неделя, юли 12, 2026
дом блог страница 368

Е-прегледите в НЗИС надхвърлиха 3,5 милиона

Най-често поставяните диагнози са от областта на сърдечносъдовите заболявания

 

Общият брой на регистрираните през Националната здравно-информационна система (НЗИС) прегледи в електронен формат надхвърли 3.5 млн. за по-малко от 6 месеца, съобщават от „Информационно обслужване“. Данните показват, че от 1 юни 2022 г. средно на ден се регистрират над 100 000 електронни прегледа от над 6600 лекарски практики в цялата страна, а общият брой на лекарите, които използват новата функционалност на системата, е надхвърлил 13 000.

Модулът „Е-преглед“ дава възможност за пълно електронно документиране и съхранение на всички извършени медицински прегледи. Във всички 28 РЗОК има регистрирани е-прегледи, като най-активни са лекарските практики в София, Варна, София област и Пазарджик.

Данните на НЗИС сочат, че най-често срещаната основна диагноза (над 385 000) е хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност. Неинсулинозависимият захарен диабет е посочен като основна диагноза над 64 400 пъти, хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност – над 63 800, а есенциална първична хипертония – над 62 000.

„Чрез електронните прегледи всички пациенти и оторизираните здравни лица имат пълна проследимост на заболяванията, диагнозите, назначените терапии, изследвания и др.“, коментира изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ Ивайло Филипов. По думите му компанията е разработила допълнителна функционалност за добавяне на медицински документи, които са създадени извън НЗИС. „Чрез „е-преглед“ всеки лекуващ лекар може да проследи пълната история на дадено заболяване, без да се налага пациентите да разнасят със себе си папки с хартиени изследвания, епикризи и амбулаторни листове“, допълни Филипов.

Модулът „Електронно направление“ също отчита впечатляващи резултати, твърдят от „Информационно обслужване“. До този момент през НЗИС са издадени над 1.1 млн. направления за лабораторни изследвания, като средно да ден се регистрират по около 30 000 документа. За по-малко от месец, откакто бяха въведени новите функционалности на системата, са издадени близо 600 000 направления за специалист, над 60 000 документа за високоспециализирани дейности, 27 000 направления за медицинска експертиза и 15 000 за хоспитализация. Те заместват изцяло използваните до момента хартиени еквиваленти.

Общо 4.6 млн. са отчетените в НЗИС електронни имунизации. Те се въвеждат ежедневно в системата от близо 5000 лекари. Издадени са над 150 000 са е-имунизации по националните програми.

„След пълното завършване на дигитализацията в извънболничната помощ, усилията на „Информационно обслужване“ АД са насочени изцяло към въвеждане на електронни услуги в болничната помощ“, каза Ивайло Филипов. По думите, му още през август хартиените направления за хоспитализация и епикризите на пациентите ще бъдат заместени с електронни еквиваленти.

Източник: zdrave.net

Мускулно-скелетните увреждания – на второ място по икономически загуби за обществото

Мускулно-скелетните увреждания се нареждат на второ място по размер на икономически загуби за обществото. Сумарно в някои страни на ЕС тези загуби достигат до 2{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от БВП. Според статистика от последните години всеки четвърти работник – или около 120 млн. души в ЕС – страдат от хронични мускулно-скелетни увреждания. Това стана ясно по време на проведената вчера национална конференция „Мускулно-скелетните увреждания във фокуса на превенцията и рехабилитацията“, която се организира от Асоциация на индустриалния капитал в България и Центъра за превенция на здравето. Във фокуса на дискусията бяха въпроси относно диагностиката и рехабилитацията на професионално обусловените мускулно-скелетни увреждания (МСУ), както и добри практики, показали резултатност, съобщават от АИКБ.

„Мускулно-скелетните увреждания могат да бъдат предотвратени и контролирани чрез интегриран подход, включващ подобряване на условията на труд и организацията на трудовия процес, обучение и реализиране на програми за повишаване на здравната култура и мотивиране за здравословно поведение, въвеждане на съвременни форми за динамично здравно наблюдение и други“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев при откриването на конференцията.

Като най-застрашени от проява на мускулно-скелетни увреждания бяха посочени нискоквалифицираните работници и възрастните служители. Статистическите данни показват още, че по-често жените страдат от подобни увреждания. Проявленията на МСУ се срещат най-често в секторите „Селско стопанство“, „Строителство“, „Преработваща промишленост“, „Транспорт“, „Социални дейности“, както и в ИТ и финансовия сектор, заради липсата на достатъчно движение по време на работния процес.

