неделя, юли 12, 2026
дом блог страница 379

Имаме лесен достъп до лекар, достатъчно болници, но лошо качество на здравеопазването

 

Здравеопазването в България разполага с достатъчно ресурси (болници, легла, финансиране), но въпреки това ефективността е относително ниска, а здравните резултати – по-слаби от тези на страни със сходни социални и икономически характеристики. Това показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), възложено от Националната пациентска организация (НПО). Изследването е част от дейностите по финансирания от Фонд „Активни граждани“ на ЕИП проект „Активни граждани за местни и национални реформи в здравеопазването”.

Изследването показва, че

България разполага с ограничен брой специалисти по здравни грижи (медицински сестри и санитари),

болничната помощ е силно доминираща за сметка на профилактиката и извънболничната помощ. Отчитат се сериозни регионални различия по отношение на достъпа до медицински услуги.

Според изводите от изследването финансирането на системата не създава достатъчно добри стимули за повишаване на ефективността, а мястото на пациента във вземането на решения и при оценката на получената услуга изцяло липсва. Наблюдават се и големи различия между областите по отношение на достъпа до здравеопазване и здравните резултати.

Според доклада „Кратък преглед на достъпа и ефективността на здравеопазването“, базиран на изследването, ако се приеме, че най-общият индикатор за ефективността на една система са годините, прекарани в добро здраве, от една страна, и продължителността на живот – от друга, по първия показател България стои добре на европейско ниво. Продължителността на живот в добро здраве у нас е 66,3 години за 2019 г., което е 1,7 години повече от средната стойност за гражданите на Европейския съюз. По отношение на очакваната продължителност на живот обаче България се представя най-зле от всички страни. Средната стойност от 75,1 години продължителност на живот е най-ниска от всички страни – с 6 години по-ниска от средната стойност за Европейския съюз и с 8.9 г. по-ниска от тази на първенците Испания.

„Оказва се, че когато е в добро здраве, българинът живее дълго. Но при влошаване на здравето преживяемостта е много ниска, т.е. при необходимост от здравна помощ – активно лечение или дългосрочни грижи, здравната система не помага за удължаване на живота, което е лош атестат за ефективността ѝ“, отбеляза Петя Георгиева от Института за пазарна икономика в рамките на представянето на проучването.

В България за здравеопазване се изразходват общо 7.1{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от брутния вътрешен продукт според данните на Евростат за 2019 г. (последните окончателни). По този показател страната ни е около средата спрямо останалите държави от ЕС, като най-много за здраве разпределят Германия  (11.7){79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}) и Франция (11.1{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}), а най-малко – Люксембург (5.4{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}) и Румъния (5.7{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}). В същото време

България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства,

а за здраве общо частните плащания са 38{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} при среден показател за общността от 15.6{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от общите разходи, което отново е най-висок показател. Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични заболявания население, страната заделя най-малко средства за дългосрочна грижа – едва 0.01{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от брутния вътрешен продукт (при 2.85{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} в Швеция и Нидерландия) водят до извода, че финансовата тежест се прехвърля върху болните и техните близки и най-вече върху хората с ниски и средни доходи, което допълнително ограничава достъпа им до здравни грижи.

Според данни, предоставени за проучването от НЗОК за периода 2019 г. – 2021 г. средствата, изплатени за болнична помощ, нарастват от около 2.07 млрд. лв. до 2.65 млрд. лв. и са над 50{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от общите разходи. В същото време общо за първична и специализирана извънболнична помощ средствата са едва 476.6 млн. лв. през 2019 г. и нарастват до 590 млн. лв.  Тези средства при извънболничната помощ се разпределят сравнително равномерно по области на глава от населението, но има сериозни различия при разпределението за болнична помощ, като разликата достига до 5 – 6 пъти. Обяснението може да се търси във факта, че големите болници са съсредоточени в по-големите областни центрове и особено в тези с медицински университети и съответно в тях се лекуват пациенти от областите с по-слабо развита болнична мрежа. Най-много средства за болнична помощ на човек се изплащат в София-град, Пловдив и Плевен, а най-малко в областите Перник, Добрич, Видин, София област. До 2019 г. хоспитализациите постоянно нарастват, като достигат до 2.2 млн. „Т.е. всеки трети българин е бил хоспитализиран поне веднъж през годината. В годините на Ковид броят им рязко спада, тъй като тогава много от здравните услуги бяха затворени, спря плановият прием“, отчитат анализаторите.

Въпреки недобрите резултати по отношение цялостната ефективност на системата, анализът на данните от европейското здравно интервю за 2019 г., чрез което Евростат и НСИ изследват мнението на пациентите, показва

сравнително висока удовлетвореност на българите от задоволяването на потребностите им от здравни грижи

Като проблем за достъпа им до здравеопазване българите определят най-вече финансовите ограничения, докато по отношение на разстояние и транспорт, списъци с изчакване, удовлетвореността им е много по-висока от средната за ЕС.   Обяснение за това мнение може да се търси в липсата на сериозни ограничения в достъпа до здравеопазване у нас, тъй като страната разполага с много широката мрежа от лечебни заведения. Това осигурява физическо наличие на болница или лекар в близост до пациента, което се възприема като безпроблемен достъп, без да се дава сметка за качеството на предоставяната услуга.

