За рекордните 20 минути и без дебати Комисията по бюджет и финанси прие актуализацията бюджета на НЗОК, въпреки изразените отрицателни становища от някои от депутатите и работодателските и синдикалните организации.

Депутатът Александър Иванов от ГЕРБ каза, че ще се въздържи при гласуването. „Прави ми впечатление, че се назначават още 100 души щатни бройки в болниците, но за съжаление не се вижда реформа в бюджета по нито едно друго перо. Бих подкрепил бюджета, когато има увеличаване на превенцията на заболявания, повече лекарства за болниците и повече болнични легла“, обясни Иванов.

Управителят на НЗОК го опроверга, че в актуализацията няма увеличени средства за лекарства, а повече пари за превенция и профилактика са заложени още в основния бюджет.

Официалното становище на ГЕРБ е запазено за пленарна зала, подчерта обаче Кирил Ананиев.

Председателят на комисията по бюджет и финанси Любомир Каримански изрази възмущението си, че не е започнала реформата за премахването на клиничните пътеки и заместването им с диагностично свързани групи. Той напомни, че според коалиционното споразумение вече е трябвало да бъде внедрено електронното досие.

„Обещано ни е да се проведе разговор в най-скоро време за премахване на клиничните пътеки и преминаването на друга форма на финансиране“, каза проф. Салчев.

Кремена Атанасова от КТ „Подкрепа“ заяви, че синдикалната организация настоява за оставката на представителите на държавата в Надзорния съвет на Касата. „Исканията ни са ни поне за 10 млн. в бюджета, което означава 6 допълнителните милиона, както и на 200, а не 100 щатни бройки увеличение в Касата, които да поемат дейността по администриране на помощните средства“, каза тя.

Над 1500 служители на Касата пък са подписали декларация за стачна готовност заради минималните заплати на администрацията, контролираща дейността на лечебните заведения.

„Структурата на разходите се влошава допълнително с актуализацията. Болниците печелят от болни хора. Борбата за повече превенция е борба срещу корупцията“, заяви пък председателят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев.

От БСК подкрепиха като цяло бюджета.

Бюджетът на НЗОК, на ДОО и Държавния бюджет ще бъдат гледани утре и в здравна комисия.

Източник: zdrave.net

Столична община подновява скрининговите изследвания за рак на млечната жлеза (РМЖ) на работещите в общинските училища и детски градини. Докладът, внесен от зам.-кмета по здравеопазване Дончо Барбалов заедно с общинските съветници д-р Антон Койчев, Малина Едрева, д-р Веселин Милев и Милка Христова, ще бъде разгледан утре от Столичния общински съвет. Това съобщи Барбалов в профила си във Фейсбук.

Скрининговата програма, която СО провежда по идея на кмета Йорданка Фандъкова от 2015 г. насам, беше прекъсната през миналата 2021 г. заради пандемията от COVID-19.

При изпълнението на програмата от 2015 г. до 2020 г. в София скрининговото изследване обхвана жените, работещи в общинските училища, детски градини и ясли, комплексите за детско хранене, културни институти, заведенията за социални услуги, Столичен инспекторат и общинските транспортни дружества.

От прегледаните близо 23 000 жени при 179 е открита находка, съмнителна за злокачественост, а при 73 е установен карцином на гърдата.

За тази програма до 2020 г. Столична община е изразходвала близо 1 млн. лв. Отделно от това за апаратура, с която да се извършват прегледи за рак на гърдата в общинските лечебни заведения, СО е отпуснала над 822 хил. лв.

Скринингът на РМЖ включва клиничен преглед и ултразвукова диагностика на млечните жлези, а при наличие на медицински показания и рентгенова мамография.

Тази година в изпълнението на програмата ще се включат 14 общински лечебни заведения: Първа САГБАЛ „Св. София“; Втора САГБАЛ „Шейново“, Университетската Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“ , СБАЛОЗ „Проф. Марин Мушмов“, Четвърта МБАЛ, както и Диагностично-консултативните центрове с номера 8, 11, 12, 13, 14, 17, 18, 24 и 25.

Предвижда се програмата да се провежда по график до края на ноември 2022 г. Средствата за скрининга са в размер на 200 000 лв. и ще бъдат осигурени от бюджета на дирекция „Здравеопазване“ към Столична община.

Ракът на млечната жлеза е доказано социално значимо заболяване с висока заболеваемост и смъртност сред жените в световен мащаб и у нас. Затова лекарите препоръчват да се прави профилактичен преглед при мамолог поне веднъж годишно или веднъж на две години, според възрастта на жената. Навременното откриване на това заболяване позволява неговото адекватно лечение и дори пълно излекуване.

