Доц. Мария Димитрова завършва медицина в МУ – София през 2007 г. През 2008 г. след конкурс, е зачислена в ординаторска програма за придобиване на специалност „нервни болести“ във Военномедицинска академия – София. Специалист по нервни болести от 2013 г. От същата година до 2018 г. заема последователно длъжностите ординатор и асистент във ВМА, военнослужещ в Българската армия за същия период.
Д-р Мария Димитрова е сертифициран специалист по невросонология. През 2018 година защитава дисертационен труд на тема „Невропсихологични нарушения при обструктивна сънна апнея“ с научен ръководител проф. Красимир Генов и научен консултант акад. Лъчезар Трайков.
От 2018 година е началник на Отделение по нервни болести на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Автор на публикации в български и международни периодични издания, както и на монографията „Диагностични и терапевтични подходи при криптогенен мозъчен инсулт“.
Участнва в редица научни форуми и обучения по специалността. Изследовател в международни клинични изпитвания. Сертифицирана за оценка на пациенти с множествена склероза и на пациенти с инсулти. Член е на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по неврология, Българската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, Европейската асоциация по невросонология и мозъчна хемодинамика, Българското дружество по сомнология.
Доц. Димитрова, ръководите клиника в най-голямата спешна болница у нас. С какво Ви привлече работата тук?
За мен започването на работа в УМБАЛСМ „Пирогов“ беше едно голямо начало, защото Отделението по нервни болести в болницата дотогава беше функционирало с доста малък капацитет – предимно консултантска дейност и малък брой легла на функционален принцип. Привлече ме именно това, че ще се постави начало на едно звено, функциониращо в пълен обем. Колкото и трудно и предизвикателно да изглеждаше тогава, ми се стори добра възможност. Накратко, предизвиках себе си!
Разбира се, съществуваха и предпоставки да се развива структурата. От предварителните разговори с проф. Габровски знаех, че в Клиниката по неврохирургия има обучени и сертифицирани специалисти за провеждане на ендоваскуларно лечение при пациенти с мозъчно-съдови заболявания, а като цяло малко лечебни заведения имат такава организация. Тоест, оставаше разработването на структурата по неврология, за да се започне този тип терапия. Вече имаме начален опит в тази посока.
Ако мога да отгранича и друга причина, която ме мотивира да започна на работа в тази болница – това, че в „Пирогов“ има „младост“ на екипите, много специализанти и млади специалисти, което може би отличава тази болница от много други. Безценно е да имаш около себе си млади хора, ентусиазирани да знаят и да могат, да „разгадаят“ диагнозата и да помогнат на пациента. До голяма степен, те са богатството на болницата. Това е причината, според мен, „Пирогов“ толкова добре да се справя с огромното натоварване в „ковид“ ситуацията. Истината е, че младите медици са „гръбнакът“ в лечението в тази „ковид“ криза.
Всъщност, как медицината стана Ваша съдба?
Изборът да уча медицина не е свързан с някаква интересна история, нямам в семейството си лекари, така че не е повлиян от близките ми, не съм си мечтала за тази професия от дете. По-скоро медицината беше естествено продължение на образованието ми. Завършила съм Математическата гимназия в Русе, която даваше добра подготовка по биология и химия, ходехме на кръжоци, явявахме се на олимпиади. Не бях убедена, че съм направила правилния избор през цялото следване и дори ми са се прокрадвали мисли да не продължавам с клиничната си дейност. Давам си сметка, че е било израз на страх, дали ще се справя. „Влюбих“ се в медицината, едва когато започнах специализация в Клиниката по неврология във Военномедицинска академия. Проф. Генов и колегите ми дадоха спокойствие и увереност за бъдещата работа и още в първия месец там бях убедена, че съм в свои води и това е моята професия.
Защо се посветихте на неврологията?
Не беше лесен избор. Не си представях да работя хирургична дейност. Обучението по неврология в четвърти курс в Медицински университет беше много добре структурирано, практическите упражнения бяха интересни и случаите бяха много демонстративни. Тогава реших, че е моята специалност. Щастлива съм от избора си, неврологията е „умозрителна“ специалност.
Кои са учителите Ви в специалността – хората, на които дължите най-много за формирането си като професионалист?
Както вече споменах, започнах работа в Клиниката по неврология на ВМА и там са първите ми учители в специалността. Проф. Генов ръководеше клиниката и до голяма степен на него се дължеше, както колегиалната атмосфера, така и добрата среда за обучение. Той е от тези хора, които могат да ентусиазират хората около себе си. Д-р Кана Принова беше прекият ми ръководител в обучението, тя ми е дала много в тази професия. Впоследствие, по отношение на научната дейност, безценна роля са имали съветите на проф. Янчева, която е рецензент и на дисертационния труд и на монографията, както и на акад. Трайков, научен консултант на дисертацията ми. Изключително благодарна съм за всичко, на което са ме научили.
Какво е Вашето кредо за общуването между лекар и пациент?
Аз винаги съм смятала, че е добре да погледнеш от страната на пациента и на близките му и да се отнасяш с пациентите така, както би ти се искало да се отнесат с теб, ако си пациент. Много е важна съпричастността и диалога с хората. Особено в условията на спешност, което е ежедневие в „Пирогов“, се срещаме със страха на пациентите от неизвестното, понякога с неадекватна и остра реакция към ситуацията, но диалогът и информирането на пациента и близките за предстоящото помагат в трудните ситуации.
Кои според Вас са най-големите трудности, с които се сблъсква българският лекар днес?
За съжаление, в последните години има опити за всяване на недоверие към нашата гилдия. Лекарската професия се „демонизира“. Това понякога много утежнява общуването и доверието в отношенията лекар-пациент.
Естествено, пандемията ни изправи пред много предизвикателства, накара ни да мислим по различен начин, да работим по различен начин.
В личен план коя е най-голямата Ви мечта?
В личен план най-голямата ми радост и смисъл е семейството и синът ми Георги.
Най-големите ми мечти са свързани именно с него, с неговото бъдеще. Понякога се чувствам виновна, заради малкото време, което имам с него, но се опитвам да компенсирам с приятни съвместни семейни занимания.
Какво искате да пожелаете на колегите, с които сте заедно и в трудни и в по-спокойни дни?
Много ценя колегите, с които работя – колегите от Отделението по нервни болести на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Както споменах, това отделение беше създадено с нов екип, започнахме заедно и поставихме началото заедно. Доверието беше в основата и остава и до днес безценно в нашата работа. Най-големият ми страх преди три години беше, че няма да мога да убедя никой, че ще успеем. Повярваха ми много хора, преди дори аз да си вярвам, екипът вече е голям, изключително съм благодарна за подкрепата на всички. Лекарите са млади, търсещи, можещи, знаещи. Удоволствие е да работя с такъв екип. Често им казвам и пожелавам да запазят професионалното си любопитство и желанието да учат, защото само така се напредва в работата. Бих казала, че често ме изненадват приятно с добрата си работа. Днес бях много шастлива, имаме пациент с по-трудна диагноза и щях да поставя задача да се направи справка в литературата на описаните досега подобни случаи. Оказа се, че и тримата лекари, които са на работа, са го направили вече и са извадили информацията. Така се направи много широко диференциално- диагностично обсъждане.
Ето това е най-важното, това осмисля работата – да имаш съмишленици!
Източник: zdrave.net
