Най-новите тенденции в лечението на рака на гърдата и необходимостта от създаване и прилагане на национални стандарти за поведение при това заболяване бяха представени днес на пресконференция на Фондация „Експерти срещу рака“.

Събитието бе по повод предстоящата I-ва Национална конференция на хирурзите на гърда, по време на която ще бъде учреден за първи път у нас Национален експертен съвет на хирурзите на гърда, включващ специалисти по обща, пластична и гръдна хирургия и гинеколози от цялата страна.

Д-р Красимир Шопов, управител на Фондация „Експерти срещу рака“ и специалист по онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда в Клиниката по хирургически болести към УМБАЛ „Александровска“, разясни каква е реалната ситуация в България и с какви трудности се сблъскват лекари и пациентите. Според експерта в момента у нас често се оперира в болници и от хирурзи, които нямат достатъчно опит, без кор биопсия, а поради липса на оборудване и без сентинелна биопсия. Същевременно се отчитат фиктивни предоперативни решения на онкологични комисии, без да е стадирано заболяването и без да е изготвен индивидуален план за последователност на лечението, твърди специалистът. За съжаление често на пациента не се предлага възможността за едномоментна (в една операция се премахва туморът или цялата засегната област и се възстановява гърдата) или отложена реконструкция на гърдата, посочи още той. Проблем по думите му е и разпръснатостта на отделните специалисти в различни лечебни заведения и липса на изградена обвързаност между тях. Не на последно място липсват и критерии за оборудване на отделения и клиники за Онкопластична и реконструктивна хирургия на гърда.

Според д-р Шопов в България има необходимост от създаването на т.нар. Breast Units – центрове, в които мултидисциплинарен екип ще работи с всеки пациент, ще се изготвя стратегия за последователността и начина на лечението, както и ще могат да се обучават млади специалисти. “Breast Unit e мястото, където се диагностицира и лекува рак на гърдата. То трябва да предоставя всички необходими услуги – от генетиката и превенцията, през лечението на първичния тумор, до грижите за напреднало заболяване, поддържащи и палиативни грижи и психосоциална подкрепа. Затова от съществено значение е мултидисциплинарният екип, включващ хирург, рентгенолог, патолог, генетик, медицински онколог, лъчетерапевт, физиотерапевт, психолог и специалист по нуклеарна медицина“, каза той и допълни: „Операцията е част от лечението, което продължава между 8 месеца и 1 година и през цялото време пациентът трябва да е спокоен, че е взел най-правилното решение“.

Д-р Вълкан Иванов, специалист по обща и реконструктивна хирургия на гърда в Аджибадем Сити Клиник МЦ Варна, сподели опита си след 6-годишен престой във Великобритания и натрупания значителен опит в областта. „Онкопластичната хирургия комбинира отстраняването на млечната жлеза и същевременно запазването на формата и функцията на гърдата. Където не е възможно това, може да се предложи на пациентката моментна реконструкция. Недопустимо е пациентът да заспи на операционната маса и да не знае дали ще се събуди с гърда или не. Важно е да възстановим доверието между лекар и пациент и всички опции за лечение да се дискутират предварително. Във Великобритания винаги се взема предвид желанието на пациента и ако той не желае да се подложи на дадено лечение, му се предлагат други варианти“, сподели д-р Иванов.

Блага Димитрова, пациент, преминала през най-модерното лечение при тази диагноза, включително и двустранна реконструкция на гърда, сподели своята история. „На 25-годишна възраст ми поставиха диагноза „рак на млечната жлеза“. При самопреглед установих, че имам бучка на гърдата и посетих лекар, който категорично заяви, че трябва да направя операция, без преди това да ми предложи други изследвания. Потърсих второ мнение и отговорът беше същият, изпратиха ме при трети хирург, който потвърди, но никой не ми обясни през какво ще мина, лутах се между специалистите и клиниките, докато взема най-правилното за мен лечение. Един от проблемите, с който се сблъсках, е че лекарите, които посещавам, са разпръснати в различни болници, а това създава доста пречки. В много от случаите лекарите не предразполагат пациентите и това затруднява лечението“, разказа тя.

По данни на Световната здравна организация през 2020 г. около 2,3 млн. жени са диагностицирани с рак на гърдата, а 685 000 са загубили битката с болестта. В България всяка година диагнозата се поставя на около 4000 жени, а близо 1200 губят живота си. Ракът на млечната жлеза е водеща причина за смъртност за жените на възраст между 40 и 55 години. Заболяването в ранен стадий обикновено няма симптоми и това го прави толкова коварно.

Източник: zdrave.net

Д-р Стела Петрова e завършила медицина в МУ – Варна през 2018 г. Още по време на следването си участва активно с разработки и доклади на научни прояви за студенти и млади лекари.

През 2020 г. и 2021 г. се включва в Aкадемията по молекулярна уропатология и Академията по персонализирана молекулярна патология и онкология, участва и в обучителен курс по геномна диагностика на онкологични заболявания, както и в научни конгреси в областта на патологията.

