Г-н Шарков, проблем ли е разликата в пределните цени на лекарствата в болничната помощ, заплащани от НЗОК и как може да бъде решен той?

Казусът с пределните цени на лекарствата за болничната помощ първо не е казус и второ бе решен още през 2020 г., когато в чл. 45, ал. 29 от Закона за здравното осигуряване беше добавен текст, гласящ „За всеки от лекарствените продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат от НЗОК извън стойността на оказваните медицински услуги, НЗОК заплаща най-ниската стойност от всички договорени стойности в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването в качеството му на Централен орган за покупки в сектор „Здравеопазване“, и стойността, на която лекарственият продукт е доставен на изпълнителите на болнична медицинска помощ, независимо дали те са възложители по Закона за обществените поръчки.“  Накратко казано – НЗОК заплаща лекарствата на най-ниската стойност, достигната в централизирания търг.

Тук идва и втората страна на въпроса – централизираната обществена поръчка (ЦОП) се провежда на всеки две години – от една страна това затваря процеса за новоодобрени терапии, каквито са голяма част от спорните 25 продукта, които влязоха за реимбурсация след средата на миналата година, а от друга миналата година търгът беше обжалван, което и спря изпълнението на действието му. Най-важното обаче е, че лечението на пациентите не е прекъснато, дългосрочно минусът може да бъде за фиска, въпреки че действа механизма предвидимост и устойчивост. Има различни решения, например, за да не бъде база за обжалване от страна на търговците на едро – търгът трябва да се проведе с достатъчно ясни и широкообхватни правила, така че да позволи на повече пазарни играчи да предоставят продуктите си.

Има един казус, който касае навлизането на генерични и биоподобни терапии, а именно това, че ако не влязат навреме, трябва да чакат 2 години, за да се обяви нова процедура, което създава предпоставки за загуби на компаниите и изтегляне от пазара. Важно е също да се каже, че всяка конкуренция на ниво молекула сваля цената, това е допълнителен стимул към отговорните институции да направят търга гъвкав и с възможност да бъде отварян, когато конкурентен продукт навлезе на пазара, така че цената да бъде ниска както за обществения фонд, така и за изпълнителите на медицинска помощ и не на последно място – за да има българския пациент алтернативи.

Проблем с ЦОП обаче има. Болниците трябва сами да закупуват лекарствата си, което естествено се отразява и на цената им.

Късното обявяване на ЦОП миналата година, обжалването, а също и политическите промени във ведомството доведоха до това да се намираме в ситуация на цугцванг. Има нужда от решение и то е в посока подобряване на условията за провеждане на ЦОП, както и гъвкавост по отношение на нуждите на лечебните заведения, за да може всички по редицата да бъдат спокойни, а пациентът да започне терапията си възможно най-скоро.

Докато върви обжалването на ЦОП, спира неговото изпълнение. В момента, в който се възобнови, тези 25 продукта, които в момента се заплащат на пределни цени, автоматично ще понижат стойността си до тази, достигната в търга.

Соченето с пръст, претоплянето на стари манджи и изкуственото завихряне на скандали не е в полза нито на лечебните заведения, нито на притежателите на разрешително за употреба, а най-малко в полза на пациента. Реално отговорността за казуса трябва да падне върху управлението на Министерство на здравеопазването по време на служебното правителство – когато той бе заченат. С оглед по-бързото решаване на казуса би следвало и ЦОП да бъде възстановен в най-кратки срокове, за да се реши и проблемът с разликата в цените. Предстоят ни тежки месеци, а може би и години на инфлация – лечението, стабилността на болничната система и лекарствоснабдяването на населението трябва да бъдат приоритет, а не проблем.

Пределната цена обаче е проблем за компаниите, доста от които изтеглят свои лекарствени продукти…

Така е. Заради ценовата ерозия, до която водят рестриктивните регулаторни механизми на институциите, много от компаниите са принудени да изтеглят своите продукти от пазара. В България цените на лекарствените продукти са най-ниските в Европейския съюз.

Източник: zdrave.net

Електронното здравеопазване върви, през август предстои да въведем е-хоспитализацията, допълни той

Д-р Станислава Крайселска завършва специалностите „молекулярна биология“ – бакалавърска степен и „медицинска химия” – магистърска степен в СУ „Св.Климент Охридски”.

