Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за отнемането на над 18 млн. човешки живота всяка година.

За 520 млн. души със сърдечно-съдови заболявания, пандемията, причинена от Covid-19 и неговите варианти, се оказва повече от значима, за много от тях дори фатална.

На 29 септември (утре) е Световният ден на сърцето, който се отбелязва от 1999 г. по инициатива на Световната федерация на сърцето и Световната здравна организация.

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

“Големият проблем е, че преждевременната смърт, която настъпва от сърдечно-съдови заболявания, преди 65 години, е два пъти по-голяма от средната за Европа.

В част от ЕС за преждевременна смърт вече се говори преди 70-годишна възраст. Т.е. за ЕС всяка смърт от сърдечно-съдови заболявания преди 70 г. е била предотвратима.

Инициативата на СЗО и Световната кардиологична асоциация, обърната към пациентите, към обществото, иска да акцентира върху това, че сърдечно-съдовите заболявания нанасят много тежки лични, социални и обществени вреди.

Голяма част от сърдечно-съдовите заболявания са предотвратими. Превенцията им е възможна. Било то с промени в начина на живот, който да включва подходяща диета, физическа активност, здравословна среда и там, където се налага, медикаментозно лечение, могат да доведат до много голямо намаление на този бич на модерното общество.

В редица страни това е постигнато. Девет от десет инсулта могат да бъдат предотвратени и осем от десет инфаркта. Много малко са наследствените състояния, които определят висок риск. Добрата новина е, че и за тях има ефективно лечение, ако те бъдат установени навреме.

Обществото има едно предизвикателство, което при координиране на усилията – на неправителствения сектор, на научната общност, на индустрията за хранителни продукти и на медицинските власти, може да доведе до едно значително намаление на сърдечно-съдовите заболявания.

И това предизвикателство в условията на пандемията стана още по-голямо. Точно нашите пациенти, тези със сърдечно-съдови заболявания – хипертонията, диабетът, който е еквивалент на сърдечно-съдово заболяване, сърдечната недостатъчност, исхемичната болест – са най-уязвими, най-рискови за тежко протичане, усложнения и смърт от Covid.

Когато казват, че починалите са били с придружаващи заболявания, лично на мен и колегите ми звучи цинично. Защото нашите пациенти, които се лекуват и имат контрол над състоянието, водят един нормален, активен, социално-личен живот.

Това да се каже, че едва ли не те са били обречени и коронавируса просто е ускорил нещата, е доста цинично.“

На първо място в класацията по сърдечно-съдови заболявания

„Причините са комплексни. По някакъв начин те съвпадат и с това, което се случва с коронавируса. В един момент човешкият живот загуби стойност в тази държава. Приемаме за нормално да сме първи по смъртност по пътищата и никой да не спазва мерките.

Приемаме за нормално всеки ден да имаме по 100 загинали от коронавирус, без да се спазват мерките.

Може би първата причина е липсата на достатъчно силна лична и обществена мотивация, че тези неща могат да бъдат предотвратени. Нагласата в много голяма част от обществото – това няма да се случи на мен – може би е първата психологическа причина.

В годините бяхме свидетели на много противоречиви и непоследователни действия от страна на здравните власти и изобщо на правителството.

Ще припомня, че имахме един ефективен и първоначално добре приет закон, за ограничаване на пушенето на обществени места.

Нещо, което се препоръчва във всички документи на СЗО но ООН. Малко известен е фактът, че 2015 г. ООН има Харта за борба с хроничните неинфекциозни заболявания, България е страна членка.

Имаше идея да се въведе данък върху нездравословните храни, на такива с високо съдържание на транс-мастни киселини. Добри идеи, които не намериха ефективна реализация.“

Източник: БНР

Д-р Стефан Митев е лекар по дентална медицина в дентални клиники ЕО Дент, роден през 1987 година, който завършва висшето си образование през 2012 година в Медицински университет – София. В периода от 2017-2020 специализира в Медицински университет – Варна и след успешно положени изпити придобива специалност по Протетична дентална медицина. През 2021 решава да продължи обучението и развитието си, като записва и втора магистратура по Обществено здраве и здравен мениджмънт. Д-р Митев работи в областта на протетичната и естетичната дентална медицина, консервативното зъболечение и ендодонтията. За него здравата и красива усмивка е основна цел, защото чрез нея той дарява увереност и самочувствие на своите пациенти. Д-р Митев е преминал и разнородни следдипломни теоретични и практически курсове както в България, така и в чужбина.

Д-р Митев, какви спомени запазихте от обучението си в университета? Коя година за вас бе с най-приятни емоции?

Спомените от университета, които пазя и до днес, определено бих определил като приятни. Имаше стрес, разбира се, но е нормално. От една система на обучение преминахме на друга – лекции, практически упражнения, изпити, работа на фантомни модели и впоследствие – лечение на пациенти. Запознаването с много нови хора, създаването на контакти, които се подържат и до днес.

Бих определил три изключително емоционални момента. Първият е когато видиш класирането и разбереш, че си приет в Медицински университет – София, въпреки огромната конкуренция. Вторият – в трети курс, когато започнахме да работим с пациенти. Може би тогава осъзнах мисията да помагаш, като лекуваш. И третият е дипломирането – усърдната работа и учене се увенчаха с успех. Тогава разбрах и огромната отговорност, която ми предстои да понеса.

Как се насочихте към протетичната денталната медицина? Кое беше в основата на избора ви?

Мога смело да кажа, че протетичната дентална медицина избра мен. Това беше любов от пръв поглед, още от първи курс. Затова и след дипломирането записах специализация към Медицински университет-Варна и от 1-ви януари 2021 година имам свидетелство за призната специалност по протетична дентална медицина. Това е една моя сбъдната мечта.