От началото на 2019 г. д-р Петрова е част от екипа на Клиника по обща и клинична патология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Професионалните й интереси са в областта на уропатологията, педиатричната патология и заболяванията на гастроинтестиналната система.

Член е на Българското дружество по патология и на Европейското дружество по патология.

Д-р Петрова, коя бе причината да изберете специалността патология?

Ще прозвучи силно, но действително още от първото упражнение по патология като студентка в III-ти курс в университета знаех, че ще стана патолог. Имах невероятни преподаватели и асистенти, материалът беше интересен и увлекателен. Патологията е гръбнакът на медицината, на нея стъпва съвременната медицинска практика, а патологът трябва да има познания във всяка една сфера с цел точна и адекватна диагноза.

Според мен, повечето млади лекари не са наясно с естеството на работа в едно отделение по патологоанатомия.

Погрешно е схващането че основната ни работа е свързана с аутопсионна дейност. В действителност ,през повечето време патолозите гледат биопсии под микроскоп, което ни разкрива един невероятен свят на тъканно, клетъчно и субклетъчно ниво, а зад него стои цял океан от диагнози. За мен медицината е патологията.

Има едно разпространено схващане, че това не е специалност за жени заради голямото натоварване. Съгласна ли сте или не с такава оценка?

Може би, специалността патология не е за всеки независимо от пола. Да, натоварването е голямо, както физически, така и емоционално, но това не са неща, с които като жена да не мога да се справя. Въпреки стреса и напрежението патологията е една от „най-чистите“ специалности и има своите предимства. Аз съм част от екипа на многопрофилна болница, каквато е „Пирогов“ и като патолог все по-често ми се налага да консултирам пациенти, което не само е предизвикателство, но и носи огромно удовлетворение.

Какво отличава работата на патолога в спешна болница в сравнение с работата в други лечебни заведения, където спешността не е така застъпена?

„Пирогов“ не е като другите болници! При нас спешността е на преден план. Човек се научава да скрива емоциите си и да взима бързи решения във всякакви ситуации дори и като патолог. Профилът на болницата като най-големия център за спешна медицинска помощ изисква всеки един от нас да бъде гъвкав, колаборативен – с цел бързо и точно поставяне на диагноза, тъй като тук пациентите пристигат с разнообразна патология и много често с доста придружаващи заболявания. При липса на диагноза не може да се проведе адекватно лечение, а за определени състояния, хистологичното изследване се явява златен стандарт.

Ролята на патолога е незаменима както за онкологичните, така и за спешните състояния.

Вече имате зад гърба си множество участия в научни форуми за студенти медици и млади лекари. Носи ли Ви удовлетворение научната работа?

Смятам, че всяка професия е достойна щом допринася по някакъв начин за общото благо и прогреса. Патологията е основата на медицината и всяка крачка напред, която правим, може да бъде стъпало, което да допринесе за нови открития и разработки в други области, да доведе до прецизирането на патологичните изследвания и подобряване на диагностиката и лечението. Мисля, че с приноса на специалистите по обща и клинична патология в областта на научната дейност, развитието на патологията в България ще се развива в положителна посока и занапред.

След като завърша специализацията, бих искала да се занимавам и като упражнявам професията си, и да бъда ангажирана с научна работа.

Кои области на съвременната патологична наука предизвикват у Вас най-голям интерес, как бихте искали да прилагате тези знания в практиката си?

Като специализант в Клиниката по обща и клинична патология към „Пирогов“ имаме доста материали от колегите уролози, като поради тази причина навлязох най-бързо в уропатологията, където се чувствам и най-сигурна. В болницата се наблюдава и значителна като обем и разнообразие детска патология – спектърът на заболяването в тази възрастова група е много различен от този при възрастните, а взаимодействието между вродените малформации и растежа на детето води до уникална патология.

Огромен професионален шанс за мен е и работата ми с доц. Маргарита Каменова, която е национален консултант по невропатология. Това ми дава възможност да надграждам опит в областта – срещам се със случаи на мозъчни биопсии, където роля има и генетиката.

Имала ли сте случай, в който колеги клиницисти са се допитвали до мнението Ви, а Вие, от своя страна сте поддържали професионален контакт с тях до изясняване на диагнозата?

В практиката ежедневно лекари от различни специалности се допитват до патолога, когато има неяснота относно диагнозата; в литературата се използва нарицателното определение „the doctor‘s doctor“, т.е. лекарят на лекарите. Патологът дава отговор на въпроси, които интересуват много лекари от различни специалности с цел поставяне на точна диагноза и от нашето решение зависи бъдещото лечение на един човек, ето защо хистологичното изследване трябва да е много прецизно и да включва познания във всяка сфера от медицината.

Важна част от нашата практика е и гефрирната диагностика или диагностиката върху замразени срези – приемат се тъканни материали, по които трябва да се постави спешна диагноза по време на операция. Замразяването, с последващо нарязване и наблюдение, се налагат когато е необходим бърз, ориентировъчен отговор, което ще позволи на хирурга да вземе най-доброто решение в момента за обема и вида на операцията.