По думите на изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ Елена Аврамова през последната година агенцията е извършила редица проверки, свързани с безопасните и здравословния условия на труд на предприятия от строителния и хранително-вкусовия сектор. Те са показали, че 2/3 от работодателите са изготвили оценки за предотвратяване на рискове за възникване на мускулно-скелетни увреждания на служителите.

Експертите по трудова медицина отбелязаха, че е най-трудно да се мотивират хората сами да обръщат внимание на симптоми на опорно-двигателния им апарат. Те посочиха още, че най-често проблемите започват да се проявяват с навършване на 40 години. Сред оплакванията с най-голям дял при мускулно-скелетните увреждания са болките в гърба и кръста, следвани от тези в ръцете и раменете. За да бъдат предотвратени сериозни усложнения експертите посочиха, че трябва всеки човек да следи симптоми като болка, оточност, повишена чувствителност и изтръпване.

Източник: zdrave.net

Омбудсманът: Недопустимо е хора с увреждания да си плащат за достъпна среда

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до социалния министър в оставка Георги Гьоков, в което алармира, че хора с увреждания се оплакват от тежките условия и сериозен финансов ресурс за кандидатстване с проекти по Национална програма за достъпна жилищна среда и лична мобилност. Изработването на идеен проект струва около 1500 лева, посочват в жалбите си гражданите.

„Смятам, че е недопустимо участието в Програмата да е съпроводено с необходимостта от инвестиране на лични средства за изготвяне на инвестиционни планове, чрез които хората с увреждане да могат да се ползват от правото си на достъп до жилищна среда. Изработването на инвестиционен проект е специализирана експертна дейност, която е високо платена. За граждани, които са в тежко социално положение, липсата на подкрепа за покриване на разхода за разработване на инвестиционен проект се оказва непреодолима пречка за кандидатстване по Програмата и ефективното упражняване на правото им на достъпна жилищна среда“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева подчертава още, че уязвимият характер на целевата група на Програмата изисква условията за кандидатстване да бъдат максимално облекчени, при използване на всяка допустима възможност за служебно набиране на необходимите документи и освобождаване на нуждаещите се от заплащане на излишни такси.

Тя е категорична, че хората с увреждания са принудени да се издържат с ограничени средства заради трайна неработоспособност, освен това са ограничени допълнително и от невъзможността самостоятелно да финансират изработването на задължителна документация, с която освен това не е гарантирано одобрението точно на техния проект.

Общественият защитник акцентира и върху факта, че държавата има задължение да предоставя на хората с увреждания достъпна жилищна среда и не би трябвало гражданите сами да понасят финансовата тежест, за да се ползват от своите права.

„В това отношение смятам, че е важно да се намери подходящ институционален подход в подкрепа на хората с увреждания при изработване на инвестиционен проект, каквито добри практики вече се наблюдават (чрез ангажирането на студенти от строителни специалности, чрез публично-частни партньорства на ниво централна или местна власт и др.) или да се осигури възможност за покриване на разходите, свързани с набирането на необходимите документи и изготвянето на инвестиционните проекти от хората с увреждания“, пише омбудсманът.

С цялото становище на Диана Ковачева можете да се запознаете на официалната страница на омбудсмана.

Източник: zdrave.net

Мобилното приложение „Дари Кръв“ е изтеглено почти 3000 пъти от потребители в цялата страна

Мобилното приложение „Дари кръв“ е изтеглено повече от 2800 пъти от потребители в цялата страна. През него са пуснати над 600 призива за помощ с търсене на повече от 1500 кръводарители. За тях са проведени 520 успешни акции за спешна нужда от кръводарители. Това събщават от Българска организация за доброволно кръводаряване (БОДК), която е първото изцяло доброволческо сдружение в България, чиято дейност е насочена на 100{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} към насърчаване и популяризиране на доброволното кръводаряване.

Около 38{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от призивите са с търсене на конкретна кръвна група. На практика това означава повече от 1200 доброволни кръводарявания, спестили над 240 хиляди лева на нуждаещите се от кръв и по-важното – осигурили спокойствие и шанс за живот. Извън това остават множеството кръводарявания, които членовете на БОДК правят „безадресно“, т.е. не за конкретен пациент, както и фактът, че безвъзмездно даряващите кръв са най-безопасната категория кръводарители.
Системата „Дари кръв“ с мобилното приложение е създадена като част от стратегията на сдружението за насърчаване и улесняване оказването на взаимопомощ. „Дари кръв“ показва своята значимост в подкрепа спокойствието и живота на хората, които се нуждаят от кръв и в борбата с черната търговия с кръв у нас.

