Важно е да си водят „календар на пристъпите“ и да не сменят сами лекарствата си, добавя тя

Д-р Светлана Тодорова е завършила медицина в МУ – Плевен. Започва кариерата си като като лекар-ординатор в ЦСМП – Търговище.

От 2002 г. до 2016 г. работи във ВМА – в Клиниката по неврология и в Клиниката по функционална диагностика на нервната система. Придобива специалност „Нервни болести“ през 2007 г., а през 2008 г. придобива правоспособност по клинична електроенцефалография.

От 2018 г. д-р Тодорова е част от екипа на Отделението по нервни болести на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. Научните й интереси са в областта на електрофизиологията, нарушенията на съня и невропсихологията.

Д-р Тодорова, често ли се случва да приемате спешни пациенти с епилепсия?

Спешният неврологичен кабинет на УМБАЛСМ „Н.Ил Пирогов“ е един от най-натоварените кабинети в болницата. През него преминават пациенти с различни заболявания и с различни оплаквания. Състоянията след реализиран припадък, било то с епилептогенен или неепилептогенен произход, са едни от най-честите състояния за които се търси медицинска помощ. При някои от пациентите диагнозата „епилепсия“ е била вече поставена. Обикновено, те търсят спешна медицинска помощ, когато зачестят припадъците им, въпреки прилаганото лечение. Друга немалка част са хора, които реализират пароксизмален пристъп за първи път в живота.

Коя е причината да се налага спешен прием – непоставена диагноза, погрешна диагноза, неправилно лечение, неспазване на назначено лечение?

Причината за хоспитализация по спешност на такива пациенти не бих определила като само една конкретна. Има пациенти, които се налага да бъдат хоспитализирани с цел диагностично уточняване, тъй като за първи път получават припадък. При други, с вече поставена диагноза се налага спешна хоспитализация с цел корекция на антиепилептичната терапия поради зачестяване на припадъците или поява на нов тип епилептични пристъпи, както и за провеждане на контролни лабораторни и функционални изследвания. Разбира се, има и група пациенти, чийто прием се налага поради самоволно прекратяване на лечението, а това често провокира изявата на епилептични припадъци.

Имате ли случаи в практиката Ви да консултирате пациенти, лекувани в друга клиника или отделение на болницата по повод съмнение за епилепсия?

Да, разбира се. Много пъти сме търсени, когато пациенти от други отделения или клиники са получавали епилептичен припадък. Едни от тях нямат поставена диагноза епилепсия и не се лекуват, други имат придружаващо заболяване епилепсия и приемат антиепилептични медикаменти. Налагало се е да консултираме и предоперативно пациенти с епилепсия с оглед евентуален оперативен риск.

Достатъчно добра ли е информираността на обществото у нас за естеството на заболяването?

Като цяло, когато се каже, че даден човек страда от епилепсия, повечето хора си представят типичните генерализирани тонично-клонични припадъци, които протичат доста драматично за околните. В действителност ,видовете епилептични пристъпи са много на брой. Едни от тях протичат със загуба на съзнание, други без.

В древни времена обществото не е приемало хората, страдащи от епилепсия, тъй като са смятали, че те са обладани от зли духове, че са прокълнати или омагьосани. В нашето съвремие вече не съществуват такива предразсъдъци, но пък тези хора в действителност по-трудно намират работа, което ги кара да крият за заболяването си.

Какво поведение бихте препоръчали на хората с вече поставена диагноза, за да не стават те пациенти, при които се налага спешна хоспитализация?

Бих препоръчала на пациентите с поставена вече диагноза епилепсия на първо място да водят нормален, здравословен начин на живот, да приемат стриктно и редовно назначеното им от невролог лечение. Освен това, винаги препоръчвам да водят т.нар. „календар на пристъпите“, в който редовно да вписват точните дни и часове на получаваните припадъци, и техния вид, което е от изключителна важност при проследяване на заболяването, както и за преценка на ефективността на медикаментозното лечение.

Важно е тези хора редовно, поне два пъти в годината, да посещават проследяващият ги невролог, който да оценява състоянието им, да преценява ефекта от терапията по отношение честотата на припадъците им, да проследява за наличието евентуално на странични ефекти от лечението.

Изключително важно е пациентите с поставена диагноза епилепсия да не спират самоволно лечението си, както и да не заменят самоволно изписаните медикаменти. В повечето случаи, когато пациентът с епилепсия има отговорно отношение към заболяването си, си постига и задоволителен контрол върху пристъпите.

Източник: zdrave.net

Млада надежда в лапароскопската хирургия гост в рубриката „Младите хора, които ме вдъхновяват“

Той е млада надежда в лапароскопскта хирургия на УМБАЛ „Александровска“, специалист хирург с над 7 години медицински опит. Взема специалност буквално преди месеци.

