Проф. д-р Мария Стаевска е преизбрана за председател на Българското дружество по алергология

„В България грижата за пациентите с астма е специализирана и е реимбурсирана и затова смъртността при това заболяване е много ниска. Има обаче проблеми на ниво НЗОК, защото критериите за лечение на тежка астма с биологични препарати са по-рестриктивни в сравнение с други държави по света“, това посочи председателят на Българското дружество по алергология проф. д-р Мария Стаевска по време на VIII Национален конгрес по алергология.

Бронхиалната астма е болест с много голямо социално значение.

„Двете гилдии на алерголозите и пулмолозите, правим усилия да разширим критериите. За момента с малък ресурс лекарите дават много добра грижа за пациента. За сравнение с Великобритания – ресурсът там е много по-голям, но и смъртността е по-голяма“, доплъни професор Стаевска. Прегледът на астматици в България е на цена 24 лева. За диспансерното наблюдение на астматиците, обаче НЗОК заплаща 13 лева. У нас в тази цената задължително е включена и спирометрията, изследване, което дава информация на лекаря за функционалния капацитет на белите дробове, за количеството въздух, което преминава през през белия дроб и при вдишване и издишване. Във всички други страни това е отделна дейност, която има отделно финансиране“.

„Спирометрията не се реимбурсира допълнително от здравната каса, а това е „престъпление спрямо българските алерголози и пулмолози“ каза по време на конфренцията д-р Александър Симидчиев и обясни, че всички консумативи и провеждането на изследването са за сметка на лекарите. Той потвърди съществуването на общия проблем при специалистите пулмолози и алерголози и припомни, че НЗОК и БЛС са уведомени още преди 2 години в началото на ковид пандемията.

Белодробните болести не са национален здравен приоритет, както преди години държавата е постъпила с туберкулозата. Днес в условията на ковид, който прониква в белия дроб, уврежда го и след това започва да уврежда всички останали органи.

„Ние трябва да се справим с това предизвикателство. За 30 годишната ми практика в рамките на една година не съм виждал толкова тежки пневмонии. И ако искаме добра грижа за нашите пациенти, то трябва да се погрижим и за лекарите“, каза Симидчиев.

На Национален конгрес по алергология участваха алерголози, пулмолози, кардиолози, които представиха нови терапии, лечение и клинична практика при редица алергологични заболявания.

Председателят на  Българското дружество по белодробни болести доц. Владимир Ходжев изнесе презентация за промените в разбирането за бронхиалната астма във вековете и особено през последните години, които значително промениха представите ни.

Проф. д-р Мария Стаевска бе преизбрана за председател на Българското дружество по алерголоия.

Българското научно дружество по алергология е основано през 1974 г. От1991 г. дружеството е колективен член на Европейската Академия по алергология и клинична имунология /EAACI/, а от 2001 и на Световната алергологична организация /WAO/. След 1980 г. в България се създава алергологична мрежа, дело на проф. Г. Костурков, а от 1991 се признава специалността  “Клинична алергология”. Днес алергологични кабинети има в почти всички областни центрове за които организационно-методичен ръководител е Клиничния център по алергология. Клиничният център по алергология остава академичното звено към Медицинския университет, а ККА става клинично звено към УМБАЛ „Александровска” ЕАД.

Източник: БНР

Национален съвет по психично здраве ще бъде създаден като междуведомствен орган за осъществяване на координация, сътрудничество и консултации при изпълнението и мониторинга на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г. Това предвижда проект за Постановление на Министерски съвет, публикуван на електронната страница на МЗ и Портала за обществени консултации strategy.bg.

Припомняме, стратегията бе разработена и утвърдена през 2021 г. и предвижда засилено междусекторно сътрудничество при формирането на политиките в областта на психичното здраве. Нейната цел бе да даде старт на реформа в психиатричната помощ у нас след критиката в доклада на Европейската психиатрична асоциация за психиатричната помощ в България за 2018 г., в които се посочваше че „българската система за психиатрично обслужване е „фрагментирана“, което води до липса на приемственост и в последна сметка – до нарушаване на човешките права по смисъла на конвенцията на ООН за защита на правата на човека“.

В проекта за постановление на Министерския съвет е описана структура на съвета, която включва представители на различни ведомства и организации. Предлага се председателят на Националния съвет да бъде представител на МЗ, а в състава му да бъдат включени също така представители на МТСП, МОН, МРРБ, МП, НЗОК, медицинските университети, БЛС, Българската психиатрична асоциация и национално представените организации за защита правата на пациентите.