Целия доклад може да видите тук.

Източник: zdrave.net

Проф. Асена Сербезова избрана за вицепрезидент на 75-та сесия на Световната здравна асамблея

Здравният министър проф. Асена Сербезова беше избрана за вицепрезидент от името на Европейския регион на 75-та сесия на Световната здравна асамблея, която се провежда в гр. Женева, Конфедерация Швейцария в периода 22 – 28 май 2022 г. Темата на Асамблеята тази година е „Здраве за мир, мир за здраве“.

По време на първото пленарно заседание беше определен Комитет по акредитацията и бе приет дневният ред на Асамблеята от Общия комитет, в който министър Сербезова участва в качеството си на заместник-председател.

В рамките на Асамблеята министър Сербезова ще вземе участие в панелна дискусия, организирана от регионалните директори на регион Европа, Африка и Източно Средиземноморие на СЗО на тема: „Здраве за всички, независимо откъде идват“, посветена на здравето на бежанците и мигрантите.

По време на посещението си в Женева проф. Сербезова ще има възможност да се срещне с българи, работещи в системата на ООН и други международни организации.

Припомняме, че на всяка редовна сесия Асамблеята избира президент и петима вицепрезиденти – представители на 6-те региона на СЗО, които имат идентични правомощия и задължения като президента на асамблеята, когато го заместват.

Като върховен орган на СЗО Световната здравна асамблея определя здравните политики, взема крайните решения и ръководи финансовата политика на организацията. По време на сесиите се обсъждат докладите на Изпълнителния съвет. Също така се дават указания относно проблеми, за които може да се изискват по-нататъшни действия, изследвания или доклади.

Получаването на толкова висок пост в организацията е признание за приноса на България в търсенето на работещи решения в световната здравна политика и сигурност.

Източник: БНР

Операцията за катаракта на окото се „подмладява“

С  20 години е спаднала възрастта, при която се извършва операция за премахване на катаракта. Все по-често се оперират млади хора в трудоспособна възраст.

„В началото на моята практика, преди 30 години, оперирахме хора над 70 години и само в 3 до 5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от случаите поставяхме вътреочни лещи. Днес започваме да оперираме пациенти от 50 години нагоре и при над 90{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от третираните за катаракта поставяме вътреочни лещи“, обяснява офталмологът д-р Веселин Даскалов.

Причината е, че успеваемостта на операцията значително се е повишила и лекарите не се притесняват да третират и млади пациенти, тъй като колкото по-начално е засягането на лещата, и то навреме се оперира, толкова по-добри са резултатите. Освен това съвременната медицина, заедно с премахването на лещата и поставянето на нова изкуствена вътреочна леща, може да коригира и диоптъра на окото.

„Затова при големи диоптри (плюсови – над плюс 4 диоптъра или минусови – над минус 8-10 диоптъра), когато лазерът за премахване на диоптрите би предизвикал различни усложнения, със смяната на старата и поставянето на подходяща, добре изчислена вътреочна леща, ние можем да коригираме и диоптрите на пациента“, пояснява д-р Даскалов, който е един от водещите офталмолози в България.

НПО

По статистика катарактата се среща в 1{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от населението над 40-годишна възраст и в 70{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от населението над 70-годишна възраст.

Лекарите отчитат, че в последните 30 години, показанията за хирургично лечение на катаракта много са се персонализирали, затова не съвсем помътнели катаракти, вече биват успешно оперирани.

„Преди не смеехме да оперираме хора, които са със зрение над 60{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, докато сега третираме и такива, които са с 80-90{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} зрение, когато искаме да им променим диоптрите. Смяната на лещата вече не е възрастово обусловена“, убеден е д-р Веселин Даскалов. Той пояснява, че средно на година в България се правят между 35 000 и 40 000 такива процедури.

Сред симптомите, които ни показват, че нещо с лещата на окото не е наред, са замъгляване на зрението, честа смяна на очилата, глождене, парене в очите. Сред много типичните оплаквания е също намалението на контрастната светлочувствителност. Също така симптом може да бъде наблюдаването на послеобрази – когато погледнем към луната вечерно време и видим няколко луни, насложени една след друга. Получаването на т. нар. фотооптични явления, при които около фаровете на колите се виждат едни ореоли, също са признак – или за промяна на диоптрите, или за наличие на катаракта.

Източник: БНР

Доц. Васил Велчев: Няма надежда да създадем Център за белодробни трансплантации

Държавата трябва допълнително да финансира Центрове, които развиват иновативна дейност

„За хората с белодробна хипертония у нас вече 10 години има много добре организирана и стуктурирана медицинска помощ. Имаме и три специализирани центрове в страната. Това значително подобри ситуацията.  В момента вече имаме изградена мрежа за референции.
Бих казал, че пациентите се диагностицират и лекуват много по-добре отколкото преди 10 години. Административно пътят също е утъпкан и болните получават терапия, която се поема от НЗОК, а също и знаят към кого да се обърнат. Има и две пациентски организации в областта на белодробната хиперотония, които са в огромна помощ с информация на пациентите. Така че, ситуацията е коренно различна, отколкото когато стартирахме преди 10 години“, каза за БНР доц. Васил Велчев, кардиолог в УМБАЛ „Света Анна“.
УМБАЛ

Доц. Велчев е завеждащ Сектор електрокардиостимулация в „Света Анна“, интервенционален кардиолог с богат опит в коронарните и периферни интервенции, каротидно и бъбречно стентиране. Въвел е метода за алкохолна аблация на септума при хипертрофична кардиомиопатия в България.

