Д-р Ваня Митова завършва медицина през 2013 г. в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с отличен успех. През 2019 г. придобива специалност  „Хирургия“ . От 2015 г. до момента е асистент по хирургия към Медицинския факултет в СУ и обучава студенти от специалностите „Медицина“ и „Медицина на английски език“. През 2019 г. завършва и втората си магистратура по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“.

Д-р Митова печели I-во място в конкурса на БЛС „Млад медик 2017“ в категория „Лекар-специализант“, а преди това в 3 последователни години, отново след спечелен конкурс, е стипендиант на БЛС. От 2019 г. е включена в Лигата „Лекарите, на които вярваме“.

През 2022 г. д-р Митова става един от учредителите на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ).

Д-р Ваня Митова е преминала през редица квалификационни курсове по хирургия и онкопластична хирургия на гърда, коремна и лапароскопска хирургия, лечение на хронични рани, ехомамография и ехография на коремни органи. Част от тези курсове са в чужбина – Франция, Унгария, Германия и Полша. Специализирала допълнително образна диагностика и хирургично лечение на рак на гърдата в УСБАЛ по Онкология с ръководител проф. Иван Гаврилов.

Професионалните и научни интереси на д-р Митова са в областта на диагностиката и хирургичното лечение при злокачествени и доброкачествени заболявания на млечната жлеза, както и в областта на общата и коремна хирургия.

Има над 50 научни публикации, част от които във водещи международни издания.

Член е на Българското хирургическо дружество, Съвместната онкологична национална мрежа, Европейското дружество на специалистите по рака на гърдата (EUSOMA) и Европейската асоциация по ендоскопска хирургия (EAES).

Д-р Митова, Вашият първи досег с медицината е била работата Ви като санитар и помощник – сестра доброволец в клиниката. На какво Ви научи тя, кой е най-яркият спомен от тези години?

Да, първият ми досег с хирургията като специалност беше във втори курс, когато започнах работа в Клиниката по хирургия на Университетска болница „Лозенец“ – отначало като санитар, а след това и като помощник-медицинска сестра. Неведнъж съм казвала, че не само не ме е срам от този ми опит, но дори се гордея, защото това е едно от изключително полезните неща, които студентите по медицина могат да направят по време на своето обучение. Докосвайки се до специфичната работа, особено в областта, в която искаш да се развиваш, получаваш възможност за един по-широк кръгозор, както в йерархично отношение, така и в детайлите и отговорността в работния процес на всички нива.

А що се касае до спомените оттогава, те са толкова много – от първия ми стресиращ работен ден, през първото ми вълнуващо влизане в операционната зала, та чак до последния ми незабравим ден като студент, когато на дипломирането ми дойдоха толкова скъпи за мен хора, които срещнах именно в болницата и клиниката.

Там ли дойде решението Ви да станете хирург?

Всъщност точно обратното – почнах да работя в Клиниката по хирургия, за да се докосна до така желаната от мен специалност. От самото начало идеята ми да уча медицина беше свързана с това да бъда хирург. Именно поради тази причина през цялото ми следване всички усилия, които съм полагала, са били насочени към това.

Какво харесвате най-много в тази специалност, кое Ви носи най-голямо удовлетворение?

Хирургията не е просто специалност, тя е страст – или я носиш в себе си, или – не. За разлика от много други специалности, при нея резултатите се виждат почти веднага, т.е. удовлетворението от работния процес се появява в рамките от няколко часове до няколко седмици. Но въпреки това, на мен лично най-голямо удовлетворение ми носи, когато пациенти, оперирани преди години, идват за проследяване, особено когато говорим за онкологично болни. Тогава работата ти наистина придобива смисъл, виждат се реалните резултати и спасените човешки животи, но същевременно с това и отговорността е много по-голяма.

Кои са учителите Ви в хирургията? Какво от това, което научихте от тях, искате да предадете на Вашите ученици, студентите, на които сте асистент?

Говорейки за учители, сериозно мога да заявя, че аз имах невероятното хирургично щастие да попадна на учители като доц. Радосвет Горнев и проф. Иван Гаврилов. Първите си стъпки в хирургията, свободата в работа и емпатията към пациентите дължа на доц. Горнев. Проф. Гаврилов пък със своята сериозност и отдаденост към професията успя да ме запали към едно от най-социално значимите заболявания, а именно рака на гърдата. Показвайки ми важността на проблема, тънкостите в диагностиката и поведението при тези пациенти, доведе до пълната ми убеденост да избера да се развивам в тази област.

Ако мога да предам нещо на студентите си от това, на което аз съм научена, то бих се спряла на чувството за отговорност, сериозност и отдаденост към професията, давайки им свободата да работят, избират и да се развиват.

В момента сте двигател на една голяма кампания за профилактика на рака на млечната жлеза. Какви са впечатленията Ви – проявяват ли жените интерес към здравето си, търсят ли помощ навреме, срещате ли се с много запуснати случаи?