 

Системата „Дари кръв“ се поддържа и администрира изцяло от доброволци-членове на БОДК, като е на разположение 24/7 и предоставянето на помощ чрез нея е напълно безплатно.

Стефка Попова – Лазарова

„За никого не е тайна, че в България ежедневно има недостиг на кръв и кръвни съставки. Болниците и кръвните центрове постоянно принуждават близки на пострадали и пациенти да търсят кръводарители. Кръвните центрове са обсадени от „донори“, продаващи кръвта си незаконно, но необезпокоявани. Вярваме, че „Дари кръв“ е стъпка в правилната посока и се надяваме повече хора да ни подкрепят, за да можем да продължим да помагаме. Дано и кръвните центрове и държавата оценят усилията на БОДК и започнат да ни оказват по-голяма подкрепа и съдействие“, казва Стефка Попова-Лазарова, председател на БОДК.

Всеки, който би искал да помага в случай на спешна нужда от кръв в неговия град, с неговата кръвна група, може да изтегли приложението и след като се регистрира като потребител да активира и своя кръводарителски профил. Това ще му гарантира, че ще получава нотификации на телефона си за призивите за помощ, за които би могъл да помогне. След това е достатъчно да отбележи „Искам да помогна“ и доброволец-администратор от БОДК ще се свърже с него.

От друга страна всеки, който има нужда от кръводарители, може да направи своя призив и да получи помощ от доброволците. Съществен момент е липсата на пряк контакт между даряващите кръв и нуждаещите се от нея, което възпрепятства евентуалните злоупотреби с нуждата и възможността да се поискат пари срещу кръв.

Повече информация и съдействие от БОДК може да се получи лесно през страницата на сдужението във Facebook –БОДК/BOVBD, която има повече от 6000 последователи.

Източник: БНР

Националната асоциация на хората с придобити увреждания е призната за национално представителна

Правителството призна Сдружение „Национална асоциация на хората с придобити увреждания” (НАХПУ) за национално представителна организация на хора с увреждания за срок от четири години, съобщават от правителствената пресслужба.

Основната дейност на Сдружението е в подкрепа на младежите, хората от средната възраст и пенсионерите с увреждания с цел тяхното приобщаване в обществото. НАХПУ е реализирала редица инициативи за повишаване на знанията на хората с увреждания с цел увеличаване възможностите за трудовата им реализация.

Организацията предоставя становища и участва в разработването на проекти, програми, стратегии и инициативи на национално и регионално ниво за участието на хората с увреждания в областта на науката, културата и изкуството, образованието, спорта, както и за насърчаване на тяхната професионалната реализация.

Източник: zdrave.net

България е единствена в Европа, в която постковид възстановяването в СПА не се покрива от НЗОК

България е единствената страна в Европа, която предлага постковид възстановяване в СПА и медикъл СПА центрове, и в която Националната здравноосигурителна каса не го покрива. Това заяви Чила Мезоси главен секретар на Европейската СПА асоциация в рамките на конференция по темата, която се провежда в курортния комплекс Албена.

40 институции в страните от Европейския съюз се занимават с постковид  лечение и възстановяване, посочи Чила Мезоси, като се позова на най-новото проучване на Европейската СПА асоциация.

Тя подчерта, че България е на картата на медикъл и СПА дестинациите, но единствената разлика с останалите страни е, че възстановяването се заплаща от пациентите. Като успешен пример за това бе посочена Словакия, където 20 медикъл СПА центрове са напълно заплатени от здравната каса. Подобна е ситуацията и в Люксембург и Исландия. Чила Мезоси каза още:

„Искам да подчертая още веднъж, че продуктът, услугите, компетентността и потенциалът за използване на природните ресурси са налични в България, но трябва да се работи за по-добро сътрудничество (в сектора)/ и за убеждаване на  здравното министерство и здравното осигуряване, за да има по-добър резултат“.

Добре е Здравната каса да започне да покрива постковид възстановяването, защото това спестява средства от бюджета за лечение на пациентите, подчерта Чила Мезоси.

Тя посочи, че обичайно престоят в центровете за възстановяване след Covid е 2 седмици. Особено внимание се обръща на респираторните проблеми, където България има много климатични курорти и в планинатаq и на морето, на второ място са неврологичните проблеми, сърдечносъдовите заболявания и психичното здраве, каза още Мезоси.