През 2017 г. завършва медицина в МУ – София с отличен успех. От 2018 г. е общопрактикуващ лекар със самостоятелна практика. Сертифициран лекар-хомеопат към Европейската школа по клинична хомеопатия.

В две поредни години 2015 г. и 2016 г. нейни разработки в областта на гастроентерологията са отличени с награди на Националния конгрес за млади гастроентеролози.

Интересите й са в областта на гастроентерологията, абдоминалната ехография, превенцията, профилактиката и ранната диагностика на социално-значими заболявания.

Д-р Крайселска, общопрактикуващ лекар сте от 5 години. Сега – от дистанцията на времето, смятате ли, че изборът Ви е бил правилен?

И да, и не. Да, защото общата медицина е самостоятелна, широка клинична специалност. В целия й замисъл тя е основата на пирамидата. При един добре работещ здравен модел, общата медицина трябва да бъде “gatekeeper”, т.е. да ограничава разходите за здравеопазване. Същевременно лекарят, който работи обща медицина най-добре познава пациента, включително и семейството му. Имам четири поколения пациенти в практиката си, което в много голяма степен ме улеснява, когато трябва да направя оценка на рискови фактори за дадено хронично заболяване. Сега, за съжаление се прави опит да се обърне пирамидата и ефектът от тази стъпка, ако се увенчае с успех, ще настъпи бързо, така, както го виждаме по филмите: час за лекар след 2-3 месеца в добрия случай.

Всеки опит да се заобиколи общопрактикуващия лекар ще доведе до стремглаво нарастване на разходите без подобряване на здравето – просто посещението при специалист не може да става по лична преценка на пациента, който няма и представа какво заболяване има.

Кои са най-сериозните трудности и предизвикателства, с които се сблъсква един общопрактикуващ лекар?

Едва ли ще ви изненадам с проблем и трудност, за които да не сте чували и която да не се е дискутирала в публичното пространство. В това число са административната тежест, която в не малка степен ангажира времето ни. Трудности и при зачисляване и стартиране на практика. Реално ние сме самоиздържащи се практики, всичко подсигуряваме сами. За да се стартира такава практика трябва да имаш предварително заделен финансов ресурс за оборудване на кабинет – ЕКГ апарат, мебели, консумативи, да си сключил договори с доставчици, да плащаш осигуровки. Аз лично теглих кредит, който изплащах 4 години изплащах. Това едва ли е примамливо за всеки желаещ да стартира, дори и да се зачисли, пред него стои въпросът от къде ще намери пари за оборудване на кабинет?

А кое Ви носи най-голямо удовлетворение?

Пациентите ми да са здрави! Въпреки трудностите, които изброих, аз съм лекар и най-голямото ми удовлетворение е да знам, че съм опазила най-ценното благо – човешкия живот и здраве.

Бъдете сигурни, че колегите ми – ОПЛ специалисти влагат много усилия, компетентност и професионализъм в името на пациентите и в работата си с тях. Затова и често с много болка приемам негативните случаи и примери за „скъсана връзка“ между пациент и лекар. Уви, негативна тенденция, която се надявам да не се разраства. От стартирането на практиката си имам доста бебета, които поех от родилното отделение, растат пред очите ми, сега са в детска градина. Най-голямото предизвикателство беше детенце с екстремно ниско тегло и недоносено, което с много страх, грижи и безсънни нощи отгледах заедно с родителите му. И тук пак идва връзката на взаимно доверие, което отдавна се е загубило…. По интернет се лекуват пациентите, препоръчват си изследвания. Нищо, че едно дете например е прегледано от лекар и е с назначена терапия – въпреки това се появява пост във майчински групи: „Мами, как смятате, да му дам ли лекарството?“ …..

Решават ли се с времето проблемите на личните лекари?

Не, наслагват се. Това е и причината да запиша втора специалност и след нейното взимане, ако не се оправят нещата, окончателно да скъсам с общата медицина. Бюрокрация, нови наредби, постоянно неяснота и несигурност.