Националният съвет ще има разнообразни задачи, като сред тях ще бъдат разработването на предложения за нормативни актове, планове, програми и други документи, изготвянето на експертни становища и оценка на напредъка и реализацията на целите на Националната стратегия за психично здраве. Съветът ще се събира поне веднъж годишно, а членовете му няма да получават допълнително възнаграждение за участието си в заседанията. Материално-техническите разходи, свързани с дейността на Националния съвет, ще се обезпечават от бюджета на Министерството на здравеопазването.

Общият финансов ресурс за изпълнението на Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България за целия период на действие (2021–2030г.) е предвиден в размер на 57 655 000 лв., като средствата от бюджета на МЗ са в общ размер на 2 655 000 лв. и са в рамките на утвърдените разходи за съответните години. Те ще бъдат планирани и отчитани по „Политика в областта на диагностиката и лечението“, бюджетна програма „Психиатрична помощ“ и ще бъдат предвидени в хода на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023–2025 г. Според предварителните разчети се предвижда част от дейностите по психично-здравната реформа да се осъществят със средства, осигурени по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори.

Проектът на постановлението е отворен за обществено обсъждане до 18 юни т. г., а с пълния му текст можете да се запознаете тук.

Източник: zdrave.net

От 16 до 20 май 2022 г. за четвърти път се провежда Европейска седмица на общественото здраве, организирана от Българската асоциация по обществено здраве и Европейската асоциация по обществено здраве. Логото на тазгодишната Европейска седмица на общественото здраве е „Здравето през целия живот“. Планирани са повече от 40 разнообразни по формат прояви у нас.

Интересни активности са предвидени за 19 май в областта на психичното здраве: интервюта с водещи специалисти, лекции и семинари. Подготовката на здравни специалисти и ролята им в изграждането на стабилни здравни системи, проблемите на спешната помощ и справянето с бедствени ситуации и други проблеми – са предмет на финалния ден на седмицата.

Темите на петте дни за 2022 г. са:

• 16 май: Здрави и здравнообразовани млади хора;
• 17 май: Ваксинацията като ключова стратегия за превенция;
• 18 май: Климатичните промени влияят върху нашето здраве;
• 19 май: Няма здраве без добро психично здраве;
• 20 май: Да изградим устойчиви здравни системи.

В „Нашият ден“ доц. д-р Гена Грънчарова, председател на Българската асоциация по обществено здраве, посочва, че „Сред ромското население ваксинопрофилактиката е голям проблем, но то е не по-малък проблем и сред българското. Ние се оказахме в най-неудобното и най-лошото състояние сред всички европейски страни, независимо от достъпа до ваксини. Вече отчитаме нищожен процент ваксинации на ден. За сравнение – в Ирландия 95{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от населението над 12-годишна възраст е обхванато с ваксинация.“

България сериозно изостава по отношение на осъзнаването на проблемите, касаещи общественото здраве.

„Страната ни се нарежда на първо място с 46{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} директни плащания за здраве при средно ниво 15{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} при останалите страни от ЕС. С най-висока обща смъртност, която достигна през 2021 г. над 21 на 1000, от 15 през 2019 г. с най-ниска продължителност на живот“, допълва  доц. д-р Гена Грънчарова.

Източник: БНР

Над 130 млади лекари участваха в учредителното събрание на Младежка секция към Столичната лекарска колегия, провело се на 10 май 2022 г. На събитието присъства председателят на УС на  Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров и зам.-председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов, както и цялото ръководство на Столичната лекарска колегия.

„Изключително горд съм – за първи път ще има такава секция от създаването на БЛС. Това е идея, която се роди между членовете на управителния съвет на Столичната колегия и млади лекари в София“, заяви председателят на УС на СЛК д-р Асен Меджидиев.

Столичната лекарска колегия наброява над 10 400 лекари или близо една трета от лекарите в България като над 2500 от тях са под 40-годишна възраст. Това по думите на д-р Меджидиев прави формирането на подобна организация изключително належащо:

„Идеята е младите лекари да се включат активно в управлението и работата на БЛС – с техните идеи и мотивация. Имат нашата подкрепа, моторът от идеи и цели са те. А целта на всеки млад лекар е да се обучава, да се квалифицира и да достига нови нива на компетентност – за целта е необходимо да имат качествени бази за обучение, екипи от лекари-специалисти, които да имат времето и възможността да ги квалифицират.“

Източник: БНР