Роботизираната хирургия е вече стандарт в много лечебни заведения, а Covid 19 допълнително ускори навлизането на телемедицината, която представлява специфичен микс от медицина, телекомуникации, информационни технологии и образование с цел диагностика, лечение, консултации и обучение. С развитието на технологиите услугите, които са свързани с телемедицината, ще стават все по-качествени и многобройни – от отдалечена диагностика до дистанционна хирургия.

Сега, когато липсва тази фатална динамика на другите сезони, се срещат и експертите, за да дискутират за телемедицината, както и за роботизираната хирургия.

„Ние тепърва имаме да извървим доста стъпки до момента, в който можем да кажем, че можем да прилагаме превенция или някакво активно лечение, посредством дистанционно лечение в случая с телемедицина“, споделя в „Нашият ден“ Любомир Бабуров, основател на „Рацио“.

Телефон, телемедицина, медицина – каква е разликата?

Въвеждането на различни телемедицински решения позволява провеждането на един пълноценен медицински преглед от разстояние. Позволява и продължителното проследяване на жизнените показатели както за целите на превенцията, така и за целите на лечебния процес при хронично болни пациенти. И всичко това подкрепено от новите технологии за обработка и анализ на данни, които правят възможно и „предсказването“ на промените в здравното състояние на наблюдаваните пациенти.

На 28 юли ще се проведе професионално събитие „За телемедицината днес и телемедицината утре“, организирано от Ratio и Sofia Tech Park  със съдействието на DHI Cluster Bulgaria.

„Целта на събитието е да съберем всички заинтересовани страни от професионалния бранш – лекари, учени, хора от публичния сектор – на едно място, за да могат да си говорят за този път, който се опитваме да извървим през следващите години“, допълва Любомир Бабуров.

България е една неразорана нива, но вероятно скоро ще може да се предоставят качествени телемедински  услуги. Още в далечната 1925 г. се  е говорило да телемедицина, припомня експертът.

Източник: БНР

Рискът от внезапна сърдечна смърт може да бъде сведен до нула чрез съвременно лечение

Необходима е 100{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} реимбурсация от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на редица животоспасяващи терапии за сърдечно-съдови заболявания – за превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на аортна аневризма, дисекация и руптура, както и катетърна аблация на предсърдно мъждене. Тази позиция изразиха двама водещи кардиолози на пресконференция на тема „Затрудненият достъп на българските пациенти до модерно лечение на сърдечно-съдови заболявания“ – проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник, и доц. д-р Васил Велчев, завеждащ Сектор „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ „Св. Анна“.

Те се спряха на трудностите пред българските пациенти за достъп до съвременно лечение на сърдечно-съдови заболявания и необходимостта от промени в методологията на НЗОК при отпускането на средства за медицинските изделия.

Сърдечно-съдовите заболявания – основно инфарктите и инсултите, продължават да бъдат водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци. Статистиката за хората със сърдечно-съдови заболявания у нас е стряскаща, каза проф. Иво Петров. По думите му, над 3 пъти по-висок е средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания в сравнение с Европейския съюз – по данни на Евростат през 2019 г. от болести на органите на кръвообращението в България са починали 69 632 души. Това означава, че 64.4{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от смъртните случаи за същата година са вследствие на сърдечни и съдови заболявания, което е 998 души на 100 000 население.

Модерните методики (ендоваскуларни импланти) дават шанс на всички за подобряване на състоянието на пациентите, но в България те са по-трудно достъпни, каза проф. Петров. Той обърна специално внимание на ендоваскуларното лечение на аорта, което според него трябва да стане по-достъпно за пациентите, като се увеличат обемите и процента на реимбурсация от страна на НЗОК. Ако не се приложи навременно лечение на такъв тип заболяване, смъртността се увеличава.

„Като лишаваме пациентите от тази терапия, ние ги обричаме на смърт“, каза проф. Петров.

Доц. Васил Велчев се спря на превенцията на внезапната сърдечна смърт (ВСС). Тя е нетравматично, неочаквано събитие, което настъпва до 1 час от началото на симптомите при липса на история за сърдечно заболяване. В 90{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от случаите се проявява като много бърз пулс, несъвместим с поддържане на циркулацията на кръвта. Данните сочат, че годишно в света от сърце умират приблизително 17 млн. души, като при около 25{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от тях причината е внезапна сърдечна смърт.

При половината от тези случаи ВСС е първи симптом, а в България 9 от 10 пациента не оцеляват. Понякога рискът от ВСС може да се предвиди, като показатели за това са преживян сърдечен арест или инфаркт, при проследяване на помпената функция на сърдечния мускул, при наличие на фамилна обремененост и извършване на генетичен анализ. За съжаление, при голяма част от жертвите те не са налични и единственият им шанс при възникване на ВСС е оказване на първа помощ с автоматични публични дефибрилатори.