Източник: zdrave.net

Доц. д-р Радка Савова завършва медицинско образование през 1979 г. в Медицинска академия гр. София. От 1980 г. работи като лекар-ординатор в отделение по неспецифични белодробни болести, Морски санаториум с. „Свети Влас”. От 1983 г. е младши асистент в Първа детска клиника към Медицинска академия – София, от 1990 г. – старши, а от 1997 г. – главен асистент. 

Има две признати специалности – по Педиатрия (1986 г.) и по Детска ендокринология и обмяна на веществата (2001 г.) През 2009 г. защитава дисертационен труд на тема „Сърдечно съдова автономна невропатия при деца със захарен диабет”. През 2015 г. придобива академична степен Доцент. Научните й интереси са свързани с епидемиологията на захарния диабет, моногенните форми на захарен диабет и диабетна автономна невропатия.

Доц. Савова, каква е разликата между диабет тип 1 и диабет тип 2? Защо диабет тип 1 се среща по-често при децата?

Тип 1 захарен диабет е съвременната дефиниция на познатия по-рано инсулинозависим захарен диабет при децата и младите хора. Това е състояние на остро възникнал тежък инсулинов дефицит в резултат на автоимунно разрушаване на произвеждащите инсулин островни В-клетки в панкреаса. Този дефицит води до прогресивно влошаване на здравето на пациента, което може да стане за седмици, дори за дни. При него се регистрират високи стойности на кръвната глюкоза, обезводняване и натрупване на кетони (появява се т.нар. диабетна кетоацидоза). Това е животозстрашаващо състояние, което може да завърши с кома и смърт, ако не се приложи спешна и адекватна медицинска помощ чрез корекция на инсулиновия дефицит и комплексно лечение.

Тип 2 захарен диабет, характерен за възрастното население, е свързан с относителен     инсулинов дефицит. В 80{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от случаите е обвързан със затлъстяване. При него най-често не се налага инсулиново лечение през първите години.

Защо е толкова важно непрекъснатото наблюдение на кръвната захар? Какви могат да бъдат последствията при рязко увеличение или спад на захарта?

Кръвната глюкоза, популярна като „кръвна захар“ е основният енергиен източник за всички органи и тъкани в човешкото тяло. Инсулинът, произведен в тялото, е най-динамичният хормон,  който минута по минута реагира на нуждата да поддържа в тесни граници кръвната глюкоза (3.5-5.5 ммол/л). Основното му действие е в черния дроб, където той складира глюкоза или пък позволява освобождаването на  същата в зависимост от нуждите на организма. Инжектиран в подкожните тъкани, действието му се забавя, не е физиологично, има инерция и не може да реагира на обстоятелства с бърз приток или пък бързо отдръпване на кръвната глюкоза, което може да стане за минути (хранене, гладуване, физическа активност). Така рискът от резки промени в нивата на кръвната глюкоза е ежедневие за пациентите с диабет. Честото измерване е най-добрият начин болните да реагират на промените на кръвната глюкоза, които настъпват за минути, като коригират храненето или дозата на инсулина. Спадането на кръвната глюкоза под 3.5 ммол/л, особено под 2.8 ммол/л е опасно и животозастрашаващо състояние. Контролът на повишените стойности също е важен.

Съществуват устройства, чрез които пациентите и техните близки могат да следят нивото на кръвната захар непрекъснато дори на телефона си и да получават предупреждение до 60 минути по-рано. Какво е тяхното предимство?

Сензорите за постоянно мониториране на телесната глюкоза (те измерват не капилярната глюкоза, а тази в тъканната течност на подкожието), са съвременна технологична революция, която рязко подобри живота на пациентите в няколко аспекта.

Първо, чрез тях се получава периодична информация (на всеки 5 минути) за стойностите и тенденциите за промяна на глюкозата по различно време – хранене, физическа активност, нощен сън и пр. Благодарение на тази информация диабетикът взема по-верни решения за своето лечение.

Второ, сензорите изпращат аларма при спадане на глюкозата под критични стойности, особено по време на нощния сън и при малките деца.

Трето, благодарение на тях се получава разкрепостяване от фиксирани дози и диети, инсулинът може да се дозира гъвкаво в зависимост от стойностите на глюкозата в момента и приетите въглехидрати.

И на четвърто място – чрез сензорите пациентът натрупва собствен опит, самообучава се, постига се по-малка зависимост от лекарското мнение. Достига се до по-верни решения по отношение на лечението.

Проблемът с непрекъснатото мониториране на кръвната захар на бебетата е сериозен. Какви са по-щадящите начини, за да се постигне това и родителите да са наясно със състоянието на детето си във всеки един момент?

