Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти, посочва специалистката

Проф. Вихра Миланова е завършила медицина през 1979 г. в МУ – София. Започва работа като ординатор в Психиатричния диспансер в Плевен. През 1981 г. става асистент в Катедра по психиатрия при МУ – София. Има призната специалност по психиатрия от 1982 г. През 2004 г. защитава кандидатска дисертация по темата за профилактиката на афективните разстройства, а през 2006 г. – докторска дисертация, посветена на клинико-генетичните изследвания на болни с афективни разстройства. От 2007 г. е професор по психиатрия. Ръководи Катедрата по психиатрия към МУ — София, в момента е началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“.

Проф. Миланова, посрещаме Световния ден на психичното здраве в сложна пандемична обстановка, а един от феномените, които неизменно я съпътстват, е антиваксърството. Какъв е неговият генезис и как се отразява той на психичното здраве?

Преди да кажа няколко думи за антиваксърството, бих искала да се спра на темата за конспиративните теории – за коронавируса, за произхода на болестта COVID, за създаването на ваксините и тяхното предназначение. Те търсят обяснение за тези въпроси в източници, на които не би трябвало да се вярва, но ето, че се случва. А хората трябва да се доверяват единствено на научнообоснованата и доказана информация, която е резултат от многобройни, дългогодишни изследвания на учени и специалисти, достигнали до тези резултати и изводи след много усилия и работа. Иска ми се да припомня, че единствено препоръките на официалните институции – СЗО, Европейската агенция по лекарствата, FDA са достоверни, както и информацията на сайтове на известни университети, на здравното министерство, която винаги се основава на достоверни източници.

Фактът, че много хора у нас са склонни да се доверяват на съмнителни източници, говори за ниска здравна култура и липса на отговорност – към себе си, към семейството и към обществото. И на това място искам да подчертая колко важно е формирането на здравна култура да започне още от ранното детство, от семейството, после от училището. Заедно с това – от лекарите, от медиците.

Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. Науката се основава на доказателства.

Но нека призная и още нещо – че откакто е избухнала пандемията, много мои пациенти и техните близки търсят съвет дали да се ваксинират, питат с коя ваксина. Като лекар винаги обяснявам, че това е важно и необходимо, насърчавам ги да търсят компетентен професионален съвет. Ние като специалисти имаме дълг да им помогнем със знания и опит да вземат своето решение.

Трябва да се знае, че психиатричните пациенти са уязвими, те са една рискова група, защото живеят често по-затворено, провеждат и поддържащо лечение за основното си заболяване. Ето защо те трябва да бъдат третирани като рискова група и да им се даде възможност да се ваксинират. Заедно с тях е добре да го направят и близките им. Заедно с мои колеги сме споделили това мнение и на работна среща в Министерството на здравеопазването.

Кои са другите проявления на кризата, погледнато в ракурса на психосоматиката?

В световната научна литература все по-широко се коментира темата за постковидните състояния, които се манифестират с лесна уморяемост, бързо изчерпване, лош сън. При прекаран тежък COVID често се появява безпокойство, фокусирано върху телесното здраве – върху увреждане на сърцето, белия дроб и т.н. Това идва да покаже, че при тези пациенти трябва да има повишено внимание и към психиката, и към телесните проблеми.

Но аз искам да обърна внимание на един друг аспект на проблема – психичното здраве на медиците, които се грижеха и се грижат за пациенти с COVID. Много от тези хора бяха сериозно травмирани от дългия престой в тежки отделения, особено в реанимациите, немалко от тях загубиха живота си, други продължават да се борят за здравето и живота на болните. Не трябва да се забравя и подценява този факт, медиците имат нужда от помощ и подкрепа. И от уважение, което невинаги получават, за съжаление. Ето защо смятам, че трябва да има организиран подход към тях, а не те да бъдат оставени всеки сам са себе си.

Ръководите една от най-големите университетски психиатрични клиники у нас. Какво е впечатлението Ви – има ли интерес към специалността от страна на млади лекари?

Нашата клиника е университетска и тя е притегателно място за млади хора, това е съвсем естествено. Условията и академичната атмосфера при нас са много подходящи за формирането на млади специалисти. На този фон е изненадващо, че други психиатрични болнични заведения с много по-малък капацитет са определени като база за обучение.

