3 отделения в страната ще получат апаратите за непрекъснат мониторинг на глюкозата

Сдруженията и асоциациите на болниците искат спешна помощ от държавата, за да изплатят задълженията за ток и газ и настояват за увеличение на цените на клиничните пътеки.

Това става ясно от отворено писмо до медиите от Българска болнична асоциация, Национално сдружение на частните болници, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Асоциация на университетските болници в България и Сдружение на общинските болници в България.

Писмото на ресорните организации е изпратено до министър-председателя Кирил Петков, министъра на здравеопазването Асена Сербезова, министъра на финансите Асен Василев, министъра на енергетиката Александър Николов, председателя на Комисията по здравеопазване към Народното събрание Антон Тонев, управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Петко Салчев и председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров.

В столичната университетска болница „Свети Йоан Кръстител“ засега се справят със задълженията за отопление – 41 000 лева месечно, но ако държавата не помогне, може да се стигне до фалит на болници, казва директорът проф.Цветомир Димитров:

„Временно ще се оправим и другото решение, което е взето, е за волтаици, които да слагаме на покрива. Очакваме сега и помощи. Иначе ще има фалирали болници. Аз доколкото разбрах, февруари ще се реагира“.

В писмото си до премиера болничните сдружения искат и 20{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} увеличение на цените на клиничните пътеки още през тази година. Д-р Дечо Дечев – изпълнителен директор на Университетската болница „Свети Иван Рилски“ посочи, че леглата, които лечебните заведения осигуряват за лечение на пациенти с Covid-19, лишават болниците от плащанията по другите клинични пътеки:

„Националната каса заплаща само заетите легла за Covid, тоест примерно в „Свети Иван Рилски“ 80 легла ако има за Covidпо заповед на РЗИ, в момента имаме заети 15, но върху другите, оставащите, които не са заети, не можем да приемаме други болни. По този начин около половин милион на месец „Свети Иван Рилски “ губи. Така е за абсолютно всички болници“.

Според д-р Дечев, плащането за недофинансираните в момента клинични пътеки трябва да бъде увеличено с по-висок процент, както и да се повиши заплащането за лечение на пациенти с Covid.

Трябва да бъдат осигурени спешно средства за болниците за погасяване на 2-3 пъти по-високите сметки за електричество и топлоенергия. Много от тях се намират в изключително трудна ситуация  а в момента страната ни е в разгара на поредната Covid вълна, заяви и изпълнителният директор на Болница „Пловдив“, която е част от Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение в страната. Разходите вече са непосилни, подчерта д-р Генев. За миналия месец Болница „Пловдив“ е платила 300 000 лева за ток и парно, а клиничните пътеки са недофинансирани и средствата съвсем не са достатъчни:

„Поради разходите, които ние правим за болните с Covid-заболяване – за закупуването на предпазни облекла, ръкавици, маски, шлемове, дезинфекционни материали, лекарствата, които се прилагат, разходите на един пациент в нашата болница, средно на пациент, а не само за Covid, са увеличени почти с 400 лева на човек, тоест ние не можем да издържим“.

Не само са нужни компенсации към настоящия момент, но трябва да се коригира цялостната система за финансиране , заяви д-р Генев:

„Дали ще продължаваме да работим по този начин с цените на клиничните пътеки, тъй като в тях не е калкулирана цената на лекарския труд и на сестринския, и изобщо на това, което се полага като грижи, или ще има това, което се говори от дълги години за въвеждане на диагностично свързани групи и за тези неща. Това се говори, цитира се и така. Колко години станаха вече?“.

Най-спешно обаче трябва да се помогне за непосилно високите сметки за електро и топлоенергия, категоричен е д-р Генев.

Източник: БНР

„Ние, общопрактикуващите лекари, подписали настоящото писмо, обръщаме вниманието Ви към  проблемите на първичната извънболнична медицинска помощ в страната ни. За една година, по официални данни на НЗОК, в страната ни са прекратили работата си 400 общопрактикуващи лекари (ОПЛ). Това са 10{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от ОПЛ, работещи  към септември 2020 година. Броят ни намалява и към днешна дата вече е фактически недостатъчен, за да осигури качествена и достъпна първична медицинска помощ за всички“. С тези думи общопрактикуващи лекари се обръщат към управляващите в отворено писмо, подписано от д-р Виктория Чобанова.

В писмото си те отбелязват още, че се разкриват малко нови практики, които при това са концентрирани в големите градове. „Извън тях, ако се закрие практика на ОПЛ,  пациентите остават без лекар в населеното място и са принудени да търсят медицинска помощ далеч от дома си. Повечето от хората без хронични заболявания изобщо не правят нов избор на лекар поради липсата на ОПЛ близо до тях. Много от практиките на ОПЛ вече са надхвърлили броя пациенти, за които могат да полагат качествени медицински грижи.  Пациентите, които нямат общопрактикуващ лекар, се увеличават ежедневно. Голяма част от тях са с непрекъснати здравноосигурителни права“, посочват джипитата в отвореното си писмо.

В него те изброяват няколко проблема, чието решаване според тях ще облекчи работата на общопрактикуващите лекари, ще забави отлива на желаещи да практикуват работата им и дори в дългосрочен план ще привлече млади специалисти.

Сред тях са 24-часовото разположение, неостойностени услуги, извършвани от ОПЛ, липсата на регулиращ ефект на потребителската такса, лимитите за изследвания и консултации, невъзможността личен лекар да откаже да запише пациент в листата си, административното натоварване и др.

По отношение на проблема с 24-часовото разположение например лекарите предлагат то да бъде отменено и вместо това медицинската помощ за пациентите да се организира на териториален принцип „чрез разкриване на дежурни кабинети на издръжката на държавен и/или общински бюджет или по договор с НЗОК за тази дейност“.

