Редки заболявания са състояния, проявяващи се при не повече от 5 на 10 000 души. Някои от тях се срещат само в единични случаи, докато други поразяват стотици хиляди, но независимо дали едно рядко заболяване повлиява милиони, или само един човек, то има значими медицински и социални последствия. Неговото въздействие върху засегнатите индивиди и техните семейства е драматично, тъй като повече от 50{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от страдащите са деца, почти половината от които умират в ранна възраст. Въпреки ниската честота на проявление в общата популация, редките заболявания засягат значителен брой хора и съставляват немалка част от националния здравен бюджет, превръщайки се в сериозен обществен проблем. Според Световната здравна организация (СЗО) са регистрирани около 7 000 редки заболявания, които повлияват в различна по степен тежест 7{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от населението на света. Европейската асоциация за редки болести (EURORDIS) докладва, че около 37{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от известните редки заболявания водят до намаляване на продължителността на живота, а 26{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от тях имат летален изход още с раждането или преди навършване на 5-годишна Дори когато не променят продължителността на живота, тези заболявания са свързани с физически и психо-социални ограничения, повлияващи неговото качество.
Редките заболявания са животозастрашаващи или хронично протичащи заболявания с индивидуално слабо разпространение, но с високо ниво на сложност. Те показват голямо разнообразие от вариращи симптоми и нарушения и техният произход е все още ненапълно познат. Много пациенти с редки болести страдат от последствията на така наречената „диагностична одисея“, като участват в обширни интензивни серийни тестове и клинични изследвания, често за продължителен период от между 5 до 10 години, с надежда да се идентифицира точната диагноза. Около 80{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от редките болести са с генетичен произход – те могат да са унаследени или да са резултат от генни изменения при индивида. За пациентите с редки заболявания получаването на генетична диагноза може да означава край на диагностичната одисея и началото на друга – терапевтична одисея. Прилагането на доказани подходи на персонализирана медицина като молекулярна диагностика, фармакогеномика, фармакогенетика, фармакопротеомика и свързаните с тях клинични и таргетни (а през последните години и генни) терапии предоставят алтернатива за откриването на индивидуален диагностичен и терапевтичен профил при тези заболявания. Тази възможност е предизвикателство за научната общност, тъй като за повече от 90{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от редките заболявания в момента няма ефективно лечение. Терапевтичният „провал“ в търсенето на решение за лечение на редица редки заболявания налага необходимостта от иновативни методи за навременно диагностициране и получаване на информация за адекватно въздействие.
Напредъкът на геномиката и функционалната протеомика поставя началото на нова революция в медицината. Персонализираната или още прецизна медицина е фокусирана върху разработване на молекулярни, генетични и клинични терапии, които отчитат уникалността на всеки конкретен случай. Рационалното при този подход е, че различни мутации и индивидуални генетични различия могат да повлияят значително податливостта на заболяването към конкретни фармакологични терапии. Целта на персонализираната медицина е да оптимизира вероятността за терапевтична ефикасност и да минимизира риска за лекарствена токсичност за всеки пациент. Това предоставя възможност да бъдат спестени средства, вложени за неефективна терапия, и да се избегнат усложнения или нежелани лекарствени реакции. Стратегиите на прецизната медицина, които вече се прилагат успешно в различни области на медицинска грижа, като кардиология, онкология, психиатрия, неврология и вкл. хранене и начин на живот, имат обнадеждаващо бъдеще и в редките заболявания.
Нови геномни технологии не само допринасят за по-добро молекулярно характеризиране на редките заболявания, но предоставят ново ниво на разбиране на комплексността на болестните механизми. Едно от основните предизвикателства пред персонализираната медицина е, че познаването на генетичните основи на дадено заболяване е недостатъчно, за да разкрие неговата симптоматология и начин на протичане.
Навлиза съществена промяна в подхода на персонализираната медицина за разбиране на симптоматиката на заболяване от анатомични и функционални черти към търсене на финален общ път. Промяната включва ненасочени геномни подходи, комбинирани с обусловеното от изкуствен интелект разпознаване на модели и прогнози. Вместо подхода към единични синдроми, всеки индивид трябва да бъде диагностициран и лекуван, като че ли има различно заболяване. Този подход има допълнителното преимущество, че на основата на открития на специфични биомаркери е възможно да се идентифицират най-ранните промени в предшестващия етап и да се лекува заболяване преди клиничното начало на симптомите. При редките заболявания това е установен регулярен подход, защото те са предизвиквани от генетична мутация в 80{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от случаите, което е очевидна терапевтична мишена.
Редките заболявания и лекарствата, предназначени за тях, са известни като „сираци“. С лекарства сираци най-общо се означават тези инструменти/ терапии, предназначени за диагностика, профилактика и лечение на редки болести, за които не се очаква възстановяване на разходите, вложени за разработване и маркетинг, поради което и цената им е изключително висока. Въпреки сериозния научноизследователски интерес към редките заболявания и стремежа на национални правителства и частни фондации за лечението им, няма адекватни лекарства сираци за по-голямата част от тях.