Няма по-щадящи начини от прилагането на сензор за постоянно мониториране.  Няма и по-информативни такива. Прилагаме сензори и на бебета, макар и да излизаме от препоръчаните възрастови рамки.

Да поговорим за по-големите деца. Често, когато са без родителски контрол, те си позволяват да нарушат диетата и това да повлияе негативно върху нивото на кръвната им захар. Има ли начин родителите да контролират това?

Чрез сензорите за непрекъснато мониториране на глюкозата родителите могат в реално време да получат информация на своите мобилни устройства и така да проследяват стойностите на телесната глюкоза на своите деца дистанционно. Ако информацията е само в личния телефон на детето или четеца на сензора, те просто могат да прегледат данните и статистиката вечер.

Каква е ползата за лекарите, ако могат да проследят във всеки един момент нивата на кръвната захар на пациентите си? Защо това е толкова важно? 

Има приложения, чрез които лекарите също в реално време да следят стойностите на телесната глюкоза на своите пациенти – обременяващо и ненужно по мое мнение, защото пациентите ни са много. Но да се прегледат данните от сензорите от например 25 000 измервания за 90 дни, средните стойности, електронно изчисленият гликиран хемоглобен и варирането на глюкозата е много полезно в рамките на една консултация.

Любопитен за онова, което крие непредсказуемият живот за теб, вървиш крачка по крачка натам, накъдето ти подсказва усетът, на който безусловно се подчиняваш, но в който само след няколко години и един куп разочарования ще започнеш успешно да се съмняваш. Изобщо не се страхуваш и да тичаш натам, чувстваш се толкова недосегаем, сякаш не просто денят, а цялото време на света е за теб – по мярка ти е и направо ти отива. И точно толкова си и уязвим, още обаче не знаеш, че това ти е най-силното качество. Чист си и чист влизаш в живота, оставяш го да те издига и сваля без притеснения. Не се страхуваш, че ще бъдеш наранен, ти дори това искаш – да опиташ вкуса на истинското живеене. Дете си и всичко е толкова просто, а някой възрастен идва и ти отнема привилегиите. На всичкото отгоре този възрастен накрая се оказваш самият ти. Не е нужно да питаш честно ли е – такова е, каквото е и може би и в това има смисъл.

Трябва ли обаче да бъдеш вписан в този свят на съмнения, счупени мечти, идеали и убеждения? Да бъдеш вграден като уред за бързо и лесно съществуване? Ти ли точно – детето, което вижда красивото във всеки детайл, та дори го и създава, което се радва на нещата, смятани от другите за обикновени и вече ненужни – трябва да бъдеш интегриран в света на възрастните, или пък възрастните трябва да пренебрегнат ужаса си и да потърсят отново чистото в себе си?

„Какво се случва“ зададе този въпрос. В разговор за интеграцията на децата в света на големите и за това, което виждат през очите на родителите си и на възрастните въобще.

Д-р Ралица Филипова, журналист, преподавател в НБУ и автор на помагалото за деца с дислексия „Тити рисува букви“, но преди всичко най-големият колекционер на детски усмивки, започна кампания по интеграция на украински деца и семейства в живота отвъд страха – чрез арттерапия, игри и творчески работилници. Според нея човекът е като къща, която крие прекрасна вселена, но за да отключиш вратата ѝ – трябва да намериш правилния ключ за нея. С децата не е по-различно. Те са беззащитни пред света и имат склонността да се затварят в себе си, когато усетят идващата заплаха. А тя най-често са именно възрастните, които отварят вратата с шперц поради липса на търпение и време, и наличието на голяма доза страх.

Покрай работата си с децата д-р Филипова разбира, че може би по-голяма нужда от интеграция имат самите възрастни. Те трябва да бъдат приобщени в света на децата и да инвестират в техните усмивки.

Зад кампанията, която цели да помогне на украинските деца да превъзмогнат кошмара от войната, застават много доброволци – студенти, актьори, приятели и съмишленици. Арттерапиите, които са колкото за децата и техните родители, толкова и за самите „терапевти“, се провеждат всеки четвъртък и петък от 16.30 до 18.00 часа в Къщата на София. Там възрастните провокират усмивки, а децата им преподават уроци по достойнство, търпение и спокойствие и демонстрират лекотата на битието, макар да са били свидетели на ужаса.

Ралица Петрова разказва повече за тези малки ключалки и точния ключ за тях в звуковия файл.

На 3 юли пък Александра Алгафари ще разкаже на желаещите да чуят „Какво виждат децата през очите на родителите си“. В „Какво се случва“ психотерапевтката обясни колко по-приятен би бил животът на големите, ако се опитат да запазят детския си пламък и гъвкавостта, с която малките умеят да играят със света си.

Източник: БНР