Въвеждане на ефективна система за превенция, скрининг, профилактика и ранна диагностика на предвидими и предотвратими състояния и патологии по време на бременността, предвижда изменение в Наредба 26 за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени, публикувана за обществено обсъждане. По-ранно днес здравният министър проф. Асена Сербезова съобщи на пресконференция за подготвените промени, с които ще се гарантира по-добър достъп до акушерска грижа на здравно неосигурените бременни жени и намаляване на детската смъртност у нас.

С наредбата се разширява обхвата на медицинските услуги чрез възможност за осигуряване на стационарни грижи при бременност с повишен риск. „Оказването на посочената медицинска помощ е предвидено да се осъществява по клинична пътека до два пъти в срока на бременността. Предвижда се увеличаване броя на профилактичните прегледа до четири, както и разширяване на пакета от медико-диагностични изследвания по време на бременността за здравно неосигурените жени. Предложенията са напълно в съответствие със стремежа на Министерството на здравеопазването да подобри достъпа и да осигури в достатъчен обем медицинската помощ на бременните жени, които не могат да се ползват с права като здравноосигурени лица, до здравни дейности по време на тяхната бременност“, пише в мотивите към проекта.

Към Наредбата е разработено ново приложение 15, в което са прецизирани изискванията за вида и периодичността на прегледите при наблюдение върху протичането на нормална бременност, позволяващи оптимално планиране на съответните прегледи и назначаване на изследвания.

Предвижда се лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ по акушерство и гинекология и на медико-диагностичните лаборатории да бъдат задължени да извършват дейностите свързани с профилактичните прегледи и изследвания. Регламентирано е правото на бременната жена за свободен избор на лечебно заведение, в което да се извършват определените с наредбата прегледи от квалифицирани специалисти по акушерство и гинекология и предвидените изследвания.

В мотивите към проекта е записано още, че по статистически данни всяка година в България се раждат приблизително 6500 недоносени деца. Около 30{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от тях страдат от тежки увреждания, а при 50{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} се отчитат по-леки, но дългосрочни затруднения като обучителни трудности, задръжки в езиковоговорното развитие, моторни затруднения и психо-социални проблеми. През 2019 г. коефициентът на детска смъртност е – 5.6 на 1 000 живородени, с което страната ни е сред тези европейски държави с най-високата детска смъртност. Ако се проследят данните по отношение на повъзрастовите показатели за детска смъртност (перинатална, неонатална, постнеонатална), се забелязва най-голям дял при перинаталната смъртност (7,8{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} за 2019г., при среден за Европа – 6.5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c}). Анализът на данните за детската смъртност по класове болести показва, че основната причина за умиранията при децата до 1 година са някои състояния, възникващи през перинаталния период – дихателни, сърдечно-съдови, хеморагични и хемолитични нарушения на плода. Другите водещи причини за детската смъртност са вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации, болестите на дихателната система, болестите на органите на кръвообращението и външните причини за заболеваемост и смъртност. На тези пет класа болести се дължат близо 88,5{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от смъртните случаи при децата под 1-годишна възраст.

По статистически данни броят на раждащите, на които бременността не е била адекватно проследена от специалист възлиза на около 7 000 за всяка година. Поне една трета от тежките заболявания при недоносените бебетата се дължат на предотвратими усложнения от нелекувани инфекции на майката по време на бременността. Недоносеността оказва съществено влияние върху нивото на перинаталната детска смъртност. Данните за последните години сочат, че ежегодно недоносените новородени са около 10{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от живородените, а недоносените мъртвородени са между 68 и 62{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от мъртвородените. През 2018 г. броят на недоносените новородени е 6 369, а през 2019 г. – 5 681. По данни на НЗОК, около 1/3 от доносените новородени биват лекувани от различни усложнения.

Според анализа на Министерството реда за насочване на здравно неосигурена жена към акушерски грижи (с направление бл. M3 – НЗОК № 7) е причинатате да се възползват от единствения безплатен преглед в края на бременността си, за да получат посоченото направление. „Това означава, че голям брой бременни жени въобще не са проследявани по време на бременността и съответно не са своевременно диагностицирани или въобще не са диагностицирани голям брой патологични състояния. В последствие това води до увеличаване на броя на преждевременните раждания, по-висок риск от усложнения при раждане за майката и детето и е предпоставка за увеличаване на неонаталната и майчината смъртност. С осигуряване на адекватни медицински грижи – проследяване, скрининг, ранна диагностика, и своевременно лечение и за неосигурените бременни ще се създаде възможност за навременно откриване на патологии, от което ще следва и намаляване на общия процент на майчина и детска смъртност за страната“, пише още в мотивите на МЗ.

Пълния текст на проекта може да видите тук, а на мотивите – тук.

Източник: zdrave.net

153-ма работодатели ще могат да сключват договори със студенти през академичната 2022/2023 година, реши правителството на днешното си заседание. Сред тях са 53 лечебни заведения (частни и държавни), които са предложени от Министерството на здравеопазването и са заявили нужда от медицински сестри, лаборанти и рентгенови лаборанти.

Държавата ще покрие разходите за обучение на назначените студенти, при сключен договор за осигуряване на стаж на студента за периода на обучението и на работно място след успешното му завършване. Компаниите ще осигурят и работно място на бъдещите висшисти след успешното им завършване. Младите хора се задължават да работят в болниците след дипломирането си.

Целта на финансовата подкрепа е да се подобри връзката между висшето образование и потребностите на икономиката и да се стимулира обучението във важни за развитието на страната специалности, където има недостиг на висококвалифицирани кадри.

Специалностите, за които могат да се сключват договори, се утвърждават от министъра на образованието и науката.

Припомняме, че от МОН заявиха, че списъкът на работодателите в проекта е съобразен с очаквания недостиг на кадри за пазара на труда в определени сектори, провежданата държавна политика по отношение на висшето образование, както и със специалностите и работодателите, предложени от съответните ресорни министри. В проекта са включени 153-ма работодатели, като за включените в списъка работодатели е заявена необходимост от 1416 специалисти. За сравнение, за учебната 2021 – 2022 година са били одобрени 154 фирми, като те са заявили необходимост от 975 специалисти.

През тази година болниците заявяват необходимост от професионалисти по здравни грижи, като нито една от тях не е подала заявка за студенти по Медицина. Заявени са близо 500 бройки за медицински сестри, 107 за медицински лаборанти и 62 за рентгенови лаборанти.