Преди Световния ден за борба с рака и една година след поставяне началото на европейския план за борба с рака Европейската комисия лансира редица нови инициативи, съобщиха от Комисията. Те бяха обявени по време на мероприятието „Осигуряване на равен достъп за всички: ракът при жените — европейски план за борба с рака“, посветено на равенството между половете и конкретни мерки за справяне с рака при жените.

Четири са новите мерки, лансирани от ЕК, за подпомагане на държавите членки за преодоляване на неравния достъп и подобряване на скрийнинга и ваксинацията срещу папиломния вирус, както и за подкрепа на преживелите рак лица.

Създава се регистър на неравенствата при раковите заболявания, който ще идентифицира тенденциите и различията между държавите членки и регионите. Той също така ще хвърля светлина върху неравния достъп до профилактика и грижи при раковите заболявания, дължащ се на пола, образователния ценз и равнището на доходи, както и на различията между градските и селските райони. Регистърът ще направлява инвестициите и интервенциите на европейско, национално и регионално равнище.

Препоръката на Съвета относно скрийнинга от 2003 г. ще бъде актуализирана с помощта на покана за предоставяне на данни за онкологичния скрийнинг, във връзка с целта на плана за борба с рака за предоставяне до 2025 г. на 90 {79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от населението на ЕС. Това отговаря на условията за скрийнинг за рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво, на достъп до такъв скрийнинг.

Ще бъде направена съвместна кампания за ваксинация срещу папиломния вирус, която ще помогне на държавите членки да повишат обществената осведоменост и познания за папиломния вирус и да насърчат ваксинирането. От Комисията смятат, че с нея ще се допринесе за премахването на рака на маточната шийка най-малко на 90 {79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от целевата група момичета в ЕС и значително увеличаване на ваксинацията на момчетата до 2030 г.

Създава се и мрежата на ЕС за преживелите рак младежи, която ще засили дългосрочните последващи мерки в плановете за грижи за заболелите от рак на национално и регионално равнище. Тя също така ще свърже преболедувалите рак младежи и техните семейства, както и лицата, полагащи официални и неофициални грижи.

От Комисията припомнят, че ракът засяга средно мъжете малко повече от жените в Европа — 54 {79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от новите случаи и 56 {79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от смъртните случаи. Ракът на гърдата при жените обаче е най-диагностицираният рак (над 355 000 жени в ЕС през 2020 г.). Освен това, в областта на ранното откриване, диагностиката, лечението и качеството на грижите за пациентите се наблюдават значителни различия както сред самите държави членки на ЕС, така и сред различните прослойки. Това е особено явно при приблизителната честота на заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка, при които през 2020 г. в ЕС се наблюдаваха вариации в рамките съответно на пет и осем пъти. Тези съществени вариации могат да се обяснят с разликите в разпространението на папиломния вирус и политиките в държавите от ЕС за скрийнинг и ваксиниране срещу рак на маточната шийка. Намаляването на неравния достъп по цялата верига на заболяването е основната цел на европейския план за борба с рака.

Източник: zdrave.net

Сдруженията и асоциациите на болниците искат спешна помощ от държавата, за да изплатят задълженията за ток и газ и настояват за увеличение на цените на клиничните пътеки.

Това става ясно от отворено писмо до медиите от Българска болнична асоциация, Национално сдружение на частните болници, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Асоциация на университетските болници в България и Сдружение на общинските болници в България.

Писмото на ресорните организации е изпратено до министър-председателя Кирил Петков, министъра на здравеопазването Асена Сербезова, министъра на финансите Асен Василев, министъра на енергетиката Александър Николов, председателя на Комисията по здравеопазване към Народното събрание Антон Тонев, управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Петко Салчев и председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

В столичната университетска болница „Свети Йоан Кръстител“ засега се справят със задълженията за отопление – 41 000 лева месечно, но ако държавата не помогне, може да се стигне до фалит на болници, казва директорът проф.Цветомир Димитров:

„Временно ще се оправим и другото решение, което е взето, е за волтаици, които да слагаме на покрива. Очакваме сега и помощи. Иначе ще има фалирали болници. Аз доколкото разбрах, февруари ще се реагира“.

