата в Чирпан няма този ресурс.

Източник: zdrave.net