Източник: БНР

Националната здравно-информационна система – достатъчно защитени ли са личните данни?

Адв. Мария Петрова: В България липсва нормативна уредба кой, къде, как предоставя медицински документи

„За изминалите 6 месеца въведохме в Националната здравно-информационна система (НЗИС) 15 електронни административни услуги. Това е улеснение не само за изпълнителите на медицинска помощ, за НЗОК и за министерството, но най-вече за хората. Пациентът вече е активен участник в процеса, т.е. – контрольор на прозрачността в здравната ни система, защото като пациенти вече можем да виждаме какво се случва с нас в системата – да проследяваме какви лекарства ни изписват, какви прегледи и изследвания са ни назначени и осъществени, като същевременно благодарение на дигитализацията вече не е необходимо да обикаляме от специалист на специалист с цялата си медицинска документация.“ Това посочи министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова на пресконференция относно текущата реализация и предстоящото развитие на електронното здравеопазване у нас.

Каква е картината в момента – коментар прави в „Нашият ден“ д-р Георги Миндов, председател на Сдружението на софийските общопрактикуващи лекари.

„Електронното здравеопазване го има от 15 години – ние се отчитаме електронно. Единственото по-различно в момента е, че базата данни от НЗОК се прехвърля към НЗИС и се работи в реално време. Този „всеобщ достъп“ трябва да е със съгласието на пациента. Освен медицинските лица, кой още ще има достъп до тази информация? Аз, като пациент, искам да знам кой има достъп и за какви цели. Т.е. аз трябва да дам разрешение. В момента такова разрешение няма и тази чувствителна информация може да се използва с други цели, освен здравеопазването.

Относно Наредбата за НЗИС, мина общественото обсъждане и се чака да бъде обнародвана в Държавен вестник. В чл. 26 се описва кой може да има достъп до тази информация – предвиждат се и други институции – разследващи органи, застрахователни компании… За мен това е непонятно, това са лични данни. Всеки сам трябва да реши дали да предостави тази лична информация. А сега тя става публично достъпна. Нека пациентът да реши.

Въобще системата не работи. Работи със забавяне, на пресекулки, няма достъп. Ние емитираме електронни направления, съответно не могат да ги видят в специализираните институции. Започва се едно звънене по телефоните. Самата система не е информационно подсигурена на добро ниво. Зависима е от интернет, от софтуер… Самите софтуерни фирми (посредник между Информационно обслужване и цялата медицинска структура) пуснаха вчера писмо до министъра, че предоставената информация е недостатъчна и те не могат да направят работеща система – нямат адекватни параметри и не могат да разработят адекватен софтуер, за да работи системата синхронно и безпроблемно.

Д-р Миндов обобщи, че нито пациентите, нито лекарите, нито лабораториите са доволни, работата става двойна – навсякъде цари пълен административен хаос, смята експертът и подчертава, че правата на пациентите са нарушени. „Това е стратегически ресурс, това е национална сигурност, трябва да се мисли. Не може да се работи само в името на всяка цена.“

От 1 август Здравното министерство планира да пусне и електронно направление за прием в болница.

Електронно здравеопазване в България – достатъчна ли е защитата на личните данни и чувствителната здравна информация, която се прехвърля към НЗИС; какво се случи с наредбата; какво позволява чл. 26 от тази наредба; техническото обезпечаване…

Мария Петрова, адвокат по медицинско право, коментира в „Нашият ден“:

„Аз съм впечатлена, че най-накрая някой започна да се обезпокоява за чувствителната здравна информация и за данните! Само до преди няколко години отчетите се носеха на флашки в НЗОК, медицински досиета се хвърляха по коридорите на болници и ДКЦ… И в един момент, когато сме на прага да заработи електронното здравеопазване с немалко пороци, първото притеснение идва от защитата на личните данни. Аз не неглижирам проблема. Факт е, че наредбата още не е приета. Чл.26, който коментирахте, касае условията и реда за предоставяне на достъп до информация в съответния здравен запис на гражданите. Техническата и правната обезпеченост са изключително сложни процеси. Признавам, че самата наредба далеч не разработва достатъчни правила, на които трябва да отговорят българските лечебни заведения, вкл. и нашите общопрактикуващи лекари. Притеснителен е и фактът, че към настоящия момент почти няма лечебно заведение, което да отговаря на изискванията на Регламента за защита на личните данни, а още по-малко това да се случва във виртуална и дигитална среда. Повтарям, наредбата не е универсално решение, но въпреки това в нея са пропуснати фундаментални неща, които могат все пак да дадат някаква гаранция за защитата на личните данни. В този момент онова, което най-много притеснява гражданите, нещо често в САЩ и Европа, е т.нар. „кражба на самоличност“ и кражба на осигурителните ни права.“

Адв. Мария Петрова вярва, че въпреки множеството пороци на системата и това, че на този етап не е предвиден (образно казано) Б вариант, не трябва да е толкова остра крачка назад, че да се спре изцяло с имплементирането на електронната реформа.