В писмото си до премиера болничните сдружения искат и 20{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} увеличение на цените на клиничните пътеки още през тази година. Д-р Дечо Дечев – изпълнителен директор на Университетската болница „Свети Иван Рилски“ посочи, че леглата, които лечебните заведения осигуряват за лечение на пациенти с Covid-19, лишават болниците от плащанията по другите клинични пътеки:

„Националната каса заплаща само заетите легла за Covid, тоест примерно в „Свети Иван Рилски“ 80 легла ако има за Covidпо заповед на РЗИ, в момента имаме заети 15, но върху другите, оставащите, които не са заети, не можем да приемаме други болни. По този начин около половин милион на месец „Свети Иван Рилски “ губи. Така е за абсолютно всички болници“.

Според д-р Дечев, плащането за недофинансираните в момента клинични пътеки трябва да бъде увеличено с по-висок процент, както и да се повиши заплащането за лечение на пациенти с Covid.

Трябва да бъдат осигурени спешно средства за болниците за погасяване на 2-3 пъти по-високите сметки за електричество и топлоенергия. Много от тях се намират в изключително трудна ситуация  а в момента страната ни е в разгара на поредната Covid вълна, заяви и изпълнителният директор на Болница „Пловдив“, която е част от Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение в страната. Разходите вече са непосилни, подчерта д-р Генев. За миналия месец Болница „Пловдив“ е платила 300 000 лева за ток и парно, а клиничните пътеки са недофинансирани и средствата съвсем не са достатъчни:

„Поради разходите, които ние правим за болните с Covid-заболяване – за закупуването на предпазни облекла, ръкавици, маски, шлемове, дезинфекционни материали, лекарствата, които се прилагат, разходите на един пациент в нашата болница, средно на пациент, а не само за Covid, са увеличени почти с 400 лева на човек, тоест ние не можем да издържим“.

Не само са нужни компенсации към настоящия момент, но трябва да се коригира цялостната система за финансиране , заяви д-р Генев:

„Дали ще продължаваме да работим по този начин с цените на клиничните пътеки, тъй като в тях не е калкулирана цената на лекарския труд и на сестринския, и изобщо на това, което се полага като грижи, или ще има това, което се говори от дълги години за въвеждане на диагностично свързани групи и за тези неща. Това се говори, цитира се и така. Колко години станаха вече?“.

Най-спешно обаче трябва да се помогне за непосилно високите сметки за електро и топлоенергия, категоричен е д-р Генев.

Източник: БНР

„Смятаме, че в бъдеще е необходима съществена промяна на финансирането на болничната медицинска помощ чрез въвеждане на по-високи цени и прилагане на комплекс от мерки за ежегодно намаляване на броя на предвижданите хоспитализации, съобразено с доклада на Световната банка още от 2105 година, както и с докладите на ЕК от 2019 и 2021 година“. Това се казва в становището на БЛС относно законопроекта за бюджета на НЗОК за 2022 г.

Припомняме, че проектът предвижда едва около 3.4{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} ръст на средствата за болнична помощ. От  2 659 465 500 лв. през 2021 г. сега средствата са увеличени на 2 750 899 600 лв. или 91 434 100 лв. повече.

В рамките на тези средства от БЛС предлагат метод за определяне на „справедлива цена“ за клиничните пътеки – с коефициент, изчислен на база Британската система на определяне на цена на клиничните пътеки, като по този начин се цели постепенното премахване на диспропорциите в цените на отделните клинични пътеки, натрупани с времето.