Доц. Велчев припомни, че на 5 май тази година за 10-ти път отбелязахме Световния ден на пулмоналната хипертония с кампания „Дари Дъх“. Наречена  „болестта на сините устни“, рядкото заболяване засяга у нас може би около 500- 600 българи, но официално регистрираните са 200.

В един от най-големите Референтни центрове за пациенти с пулмонална хипертония, какъвто е този в болница „Света Анна“ се проследяват 120 диспансеризирани пациенти. Здравната каса покрива тяхната медикаментозна терапия. Самото проследяване обаче не се поема от касата или МЗ, което за нас болниците с такъв център е проблем, изтъкна още доц. Велчев. Другите два центъра с в Трета градска болница в столицата и във Варна.
Доц.Васил Велчев, проф. Божидар Финков и д-р Низар Рафаи

Доц.Васил Велчев, проф. Божидар Финков и д-р Низар Рафаи
„Специалистите по белодробна хипертония са малко, но така и трябва да бъде. Защото кардиолозите вече имат ясна идея и информация за този синдром и го разпознават. Така че диагностиката вече е значително по-бърза.
Българските пациенти имат достъп до утвърдени терапии, но за съжаление най-новите възможности за лечение на белодробна хипертония все още не са достъпни в България. Това е въпрос донякъде на финансиране, защото това са много скъпи медикаменти, от друга страна начинът на утвърждаване на нови медикаменти през у нас е по-тромав, отколкото в Европа“, поясни още кардиологът. И допълни какво още трябва да се постигне:
„На мен ми се иска да имаме възможност за пациентите в най-тежката форма на болестта да изписваме т.нар. „парентерална терапия“ – лекарства, които се вливат със специална терапия директно във вената.
Прилага се обаче у нас т.нар. балонна пулмонална ангиопластика. Която е много подходяща при един от видове белодробна хипертония. Но пък тук проблемът е, че не работим с екип от хирурзи. И всъщност такъв Център, който да оперира по този метод подходящите за тази терапия пациенти също липсва. Имаше усилия и 20 такива операции се направиха с добър ефект, но сега не го правим.

Бих искал в България да има утвърдена пътека или методика за пациентите у нас, които са насочени вече за трансплантация на бял дроб, за да можем рано да реферираме нашите пациенти за оценка и те да имат някаква предвидимост. Защото в момента референциите са хоатични и ние никога не можем да знаем до колко могат да бъдат реални.
Идеята е тези три центъра в България да имат някаква формална връзка, за да можем ние да представяме нашите пациенти на колеги в референтен център, който се занимава с белодробни трансплантации. Така че, нашите пациенти да имат някак реален шанс да влязат в някаква листа на чакащите, за да сме сигурни, че поне някои от тях ще бъдат трансплантирани. Около 2 до 4 -ма пациенти у нас с белодробна хипертония реално се нуждаят от такава трансплантация.
Но процесът е замрял от преди 6 години. Проблемът е и, че такъв Център за белодробни трансплантации у нас няма. И това са някакви илюзии, че такъв център някога ще има.

А проблемът е и, че вече нямаме и връзка с такъв европейски център, каквато имахме с центъра АКХ във Виенската болница. Там вече не ни приемат и по законодателни и логистични причини.

Дълго време ние си мислехме, че всичко ще стане по официален път, като нашата НЗОК сключи договор с такъв център. И да насочваме нашите пациенти натам. Но това не се случи. После имаше идея, че ще направим наш Център в България, част от лекарите ходиха да се обучават, но това явно не е по силите на здрава система, такава каквато е в България.

Трансплантациите в България страдат от хронично недофинансиране, липса на донори, стимули за екипите. Белодробна трансплантация е скъп и модерен процес. Държави като Словения, които са с подобни показатели като нас, също нямат Център, но те са се ориентирали към голям център, който има опит, така че да могат пациентите да получат най-доброто“, изтъкна още доц. Васил Велчев от УМБАЛ „Света Анна“.
„Ние от една две години вече не реферираме нашите пациенти към ВМА, където тези пациенти се проследяваха, защото се оказа, че шансът тези пациенти да бъдат трансплантирани клони към нула.
„Нямам идея дали на ниво МЗ или НЗОК нещата могат у нас да се променят. Може би пациентските организации, които и сега помагат на нуждаещите се от трансплантация, трябва да пояснят най-напред колко е важно референтните центрове да имат преференциално финансиране. За да повдигнем нивото, спрямо общото ниво в България. Това важи за всички такива експертни центрове у нас  – те не могат да се изграждат и функционират добре.
Не съм оптимист, дори съм сигурен, че е отговорът е не – нашият център няма да се включи в Европейската референтна мрежа за бял дроб„, каза още доц. Велчев за БНР.
Източник: БНР

Доц. д-р Мария Стаевска: Алергията към тревите е най-масовата

Доц. д-р Мария Стаевска е началник на Клиниката по алергология в Александровска болница. Завършила е Медицинската академия в София. Притежава специалност по вътрешни болести от 1997 г. и по клинична алергология от 1999 г. Преминала е обучение по имуногенетика за преподаватели по алергология в Институт „Пастьор” в Париж, Франция, и по алергология в Медицинския универсистет в Безансон, Франция, както и обучение по медикаментозна алергия за алерголози в Медицински университет – Лодз, Полша.