Това, което искам да подчертая обаче, е свързано с перспективата за реализация на младите психиатри, които подготвяме, защото на практика те не я виждат, не я разпознават, не я усещат. А това е много важно. Ето защо всички сме в очакване на нов подход в наредбите за специализацията. Силно се надявам, че ще има промени, които да регламентират привлекателна перспектива, включително и достойно заплащане за младите ни колеги.

Не е тайна, че кризата с липсата на медицински сестри у нас се задълбочава, както е известно и че профилираните в психиатричното сестринство не са много и по всичко личи, че няма изгледи ситуацията да се подобри. Как виждате решаването на този проблем?

Очевидно е, че трябва да има промени. Била съм в комисията за държавни изпити по психиатрично сестринство и мога да потвърдя, че няма новозавършващи сестри, които биха искали да работят в психиатрични отделения и клиники, няма и млади сестри, които искат да придобият специалност „Психиатрично сестринство“. Намирането на решение преминава през създаването на условия тази работа да стане привлекателна за тях като кариерно израстване и материално стимулиране.

Днес все пак е Световният ден за психично здраве. Какво бихте пожелали на колегите си по този повод?

На първо място да бъдат здрави, да имат сили да работят и да бъдат удовлетворени от работата си. Да дочакаме по-добри времена в нашата психиатрия и да излезем от кризата с поуките от нея, с повече зрялост и мъдрост.

И нека да завършим там, откъдето започнахме – от актуалната тема за ваксините и антиваксърството. Кратки думи за финал?

Нашето най-голямо богатство са животът и здравето. Техният най-добър защитник е науката. Вярвайте в науката, защото изводите в нея са резултат на десетки години труд на хиляди учени. Те са открили тайните на вирусите, те са обяснили каква е болестта, те са създали ваксините за нея, както и лекарствата, които могат да помогнат. Доверете им се.

Източник: zdrave.net

Нашата комисия трябва не само да наказва, но и да дава подкрепа, когато колегите ни са обвинени несправедливо, посочи обаче тя

Проф. д-р Мая Аргирова беше избрана за председател на Етичната комисия на БЛС на 72-ия редовен отчетно-изборен събор. Тя е началник на Клиника по изгаряне и пластична хирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“ и републикански консултант по термична травма. Има специалност по обща хирургия и пластична хирургия. Професионалните й интереси са в областта на изгарянията, пластичната, реконструктивна и естетична хирургия. Има дисертационен труд на тема „Съвременни тенденции в комплексното хирургично лечение на изгарянията в детската възраст”. Член е на световни, европейски и български асоциации по изгаряния и пластична хирургия. Има над 70 публикации в български и чужди научни списания.

С проф. Аргирова разговаряме за промените, които трябва да се случат в Етичната комисия, за да може да се възстанови загубеният авторитет на лекарската професия.

Проф. Аргирова, новият състав на Етичната комисия на БЛС се събира за първи тази седмица и на тази среща ще бъдат обсъдени промени в устава и Етичния кодекс на БЛС. Кои са най-важните от тях?

При досегашния устав Етичната комисия не може да санкционира лекари, не може да отнема права, може само да изрази мнение, т.е. нейните заключения са в пожелателен смисъл. Лично на мен не ми се иска да е така. Промените в тази насока обаче започнаха още поне преди две години. Има колеги, които работят по тях, и ние няма да започнем от нулата. Ще създадем работни групи, ще разгледаме и работата на етичните комисии на лекарските колегии в чужбина, защото там те имат много големи права. Освен това промените ще бъдат обсъждани и в Управителния съвет на БЛС, а не само в Етичната комисия, т.е. ще има по-голяма база на одобрение или неодобрение на предложенията, по-голям кръг от хора ще дават становища и когато сме готови с окончателния вариант, ще го предложим на Управителния съвет. Там ще бъде обсъден и в окончателния вариант ще се гласува на извънреден събор или ще изчакаме редовен, за да се гласуват.

Предвиждате възможност още една година да работите по сегашния устав?

Минимум шест месеца. Това е минималният срок, защото нещата не са толкова лесни. Трябва да бъдат изчистени максимално.

Какви според Вас трябва да бъдат наказанията на лекари, които уронват публично престижа на други лекари?