„Поради огромния ресурс, необходим за постигане на горепосочените цели, предложеното повишение на цените на КП е изчислено като процент от необходимото увеличение за достигане на тази справедлива цена. На база на това предлагаме диференцирано увеличение на цените на КП, съобразено с предложения ресурс по ЗБНЗОК за 2022 г. и реално очаквания обем дейности по КП. Предложеното средно увеличение на цените е минималното необходимо за съхраняване на болничната система. Трябва да се има предвид, че на лечебните заведения за болнична помощ Надзорният съвет на НЗОК разпределя стойности за отчитаните към НЗОК дейности (бюджети), което е инструмент за регулация на разходите на НЗОК за БМП. Извън регулация са само дейности за раждане, грижи за здрави новородени и хемодиализа“, се казва в становището.

Лекарският съюз предлага в НРД 2022

да има съществено увеличение на цените на процедурите за интензивно лечение

с цел укрепване на кадровия и инфраструктурен потенциал на отделенията за интензивно лечение на територията на страната и значително увеличаване на цените на амбулаторните процедури, по които се извършват оперативни, диагностични и терапевтични процедури без болничен престой.

„С определянето на адекватни цени за еднодневните процедури се цели здравословни проблеми на пациентите да се решават бързо, без пролежаване в болница и в рамките на един ден те да бъдат обслужени и да се върнат към нормалния си ритъм на живот“, пишат от съсловната организация.

От БЛС са категорични, че предложеното в законопроекта чувствително увеличение на параметрите на разходите за здравноосигурителни плащания за медицински дейности в извънболнична помощ (ПИМП, СИМП и МДД) в сравнение с 2021 г. отговаря напълно на вижданията на Лекарския съюз за необходимостта от повишаване на средствата за финансиране на извънболничната медицинска помощ.

„Увеличаването на средствата по бюджетните редове за извънболнична помощ е стъпка в подкрепа на необходимата политика за повишаване ефективността на публичните здравни разходи, част от която са: гарантиране запазването и развитието на кадровия потенциал на структурите за извънболнична помощ; осигуряване нуждите на населението от медицински грижи, които с адекватно финансиране биха могли да се покрият в голяма част от случаите от структурите за извънболнична помощ; подкрепа на политиката за осигуряване на профилактика, превенция и ранно откриване на социалнозначими заболявания“, се казва още в становището.

Лекарският съюз предлага увеличение на цените за дейности в ПИМП – профилактични прегледи (вкл. по програми детско и майчино здравеопазване), диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти и др. Предлага и повишаване на цените за капитационни плащания, тъй като по този начин се финансират всички прегледи по повод остри заболявания на пациентите и други услуги, включени в пакета дейности на общопрактикуващите лекари.

За СИМП БЛС предлага

значително да се увеличат цените за специализираните дейности,

включващи първични и вторични прегледи, медицинска експертиза, профилактични прегледи, диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти, прегледи по майчино и детско здравеопазване. Предложените обеми са в рамките на средното изпълнение за последните 2 години.

„Български лекарски съюз предлага в НРД за медицински дейности да се увеличат чувствително обемите (броят изследвания) за таргетна група МДД, свързани с профилактика/превенция и ранна диагностика на социалнозначими заболявания като диабет, сърдечносъдови, онкологични, ендокринологични, възпалителни, инфекциозно-възпалителните заболявания, хематологични, метаболитни и др., а също и повишаване на обемите на останалите медико-диагностични дейности. За МДД следва да се има предвид, че през 2022 г. в пакета медико-диагностични дейности по Наредба № 9 се очаква въвеждане на нови изследвания, гарантирани от бюджета на НЗОК, като засега това са: Протеин на човешкия епидидим 4 (HE4); D-димер и др. Предлагаме да се договори евентуално намаляване на цената за Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19 (PCR). Увеличението на бюджета на НЗОК за медико-диагностични дейности ще покрие нуждите на пациентите и ще им даде възможност да се възползват от по-голям брой изследвания, ще допринесе за навременната диагностика, като едновременно с това ще намали случаите, при които поради липса на ресурс за осъществяване на изследвания в извънболничната помощ пациентите се насочват за диагностика в болнични условия“, пише още в становището на съсловната организация.

Източник: zdrave.net