За проблема с потребителската такса пък решението според тях е въвеждане на официално доплащане от страна на пациента, което те оценяват на между 20{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} и 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от стойността на съответната услуга. Това по думите им е важно за ограничаване на свръхпотреблението на квалифицирани медицински услуги.

Лимитите пък лекарите коментират така: „Едно от уникалните правила в България, отличаваща я от останалия цивилизован свят, е, че лекарят, при превишаване на лимитите за изследвания и консултации, необходими за наблюдаваните от него болни, заплаща от собствените си приходи (които за лечение на инфекциозно болни са в размер 1.40-2.20 лв. месечно – капитация) изследванията и консултациите, извършени в полза на пациентите. Аналог на това явление няма никъде по света“.

В заключение медиците заявяват:

„Ние, общопрактикуващите лекари, подписали това писмо, вярваме, че проблемите могат да бъдат решени в условията на равнопоставен диалог. Вярваме, че решението на проблемите ще позволи на ПИМП да продължи да извършва над 90{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от  медицинската услуга за хората и в бъдеще, и че когато ние, работещите днес, имаме нужда от общопрактикуващ лекар, ще има към кого да се обърнем. От Вас, ръководителите на институциите, медиите и обществото, зависи ще има ли ПИМП след 5-10-20 години. Можем заедно да направим нужното – СЕГА! Ако не го направим сега, след няколко години няма да има ПИМП. От Вас зависи“.

С пълния текст на писмото можете да се запознаете тук.

Източник: zdrave.net

Експертната среща на тема „Здравеопазване, основано на ползите“ ( VBHC)по инициатива на организация  – „Ценности на бъдещето“ с основател д-р Славейко Джамбазов се проведе в столицата.

Харвардският подход VBHC бе представен в София с участието на проф. Робърт Каплан от Харвардския университет, проф. Ник Гулдемонд от Лайденския университет (Нидерландия) и д- р Джамбазов.

Той очерта стратегическите стъпки за въвеждане на здравеопазване, основано на ползите. Те включват: реорганизация на грижата по състояния на пациентите в интегрирани лечебни секции, измерване на резултати и себестойност за всеки пациент, въвеждане на основана на ползите реимбурсация и пакетни заплащания за конкретни състояния или групи пациенти в първичната извънболнична медицинска помощ, интегрирана лечебна система, разширен географски обхват и изграждане на IT платформа.

„В момента здравните системи, както и в България, са организирани около отделения и специалности, а за да премине към базирана на ползите система, е необходима реорганизация на грижата по състояния на пациентите в т.нар. интегрирани лечебни заведения.

Настоящата система измерва процеси, придържане към ръководства и приходи, а основаните на ползи методологии измерват постигнати резултати и себестойност за всеки пациент. У нас се заплаща на базата на обем извършени дейности и за да се трансформира системата, е необходимо да премине към пакетни заплащания за целия лечебен цикъл“, поясни д-р Джамбазов на фирума.

По думите на д-р Джамбазов в момента в България всяко лечебно заведение или практика предлага пълен списък от медицински услуги, а за да се основава на ползите, е необходимо да се трансформира в интегрирана лечебна система, в която не е необходимо всички да правят всичко.

Тя е възможна чрез концентрация на голямо количество пациенти по медицински състояния в по-малко на брой локации с цел подобрение на резултатите и ефективността, като се избягва да се прави всичко за всички във всяка локация. Това е важно да стане по пътя на стимулите, а не чрез административно или наложено разпределение, обясни д-р Джамбазов.

Необходимо е изнасянето на несложни оперативни и неоперативни процедури от болниците с най-високо ниво към по-малки лечебни заведения или структури за извънболнична помощ, както и интегриране на цикъла за грижа за пациентите между отделните звена.

А дигиталните услуги и телемедицината са в състояние да обединят и оптимизират лечебния процес около състоянието на пациента. За целта е необходима интегрирана IT платформа. По думите на д-р Джамбазов при правилните и прозрачни стимули, лечебните заведения и отделни практики биха се адаптирали бързо, за да отговорят на изискванията.

„Система на здравеопазване, базирана на ползите, се гради най-общо върху създаването на мултидисциплинарни екипи около медицинското състояние на отделния пациент, измерване на резултатите за него, измерване и подобряване на инвестициите в лечението и разработване на пакетни плащания, които да компенсират, но и мотивират доставчиците на здравни грижи.

Основната цел в здравеопазването трябва да бъде ползата за пациентите, а не достъпът до медицински грижи, обемът на извършваната дейност, удобство, качество или ограничаване на разходите“, каза проф. Каплан.

проф. Ник Гулдемонд

Проф. Ник Гулдемонд от Лайденския университет бе категоричен, че при този подход трансформацията на системата е насочена към грижа, ориентирана към пациента, поддържане или повишаване на качеството му на живот, персонализиран план за лечение и привеждане в съответствие на медицинските и социалните услуги. Проф. Гулдемонд даде конкретни примери с иновативни организации в здравеопазването, които трансформират медицинските грижи в световен мащаб в посока здравеопазване, основано на ползите, като посочи, че към момента държавите с най-добра интегрирана грижа са Нидерландия, ОАЕ, Канада, Франция, Великобритания, Швеция.

В експертната среща участваха министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова, управителят на НЗОК проф. Петко Салчев, представители на изпълнителната и законодателната власт в сферата на здравеопазването, пациентски и неправителствени организации, здравни експерти, представители на фармацевтична индустрия, директори на водещи болници и др.

Източник: BNR