Трябва да се опитаме да се погрижим за пациентите, които не са заразени с Covid, така и за пациентите, които имат усложнения от него. Имаме сериозен приток от пациенти, които не са с Covid, но трябва да бъдат лекувани. Това каза пред БНР д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ.

В момента има висока заболеваемост, но този вариант на заболяването не води до висок брой хоспитализации, посочи тя.

Според д-р Кателиева има сериозна нужда от работеща и обновявана в реално време система, която „да върже спешните отделения в болниците“ с Центъра за спешна медицинска помощ.

„В реално време да имаме информация в коя болница какви легла се освобождават. Това обновяване става на 4 часа, понякога и на повече часове.“

Тази система е направена само за Covid, уточни тя.

В предаването „Преди всички“ Десислава Кателиева коментира, че разпоредената след трагичния инцидент във Враца проверка във всички спешни отделения в страната е „опит да се търси причина къде се чупи системата, има или няма система грешка“.

Стандартът за спешна медицина се чете само когато има жалба, смята Кателиева. По думите ѝ анализ на системата трябва да се прави непрекъснато, а не само когато има пробойни, и „да не се запушват дупки“, а да се върви в правилната посока.

В съседна Румъния спешната помощ се оказва основно от парамедици. Работи се с телемедицина, като парамедикът е във връзка с лекар, който дистанционно го направлява как да действа, наблюдавайки медицинските показатели на спешния пациент, разказа д-р Кателиева.

Тя поясни, че у нас има около 1000 парамедици, а един парамедик се обучава в професионален център в период от 6 до 12 месеца, друг е въпросът дали ги използваме само като шофьори на линейки.

„Няма как да задържим само лекари в линейките – лекарите свършват, лекарите остаряват“, обобщи д-р Кателиева.

Източник: БНР

„Инфлацията е данъчно облагане без законодателство“ – тази фраза, изречена от американския икономист Милтън Фридман е универсална и валидна за всеки един период на инфлация от миналото до наши дни. Друга част от неговата теза е, че инфлацията е чисто монетарен феномен, или по-ясно казано – когато твърде много пари преследват твърде малко стоки. Ето и как и галопиращата инфлация в Еврозоната бе породена от множеството икономически стимули към икономиките посредством Ковид-19 пандемията, но също и количествените улеснения, както и отрицателните лихвени проценти на централните банки.

През последните две години ситуацията с лекарствоснабдяването в Европейския съюз претърпя динамично развитие. Бидейки неразделни от икономическия процес в началото на пандемията имаше опасност от недостиг на определени субстанции, който беше овладян, но към момента се наблюдава процес по увеличаващи се производствени разходи. Факторите за това са много – първият е реакцията на пазарите по отношение планираните политики за връщане (оншоринг) на производството на активни съставки на територията на Стария континент, водещи със себе си повишени разходи за труд, комунални услуги, наем и инвестиции в нови поточни линии. Вторият фактор касае цената на субстанциите – индуцирано от пандемията търсене на определени лекарствени продукти повишава и нуждите от осигуряване на количества, а също и на равномерното им разпределение.

Част от проблемите се състоят в това, че големите пазари, разчитащи на генерични субстанции се презапасяват поради риска от последващи вълни и варианти на Ковид-19, а от друга страна, с поглед към бъдещето, и поради опасността от потенциални нови пандемии. Този процес естествено води със себе си и покачването на стойността на така или иначе нееластична стока или иначе казано – независимо от цената, животоподдържащите и животоспасяващите лекарства винаги ще бъдат търсени. Третият фактор, който е свързан с потенциалното увеличение на цената е прехвърлянето на производствата от Китай към Индия с идеята да има диверсификация и по-сигурни линии на доставка, както и с оглед на нарастващото влияние на Китай в международните търговски отношения в т.ч. оскъпяването на базовите съставки и спирането на експорта.

Четвъртият фактор са т. нар. ботълнекс (бел. прев. от гърло на бутилка) или стеснения в линиите за доставка – множеството нови правила и ограничения, свързани с разпространението на Ковид-19 в различните държави водят до това определени стоки да се бавят по пътя до крайната си цел. Тъй като икономиката е глобализирана а пътищата на производствения начален цикъл до завършения краен лекарствен продукт – много, са налице потенциални забавяния, които в определени моменти могат да доведат до дефицити на продукти.

Естеството на регулациите в Европейския съюз, както и в България не позволяват пряко нарастване на цената на лекарствените продукти – за лекарствата от Позитивния лекарствен списък – цените са реферирани, за лекарствата с рецепта – пределни, а за тези без – има определен ценови „таван“. При неинфлирана, постепенно растяща икономика – регулациите по отношение на цените на лекарствата извършват своята коригираща функция, като не създават съществени диспропорции на пазара в краткосрочен план. Проблемът идва, когато за една година общата инфлация в страната се повиши от 0,1{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} на 7,8{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} (ИПЦ декември 2020 г. спрямо ИПЦ декември 2021 г.), а лекарствата продължат да са със силно рестриктивно регулирани цени – повишаването на производствената цена и изкуствения таван на цените водят именно до стесняване на маржовете за компаниите-производители, на които им остава или да продават под себестойност или да изтеглят продуктите си.