 

През 2013 г. получава докторска степен по медицина след успешна защита на дисертация в областта на лечението на тежката хронична уртикария. От 2014 г. е доцент.

Разговаряме с доц. д-р Мария Стаевска по актуалната за сезона тема – алергиите и сенната хрема.

– Доц. Стаевска, тази пролет при хрема се питаме алергия ли е, грип ли, COVID или настинка. Как да ги различим?

– Грипът е характерен с висока температура и рязко разболяване. COVID започва с малко хрема, гърлобол, температура, но няма сърбеж и водниста секреция. При настинката може да има водниста секреция, но няма сърбеж.

Характерното за алергията е сърбежът и отсъствието на температура. Може да има кихане и запушване на носа. Характерно за сенната хрема е и участието на очите – сърбеж, сълзене и зачервяване. Най-често става въпрос за риноконюнктивит. При COVID също може да има зачервяване на очите, но няма сърбеж и сълзене.

От друга страна, при вирусен конюнктивит няма да има сърбеж, но има зачервяване, може очите да залепнат. При алергичните хреми няма залепване на очите и усещане за пясък в очите.

– Кой е виновникът за пролетната/поленовата алергия/сезонния риноконюнктивит?

– Всички те, заедно със сенната хрема, са наименования на едно и също заболяване – алергична реакция на лигавицата на носа и на очите при контакт с полени. През пролетта започва полиенацията на дървета, на треви, на плевели. Всички тези растения са анемофилни – опрашват се с помощта на вятъра. Те произвеждат огромни количества полени, защото разчитат вятърът да ги опраши.

Не е така при цветните растения, които са ентомофилни и за опрашването разчитат на насекомите. Затова съвети като „Махнете цветята от вкъщи”, не са много правилни, защото цветята най-често не водят до алергия.

В 30-годишната си практика съм срещала само един човек, който е бил алергичен към цветя и по-конкретно към гербери. И той работеше в оранжерия за гербери. Това бе професионална алергия.

– По филмите все гледаме хора, алергични към цветя…

– В действителност, алергичните към цветя хора са малко. Често, когато се илюстрира алергия, виждаме глухарчета. Но не цъфнали, когато имат жълти цветове, а когато вече летят семената им. А алергията не е към семената. Аналогична е и заблудата към тополите

Тополата не е растение, което има алергична тежест. Когато започнат семената да се носят във въздуха в края на май-началото на юни, хората виждат тях и ги обвиняват като алергени. И в този случай, както е казал Екзюпери, „важните неща не се виждат с очите”. Тогава е полинацията на тревите и тези полени са причина за симптомите, но те не се виждат, защото са микроскопични.

– Възможно ли е поленова алергия да се комбинира със свръхчувстителност към храни?

– Около 60{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от пациентите, които са с алергия към бреза, имат и т.нар. орален алергичен синдром. Тоест, имат свръхчувствителност към някои сурови костилкови плодове (ябълка, праскова, круша, череша, слива), сурови лешници, фъстъци орехи, както и към моркови и пр. Те получават сърбеж, дразнене в устата. Това е в резултат на реактивност между поленовите зърна на брезата и споменатите плодове и ядки.

Най-разпространената при възрастни алергия е кръстосаната към бреза. Тя не е много тежка, защото е към нестабилни алергени, които се разграждат в стомаха. Например, ако ябълката или лешникът са опечени, опасността почти изчезва.

Напоследък има течение в алергологията, което се нарича молекулярна алергология, при което вече успяваме да видим различните съставки на определена храна (независимо дали е от растителен или животински произход) има поредица от рекомбинантни алергени, като някои са по-опасни, а други не са толкова опасни.

Например, някои от протеините на брезата не създават сериозни проблеми, а други са резистентни на температурата, на солната киселина в стомаха и те могат да причинят тежки, дори животозастрашаващи реакции. Това е и едно от обясненията защо хората в нашите географски ширини са по-малко алергични към фъстъците.

В Америка например, алергията към фъстъци е свързана с т.нар. складови и транспортни протеини, които са много опасни алергени и могат да доведат до алергичен шок и смъртен изход.

– Защо е така?

– Географията играе роля. При широки емидемиологични проучвания се наблюдава, че има разлика в типа сенсибилизация. Има обширно европейско проучване за поленовите алергени и свързаните с тях растителни алергени.

Например, налице е т.нар. средиземноморски LTP синдром, който е характерен за хората от средиземноморските страни. В тези страни сенсибилизацията е към LTP протеините. Става въпрос за много високия риск от анафилактична реакция при консумация на праскова, докато в същото време, ако скандинавец изяде праскова, такъв риск не съществува.

Смята се, че при кръстосаната алергия първичната сенсибилизация е опасна, докато вторичната (тази към храните), е значително по-безопасна. Разбира се, и от това правило има изключения и затова хората трябва да са много внимателни.

– Как се диагностицира?

– Клиничната картина е доста характерна и трудно може да се сбърка с други болести.

– Какво е лечението и помагат ли домашни средства?

