Преди реформата трябва да се сложи в ред законодателството, категоричен е управителят на НЗОК

Бюджет през 2022 г. ще има, но той ще повтори стария и няма да се промени нищо. Много хубави идеи се предлагат, но никой не казва как законодателно и нормативно да бъдат реализирани. Това заяви управителят на НЗОК проф. Петко Салчев по време на Трета национална конференция “Заедно за повече здраве“, която се проведе днес.

Той даде за пример актуализацията на бюджета от тази година, чрез който бяха осигурени 2 млн. лева за зъботехниците и 2,5 млн. лева за медицинските сестри и акушерките, но без да е регламентирано законодателно как тези средства ще стигнат до получателите им.

Проф. Салчев беше категоричен, че е нужно да се сложи в ред цялото законодателството в сектора. „Законът за здравното осигуряване е прояден като дантела. Трябва да спрем вече да го променяме и да проумеем, че е нужен не закон, а Кодекс на здравното осигуряване. Законът за лечебните заведения не решава проблеми, а описва съществуващото положение. И шестте закона, на които е основана здравната ни система, не кореспондират помежду си, а ние искаме да правим съвременно здравеопазване и дигитализация“, заяви още проф. Салчев.

Той подчерта, че в Закона за здравното осигуряване има само три члена, които позволяват на НЗОК да контролира здравната система и това изключително много усложнява упражняването на този контрол.

„Касата и следващата година ще изпълнява същите функции, които изпълнява и в момента. Същевременно обаче ние вече сме задвижили системата и на диагностично-свързаните групи, задвижена е и електронизацията“, каза още проф. Салчев.

Той се обърна към политиците в залата с молбата преди да предприемат каквито и да било действия за промени в здравната система, първо да разучат подробно сегашните закони.

Представителят на пациентските организации в Надзорния съвет на НЗОК Христина Николова пък помоли депутатите от бъдещия парламент да не прехвърлят на Надзора решенията, които би трябвало да вземат те самите. Като пример тя също посочи актуализацията на бюджета на Касата, която народните представители от 46-тото НС настояваха да бъде извършена от НЗОК.

Източник: zdrave.net

Covid зони и общопрактикуващи лекари – каква е картината в доболничната помощ по време на четвъртата вълна?

Темата коментира в “Нашият ден“ доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България:

“Би трябвало да има Covid зони в цялата страна, но няма такива навсякъде. Има областни градове, в които има само една – едно място, което се нарича така. На други места няма.

Идеята е да има още една опция за хората, но не се получава, а там, където се върши, са изключения местата – единици, където горе-долу се случва, както би следвало.

Да не говорим за назначаване на изследвания, за рентгенови снимки, за предписване на терапия по електронен път това не се случва.

Ако трябва да обобщим, Covid зоните не работят. И ние, общопрактикуващите лекари, правим това, което сме правили и досега – диагностицираме, лекуваме хората си. Там, където аз работя, моят кабинет си е и Covid зона – преглеждам, диагностицирам и лекувам.

Болшинството от нас си диагностицират и гледат пациентите. Ние предложихме на Министерство на здравеопазването, по тяхно искане, един вариант за процедура – какво да се прави, как да се прави, още от съмнението за заболяването, неговото установяване и лечение, до издаването на болничния лист, ако човекът е в работоспособна възраст, в извънболнични условия.

Това, което предложихме, смятаме разумно, удобно, там беше предвиден и вариант, ако се наложи, докато пациентът е под карантина, по бърз начин да бъде уредена възможност той да посети нашия кабинет, ние да назначим изследвания, да го видим и да се прецени дали е за хоспитализация, или пък може да продължи вкъщи. Освен ако не се налага спешна хоспитализация. Всичко това не бе възприето.

Мисля, че това с медикаментите в извънболнична помощ на пациентите, по-скоро звучи пиарско, отколкото да е ефективно.