Превенцията на ВСС е възможна чрез имплантируеми кардиовертер дефибрилатори – еднокухинен, двукухинен или ресинхронизиращ дефибрилатор. Проблемът е, че тези медицински изделия се покриват частично от НЗОК и пациентите трябва да си доплащат, като в зависимост от устройството сумата може да достигне до 8 000 лв. За да се избегнат голяма част от смъртните случаи при тези пациенти, е необходимо да се осигури 100{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} реимбурсация от страна на НЗОК, без да се налага пациентът да доплаща за имплантация и реимплантация на устройство, спасяващо живот, каза доц. Велчев.

По думите му имплантируемите кардиовертер дефибрилатори са 100{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} ефективна терапия при сърдечен арест. Именно затова е важно да бъдат напълно заплащани от НЗОК, а усилието на кардиологичната общност да е насочено към разпознае рисковите пациенти. Рискът от ВСС може да бъде сведен до нула, ако разпознаем кой има нужда от протекция и го защитим, каза доц. Велчев.

Медицинските специалисти обявиха, че през есента, когато се очаква страната да има стабилно управление, е необходимо да се организира кръгла маса с участието на всички заинтересовани страни и да се излъчи работна група за осигуряване на равен достъп на българските пациенти до съвременните методи за лечение на сърдечно-съдовите заболявания.

Източник: zdrave.net

Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги до 2027 г.трябва да е факт в същия срок

Компонент 12 от Плана за устойчивост и развитие, който засяга здравеопазването предвижда 6 реформи и 7 инвестиции. Това отговоря министър Асена Сербезова на народния представител от ГЕРБ – СДС Жечо Станков, който й задава въпрос за предвижданите нормативни промени, свързани с изпълнението на плана и сроковете, в които трябва да бъдат изготвени законопроектите и подзаконовите актове.

Първата реформа – „Актуализиране на стратегическата рамка на сектор „Здравеопазване“ с основна цел повишаване устойчивостта на системата на сътресения и повишаване на достъпа на населението до качествено и навременно здравеопазване“, включва няколко стратегически документа – Национална здравна стратегия 2021 г. – 2030 г., Национална стратегия за психично здраве, Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа, Национална стратегия за гериатрична грижа и остаряване в добро здраве – също за периода 2021 – 2030 г.

В този компонент е включено разработването на Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги, Национален план за борба с рака и Национален план за преструктуриране на болничната помощ за периода – всички за периода 2021 – 2027 г. Индикативният график за приемането им е до края на 2022 г. като Националната стратегия за психичното здраве вече е приета от Министерски съвет.

„Изготвянето, приемането и влизането в сила на посочените стратегически документи и нормативни промени е същността на реализацията на реформата в зададения от плана срок – 31 март 2023 г., подчертава в отговора си министър Сербезова.

Втората реформа е „Развитие на електронното здравеопазване, и дигитализация на здравната система“. Той трябва да бъде изпълнен до края на 2030 и включва е-пациентско досие, е-рецепта, въвеждане на телемедицина – теледиагностика и телемониторинг. До края на 2022 г. трябва да се въведе нормативна разпоредба, указваща влизането в сила на промените, а разработването и влизането в сила на актовете трябва да се осъществи не по-късно от юни 2023 г.

„Подобряване привлекателността на здравните професии, и насърчаване на по-балансирано разпределение на здравните специалисти по територията на страната, с основна цел справяне с недостига на специалисти и неравномерното им разпределение“ е третата реформа, включена в компонент 12 от Плана за устойчивост.

Реализацията му предполага промени в ЗЛЗ, ЗЗО и разработването на механизъм за насърчаване и финансови стимули до края на април 2023, сред които – облекчаване процеса на придобиване на специалност и реимбурсиране на дейността на специалистите по здравни грижи от НЗОК до края на 2023 г. Крайният срок за разработването и влизане в сила на мерките е 30 юни 2026 г.,

„Подобряване достъпа до първична извънболнична медицинска помощ е ИБМП“ е четвъртата реформа, която включва разработването на Национална стратегия за подобряване на достъпността и капацитета на първичната ИБМП и осигуряване на балансирано разпределение на медиците заедно с план за действие към нея до 31 март 2023. Ще бъде извършен анализ и при необходимост ще бъдат предложени промени в ЗЛЗ и ЗЗО, посочва в отговора си министър Сербезова.

„Подобряване на достъпа до превантивни скринингови дейности с основна цел подпомагане на ефективността на предоставяните здравни грижи с разработване на Национален план за развитие на широкообхватен пренатален и неонатален скрининг и скрининг на социално-значими заболявания“ е петата реформа, включена в компонент 12 на Плана за устойчивост.

В нейните рамки е предвидено създаването на Национален интердисциплинарен скринингов център с изграждане на регионална мрежа. Стратегическите документи трябва да са готови до 31 март 2023 г. , и да се извърши анализ, от който да стане ясно необходими ли са промени в ЗЛЗ и ЗЗО, посочва министърът.

„План за съвременно здравно образование в българското училище с цел намаляване на предотвратимите заболявания е шестата реформа, заложена в компонент 12 на Плана за устойчивост. Тя трябва да бъде реализирана до 31 декември 2022 г., като за целта трябва да бъде създаден механизъм за междуинституционално сътрудничество.

Източник: zdrave.net