– Модерно е да се стремят хората към т.нар. домашни средства, към билки и други алтернативни лечения. Но всички те са с недоказан от науката ефект. Нищо повече – не се знае дали пациентът не е алергичен към дадено растение. Съвременните регулации на лекарствата са изключително строги и можем да се доверим на лекарствата.

Но не бива човек сам да си предписва медикаменти за сенна хрема, дори, когато се продават свободно без рецепта, защото често те са стари и с множество странични ефекти, като сънливост и наддаване на тегло.

Най-добре е при първите симптоми да посети алерголог, който да прецени точно какво да предпише на конкретния пациент. Това може да са локални антихистамини, назални кортикостероиди, очни капки и др.

Груба грешка, която за съжаление все още се прави, е да се постави депо-кортикостероидна ампула – тя има бърз  и силен ефект, но и много странични действия, защото става въпрос за кортизон, който остава един месец в организма.

Имате сенна хрема и алергия? Не яжте банани и пъпеши

– В момента кои растения са рискови за алергиите?

– В момента (и до края на май) цъфти брезата и други дървесни видове, като дъб и бук. Към края на май започва полиенацията на тревите, която продължава и през целия юни. Алергията към тревите е най-разпространената в България.

– Може ли човек да се предпази от сенна хрема и как?

– Във времето на полиенация прозорци и врати да се отварят само рано сутрин и късно вечер. Хората, предразположени към алергии, да заобикалят по възможност тревни площи и паркови пространства, а когато се приберат вкъщи, първо да измият ръцете си и да не пипат очите и носа си. Най-сигурно е човек да свали дрехите, с които е бил навън, да се изкъпе и да измие косата си, защото полените полепват и по косата.

Много са важни промивките на носа с морски води – може да бъдат намерени във всяка аптека. Маските също много помагат – спират поленовите зърна. Например, през пролетта на 2020 г., когато беше Ковид-карантината, имахме доста лек сезон. Няма никакви доказателства, че маските създават проблем дори на хора с астма. По това време и децата боледуваха много по-малко от вирусни инфекции. Според мен, трябва да се помисли за по-широка употреба на маските във всекидневието.

Зоя ИВАНОВА

Източник: zdrave.to

Едва 12% от онкопациентите у нас са диагностицирани в начален стадий

„Вече няколко месеца работим усилено по изграждането на един ключов документ, наречен „Национален противораков план“, и благодарение на разбирането и подкрепата на Министерство на здравеопазването, сме на финалната права.“, сподели проф. д-р Асен Дудов, дм, председател на Българското онкологично научно дружество (БОНД) по време на голяма работна среща между представителите на Националния онкологичен алианс, която се проведе вчера по инициатива на дружеството.

През 2020 г. 2,7 млн. души в Европейския съюз са диагностицирани с рак, а други 1,3 млн. души са загубили живота си вследствие на заболяването. Очакванията на Международната агенция за изследване на рака са до 2035 г. смъртните случаи да нараснат с 24{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}, което ще превърне рака във водеща причина за смърт в ЕС. По време на срещата беше представен и доклада на EFPIA, изготвен от IQVIA, според който средно 701 дни са необходими на една нова терапия да достигне до онкологично болните пациенти в България.

„Именно това е причината делът на терапиите за ракови заболявания да нараства неимоверно с всяка изминала година. Над 20 иновативни терапии в сферата на онкологията са пуснати на глобалния пазар през 2021 г., а за периода 2012-2021 техният брой е 169, което показва изключително развитие за последните 10 години. Същевременно 40{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от терапиите, които се разработват, са насочени към редки ракови заболявания“, сподели Лука Чичов, генерален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа.

IQVIA представиха още пациентски данни от проведено проучване през 2021 г. сред медицински специалисти във Франция, Германия, Италия, Испания, Великобритания, Румъния и България. Данните от него сочат, че 68{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от лекуваните пациенти с рак на гърдата в България са били диагностицирани в стадий II и III и едва 12{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} в стадий 0-I. Подобна е ситуацията в Румъния, докато в останалите изследвани държави процентът на пациентите, диагностицирани в ранен стадий на заболяването, е 27{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}.

„Тези данни за пореден път показват липсата на адекватна превенция и работещи скринингови програми в страната. Ако имахме такива, щяхме да диагностицираме рака на гърдата, както и много други заболявания, в доста по-ранен стадий. Надяваме се с приемането на Националния противораков план и стартирането на дейностите по него, да обърнем тази статистика, както и да осигурим равен достъп до съвременно лечение за всички граждани в страната“, допълни проф. Дудов.

“Благодаря за всички усилия, които заедно полагаме по този план! Надяваме се съвместно да елиминираме проблема с липсата на информираност и да създадем национална отговорност от страна на населението. Ще продължим да подкрепяме проекта съобразно нашата експертиза и възможности”, каза адв. Даниел Колев, юрист на Български лекарски съюз.

Деян Денев, Изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) каза, че лидерството по този проект трябва да е на онкологичната общност в партньорство с администрацията. „Мисля, че през последните месеци беше направено повече, отколкото за последните 10 години. Всички задачи, очертани в плана, обаче, изискват и определени действия. Нашата подкрепа е тук не само по отношение на приемането на плана, но и по отношение на неговото въвеждане и изпълнение“, допълни той.