За щастие, през последните години клиницисти и патолози изградиха изключително добри взаимоотношения, което оказва влияние в прецизирането на диагностиката и лечението.

В личен план кои са интересите Ви извън професията?

В личен план се старая да се разсейвам по начин, който няма нищо общо с медицината – така се освобождавам от натрупаното физическо и емоционално натоварване. Обичам да пътувам, да посещавам нови места, да прекарвам един –два дни сред природата където се зареждам, да чета книги и да прекарвам повече време с близки и приятели. Увличам се по музика и изкуство – ходя редовно на театър и концерти на любими изпълнители и групи. От известно време насам се върнах към отдавна забравено хоби – изобразителното изкуство.

Какво искате да пожелаете на колегите си, с които работите и споделяте радостите и трудностите на професията?

Пожелавам им на първо място здраве и нека намират удовлетворение от работата. Да се стремят да дават 200{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от себе си в тази прекрасна професия и да са сигурни че рано или късно ще бъдат възнаградени за усилията.

Източник: zdrave.net

Знаем, че за голяма част от болниците постигането на заложените в КТД заплати е въпрос на преструктуриране, на по-голяма оперативност, на по-добро и ефективно управление на финансовите потоци. Това заяви пред Нова телевизия здравният министър проф. Асена Сербезова.

По думите ѝ, проверки и анализи показват, че в някои болници финансирането може да се реорганизира така, че по-високото заплащане да може да бъде постигнато.

Припомняме, в Колективния трудов договор бе заложено възнаграждение от 2000 лв. на лекар без специалност, 1500 лв. – на медсестра и 910 лв. на санитар. В Националния рамков договор пък бе включен текст, според който болниците, които до август не осигурят заложените в КТД заплати за персонала си, ще работят по цени на клинични пътеки с 15{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} по-високи от настоящите, а тези, които ги осигурят – по увеличени с 25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} цени.

Според министъра немалка част от лечебните заведения не биха имали проблем да дават подобни възнаграждения. „Тъй като всъщност в голяма част от лечебните заведения те и досега не са по-различни“, каза тя.

В същото време Асена Сербезова призна, че има лечебни заведения, в които това би могло да бъде по-непостижимо. „Обикновено през разчетите, които правим, и анализите, в по-голяма част от случаите това са общински лечебни заведения“, обясни тя и допълни, че в случая общините трябва да поемат своята активна роля.

Министърът посочи, че роля за по-добрия контрол и анализ ще играе и електронизацията на системата, която се очаква да приключи до края на годината. „Така че тези процеси трябва да вървят заедно – повече пари срещу реформи и повече контрол. Повече контрол и от страна на обществото“, допълни тя.

Като пример за недобро разпределение на средствата и дори злоупотреби проф. Сербезова спомена, че при проверка в една болница било установено заплащане на медсестра от над 10 000 лв.

Запитана дали смяната на зам.-министъра на здравеопазването доц. Георги Йорданов е свързана с цитираните от нея проверки, министърката не пожела да даде конкретен отговор. Тя припомни, че зам.-министрите се назначават и освобождават от премиера и добави: „Повече не бих искала да коментирам в тази посока, защото аз не съм привърженик… Не е необходимо да има доводи, тъй като когато човек носи отговорност, когато управлява определени процеси, не мисля че една смяна кадрова, тук говорим конкретно за доц. Йорданов, но в бъдеще може да се наложат и други смени, някак си не ми харесва това омаскаряване, ще прощавате за израза, на хората когато се сменят. Аз съм фокусирана върху работата, фокусирана върху резултатите, а не върху това да обосноваваме определени мотиви към обществото за една определена или друга смяна“.

Проф. Сербезова коментира и Детската болница, но от думите ѝ не стана ясно дали там има някакво развитие. Тя спомена, че е сменено ръководството на Инвестиционната компания, създадена за построяването на болницата, както и, че МЗ все още очаква да бъде върнат авансът от 9 млн. лв. от страна на компанията.

„Има работна група, има промяна на Инвестиционната компания, ние трябва да вземем в цялото ръководство, те също са самостоятелни в своите оперативни решения, очаквам скоро да излязат с доклад. Директор на Инвестиционната компания е професор по геодезия, тя е декан на съответния Факултет по геодезия в УНСС… Доста са напреднали в своята работа, търсят се и други места, които са собственост на МЗ, може да погледнем и към други парцели, говоря чисто хипотетично, които са държавни, за да може да се намери наистина най-правилното, а не най-бързото решение. Ще продължаваме да се надяваме на тези 9 милиона…“, коментира тя.

По отношение на ситуацията около заболеваемостта от COVID-19 пък Сербезова каза: „Това, което очакваме, е едно по-спокойно лято, както вие правилно отбелязахте, различни експерти на международно ниво говорят, че може би ще има нова вълна през септември, но ние сме в готовност“.

Източник: zdrave.net