Тази специалност е изключително комплексна и сложна. Успехът на протетичното лечение зависи от прецизно изпълнена предварителна лечебна подготовка от специалисти от други сфери на денталната медицина, изключителна колаборация с пациента, правилно планиране, колаборация със зъботехническата лаборатория и стриктно проследяване и поддръжка след приключване на лечението.

За мен тази специалност е короната на денталната медицина. Удовлетворението да възстановиш хранене, говор, естетика, самочувствие е несравнимо. Променяме живота на хората!

Кои са били най-сложните казуси, които до момента сте срещали в практиката си? Разкажете ни малко за някой от тях.

Всеки казус е строго индивидуален и изисква определен лечебен план. Определено най-голямо предизвикателство са комплексните случаи. Тогава се сформира екип от специалисти – ендодонти, хирурзи, имплантолози, пародонтолози. Заедно осъществяваме прецизна диагностика и обсъждаме възможните лечебни планове, които да представим на пациента. Комплексното лечение е много продължително, но си струва да извървим пътя заедно с пациента. Имам огромното удоволствие да работя в най-голямата дентална клиника в България, екип от над 100 дентални лекари. Работя в екип с определени от тях, разбираме се прекрасно, разчитаме един на друг и се грижим за перфектното изпълнение на лечебния план, за да предоставим най-доброто на нашите пациенти.

Д-р Митев, случвало ли се е по спешност да трябва да приемете пациент след работно време?

Разбира се. Това е ежедневие. Давал съм и нощни смени, на които съм поемал спешни пациенти. Ходил съм извънредно на работа, дори и когато съм бил в отпуск. Няма как, ние сме лекари и когато се налага, сме на линия да помагаме на нашите пациенти.

Разкажете ни малко повече за някои от процедурите, които извършвате. Кои от тях са най-притеснителни за пациентите?

Пациентите свързват нашата професия с болка. Може би това е насадена нагласа от миналото. И определено редовният въпрос е дали ще боли. А повечето процедури са свързани с болково усещане. Но основен принцип в съвременната дентална медицина е да се осъществява лечение без болка. Така че прилагам анестезия винаги, когато се налага.

Тази година сте записали втора магистратура – специалност Обществено здраве и здравен мениджмънт. Как решихте да предприемете тази крачка?

Тази магистратура дойде като естествено продължение на моя професионален път. Определено е предизвикателство, но се надявам да получа компетентност и умения в здравния мениджмънт. Ние, лекарите, трябва да можем и да организираме работния процес, да ръководим екип, да менажираме всичко, свързано с практиката, била тя малка или голяма. Затова смятам, че тази магистратура ще ми бъде от полза.

Д-р Митев, трудно ли е на зъболекарите да работят по време пандемия? Как се отразиха COVID вълните на професията ви?

Категорично да! Тежък момент беше затварянето март 2020 година. Пред нас дойде дилемата да работим или не. Аз лично спрях работа за две седмици. Но после се върнах. Поемах спешни пациенти при спазване на всички предписани мерки. После ситуацията се поуспокои, върнахме се в нормален ритъм, но малко по-различен от преди пандемията.

Бихте ли се развивали в областта на оралната хирургия, или в естетичните интервенции, като поставяне на филъри?

Оралната хирургия не е за мен, макар и да съм работил в началото на моята практика. Разчитам на колеги, тесни специалисти, които имат опит и компетентност. Предпочитам да съм на 100{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} в протетичната дентална медицина, отколкото на 20{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} в 5 други сфери на денталната медицина.

Но естетичните интервенции, поставянето на филъри определено будят интерес и смятам да се развивам и в тази област. Тя е свързана с моята специалност. Засега обаче разчитам на колегите дерматолози.

Кой се е явявал за вас най-голяма подкрепа по време на следването ви?

Моето семейство, разбира се. Това е една безрезервна подкрепа, която продължава и до днес. Ще съм им благодарен цял живот и се надявам да не ги разочаровам.

Ако не се бяхте занимавали с дентална медицина, какво друго щяхте да практикувате?

Това е интересен въпрос. Моята детска мечта беше да уча ветеринарна медицина. Изпълних я частично като кандидатствах и ветеринарна медицина, и стоматология, и ме приеха. Но избрах денталната медицина и не съжалявам.

Източник: zdrave.net

Рисковано е да се изпращат документи по електронни канали

Родителите и учениците трябва да предоставят на училищните власти талон за здравословното и имунизационното състояние на ученика към датата на започване на учебната година, така наречения картон или лична здравна профилактична карта.

Това може да направи както родителят, така и общопрактикуващият лекар по служебен път, информираха от Министерството на здравеопазването.

„Това не се нарича бележка, а лична здравно-профилактична карта. В себе си тя съдържа лична информация и се издава на детето. Без осъществен профилактичен преглед и без да бъде доведено детето до кабинета няма как да се издаде въпросния медицински  документ, което прави невъзможно  издаването на каквато и да било“, каза за БНР д-р Гергана Николова.

Тя отправи апел родителите да се свържат с личния лекар и да уточнят кога е удобно да заведат детето за преглед, но в никакъв случай да не се издават фиктивни документи.

„Освен това задаваме и другия въпрос – ние работим с чувствителни данни, изключвам ЕГН и  имената, ние работим с чувствителни данни за това кой от какво е болен, каква е неговата фамилна анамнеза, какви са неговите минали заболявания. И тази чувствителна информация не би могло да се изпраща по несигурни електронни канали, защото би могло да има пробив, а ние не бихме желали това да се случи на нашите пациенти“, допълни в предаването „Хоризонт до обед“ д-р Николова.

Източник: БНР