„Прекрасна инициатива! От гледна точка на устойчивостта на плана, обаче, трябва да се вземе предвид, че предстои рецесия, което ще забави определени инициативи, изискващи финасиране, както и ще повлияе политическата стабилност“, предупреди Аркади Шарков, здравен икономист от ЕКИП.

В началото на годината Българското онкологично научно дружество и асоциираните към него членове официално започнаха активна работа по изготвяне на предложение за Национален противораков план със съдействието на Националния онкологичен алианс. Основната цел на проекта е да се подкрепи въвеждането на Европейския план за борба с рака, като се адаптира за нуждите на страната ни.

БОНД и Националният онкологичен алианс работят съвместно и за информиране на българското общество и институциите по въпросите на съвременния подход към рака в посока превенция, ранна и иновативна диагностика, качествено и иновативно онкологично лечение и създаване на условия за адекватно качество на живот на засегнатите от онкологични заболявания.

Инициативата е придружена от комуникационна кампания под надслов „Заедно срещу рака“, чиято цел е да популяризира и разясни значението и етапите по създаване на Национален противораков план в страната, базиран на европейския модел. Стратегическа цел на информационната кампанията “Заедно срещу рака” е обществото да бъде информирано за нуждата от осигуряване на модерни и адекватни медицински грижи за пациентите с онкологични заболявания. Официален партньор на кампанията е Министерство на здравеопазването.

Източник: zdrave.net

Д-р Герасим Темелков: Иска ми се да пренеса наученото в Германия и в нашата болница

Д-р Герасим Темелков е завършил медицина в МУ – София през 2010 г.. Специализира вътрешни болести и гастроентерология в Германия, като до началото на тази година работи в различни клиники там. Интересите му са насочени към съвременните методи за диагностика на заболяванията на гастроинтестиналния тракт, лечението и проследяването на възпалителни чревни заболявания, както и на болести на черния дроб, жлъчните пътища и панкреаса. От началото на май е част от екипа на Университетска болница „Лозенец“. 

Д-р Темелков, как се чувствате в българска болница след повече от 10 години работа в германски клиники?

Краткият отговор е: изключително вълнуващо! За първи път имах възможност да се представя пред колегите на роден език и това ме развълнува. Дълго време очаквах този момент. От своя страна колегите ме посрещнаха топло и приятелски. Всички колеги в Университетска болница „Лозенец“ се държат много мило и подкрепящо, което улеснява адаптацията ми.

Ако можете да обобщите накратко, какво Ви впечатли най-много в организацията на работа в Германия?

Немската ефективност и организация. За един работен ден лекарите и медицинските сестри обгрижват забележителен брой пациенти. Тук естествено трябва да се отбележи, че макар и да съществува дефицит на медицински персонал, не е така изразен както тук. Сестринската професия, макар и изключително трудна, е лесно достъпна и не изисква следване и висше образование. Еквивалентно на трудността и отговорността, и заплащането на медицинските сестри е значително по-атрактивно.

Какво е по-различно в отношенията между лекари и пациенти у нас и в Германия?

На първо място бих назовал конфиденциалността и защитата на личните данни. Разговорите между лекар и пациент се осъществяват само между двамата – на четири очи, рядко в присъствието на роднини. Това се случва след съгласието на пациента. Визитациите също протичат по различен начин. Единствено лекуващият лекар и веднъж седмично завеждащият отделение минават на визитация. Когато се налага по време на визитация да присъстват специализанти и стажанти, предварително се иска съгласието на пациентите.

Лесно ли взехте решение да се върнете в България? Какво Ви мотивира да го направите?

Всъщност, аз още от първия ден на заминаването си имах намерение след приключване на специализацията да се завърна в България. Така че решението бе взето отдавна. Мотивация ни най-малко не ми липсваше – семейството, приятелите, прекрасната природа и климат, и не на последно място, желанието да помагам със знанията, уменията и опита си.

Оправдава ли очакванията Ви болница „Лозенец“ – като база, технологична обезпеченост, персонал?

Като база и технологична обезпеченост бих казал дори, че надмина определени очаквания. Персоналът естествено е дефицитен, но това е тенденция не само тук, но и в световен мащаб. Допада ми най-вече човечното отношение на целия персонал към пациентите.

Лесно ли се сработвате с колегите си?

Както вече споменах, колегите ме посрещнаха доста добре. Всички са много мили и до момента сработването ни е безпроблемно. Възможността за обмяната на опит ме радва изключително много.

Какви са амбициите Ви за професионално развитие?

Много ми се иска голяма част от новостите, които усвоих в Германия, да наложа като стандарт и в нашето болнично заведение. Например, една от амбициите ми е да въведа и етаблирам ефективна скринингова програма за колоректален карцином по немски модел заедно с гайдлайните. Най-хубавото в случая е, че ръководният екип на болница „Лозенец“ ме подкрепя напълно в тази насока и аз вярвам, че много пациенти могат да получат модерно здравно обслужване при нас.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Колоездене и планинарство. Всеки ден идвам и се прибирам с колело до болницата и обратно. Музиката, киното и изобразителното изкуство също заемат голяма част от свободното ми време. В болницата има прекрасно декориран коридор само с картини на импресионисти и тайничко си търся извинение да минавам оттам.

Какво бихте искали да пожелаете на екипа, с който работите?