Актуални открития на напреднали генни и клетъчни терапии намират своето широко приложение при лечение на редки заболявания. Последни проучвания в областта на биологията на стволовите клетки позволяват собствените клетки на пациента да бъдат използвани за провеждане на персонализиран фармакологичен скрининг, насочен към откриване и прилагане на възможни ефективни лечения. Човешки индуцирани плурипотентни („истински“ стволови клетки; имат свойството да се специализират в почти всички видове тъкани в организма) стволови клетки, които могат да произведат всяка друга клетка, и технологии за редактиране на генома са сърцевината на бързо прогресиращ към клинично разработване подход. Макар че някои от тези разработки са оспорвани по етични съображения и заради високата им цена, много от тях разкриват обещаващи перспективи. Въпреки откритията и напредъка, предстои да бъде извършено много, а и възникналите етични проблеми чакат своето решение. В бъдещите години разработването на ефективни, безопасни и постижими като цена лечения на редки заболявания ще изисква координираното включване на всички релевантно заинтересовани страни – от пациентски организации и финансиращи асоциации до изследователски центрове, фармацевтични компании, клиницисти и правителства.
Честите заболявания като рак, диабет или болест на Алцхаймер засягат голяма част от населението, което оправдава огромните финансови разходи за клинични изпитвания. За разлика от тях, редките заболявания повлияват ограничена група пациенти, но общото им „болестно тегло“ е значително. Това предполага заделяне на фондове за изследвания на редки патологии и обяснява високия им дял в здравните бюджети. Важно е да се подчертае, че изучаването на редки заболявания допринася много за разбиране на човешката биохимия, клетъчна биология и биология на развитието. Информацията, получена в клинични изследвания върху редките болести, е спомогнала за напредъка в откриването на произхода и патогенезата на много общи заболявания.
От терапевтична перспектива изследванията върху редки заболявания разкриват възможности за прогрес в медицината. Пациенти с редки първични имунодефицитни заболявания са първите, които са били лекувани чрез трансплантация на алогенни кръвни стволови клетки. Първите успешни изследвания на генни терапии също са извършени при пациенти с редки заболявания като синдром на тежък комбиниран имунодефицит, дефицит на фактор ІХ и редки генетични заболявания на ретината. Тези пионерни инициативи осветяват пътя за включване на нови техники в наличния медицински инструментариум и така създават нови терапевтични възможности за много други заболявания.
Изследванията на редки заболявания сега отговарят на очакванията на таргетната терапия в обхвата на персонализирана медицина. Това започва с един или група пациенти, повлияни от конкретно заболяване, чиято генетична основа изисква изясняване. Един критичен проблем е свързан с това кои симптоми са част от спектъра на заболяването и кои са изолирани от него. Изясняването на точната симптоматика и нейното проявление в патогенезата могат в голяма степен да допринесат за определяне на адекватна диагноза.
Второто голямо предизвикателство пред изследванията на редки заболявания е асоциирането на молекулярна диагноза с документиран фенотип, който характеризира проявлението на дадено заболяване.
Въпреки тези пречки, броят на гени, свързани с редки фенотипи, продължава да нараства бързо. В това отношение в момента два принципа се смятат за безспорни. Първият е ценността на споделянето на данни. В повечето случаи, пациентите с редки заболявания желаят да споделят своите истории, за да подпомогнат научноизследователската дейност и да създадат общност. Изследователите също разбират важността на споделяне на данни, за да се свържат генетичния профил (генотипът) на пациента с проявлението на заболяването (генотипът). Нови световни инициативи катализират сътрудничества чрез интернет източници. Платформата Оrphanet в сътрудничество със Световната здравна организация (СЗО) събира и предоставя експертни класификации по различни показатели, като изгражда база данни от фенотипове и гени. Функционални изследвания, свързващи конкретен фенотип с потенциален болестотворен ген, могат да помогнат да се изяснят нови пътища, да се идентифицират потенциални лекарствени мишени и да се създадат нови терапии.
Докато редките заболявания все повече вдъхновяват персонализирани подход и терапии на всички нива, основни проблеми и предизвикателства, свързани със събирането и анализа на данни, етични аспекти, разходи и реимбурсиране нa лекарства – сираци, очакват своето решение, за да станем свидетели на естествения преход от медицина на основата на „един размер приляга на всички“ към персонализирана медицина и оптимална грижа за пациентите.
За достъп до пълния текст и за повече информация и детайли по темата, моля, посетете сайта на Българска асоциация за персонализирана медицина ТУК.
Тази публикация е създадена в рамките на проект на Българска асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД), осъществяван с подкрепата на „Фонд Активни граждани България“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българска асоциация за персонализирана медицина и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на „Фонд Активни граждани България“.
Проектът „Стъпки за реализиране на „Пътна карта за интегриране на подхода на персонализираната медицина в здравеопазването“ се осъществява с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП, Фонд Активни граждани България – www.activecitizensfund.bg
Източник: zdrave.net
