„Проблемът с липсата на медикаментите „Вентолин“ (бронходилататор) и „Пулмикорт“ (кортикостероид) е системен, защото държавата не може да гарантира регулярните доставки на продуктите, заради лошо планиране на доставките особено във времето на пандемията.“ Това каза пред Zdrave.net Маргарита Гарбовска от фондация „Нашите недоносени деца“.

Двата медикамента са от жизнена необходимост за лечението на тежки възпаления на дихателните пътища при недоносени бебета и деца със специфични здравни нужди, но същевременно се ползват за лечение и на COVID.

Фондацията сигнализира за недостига на медикаментите на 7 декември 2021 г. с отворено писмо, а на 20 януари изпрати и второ писмо. В отговор здравният министър проф. Асена Сербезова обяви, че от 7 януари 2022 „Пулмикорт“ е включен в списъка, който се генерира автоматично в електронната система за проследяване на наличности и износът му е временно спрян, а от септември до декември 2021 г. са доставени 51 565 опаковки. За месец януари фирмата производител е заявила, че ще достави 18 000 опаковки, за месец февруари – 14 000 опаковки и за месец март –още 14 000 опаковки. По отношение на „Вентолин“ министърът заяви, че 25 000 опаковки има осигурени.

Същевременно в аптечната мрежа медикаментите продължават да липсват. Родителите ги набавят от Гърция и Турция, тъй като те нямат адекватни заместители.

„Няма никаква гаранция, че дори сега да са изпълнени ангажиментите за доставка, този проблем няма да се появи отново след няколко месеца. Необходимо е да се намери устойчиво решение“, каза Габровска.

Тя подчерта, че това решение е от първостепенно значение, тъй като когато родителите не могат да успеят да намерят медикаментите за приложение в домашна среда според предписанието, дечицата се влошават до степен да се налага да бъдат хоспитализирани. „Липсата на тези лекарства създава ситуации с животозастрашаващ риск“, допълни Габровска.

Според фондацията една от възможностите за навременно и адекватно планиране, е създаването на регистър на недоносените деца, от който институциите, както и здравните специалисти да извличат необходимата информация, отнасяща се до здравните нужди на тази група деца.

По отношение на проблемите на недоносените деца, тя подчерта, че у нас колкото по-малък е един пациент, толкова по-малко се зачитат правата му.

„От една страна виждаме липсата както на педиатри, така и на специалисти по здравни грижи в неонатологичните отделения. Ситуацията с достъпа на родителите до техните бебета в неонатологичните звена през последните две години е ужасяваща, тъй като на практика такъв им е отказан по време на пандемията. В момента, в който майката е изписана, бебето остава в отделението и в голяма част от случаите следващата им среща е едва на изписването. Министерството не прави разлика между хоспитализирани възрастни пациенти и хоспитализирани недоносени новородени или бебета с влошено здравословно състояние, а родителите влизат в групата “посетители”, докато всъщност те би следвало да са разпознати като активна и значима част от възстановителния процес на тяхното дете. Многократно изпратихме писма до МЗ с молба да бъде преразгледана тази дефиниция и недоносените новородени и бебета във влошено здравословно състояние да получат по-специален статут, с оглед на това, че по цял свят родителите са активно включени в грижата за тях и това има доказани терапевтични ползи за децата.“, каза Габровска.

Следващият проблем е на изхода, защото България е от малкото страни, в която няма програма за проследяване на развитието на недоносените деца след изписването. Маргарита Габровска подчерта, че се е наложило фондацията да направи такава програма, с подкрепата на дарители, за да може да бъде проследено развитието на тази група деца в критично важния период на първата година от живота му.

Източник: zdrave.net

Доплащанията в здравната система се изчисляват на 48{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, като 37,5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от тях са за лекарства

Тази година ще има отделени 153 млн. лв повече за лекарства. Това каза в ефира на „Денят на живо” по телевизия Novanews бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев. По думите му през 2022 година за пръв път по-голямата част от финансирането няма да отиде в болниците.

„Тази година се планират 2 млр.750 милиона лв за болнична помощ, което е със 131 милиона повече. За лекарства миналата година бяха отделени 1, 357 млрд., сега те ще са със 153 милиона повече. (а за 2020 г. бяха фактурирани лекарства за 1 592 819 389 лв., бел. ред.) За първи път лекарствата изпреварват растежа в болничния сектор“, допълни д-р Семерджиев.