Бих им пожелал да имат по-голямо търпение към мен, докато трае процесът ми на адаптация. Естествено бих им пожелал здраве и безпроблемни дежурства. Всеки колега знае защо.

Източник: zdrave.net

Маймунска едра шарка: Какво знаем за нея и може ли да се превърне в нова пандемия?

Увеличават се както потвърдените, така и предполагаемите случаи на маймунска едра шарка по света. Много от тях са с неизвестен произход на вируса, който ги причинява.

Учените започват да изразяват загриженост за възможността за нова пандемия, тъй като случаи са установени в поне 7 държави и броят им нараства с всеки изминал ден.

Ето обобщение на това, което знаем до момента, базирано на данни на „New Scientist“.

Какво е това заболяване?

Това е сравнително рядко заболяване, причинено от вирус (Poxvirus), който принадлежи към същото семейство като вируса на дребните шарки. Болестта обикновено се разпространява сред маймуните в Централна и Западна Африка, където е ендемична, но периодично „прескача“ върху хората, като досега е предизвиквала малки епидемии. За първи път е идентифицирана при лабораторни маймуни през 1958 г. Първият случай на заразяване на човек е регистриран в по време на настоящата епидемия Република Конго през 1970 г.

Колко случая има сега?

Според базата данни, съставена от Морис Кремер от Оксфордския университет и Джон Браунщайн от Харвардското медицинско училище, в световен мащаб са потвърдени 35 случая и още 72 подозрения. Потвърдени случаи са открити във Великобритания, Португалия, Испания, Швеция, Белгия, САЩ и Канада. Учените смятат, че това вероятно е само „върхът на айсберга“ и че има много повече недиагностицирани случаи.

Дали всички случаи са свързани?

Това не е ясно. Понастоящем Агенцията за сигурност на Обединеното кралство (UKHSA) изчислява, че вирусът се разпространява от човек на човек в страните с потвърдени случаи. Много от тях са хомосексуални и бисексуални мъже, затова здравните служители призовават хората с такава сексуална ориентация да внимават за обриви или други подозрителни симптоми, за да могат да се обърнат навреме към лекар.

Как се разпространява болестта?

Според Световната здравна организация (СЗО) тя може да се предаде чрез вдишване на заразени частици и чрез контакт с кожни обриви или заразени с вируса материали. Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията в САЩ (CDC) се смята, че предаването на вируса от човек на човек става предимно чрез големи частици, които не се разпространяват надалеч, така че за заразяването трябва да е необходим продължителен близък контакт лице в лице.

Счита се, че вирусът не се разпространява лесно сред хората и според UKHSA рискът от заразяване на населението „остава нисък“.

Заболяването може да се разпространи и чрез контакт с дрехи, кърпи, чаршафи или други предмети на заразен човек. То не се счита за полово предавана болест, но може да се предаде по-лесно чрез сексуален контакт през кожата.

Може да се предаде и от заразено животно на човек, ако той бъде ухапан от него или докосне кръвта му, телесните му течности, обриви и т.н., или ако яде недобре приготвено месо от такова животно.

Какви са симптомите?

Те включват треска, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, подути лимфни възли, втрисане и изтощение. Може да се появи и обрив, първо по лицето, а след това и по други части на тялото, включително по гениталиите. Първоначално обривът прилича на този при варицелата.

Колко смъртоносно е?

Заболяването обикновено протича леко и повечето пациенти се възстановяват в рамките на няколко седмици без лечение. В Африка то може да убие до 10{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от заразените, но това според СЗО засяга един от двата най-опасни вида – конгоанския, докато при другия, западноафриканския, умира един на 100 пациенти.

Има ли лечение или пък ваксини?

Да. антивирусният препарат Тековиримат (Tpoxx) е одобрен в САЩ и Европа срещу това заболяване и ваксина при животни. Лекарството значително намалява вероятността от смърт. Съществува и ваксина Jynneos (известна също като Imvanex и Imvamune), също одобрена в САЩ и Европа, която предотвратява инфекцията при възрастни. Освен това тези, които са достатъчно възрастни, за да бъдат ваксинирани срещу дребна шарка, все още имат известна защита.

Има ли вероятност от възникване на нова пандемия?

Оценката на учените е, че новата епидемия може да бъде контролирана чрез проследяване на контактите и ваксиниране на тези, за които се смята, че са изложени на риск от заразяване. Въпреки че не изключват напълно възможността за пандемия, те не я смятат за възможна и не смятат, че тя е на същото ниво като тази от коронавируса.

Източник: БГНЕС

МЗ иска от ЕК да получва само реално необходимите количества ваксини срещу COVID

Министерството на здравеопазването е изпратило писмо до Европейската комисия, в което информира за желанието си да получава количества ваксини срещу COVID-19, съобразени с нуждите на населението, съобщиха от МЗ. От Министерството смятат, че държавите трябва да имат възможността да закупуват количества, които реално са им необходими, а не да се залагат количества ваксини, които в пъти надвишават потребностите на страната.