Друга част от линиите на доставка са търговците на едро и дребно, където разходите за заплати и комунални услуги предстои да нараснат с напредващата зима. В законът е предвидено референтната цена на продуктите в Позитивния лекарствен списък да бъде увеличена с процента на статистически отчетената инфлация за периода на действие от последната образувана пределна или регистрирана цена, казусът обаче е че средногодишната инфлация за предходната 2021 г. съгласно данните от НСИ е 3,3{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}. Ето защо все повече се налага регулираните отстъпки (надценки), която търговците на едро могат да направят към аптеките, а те към пациентите – да послужи за буфер на повсеместно нарастващите цени.

Възможностите за компенсиране на бизнесите и населението по веригата са няколко – от една страна България има една от най-високите ДДС ставки за лекарствените продукти – намаляването и номинално ще намали и цената, като ще даде въздух на търговците на едро и аптеките – да не прехвърлят регулираната надценка на продуктите върху пациентите. Колкото до стабилността на фиска, за която се боят от финансовото министерство – скритият данък, наречен инфлация се е погрижил хазната да бъде препълнена за идната година.

От друга страна – стриктната регулация по отношение на ценовото рефериране, пределните и „таванните“ цени води със себе си опасностите от липсващи лекарства и намалена конкуренция – естествено повишавайки цените вследствие на това. Преосмислянето на рестриктивните от страна на държавата механизми по отношение на цените на лекарствата ще бъде от полза, особено в момент на галопиращата инфлация, която се наблюдава.

Статията е публикувана в ЕКИП, а е отпечатана за първи път във февруарския брой за 2022 г. на сп. „Стинг“.

Източник: zdrave.net

„Проблемът с липсата на медикаментите „Вентолин“ (бронходилататор) и „Пулмикорт“ (кортикостероид) е системен, защото държавата не може да гарантира регулярните доставки на продуктите, заради лошо планиране на доставките особено във времето на пандемията.“ Това каза пред Zdrave.net Маргарита Гарбовска от фондация „Нашите недоносени деца“.

Двата медикамента са от жизнена необходимост за лечението на тежки възпаления на дихателните пътища при недоносени бебета и деца със специфични здравни нужди, но същевременно се ползват за лечение и на COVID.

Фондацията сигнализира за недостига на медикаментите на 7 декември 2021 г. с отворено писмо, а на 20 януари изпрати и второ писмо. В отговор здравният министър проф. Асена Сербезова обяви, че от 7 януари 2022 „Пулмикорт“ е включен в списъка, който се генерира автоматично в електронната система за проследяване на наличности и износът му е временно спрян, а от септември до декември 2021 г. са доставени 51 565 опаковки. За месец януари фирмата производител е заявила, че ще достави 18 000 опаковки, за месец февруари – 14 000 опаковки и за месец март –още 14 000 опаковки. По отношение на „Вентолин“ министърът заяви, че 25 000 опаковки има осигурени.

Същевременно в аптечната мрежа медикаментите продължават да липсват. Родителите ги набавят от Гърция и Турция, тъй като те нямат адекватни заместители.

„Няма никаква гаранция, че дори сега да са изпълнени ангажиментите за доставка, този проблем няма да се появи отново след няколко месеца. Необходимо е да се намери устойчиво решение“, каза Габровска.

Тя подчерта, че това решение е от първостепенно значение, тъй като когато родителите не могат да успеят да намерят медикаментите за приложение в домашна среда според предписанието, дечицата се влошават до степен да се налага да бъдат хоспитализирани. „Липсата на тези лекарства създава ситуации с животозастрашаващ риск“, допълни Габровска.

Според фондацията една от възможностите за навременно и адекватно планиране, е създаването на регистър на недоносените деца, от който институциите, както и здравните специалисти да извличат необходимата информация, отнасяща се до здравните нужди на тази група деца.

По отношение на проблемите на недоносените деца, тя подчерта, че у нас колкото по-малък е един пациент, толкова по-малко се зачитат правата му.

„От една страна виждаме липсата както на педиатри, така и на специалисти по здравни грижи в неонатологичните отделения. Ситуацията с достъпа на родителите до техните бебета в неонатологичните звена през последните две години е ужасяваща, тъй като на практика такъв им е отказан по време на пандемията. В момента, в който майката е изписана, бебето остава в отделението и в голяма част от случаите следващата им среща е едва на изписването. Министерството не прави разлика между хоспитализирани възрастни пациенти и хоспитализирани недоносени новородени или бебета с влошено здравословно състояние, а родителите влизат в групата “посетители”, докато всъщност те би следвало да са разпознати като активна и значима част от възстановителния процес на тяхното дете. Многократно изпратихме писма до МЗ с молба да бъде преразгледана тази дефиниция и недоносените новородени и бебета във влошено здравословно състояние да получат по-специален статут, с оглед на това, че по цял свят родителите са активно включени в грижата за тях и това има доказани терапевтични ползи за децата.“, каза Габровска.

Следващият проблем е на изхода, защото България е от малкото страни, в която няма програма за проследяване на развитието на недоносените деца след изписването. Маргарита Габровска подчерта, че се е наложило фондацията да направи такава програма, с подкрепата на дарители, за да може да бъде проследено развитието на тази група деца в критично важния период на първата година от живота му.

Източник: zdrave.net