Знаете ли, че онзи ден видях снимка от офис на РЗОК на табло „Контрольор на месеца“, т.е. човек, който е проверявал, глобявал, налагал парични санкции за всякакви безумия. Последно мен искаха да ме санкционират за „ недобре форматиран ценоразпис“ – не, че има такова изискване в НРД, и 7 проверки по анонимни сигнали, едно от които жалбоподател беше „Палавата катеричка“- казвам го сериозно. И идват с изисквания за становище, писане, време, нерви, блокиране на работата.

Тази година първият работен ден 4 януари 2022 писах становище на жалба от пациент, който не е мой, писал възмутено писмо до здравния министър и по неведоми пътища искаха да дам становище. Може пък тази година и за войната в Украйна от РЗОК да ми изискат становище. Важното е админсистративна работа да има и да се върши някаква дейност.

А расте ли уважението към лекарите в обществото?

Нямам идея, защото при мен от моите пациенти усещам уважение, но взлизайки в интернет и във форуми, съм потресена от злобата и ненавистта. Знаете ли, в пандемията, в една от вълните, ми се наложи да замествам колега болен от COVID в реанимация. В чакалнята беше нейна пациентка без маска, помолих я да я постави, а тя се обърна към мен и ми каза „Дано да умреш от COVID!“

Ако можехте да избирате, бихте ли поели отново по този път?

Да, ако съм в друга европейска държава. Не и тук при тези условия. Напомням само, че се опитаха да ни лишат от една от основните ни дейности – ваксинопрофилактика. Извикват ни в офис на РЗОК да подпишем договор, че сме длъжни да поставяме ваксини срещу COVID, без право на отказ, в същото време не ни даваха такива – това беше в началото на кампанията. Бяхме подложени на унижения, 3-4 часови чакания на опашка пред РЗИ-тата. Аз лично бях от висящите 6-часа пред СРЗИ, когато миналата година стана скандалът. И си виновен изначално за всички държавни институции. Така не се работи.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Имам къща на село с голям двор и много рози, последно преброих 78 корена английски рози. Обожавам да се грижа и да отглеждам цветя, това е моята психотерапия. Цветята ти се отблагодаряват за грижите с красота и аромат, понякога напомнят с бодлите си и за другата си страна. Почти като в медицината…

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си – без конкретен празничен повод, просто като човек, който споделя еднакви трудности с тях?

Искам първо да са здрави. Да са уверени в себе си и спокойни. Да доживеят спокойни старини. И да получат професионално удовлетворение от работата си. Да са свидетели на една наистина нормално работеща здравна система, която засега е утопия. И да им благодаря, че ги има. Ние също сме пациенти!

Източник: zdrave.net

Случаите, които откриваме, вече не са толкова тежки, допълни тя

„За поредна година наблюдаваме голям интерес от страна на пациентите към прегледите за кожен рак в рамките на кампанията „Евромеланома“. Това, което ни радва повече, е фактът, че за първи път от две години след кампанията активността на пациентите е толкова голяма – те ни търсят било с направления от личен лекар, било като платени прегледи и тази тенденция е много положителна“. Това заяви пред Zdrave.net д-р Валерия Матеева, дерматолог в УМБАЛ „Александровска“ и координатор на кампанията „Евромеланома“ за България.

По думите на д-р Матеева само за един ден в „Александровска“ са прегледани 70 пациенти от всички възрасти – от дете на 5 години до възрастни хора на 90 години.

„Открихме 4 съмнителни случая, те веднага бяха запланувани за хирургично лечение. Още не знаем резултатите, но е радващо, че сме насочили хората съвсем рано и дори да се докаже злокачествен процес, той не е в напреднал стадий“, каза д-р Матеева.

Дерматологът сподели още, че по мнението на повечето й колеги случаите на тежки, много напреднали и практически нелечими случаи на кожен рак чувствително са намалели и това означава, че здравната култура на хората се е повишила и кампаниите са изиграли своята роля за това.

„Все още обаче, за съжаление, у нас не е възприет подходът в развитите западни страни, където в рамките на една година хората имат право на два безплатни за тях профилактични дерматологични прегледа“, коментира още д-р Матеева.

По думите й след като бъдат обобщени резултатите от кампанията за цялата страна, те ще бъдат анализирани и представени на форума на дерматолозите през есента.

Източник: zdrave.net