„До този момент според Закона за здравето застрахователи, НСИ и съответните органи също имаха определен достъп до нашите здравни данни. В България липсва нормативна уредба кой, къде, как предоставя медицински документи. И тук съществува една огромна заблуда, че медицинската документация се съставя единствено с оглед отчет на дейността на НЗОК. Функцията на медицинската документация е да бъде информация за пациента, за последващия лекар за нашето състояние. Истината е, че няма къде да избягаме от този започнал процес. Но когато той е започнал с множество пропуски и пороци, не можем да очакваме изведнъж да се породи най-добрият резултат. Ние нямаме наредба, която да регламентира начина, по който се съставя тази здравна информация.

Ние нямаме изначална достоверност на базата данни, която се въвежда. Ако ние нямаме контрол върху това, което въвеждаме в електронната система, как имаме доверие на направената въз основа на тези данни статистика. Ако разчитаме тази статистика да ни даде отговор как ще пазим общественото здраве напред…“

Източник: БНР

Полезни съвети на кардиолога за хората със сърдечно-съдови заболявания през лятото

За хората със сърдечно-съдови заболявания летният период отново е предизвикателство. Особено тежки са високите температури за хората с с исхемична болест на сърцето, високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност и др. Високите температурни амплитуди нарушават цялата регулация на сърдечно-съдовата система. В топлото най-много се повишава броят на хората с ритъмно-проводни нарушения. Жегата често провокира драстични промени и в стойностите на кръвното налягане – то може рязко както да се повиши, така и да се понижи от топлината, от загубата на течности и пациентът да колабира. Важно е рисковите фактори да се избягват.

Доц. Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна образна диагностика в кардиологията, дава своите полезни съвети за хората със сърдечно-съдови заболявания през лятото в „Нашият ден“:

„Летният период наистина представлява проблем за пациентите със сърдечно-съдови заболявания, но когато те спазват определени правила, изобщо не трябва да бъдат притеснени.

Когато пациентът е с артериална хипертония, със сърдечно-съдов или мозъчно-съдов инцидент, препоръчваме приемането на достатъчно течности – около 2-2,5 л вода през деня, както и излизане на разходка в хладните часове – предимно рано сутрин до 8-9 часа и след 17 ч.

Ако са на почивка край морето, пациентите трябва да знаят, че морското равнище променя и самото измерване на артериалното налягане. В някои случаи може да се наложи намаляване или прекратяване на някои от редовно приеманите медикаменти. Това изисква пациентът да бъде въоръжен с апарат за кръвно налягане, за да може да проследява какво се случва с неговото налягане.

Аз задължително искам да се срещам с моите пациенти два пъти в годината – в есенно-зимния сезон и в край на май. Не е задължително всички лекарства да се спират. Например не е добре да се спират бетаблокерите.

Излагането на пряка слънчева светлина не е някакъв сериозен проблем за сърдечно болните. Когато е равномерно, когато не е пресилено, препоръчваме това да става, когато преобладават ултравиолетовите лъчи – рано сутрин или следобед и късно вечерта. През повечето време е добре пациентите да прекарват на сянка. Високите температури водят до топлинен удар. Когато пациентът приема диуретици, постига по-бърза дехидратация, заедно с изпотяването. Затова е желателно дозата да бъде намалена, но не да се спира. И да се приема допълнително вода. Но не ледено студена.“

Източник: БНР

Аптеките също ще получават информация за липса на наличности на лекарства в складовете

Вендинг машини за лекарства ще могат да се поставят само в приемните на аптеките

Аптеките ще получават информация за липса на наличности в складовете за търговия на едро с лекарствени продукти на медикаменти, включени в Позитивния лекарствен списък. Това предвижда промяна в Наредба № 4 от 2019 г. за специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, публикувана за обществено обсъждане.

Целта на направеното предложение е да се осигури възможност за обмен на информация между притежателите на разрешение за търговия на дребно и притежателите на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти относно наличностите в складовете, се казва в мотивите към проекта. Общественото обсъждане ще се състои в съкратен 14-дневен срок, тъй като възможността за обмен на информация трябва да се реализира в кратък срок.