На първо място не трябва да се затварят такива ситуации само в лекарските среди или само в лечебното заведение на човека, чието поведение се порицава, а да има по-голяма публичност, защото това не е малко. Смятам обаче, че в тези случаи, а и при повечето нарушения на Етичния кодекс, трябва да има и наказание. При много тежки нарушения, като издаването на фалшиви сертификати, трябва да може да се отнемат лекарски права. Това за мен в много голяма степен е престъпление, особено когато е извършено от лекар. Фалшив сертификат за здравословно състояние или пък, както е в случая, ваксинационен сертификат, който може да рефлектира върху цялостната епидемична обстановка, е недопустимо.

Как трябва да стои въпросът с лекарите, издаващи фалшиви ТЕЛК-решения?

Не знам какво предвижда Наказателният кодекс и какво се предвижда като наказание за тях, но за мен това е почти същото престъпление като издаването на фалшив ваксинационен сертификат.

Има един казус, по който досега не е правено разследване, тъй като потърпевшите пациенти не смеят или не знаят къде да се оплачат. Става въпрос за председатели на ТЕЛК, които искат от доказано болни пациенти – хора със стентове или байпас, пари, за да им издадат нужното решение. В противен случай решението, което се издавау е за под 50{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} нетрудоспособност, което само вреди на хората.

Това вреди първо на професията, второ – това е пациент, нуждаещ се и да го изнудваш за пари за мен е недопустимо. Това е срам за професията. Чувала съм за подобни неща, дано да са изолирани случаи, но наказанието за такова нещо трябва да бъде много строго.

Толкова строго ли трябва да е наказанието и към медици, които отказват да приемат, че медицината се развива и разглеждат всяка нова ситуация през призмата на личния си опит, както постъпва доц. Мангъров, например?

Не бих казала, че при него нещата стоят точно така. Не мисля, че той е некомпетентен. Той просто иска да бъде наопаки. Така получава и популярност, която му харесва и е разглезен от общественото внимание. Той участва в протести, участва в политически събития, има и симпатии към определена политическа формация, където това се използва. Смята вероятно, че по този начин е по-атрактивен и по-търсен. Той обаче е на една сериозна позиция – завеждащ отделение в Инфекциозна болница, и нищо от това, което прави, не е от незнание.

Смятате ли, че реалните наказания срещу провинили се лекари ще доведат до ново утвърждаване на авторитета на лекарската професия и съответно до възстановяването на доверието лекар – пациент?

Абсолютно съм убедена в това. Негативните отношения не са само в нашите среди. Те са характерни за обществото като цяло. Много падна нивото на чисто човешките отношения. В градския транспорт и на всяко обществено място, където има някакво напрежение, може да се чуят изрази, които са недопустими изобщо между хората. Когато това се случва между колеги, е още по-грозно, а да не говорим за отношението към пациенти. Аз съм много чувствителна към лошото отношение към болни хора. Не може човек, който страда, да трябва да понасят и нечия изнервеност. Липсва уважителният тон, обръщението „Вие“. Пациентът е човек, който в повечето случаи си има професия, има изградени позиции в обществото и в един момент попада буквално в една враждебна среда, където всяка една дума го наранява. И да го нагрубяваш, защото той нещо не е разбрал или искаш да си свършиш по-бързо работата, е ужасно, да не го наричаш по име, да не му говориш уважително. Това се вижда всекидневно навсякъде. Този тип отношения трябва да изчезнат. Нека да видим какво се случва и помежду ни в медиите, където непрекъснато се говори от лекари срещу лекари с непроверени факти. Непроверена информация масово се изнася, а медиите дават терен на подобни неща. За да се спре, някой трябва да каже истината, която е неопровержима.

През годините имаше много обвинения срещу лекари за лекарски грешки, извършване на ненужни процедури и операции и най-страшното – за убийства на пациенти. Често обаче обвинения са неоснователни. В тези случаи как трябва да се постъпва?

По отношение извършването на ненужни дейности е равносилно, дори още по-лошо, защото пряко застрашава здравето на хората, на издаването на фалшиви ваксинационни сертификати. За такива неща категорично трябва да се отнемат лекарски права, особено когато е с цел облагодетелстване. Не мога да се съглася, че за извършена каквато и да било ненужна инвазивна или неинвазивна процедура, трябва да има само порицание. Тук наказанията трябва да бъдат строги. До такава степен, че да може да превантира такива действия. Т.е. лекарят дори да не може да си го помисли да го извърши. Виждате, че в морално-етичен аспект хората не се притесняват от порицание, пък било то и публично. Когато има реални наказания, а не само морални, тогава вече ще може тези практики да бъдат спрени.

