Млади лекари, специализанти и студенти по медицина този следобед ще имат шанса да се запознаят с възможностите, които роботът Da Vinci дава на хирурзите в лечението на различни заболявания.

Онлайн за това ще разкаже проф. д-р Росен Димов, който е успял да реализира и ръководи най-успешната програма за роботизирана хирургия в България.

„Това е бъдещето на хирургията, защото позволява да се извършват изключително сложни и прецизни оперативни интервенции, и то в области на човешкото тяло, трудно достъпни за конвенционалните методи“, посочи пред Радио София проф. Димов.

В момента той е преподавател към „Катедра по Хирургия“ на Медицинския университет в Пловдив и завеждащ клиника в УМБАЛ „Каспела“.

Приложението на робота вече е много широко – в урологията, гинекологията, онкологията, гръдна и кариохирургията.

Проф. Димов описа за слушателите какво представлява роботът, но за повече познания гледайте от 16:30 неговата презентация тук.

Източник: БНР

Личният пример на лекарите е много важен за ваксинационния процес, каза д-р Спирдонов

„След първите две вълни на пандемията, когато медиците бяха аплодирани от хората, сега лекарите се чувстват изоставени на работните си места, а пациентите ги търсят само когато са заразени и са притеснени за своето здраве и за своите близки.“ Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пред БНТ.

„В началото играехме изключително важна роля в убеждаването на обществото. После нещата се промениха, започна да се внушава, че няма COVID, а се използва само, за да може болниците да точат едни пари. Ние продължаваме да твърдим, че в 99{c521a76be285df41e8c062926db612c899d460284ae9dd2f199a1c09dca5d5d8} от случаи не е въпрос на злоупотреба, а защото някой колега се е опитал да наблюдава по-дълго пациентите си. Има едно голямо обезверяване сред колегите по отношение на това, че когато преди се вслушваха в нас, ние имахме надежда, че потокът от болни всеки ден ще започне да намалява. Когато всяка сутрин се събудиш и чуеш новата бройка заразени и знаеш, че трябва да отидеш на работа в болницата, ако си в COVID отделение, знаеш, че ще бъдеш още по-натоварен, ако си в друго отделение, не знаеш дали твоето отделение няма да го направят COVID отделение и да престанеш да лекуваш“, обясни д-р Маджаров.

Той заяви, че не вижда единна държавна политика в борбата срещу пандемията. Според него министърът е оставен като самотен стълб, който се опитва да се бори срещу вълните, които идват отвсякъде. “COVID зоните бяха широко прокламирани с нещо, от което никой нямаше нужда – безплатно лечение за първите 10 дни. Населението обаче има нужда от бърза диагностика и телемедицина в дома, за да знаеш, че ако си болен, си наблюдаван от своя лекар”, допълни д-р Маджаров.

Специалистът по „Образна диагностика“ в УМБАЛ „Царица Йоанна“-ИСУЛ д-р Йордан Спирдонов каза, че всички легла в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ, са заети и се чака някой да бъде изписан или да почине, за да бъде приет друг пациент. Той уточни, че е преболедувал и е ваксиниран и е категоричен, че личният пример на лекарите е много важен за ваксинационния процес.

„Медиците са последното място, в което трябва обществото да се съмнява. Колегите в болниците знаят, че трябва да бъдат здрави и че трябва да предпазват своите пациенти. Смятам, че организацията в болниците ще се случи така, че който не е ваксиниран, да си направи тест и колегата да продължи да работи“, допълни още д-р Маджаров.

Д-р Маджаров и д-р Спирдонов коментираха и наградите „Лекар на годината“, които бяха раздадени вчера.

председателят на БЛС д-р Иван Маджаров заяви, че тази година са били улеснени, защото е имало един лекар, който се е отличавал от всички. „От началото на кризата до момента вече две години той практически промени своя начин на живот. Практически нямаше почивен ден. Това е доц. Ангел Кунчев. Там нямахме съмнение, че той трябва да е Лекар на годината. В останалите категории обаче конкуренцията беше голяма, не случайно раздадохме по няколко награди в различните категории“, каза д-р Маджаров.

По думите му това показва, че българските лекари са не само всеотдайни към своите пациенти, а и креативни, изпълнени с идеи.

„Благодарността на пациентите дава сили на всеки един от нас, лекарите, да продължава напред и да изстисква от себе си колкото се може повече“, каза д-р Спирдонов. Той е носител на наградата „Лекар на годината 2021“ в категорията „Принос за развитие и прилагане на иновативна медицина на уникални техники“, заради изобретена от него приставка за подобряване точността при диагностика и определянето на стадия при рак на млечните жлези.

„Идеята възникна, след като на пациентка не можех да направя стадиране за рак на млечната жлеза. Всичко говореше за четвърти стадий, но не можехме да бъдем сигурни. Когато пациентката лежи по гръб, гърдите се деформират и това нарушава прецизността при диагностиката. Тогава помолих пациентката да легне по корем и всички в залата с облекчение видяхме, че всъщност става въпрос не за четвърти, а за втори стадий на заболяването, което предполага и много голяма разлика в подхода за лечение“, каза той.

Изобретението на д-р Спирдонов има и социален аспект, тъй като подпомага диагностиката в малките градове, където болниците не разполагат с ядрено-магнитен резонанс.

Тй обаче изрази и притеснението си, че заради пандемията 1800 жени са останали недиагностицирани миналата година и ще бъдат в много тежко състояние, когато могат да бъдат приети в болници.

Източник: zdrave.net

„При онкологичните заболявания проблемът не е в лекуването, а в късната диагностика„. Това каза пред БНР проф. д-р Здравка Валерианова, директор на Националния раков регистър и бивш директор на Националната онкологична болница, в деня на лекарите и на борбата с рака на гърдата.

Тя беше категорична, че могат да бъдат спасени човешки животи и може да има по-добро качество на живот на пациентите, ако заболяването бъде диагностицирано навреме:

„Много е важно и здравите хора как се отнасят към болестите, особено към онкологичните и по-специално – с рака на гърдата. Поради тази причина, че на тези заболявания трябва да се обръща внимание, е посветен месец октомври – за борба с рака на гърдата и 4-ти февруари – Ден за борба с рака. Като че ли непрекъснато трябва да говорим за тези заболавания и да информираме хората какво се случва“.

По думите ѝ в месеците на Covid епидемията раковите заболявания са отишли на по-заден план, защото усилията са насочени към коронавирусната инфекция:

„Прегледите намаляха и това не е редно. Очаква се това да окаже негативно влияние върху ранната диагностика„.

Източник: БНР