С промяна в Наредба 28 от 2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти пък се регламентира вендинг машините за лекарства да могат да бъдат разполагани само в приемното помещение на аптеките.

С проекта се забранява на аптеките да извършват дейности, извън посочените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ). По информация на Zdrave.net причината за това е, че някои аптеки са предлагали допълнителни дейности, като например поставяне на ваксини срещу грип.

В Наредбата се записва изрично, че аптеката трябва да поддържа аптечен софтуер, осигуряващ нормалното функциониране на процеса по отпускане на лекарствени продукти, включително и на лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от бюджета на НЗОК.

Срокът на общественото обсъждане също е 14-дневен заради необходимостта да се осигури правна сигурност и яснота относно реда и организацията на работата на аптеките, както и възможност за нормалното функциониране на процеса по отпускане на лекарствени продукти, пише в мотивите към проекта.

Пълния текст на изменението на Наредба 4 може да видите тук, а мотивите – тук.

Пълния на текст на промените в Наредба 28 – тук, а мотивите към него – тук.

Източник: zdrave.net

Варна: Откриват два центъра за подкрепа на хора с деменция

Здравно-социалната услуга е безплатна за потребителите и ще подпомага и близките им

 

Здравно-социална услуга „Дневен център за подкрепа на лица с различна форма на деменция и техните семейства“ ще предоставя Община Варна. Днес проектът бе представен на среща с медиите.

Услугите за потребителите са безплатни и ще продължат една година, след което ще се работи за тяхното надграждане, стана ясно от думите на Анастасия Георгиева, ръководител на проекта и директор на дирекция „Здравеопазване“.

Според заместник-кмета Коста Базитов новите здравно-социални услуги доказват за пореден път специалното отношение на общината към хората с увреждания и обогатяват допълнително социалната програма на Варна.

Здравно-социалната услуга „Дневен център за подкрепа на лица с различна форма на деменция и техните семейства“ се предоставя за 8 или 4 часа, 5 дни седмично, без събота и неделя. Насочването на потребителите става по настоящ адрес от Община Варна, чрез подаване на заявление в сградата на общината – в Информационния център на гише 13. Центърът се намира в район „Младост“, ул. „Петко Стайнов“ 7, капацитетът е 40 потребители.

Допустимите целеви групи са: възрастни хора с различни форми на деменция над 65 г. с ограничения или в невъзможност за самообслужване и техните семейства, възрастни с различни форми на деменция, настанени в специализирани институции или други резидентни услуги и техните семейства.

За ползване на услугата е необходимо лицето да има поставена диагноза от ТЕЛК/НЕЛК/ЛКК, епикриза, становище от личен лекар, становище от психиатър и др.

Дейностите, които се предоставят в Дневния център, са осигуряване на подкрепа в специализирана среда, основно или групово, в рамките на не по-малко от 4 часа дневно и посрещане на ежедневните потребности на потребителите, в зависимост от индивидуалната оценка на потребности и индивидуалния план за подкрепа, както и почасови услуги, консултиране и психологическа подкрепа, терапевтична помощ и рехабилитация – на място и или у дома.

Предвиждат се и услуги на близките, полагащи грижа в домашна среда, консултиране и психологическа подкрепа, организиране на групи за взаимопомощ.

Втората база – Център за грижа за лица с различни форми на деменция, предоставя 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности на лицата с деменция и подкрепа за водене на самостоятелен живот. Той се намира в район „Владислав Варненчик“, бул. „Константин и Фружин“. Насочването на потребителите става по настоящ адрес от Дирекция „Социално подпомагане“.

Капацитетът на услугата е за 15 потребители, но към момента базата е пълна. В момента се създават резервни списъци на хора, които желаят да ползват центъра.

Допустимите целеви групи са възрастни хора с различни форми на деменция над 65 г. с ограничения или в невъзможност за самообслужване и техните семейства. Приемат се възрастни хора с различни форми на деменция, настанени в специализирани институции, предоставят се резидентни услуги и на техните семейства.

За ползване на услугата е необходимо лицето да има поставена диагноза от ТЕЛК/НЕЛК/ЛКК, епикриза, становище от личен лекар, становище от психиатър и др.

Дейностите, които предоставя центърът, са 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности на лицата, индивидуална и групова работа с потребителите, насочена към възстановяване и поддържане на социални умения, терапевтични програми, медицинска рехабилитация и други.

Източник: zdrave.net