Вижда се, че парите за здраве, заложени в бюджета тази година са със 604 милиона повече в сравнение с миналата година. Важно е да се отбележи обаче, че миналата година второто служебно правителство при направата на целогодишния бюджет, осигури повече пари. Кацаров успя да защити 120 милиона повече за разлика от сегашния здравен министър”, коментира той.

Д-р Семерджиев коментира още, че доплащанията в здравната система се изчисляват на 48{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, като 37,5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от тях са за лекарства.

„Доплащанията в болничния сектор са до 180 милиона лева, за лекарства те са над 3,5 милиарда лева”, каза още той.

Във връзка с идеята за реформа в спешната помощ, което предвижда само парамедици да посещават спешните пациенти на адрес, бившият здравен министър коментира, че това няма да е работеща промяна.

„Ако свалите нивото на спешната помощ от лекар, учил шест години, до парамедик- учил шест месеца, може да предположите какво ще е качеството на помощта. Парамедикът може да асистира за спешния пациент, при превозването му до болница, но лечебните процедури би следвало да започнат веднага, щом се налагат. Няма система, която да работи добре, ако няма добър лекар. Не може да се сравни качеството на помощта от дипломиран лекар и от парамедик”, обясни той.

Във връзка с трагичния случай от Враца д-р Семерджиев беше категоричен, че търговският статут на болниците не изключва хуманното отношение към пациентите.

„Болницата е сграда, има стопански разходи и трябва да се управлява като такава. Медицинската дейност не се извършва по търговския закон, а по този за здравето. Толкова много регулации са приложени към медицинската дейност, че не може да се отнесат към търговския закон”, каза още той.

Д-р Семерджиев добави, че за пръв път имаме бюджет без управленска програма.

„Няма поставени цели, нищо няма да се промени през тази година, точно заради това. Плановете за промени не ги виждаме разчетени и отразени като числа в бюджета”, допълни той и прогнозира, че 2022 ще бъде година на застой в здравеопазването.

Във връзка с евентуален край на пандемията от коронавирус бившият здравен министър обясни, че е скептичен.

„Прогнозите, че с края на Омикрон ще дойде и краят на пандемията са прибързани. Вероятно през март наистина ще се намираме в спад след пика на заразата, но това не означава край на пандемията. СЗО предупреди точно за това”, коментира още д-р Илко Семерджиев пред Novanews.

Източник: zdrave.net

Около 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от хората имат свръхреактивна и свръхчувствителна нервна система. Те сякаш няма филтър и попиват чуждите чувства, емоции, проблеми. Често стават „гъба“ за всички стимули, които подава външният свят. В резултат на това са изтощени, страдат от социален махмурлук или са постоянно напрегнати и хиперактивни, защото не могат да се справят с онова, което пускат да влезе в тях.

Ако емпатията е ключово човешко умение да съпреживеем с близкия ни човек както положителните, така и отрицателните емоции и проблеми и после да се отделим, то при свръхчувствителните и свръхемпатични хора умението за отдръпване е блокирано и те лесно стават жертва на хора, които използват енергията и ресурсите им.

Поставянето на граници е съществено умение за всеки човек, независимо от неговия характер или нервна система, подчерта пред Радио София психотерапевтът Кремена Станилова. Това умение се формира между първата и третата година на детето. Тогава радарите ни се включват.

Специалистът обясни, че с течение на времето при някои хора границите прекалено се отварят, а други се затварят – стават като къща без прозорци и без врати. И в двата случая в основата е някакъв страх.

„Много хора смятат, че емпатията е умението да се слееш с другия. По-скоро това е да можеш да кажеш: Чувствам те, съпреживявам с теб. Какво мога да ти помогна… Но аз не съм теб, не съм вътре в теб.
От толкова много стресови стимули и разделяния в обществото мнозина вече загубиха умението да вчувстват. От друга страна сливането с чуждо страдание може да навреди на човек – той да изгуби представа за собствените си потребности“, отбеляза Станилова.

По думите ѝ чувствителността ни помага да се усещаме част от дадена общност, но свръхчувствителността може да е пагубна.

Емоциите са енергии в движение. Изразявайки ги, се свързваме с другите хора.

Когато не приемаме нашата уязвимост, можем да станем затворници на собствените си емоции.

С Кремена Станилова разговаря Диана Костова.

Източник: БНР