„Допълнително се фокусирах да работя в посока за борба със злокачествените заболявания, защото имах такъв случай в семейството, а също и моя мисия е лечението чрез лапароскопски и миниизвазивни методи, диагностика и лечение на новообразувания на млечната жлеза и кожата.

На въпрос защо все пак е избрал тази изключително тежка специалност, д-р Арабаджиев посочи, че за него всяка операция е като стремежът да получиш златния медал, да бъдеш на първо място. Това е свързано и със спортния му дух – младият хирург има първи дан в каратето, обича и високите скорости.

„Преди да започна да лекувам, съм доброволствал още от студентската скамейка във Втора хирургия на Александровска болница. Една година специализирах в Европейското лапароскопско училище в Брюксел, където усвоих основните лапароскопски операции, които сега прилагам в Александровска болница.

Твърдо съм решил да остана в тази болница, в България, да лекувам пациентите на Александровска болница и да съм полезен тук.

Да, поканиха ме да остана в Брюксел, там както във всеки европейски център организацията е на много високо ниво, техниката е на световно ниво, здравната система е обезпечила изцяло процеса – с медицински консумативи, хирурзите не се ангажират с финансовата част от дейността, те са строго фокусирани върху медицинската част от процеса, всичко това ми харесва – но – не лекуваме българи„, изтъкна още д-р Ангел Арабаджиев.

„Затова се върнах в България, аз искам да си лекувам хора в България...Който не е ходил в чужбина, не знае каква силна е носталгията по родината“, категоричен е лекарят.

И допълни:

„Най-притегателното за мен да работя във Втора хирургия на Александровска болница е, че се оперира предимно лапароскопски, което е позитив и за мен, и за пациентите. Също и добрата база, която предлагаме на пациентите, съчетано с високотехнологичната апартура, която болницата притежава. Работим по строго определените световни гайдлаидни на лапароскопската и миниинвазивната хирургия.

Александровска болница

В световен мащаб лапароскопската операция все повече се налага и има безспорни ползи за пациентите пред отворения метод на операция.

Тревожи ме това, че в България скрининговите системи не са на високо ниво и повечето от злокачествените заболявания се откривят в трети и четвърти стадий. Именно това не позволява да се прилага лапароскопската хирургия – късният стадий на онкологичното заболяване.

А лапароскопският метод дава много по-висока резолюция на тъканите и онкологичният резултат винаги е много по-добър. Допълнителни добри резултати се получават и при използването на 3 D камера, като тя също дава повишена разделителна способност, дълбочина на образа, структурите се виждат триизмерно. Травмата за пациента е по-малка, а резултатът е по-добър. А при онкологичните заболявания, при които имаме лимфна хирургия, за да се стадира заболяването, също се постига много по-добро качество на процедурата“, поясни още за БНР д-р Арабаджиев.

Младият хирург каза още, че мечтае да се направи скрининг на онкологичните заболявания, за да лекуваме пациентите в ранен стадий .

В първи стадий у нас се диагностицират едва 5 на сто от хората, а тогава 5-годишната преживяемост е над 40 сто. У нас се диагностицират предимно в трети и четвърти стадий, където преживяемостта е под 5 на сто.

Александровска болница

„Тук в Александровска болница за мен има един прекрасен кръг от – „Предай нататък“ – тук съм се учил, сега аз обучавам. Болницата предалага много възможности за научна дейност, за надграждане, за преодоляване на личните граници, за покоряване на нови върхове, което е страхотно.

Мечтая още да лекувам своите съграждани, очаквам модерно и добре обезпечено здравеопазване, в което лекарят да не мисли как да се вмести в някакни финансови рамки, а да мисли само за доброто на пациента. Вярвам, че българите заслужават добро здравеопазване“, убеден е младият хирург.

Той обича моторите, природата, пистите, където да кара сам, да диша чист възвух, да си напълни очите и да се ободри психически, като се отърсва от ежедневието.

Александровска болница

Д-р Ангел Арабаджиев е специалист хирург в София с над 7 години медицински опит. Извършва “безкръвни” операции при хернии на предна коремна стена, при диафрагмални хернни и антирефлуксни операции, лапароскопска холецистектомия през един отвор, миниинвазивни операции при доброкачествени и злокачествени заболявания на дебелото черво и стомах, операции върху щитовидна и надбъбречна жлеза, диагностика и лечение на новообразувания на млечната жлеза и кожата. Професионалните му интереси са в областта на миниинвазивната и лапароскопска хирургия при лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания. Д-р Арабаджиев не преглежда деца.

Източник: БНР

Ракът на гърлото зачестява през последните години. За това алармират хирурзите от УНГ клиниката на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, която е основното място в България, където се лекува тази патология.