Макар и отпреди 10 години, случаят с лекарите от Горна Оряховица е емблематичен за набеждаване. Доказа се, че те нямат вина, но им остана етикетът „убийци в бели престилки“.

Нямаше последствия за човека, който го произнесе. Дори начинът, по който оправдаха лекарите, се прокрадна в медиите между другото. Това няма как да не доведе до истински стрес на тези колеги и ще им даде отпечатък за цял живот. Това е жестоко, а на този човек нищо не му се случи. Когато имат нужда от защита, лекарите трябва да могат да разчитат на колегите си. Нашата комисия не трябва само да наказва, но и да дава подкрепа, когато колегите ни са обвинени несправедливо.

Как би могло да се противодейства на това?

Не може непроверени факти да се изнасят в медиите и да се дават определения. Информацията трябва да я има, но не бива да има квалификации и по презумпция да се насажда вина. Докато не се изяснят обстоятелствата, не може да се дава трибуна на всички роднини на потърпевш. Разбира се, нашето отношение трябва да е непримиримо към лекарска вина или грешка, или неглижиране на пациент, но не може непроверени факти да се публикуват.

Източник: zdrave.net

Пандемията усилва тревожните данни за психичното здраве на подрастващите

„Всеки 11 минути един млад човек между 10 и 19 години се самоубива. Това една от петите причини за смърт в света. Тези данни са изключително тревожни за нас.

Ние направихме и проучвания сред младите хора у нас през 2020 година – те изпитват пет пъти повече раздразнение, четири пъти повече носталгия…Още по-тревожното е, че над 60на сто от младежите у нас изпитват теровжонст или срам, къде и с кого да споделят проблема си. От това следват и лошите навици за нашите младежи – зависимости и други. Това изисква неотложно внимание и грижи“, смята Колева.

„Пандемията също усилва тези тревожни тенденции за психичното здраве сред младите хора. А тук у нас, но и по света,  продължава да се гледа на този проблем като на заболяване, като на проблем, а психичното здраве е състояние на духа и на ума…“, каза още Даниела Колева.

Според нея пандемията е повод да се говори по тези теми по-открито, да не се бездейства. Това е и цела на този доклад на Уницеф:

„Темата не е само здравна, но и трябва да се търси подкрепа в образователната система – там също трябва да има повече психолози, повече услуги, повече програми за помощ на децата. Голямата тема е да сменим усмивките и да попитаме самите деца как са, а също и да се помсли да се подкрепят родителите, да се подкрепят самите работещи в тази сфера като професионалисти, защото ако те са тревможни как могат да помагат на другите?“, заяви още експертът.

Източник: БНР

Промените в Устава на БЛС и Етичния кодекс, които да доведат до реални, а не само морални наказания, ще променят отношението към лекарското съсловие. Това заяви категорично новият председател на Етичната комисия на БЛС проф. Мая Аргирова в интервю за Zdrave.net.

„Негативните отношения не са само в нашите среди. Те са характерни за обществото като цяло. Много падна нивото на чисто човешките отношения. В градския транспорт и на всяко обществено място, където има някакво напрежение, може да се чуят изрази, които са недопустими изобщо между хората. Когато това се случва между колеги, е още по-грозно, а да не говорим за отношението към пациенти. Аз съм много чувствителна към лошото отношение към болни хора. Не може човек, който страда, да трябва да понася и нечия изнервеност. Липсва уважителният тон, обръщението „Вие“. Пациентът е човек, който в повечето случаи си има професия, има изградени позиции в обществото и в един момент попада буквално в една враждебна среда, където всяка една дума го наранява. И да го нагрубяваш, защото той нещо не е разбрал или искаш да си свършиш по-бързо работата, е ужасно, да не го наричаш по име, да не му говориш уважително. Това се вижда всекидневно навсякъде. Този тип отношения трябва да изчезне. Нека да видим какво се случва и помежду ни в медиите, където непрекъснато се говори от лекари срещу лекари с непроверени факти. Непроверена информация масово се изнася, а медиите дават терен на подобни неща. За да се спре, някой трябва да каже истината, която е неопровержима“, категорична беше тя.

„Виждате, че в морално-етичен аспект хората не се притесняват от порицание, пък било то и публично. Когато има реални наказания, а не само морални, тогава вече ще може тези практики да бъдат спрени“, допълни още проф. Аргирова.

Източник: zdrave.net