Д-р Юлия Димитрова е завършила медицина в МУ – Варна през 2020 г. През същата година провежда преддипломен стаж по Програма „Еразъм+“ в няколко болници в Дрезден, в различни клиники – по акушерство и гинекология, гастроентерология, нефрология и кардиология.

Членувала е в Асоциация на студентите-медици в България (АСМБ), по време на следването си участва в различни инициативи от областта на общественото здраве –  в организирането на прояви в рамките на отбелязването на Световния ден на диабета, Световния ден за борба със СПИН и др.

След успешно издържан конкурс започва специализация в Отделението по педиатрия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

Д-р Димитрова, какво Ви накара да се посветите на педиатрията?

Още по време на стажа по педиатрия ми харесваше да съм заобиколена от деца. Въпреки че това е тежка специалност, именно малките пациенти ме зареждат позитивно. Имала съм своите двоумения. Не взех решението към каква специалност да се насоча импулсивно. Това е абсолютно осъзнат избор и въпреки колебанията в началото, вярвам, че педиатрията е специалността за мен.

След като започнах работа с деца, разбрах, че съм направила правилния избор, защото всеки ден е огромно предизвикателство и имам възможност да науча по нещо ново от всеки.

Дежурствата в спешните кабинети на „Пирогов“ са огромно предизвикателство, но и огромна школа. Вярвам, че всеки случай, всяка ситуация ме изграждат и доразвиват като специалист, а и като човек. За да лекуваш деца, трябва да отвориш сърцето си!

Как станахте част от екипа на „Пирогов“?

Като човек смятам себе си за отворена към предизвикателства. Не ме е страх от трудностите и след като се дипломирах, започнах работа в спешен детски кабинет. Започнах да обмислям възможностите за специализация именно към институции, където има шанс за по-добро развитие и обучение, каквато е и болница „Пирогов“ – това име е синоним на спешна медицинска грижа. Така се случи, че попаднах на обявени места за специализация по педиатрия точно в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и нито за миг не се поколебах в желанието си да се присъединя към това лечебно заведение. Положих конкурсен изпит и след одобрението ми станах част от екипа на доц. Ирен Цочева, която ръководи педиатрията. Изключително щастлива съм, че ми бе оказано това доверие.

Носи ли Ви удовлетворение тази работа?

Абсолютно да, дори не се замислям по този въпрос. Толкова е естествено, също като поемането на въздух – просто дишаш. Неописуемо е чувството да знам, че именно аз с моите знания и умения съм помогнала на някое дете, което е имало спешна нужда от медицинска грижа. Много често се случва при приемането в отделението децата да са тъжни, някои от тях дори се страхуват от нас. Физическият дискомфорт от симптомите на болестта, новото място и хора се отразяват стресиращо на малките пациенти. Техните родители също са силно притеснени и това неминуемо рефлектира и върху децата. Добрата дума и подкрепящото отношение са онези инструменти, които ни помагат да намалим стреса у децата и техните родители, за да ни се доверят, за да им помогнем да преодолеят страданието. Обикновено, когато дойде време за изписването на нашите малки герои, вече сме станали приятели.

Кои са най-честите заболявания при децата, които налагат спешен прием?

Спешните състояния при децата са най-разнообразни, всяко състояние е с различна степен на спешност. Изключително голям процент от преминаващите през спешните кабинети са с травми, но те не винаги налагат спешен прием. Най-голям процент са децата с респираторни заболявания, след тях такива с гастроинтестинални прояви, сериозни инфекции и алергични реакции. Не толкова често идват деца с изключително сериозни заболявания, които налагат незабавно оказване на спешна помощ. Такива са случаите на новооткрит диабет, който се проявява с диабетна кетоацидоза, деца, направили гърч в хода на епилепсия или фебрилен гърч, както и други системни и хронични заболявания.

По какво се отличават болните деца от болните възрастни?

В голям процент от случаите при малки деца, прегледът е доста труден и продължителен поради напълно разбираемо отсъствие на съдействие от страна на малкия пациент. Както вече споменах, родителите също са подложени на огромен стрес и понякога дават подвеждаща информация. При съвсем малките отчитаме и невъзможността да обяснят как точно се чувстват, което допълнително затруднява нашата работа като педиатри. Всички тези фактори, в комбинация с обективната възможност състоянието на детето бързо да се влоши, правят нашата работа още по-отговорна и дори заредена със силни емоции.

Какви са амбициите Ви за професионално развитие?

Все още съм съвсем в началото на своята специализация. За мен е важно да се справям в работата си.

Ще споделите ли коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?

Бих казала, че към момента в професионален план мечтите ми се сбъдват. Работя това, което искам, и работя с хора, които са прекрасни професионалисти. Ние сме много сплотен колектив, което е изключително важно за по-младите колеги, защото намираме нужната подкрепа, когато имаме нужда от нея. Фактът, че съм част от екипа на университетска болница, каквато е „Пирогов“, ми дава и надеждата, че ще мога да специализирам в лечебни заведения със същия профил в чужбина. Вярвам, че наученото навън ще мога да приложа по възможно най-добрия начин в ежедневната си практика в Отделението по педиатрия на „Пирогов“. Не ми остава много свободно време, в което да не съм заета с медицина, но при всяка възможност обичам да пътувам и да прекарвам времето си с близките ми.