Използвам възможността да подсетя, че все още моите пациенти трябва да пътуват от 25 до 50 км в едната посока и после обратно, за да им бъде извършен PCR. И това е на много места в България. Най-важното в условия на такава епидемия е бърза диагностика и изолация заедно с лечението.

Нека се знае и това, защото хората ходят и си заплащат бърз антигенен тест, този, който е с такъв, дори и да е лежал в болница след това, все едно, че не е боледувал – документално. Не може да добие сертификат, че е преболедувал. Това са парадокси, които могат много бързо административно да бъдат решени.“

Разделяне на потоците

„Това с потоците много се говори и мисля да престанем. Нека се върнем към елементарните мерки – това, че някой чака с някого някъде, може да е в магазин, може на друго място, може да е пред кабинет. Ако си носи маската и спазва съответната дистанция, няма какво страшно да се случи.“

Източник: БНР

Донорството у нас може да бъде развито като непрестанно се провеждат информационни кампании, смята тя

Д-р Милена Минева е завършила медицина през 2002 г. Специализирала е анестезиология и интензивно лечение в МУ Варна. От 2014 г. е координатор по донорство към УМБАЛ Бургас, а от 2020 г. е регионален координатор по донорство за Югоизточна България. Разговаряме с нея по повод днешния Европейски ден на донорството, който извежда на преден план проблемите в нашата страна – нищожен брой трансплантации, ниска мотивация у хората, проблеми пред координаторите.

Д-р Минева, разкажете за последните донорски ситуации, които са наложили продължителна работа и много усилия, за да успеете да кондиционирате
донора и да предоставите годни органи на колегите си от трансплантиращия екип?

Последната донорска ситуация в УМБАЛ Бургас, при която се взе бял дроб, бе реализирана 2019 г. със съдействието на екип от Евротрансплант. Тази година имаме реализирани две донорски ситуации, но за съжаление не се стигна до експлантиране на годни органи, тъй като в единия случай получихме отказ за донорство от близките, а във втория имаше медицински противопоказания.

Принципно всяка донорска ситуация е свързана с дълги часове труд. За щастие, в нашата болница има добри екипи от лекари, медицински сестри и санитари, които винаги са на своя пост и вършат прекрасна работа, за което използвам случая да им благодаря. Винаги сме доволни, когато се стигне до успешна трансплантация на дарените органи и бъдат спасени човешки животи.

Какво Ви привлече в каузата на донорството, как станахте координатор?

Координатор по донорство съм от 2014 г. Честно казано, в началото нямах опит и представа за тази работа. За щастие в Агенцията по медицински надзор работеха и работят до момента страхотни специалисти, които винаги са насреща и оказват помощ на координаторите. Благодарение на тях сме осъществили не една и две успешни донорски ситуации. Сега вече тази длъжност за мен е предизвикателство да се боря да има повече успешно реализирани донори, чрез които може да се помогне на хора, чакащи трансплантация.

Кои са най-съществените пречки, пред които сте изправени Вие и колегите Ви, които работят на това поле?

Според мен в момента в България има добро законодателство и нормативна уредба, която регулира дейността по донорство и трансплантация. Мисля, че проблемите с ниския брой реализирани донори произтичат от това, че има хроничен недостиг на висш и среден медицински персонал, особено в по-малките болници. Както споменах, работата по реализиране на донор е свързана с дълги часове активно наблюдение на потенциалния донор, и за това поради липса на достатъчно персонал, известен брой потенциални донори се пропускат.

Какви препоръки бихте отправили към овластените да вземат решения, за да може и нашата страна да има по-добри резултати в донорството и трансплантациите?

Считам, че донорството в нашата страна може да бъде развито, като непрестанно се провеждат информационни кампании, за да се запознае обществото с тематиката за мозъчната смърт и донорството. В образователния план на студентите по медицина също трябва също да бъде заложена тази тема. Хубаво е, че все по-често при разговори с близките установяваме, че хората са запознати с тези идеи и се съгласяват значително по-лесно да дарят органите на починалите си роднини.

Източник: zdrave.net