Възможните причини: прекомерна консумация на алкохол, тютюнопушене, лош зъбен статус и HVP

„Най-отчетлива е връзката с консумацията на некачествен домашен алкохол. Това обаче не изключва риска и от консумацията на квалитетен алкохол в големи количества“, обяснява УНГ специалистът д-р Станислав Йорданов.

По какъв начин алкохолът причинява рак на гълтача

„Алкохолът е клетъчна отрова. Той е цитотоксичен. Когато за дълъг период от време клетките, които се намират в ларинкса, бъдат изложени на такива цитотоксини, те мутират. Най-опасен е некачественият домашен алкохол. Концентратът, който се произвежда във винпромите обикновено е 40 градуса, докато по селата хората се надпреварват чия ракия е най-силна. Има спиртни напитки, които достигат до 50-60 градуса, което си е чиста отрова“, убеден е д-р Йорданов.

Друг рисков фактор за развитие на рак на гълтача е тютюнопушенето, което стои в основата и на рака на ларинкса. Взети заедно двата вредни навика повишават значително вероятността човек да развие злокачествено заболяване на гърлото.

Отношение към тази патология има и наличието на човешки папиломавирус (HPV), за който се знае, че съществува под латентна форма в тялото на около 70{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от хората.

Сред причинителите на рака на езика може да бъде и лошият зъбен статус. Кариозните зъби с остри ръбове, недобре направените протези, причиняват хронична травма на езика, която в един момент може да прерасне в рак.

Как се диагностицира ракът на гърлото

Основните симптоми са проблеми с гърлото, болка при преглъщане. В ранни стадии обаче те са ограничени. „Обикновено пациентите мислят, че нещо ги дръзни гърлото и предвид на контингента, пият едно-две питиета и всичко им минава. Постепенно обаче симптомите се задълбочават и обикновено, когато такъв пациент дойде при нас, вече възможностите да му помогнем са силно ограничени“, разказва УНГ хирургът.

За поставяне на правилна диагноза се изисква лекарят да мисли целенасочено в тази посока, защото понякога болестта може да започне от скрити участъци в областта на гълтача, които не могат да се видят с рутинен преглед. Обикновено се прави фиброларингоскопия – през носа на пациента се вкарва миниатюрна камера, която оглежда целия ларинкс и ако има нещо съмнително, се прави диагностика и под обща анестезия.

За разлика от рака на гълтача, при рака на ларинкса симптомите се проявяват много по-рано. Те зависят от това в коя част на ларинкса е възникнал туморът. Сред най-честите оплаквания е
промяната в гласа (ако карциномът е започнал от гласните гънки, както най-често се случва). В такива случаи даже един милиметър тумор дава промяна в гласа, който става леко дрезгав. В този стадий ракът е напълно лечим. „Много често обаче, ако човек е пушач, той отдава дрезгавината на цигарите и идва късно“, обяснява д-р Станислав Йорданов.

Съветите на специалистите

Затова съветът на специалиста е: при хора, които пушат или редовно употребяват алкохол, ако се появят и минимални симптоми, да не чакат, а да се ориентират веднага към специализиран център, какъвто е Клиниката по УНГ на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. При обикновен преглед има опасност карциномът да бъде пропуснат. А ракът на ларинкса е един от най-перспективните за лечение. Но само, ако бъде установен навреме.

Центърът в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е един от малкото в страната, който може да предложи не само всички съвременни диагностични и оперативни методи, но и комплексно лечение на пациентите с рак на гърлото, тъй като работи в тясна колаборация с Клиниките по онкология и лъчелечение, които се намират на територията на болницата и са специализирани в този тип патология.

Източник: БНР

“По това време на годината обикновено има респираторни заболявания. От пет години в нашите кабинети тече усилен труд. В непрекъсната връзка с пациентите сме заради чести оплаквания. “ – каза в предаването “Нашият ден“ д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар.

Рисковите групи обикновено са децата до 7-годишна възраст. Колкото по-малко е едно дете, толкова по-несъвършена е неговата имунна защита. Децата са и в по-големи детски колективи, където трудно може да бъде наложена дистанция. Друга рискова група са пациентите над 65-годишна възраст.

При грип пациентите обикновено не идват в първите часове, изчакват да мине някакво време, в което се самолекуват. Трябва да се избягва самолечението, защото обикновено се започва със закупуване на антибиотик.

Грип и Covid

“При грип често имаме внезапно остро начало. За няколко часа от пълно здраве се получава втрисане, болка в мускулите и ставите и температура. Появява се и течение от носа с бистър секрет и зачервяване на очите.

При Covid често се неглижират симптомите, защото не са толкова явни в началото. Той бавно и постепенно пълзи и когато се вдигне високата температура, обикновено пациентът вече има и вирусна пневмония.“

Източник: БНР