През 1958 г. светът приема октомври за Световен месец за борба с рака на гърдата. Оттогава всяка година на този месец в цял свят се организират различни събития, чиято цел е както да популяризират причините за възникването на това заболяване, така и да акцентират върху огромното значение на превенцията и ранното му откриване.

В началото на 2021 г. Световната здравна организация обяви рака на гърдата за най-разпространеното онкологично заболяване сред населението на планетата.

Една от основните причини за това е, че в по-голямата част от случаите се диагностицира в късен стадий, когато шансовете за ефективно лечение са малки.

Броят на засегнатите жени у нас също расте, като годишно се диагностицират около 3500 нови случая.

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. д-р Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество.

“Картината у нас е доста пъстра на фона на настъпилата епидемия от коронавирус, която наистина изненадва цялата планета. Това доведе и до забавяне в диагностиката на онкологичните пациенти изобщо и в частност тези с рак на млечната жлеза, което неминуемо довежда и до по-неблагоприятни резултати.

Дори забавянето от няколко седмици на започването на оперативно лечение, лъчева или лекарствена терапия, води до няколко процента, включително до 11 в някои групи, повишена смъртност, вследствие забавяне на лечение.“

Причините

„Наследствеността е изключително важен фактор. Неслучайно даваме информация на пациентките да изследват млечните жлези по най-подходящия начин. Особено когато техни близки родственици – майка, сестра – страдат от заболяването, да бъдат по-активни.

Но колкото и да е важна тяхната активност, липсата на скринингови програми, които да работят в страната, също оказва своето неблагоприятно действие.

Има и субективни моменти, които забавят пациентките.“

Превенция и симптоми

„Едно време казвахме, че когато кожата се промени и стане като портокалова кора, когато се напипа формация в гърдата или бучка, както го наричат жените, незабавно трябва да се потърси лекар. Това са много напреднали признаци. Когато ракът започне вече да се усеща с ръка, когато кожата започне да се променя, нещата са изключително напреднали.

Пациентките трябва да са достатъчно активни и да се подлагат на тези достъпни и възможни за откриване в най-ранни етапи на заболяването методи. Това са – рентгеновото изследване на гърдата, мамография, което се прави главно при жени след менопауза.

При по-младите жени водещо е ехографското изследване, а при тези, които са фамилно обременени, един изключително важен метод е магнитно-резонантната томография, по известна като ядрено-магнитен резонанс. Там няма нищо, което да води до облъчване. Това е едно изключително информативно изследване без никакво лъчево натоварване, което, провеждано веднъж годишно, спасява в Западна Европа и в САЩ стотици хиляди животи.“

В България

„Разполагаме с такава апаратура в много центрове. За съжаление се сещаме за диагностиката и лечението на рака на млечната жлеза предимно през октомври. Колкото по-рано бъде установена болестта, толкова по-малко травматично протича лечението – със запазване на млечната жлеза и извършването на козметични операции, които правят гърдата неразличима.“

Национален антираков план

„Европейската инициатива, каквато представлява този план, се изчисти съвсем. Средствата са осигурени единодушно от страните членки за реализирането на този противораков план.

Планът има четири основни стълба и около 10 инициативи, които показват как той да бъде приложен във всяка една страна членка. Планът се базира на данни от 2020 г. на европейските институции. За 2020 г. на територията на ЕС са били диагностицирани 2 млн. и 700 хил. души с рак. Други 1 млн. и 300 хил. са починали вследствие на болестта.

Това е отнело финансов ресурс, който Европейската комисия оценява на над 100 млрд. евро годишно.

Първият стълб на противораковия план е профилактиката и са дадени точни срокове. Вторият стълб е ранното откриване. 90{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от подлежащите на скрининг жени до 2025 г. трябва да влязат в тези програми. Подобряване качеството на живот на пациентите също е акцент в плана. Особен акцент има и подкрепата за децата, страдащи от рак.

Прогнозите на ЕС са, че с тези темпове на развитие до 2030 г. ще имаме с една четвърт увеличаване на онкологичните пациенти. И до няколко години ракът ще бъде водещата причина за смърт в Европа. Това налага обединението на Европа за контрол над заболяването.“

Проф. Асен Дудов: Онкологичният скрининг да е национална политика, а не кампанийна активност

В БАН тестват иновативна терапия за лечение на рак

Covid-19 и онкологичните заболявания

„Епидемията донесе едно допълнително дисбалансиране на системата. Разпространихме Covid звената във всички болници, за да можем да разстроим допълнително тяхната работа. Това намирам за грешка.

Това, което не направихме – не казахме, че не трябва да се забавя лечението на хроничните заболявания изобщо.“

Източник: БНР

Навлизаме в активната фаза на четвъртата вълна от Covid-19. По-лека ли ще бъде тази вълна и какво да очакваме.

Темата коментира в “Нашият ден“ пулмологът д-р София Ангелова.

“Като лекар в доболничната помощ, ще изразя нашите впечатления. Наистина не искаме да се връща онази първа вълна през октомври и ноември миналата година и през февруари и март тази година.

В момента сакаш сме по-спокойни. Има пациенти, които лекуваме, но не е това състояние, този вихър, в който бяхме зависими миналата и началото на тази година. Искрено се надявам вълната да бъде много по-лека.

Има заболели от различни възрастови групи и то най-честите симптоми – хрема, гърлобол, с последваща кашлица, която се дължи обикновено на стичащите се секрети, но и температура, която продължава по-дълго време при някои пациенти.“

Съвет

„При тези първи симптоми хората не трябва да се притесняват и не трябва да се започва антибиотично лечение. Защото с антибиотиците, които са насочени срещу бактерии, по-скоро вредим, отколкото да помагаме.

Ако използваме препоръките на Агенцията за контрол на заболяванията, почивката, спокойствието са много важни неща. Да няма паника, защото тя потиска имунната система, влияе на клетките, които трябва да се справят с вируса.

Покачването на температурата е защитна реакция на организма. В условията на висока температура вирусите умират.

Трябва да бъдем бдителни по отношение на появата на задух, на намаляване на нивото на сатурацията.

Ако продължи температурата повече от 5 дни, се обсъжда възможността за включване на антибиотик, за да се прекъсне опасността и риска от вторична бактериална инфекция.

Искам да отправя едно послание към всички хора – независимо дали са преболедували, независимо дали са ваксинирани, в момента, в който все още вирусът циркулира в страната и в света, трябва да спазваме противоепидемичните мерки.“

Предизвикателството

„Във връзка с коронавируса, най-голямото предизвикателство беше в началото, когато не го познавахме.“

Източник: БНР

Директорът на „Пирогов“ проф. Иван Поромански заяви, че ситуацията с тежките случаи с коронавирус се мени с часове.

Болницата има готовност да се обособят нови други сектори за Covid пациенти, но тогава няма да може да бъдат обслужвани останалите пациенти, каза проф. Поромански=

„Не е редно да прехвърляме всичките си сили само за Covid, тъй като има и страдащи хора, които нямат Covid. И мисля, че е нормално да отделим и на тях достатъчно внимание. В София ние в момента сме с 250 легла – една от болниците, която е с най-много легла. Още повече, че персоналът от миналата година до тази година е, бих казал, много натоварен и искам да им благодаря, че се справят. Но в един момент този бърнаут синдром може да се получи“.

Източник: БНР