Такъв е случаят със сключения между Европейската комисия и Pfizer/BioNTech договор за закупуване на пандемични ваксини за периода 2022-2023 г. Съгласно договора до края на 2022 г. у нас трябва да бъдат доставени още 2 710 904 дози, а през 2023 г. – над 7 млн. дози. „Ето защо България разчита на открит диалог с ЕК и производителите на пандемични ваксини за договаряне на количества, съобразени с потребностите на държавите членки на ЕС и на страната ни в частност. Необходимо е разбиране както от страна на компанията, така и от страна на ЕК по отношение гъвкавостта, която следва да имат договорите за ваксини“, казват от Министерството.

От МЗ подчертават, че страната ни желае да продължи да осигурява широко портфолио от ваксини срещу COVID-19, но в разумни количества, с което да гарантира достъпа на българските граждани до различни по вид ваксинални продукти.

От Министерството припомнят, че в опит за справяне с пандемията от COVID-19, в условията на недостиг на ваксини срещу новия коронавирус, Европейската комисия сключи договор с Pfizer/BioNTech за закупуване на пандемични ваксини за периода 2022-2023 г., с цел да осигури на държавите членки ефективна ваксинална защита. Впоследствие договорените за България и за други държави членки количества се оказаха в излишък, поради което от средата на 2021 г. страната активно и последователно, в диалог с Европейската комисия и останалите държави, търси решения за намаляване на заложените в договорите ваксини.

С писмото си до ЕК Министерството на здравеопазването на България представя и своите предложения за промяна на сключения от ЕК с производителя Pfizer/BioNTech договор.

Писмото е изпратено в момент, когато няколко други държави членки, включително Полша, са поставили пред Европейската комисия въпроса относно възможността за промяна в посочения договор. Основната причина е, че държавите членки се задължават да закупят количества ваксини, които не са им необходими. Същевременно, осигуряването на здравни услуги за гражданите, пристигащи от Украйна, изисква допълнителен финансов ресурс, какъвто би могло да бъде освободен чрез намаляване на количествата ваксини, заложени в договора на ЕК с Pfizer/BioNTech, съобразено с реалните потребности на държавите членки, допълват от Министерството.

Източник: zdrave.net

Онколози: Между 30% и 40% от българите с онкологично заболяване търсят помощ в чужбина

Да бъде въведен календар за онкологична превенция по подобие на имунизационния, предложи доц. Антон Тонев

Онкологичната помощ у нас е структурирана анархично, българските онкологични пациенти са отблъснати и нямат доверие в нея, поради което средно 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} – 40{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от тях напускат страната и търсят спасение в други страни – най-често Турция, Австрия, Германия. За това алармира днес по време на заседание на парламентарната Комисия по здравеопазването онкологът доц. Димитър Калев от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, който излезе с предложение натрупаният научен и логистичен опит от инициативата МОРЕ и формираният на тази основа клъстер да бъдат включени като път към реализацията на Националния антираков план.

Заседанието бе посветено на темата „Стратегически цели за развитието и усъвършенстването на онкологичните здравни грижи в Република България и необходимостта от въвеждане на комплексен подход за превенция, скрининг, диагностика, лечение, проследяване и качество на живот“, като целта на дискусията по думите на председателя на комисията доц. Антон Тонев е да се постави начало на серия от разговори между водещи онколози, представители на изпълнителната и законодателната власт, за да са намерят най-добрите решения и те да намерят място в Националния антираков план, който е готов в първичен вид.

У нас липсва комплексна онкологична грижа, няма скрининг, превенцията и профилактиката на рака практически са изоставени, стадирането на раковото заболяване идва прекалено късно и доброто лечение не може да компенсира забавянето, в здравната система няма отношение към болния човек, палиативните грижи са изцяло пренебрегнати. Около тези изводи се обединиха участниците в дискусията, повечето от които – водещи онколози с дългогодишен клиничен опит.

Според много от тях е изключително тревожен фактът, че Специализираната болница за активно лечение по онкология вече не изпълнява водещата си роля като национален противораков център, през последните години нивото на работата й е силно влошено, тя е натрупала много негативи и много загубено доверие от страна на пациентите. Лош сигнал е и прекратяването на дейността на Националния раков регистър, смятат онколозите.

Депутатът от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев поясни, че Националният раков регистър в познатия си вид не може да съществува повече, но увери, че до 2 месеца регистър ще има, той ще бъде на ново, съвременно ниво като част от функционалността на Националната здравна информационна система. В него ще бъдат включени 68 важни параметри, препоръчани от експерти в областта, стана ясно от думите на д-р Симидчиев. Той призова също така да се мисли за стандартизиране на лечението с утвърдени гайдлайни, тъй като терапевтичният подход се различава съществено в много случаи. Депутатът от ИТН д-р Ивайло Христов съобщи, че скринингът е категорично необходим и в скоро време той и колегите му ще внесат в МЗ проекти за 7 скринингови програми.

Да бъде въведен календар за онкологична превенция по подобие на имунизационния календар, предложи доц. Антон Тонев. Той аргументира идеята си с доказания факт, че през определен фиксиран интервал и на определена възраст провеждането на профилактични прегледи и изследвания е изключително полезно за откриването на някои видове рак и това спестява много средства на здравеопазната система.

Най-същественото е мерките, които ще се включат в Националния антираков план, да бъдат финансово обезпечени, подчерта депутатът от ДПС д-р Хасан Адемов.

Тази работна среща е първата, тя ще бъде последвана от още такива, за да бъдат намерени най-ефективните решения, обеща доц. Антон Тонев.

Източник: zdrave.net