Тази година нашата болница също се включи в информационната и профилактична кампания в Световния месец за борба с рака на гърдата. Ако говорим за интерес – буквално часове след обявяване на кампанията всички часове за профилактични прегледи бяха запълнени. Със съжаление обаче констатираме, че огромна част от жените са се записали, защото прегледите са безплатни, а не защото редовно посещават профилактични прегледи. Повече от 85{79bdf3cc09eb4fff745afe7612c485bd5f18bffc4c8e9b03686d59de5ab9dc3c} от преминалите за последен път са се преглеждали преди повече от година, а най-тъжното е, че има и такива, които никога не са посещавали лекар за преглед на гърдите си. В тази връзка няма как при липса на каквото и да е профилактика и действаща скринингова програма, да не се натъкваме на напреднали, или както Вие ги определихте, запуснати случаи. Това от своя страна води до по-лоши резултати като по-висока смъртност, по-ниска петгодишна преживяемост и влошено качество на живот при тези пациенти.

Ако имахте административна власт, какво бихте променили така, че здравеопазването ни да стане по-добро и по-достъпно?

Административната власт носи след себе си и много отговорности. Липсата обаче на една добре организирана и сигурна система, в която върхът на пирамидата са пациентите и медицинския персонал, е пагубно за сектора на здравеопазването. Като допълним и липсата на профилактика, скрининг и иновации, картината става все по-красноречива. Ето защо стремежът ни трябва да бъде към система, в която водещо е здравето, а не административните и финансови модели.

И вместо финал, нека Ви попитам – кой е принципът, най-голямата истина, от която се стараете да не отстъпвате никога и при никакви обстоятелства?

Принципът, който ме води в ежедневната ми практика, е, че компромис със здравето на пациента в диагностичния и лечебен процес не трябва никога да се допуска. И въпреки че един от основните принципи, който е заложен и в Хипократовата клетва: „Primum non nocere“ („Преди всичко не вреди“), е важен, по-важното за мен е да следваме принципа „Преди всичко бъди ефективен“.

Източник: zdrave.net

Дискриминация, която убива – така майката на пораснало дете с нужда от специално медицинско хранене описва безхаберието на държавата, оставила хората с различни заболявания и тегло под нормата да оцеляват. Да оцеляват, защото семействата им не знаят какви са подходящите медицински храни, а Здравната каса не ги заплаща към момента, разказва Боряна Драганова, майка на 23-годишната Елена.

Заради хора като Елена, неправителствени организации и общността на майките на деца с увреждания, които протестираха преди години срещу системата, изпратиха писмо до служебното правителство, парламентарно представените партии и Националната здравноосигурителна каса, в което настояват за спешни действия за осигуряване на лесен достъп до медицинска храна за всички нуждаещи се у нас, а техният брой не е ясен, тъй като няма регистър на хората с такива нужди.

Елена е на 23, а тежи само 20 килограма и то в добрите периоди, когато не е болна. Диагнозата ѝ е тежка церебрална парализа, има множество увреждания, натрупани през годините.

„Тези килограми са несъвместими с живота“, разказва майката Боряна:

„За мозъка тези 20 килограма на тези 23 години е като сигнал за анорексия. Така се спират други органи и системи, въобще доста сложна е връзката, като един човек расте на години, но не расте нормално на килограми“.

Елена все още може да приема пасирана храна през устатата, но заради ниското тегло има и гастростома – тръбичка, през която се вкарват храна и лекарства директно в стомаха.

Проблемът от една страна е финансов, тъй като тези храни не се заплащат от Здравната каса за пълнолетни. Едно хранене струва 5 лева, което според изчисленията на Боряна означава около 500 лева месечно. Към този разход се добавят и консумативите за гастростомата.

„Към момента висококалорийните специални медицински храни  се купуват с дарителски средства“, разказва д-р Антоанета Тончева – биолог и член на общността „Мостове“ – неправителствената организация, инициирала писмото, изпратено до здравните власти и до парламентарно представените партии. То е подписано от Националната мрежа за децата, лекари и граждански активисти, които подкрепят намирането на решение за максимално улеснен достъп до медицински храни за нуждаещите се.

В писмото се настоява за нормативни промени – кодовете за трите вида малнутриция – буквално недохранване поради невъзможност за усвояване на храна – да се добавят към основната диагноза на даден човек, обясни д-р Тончева.

Другите искания са за актуализиране на списъка на специалните храни за медицински цели, заплащани частично или изцяло от здравната каса, както и за създаване на регистър на пациентите, имащи нужда от медицинска храна. Това ще улесни планирането на нужните средства и ще осигури пълноценно хранене за много хора, чиито семейства в момента се чудят как да осигурят оцеляването им..

Според Боряна е нужно у нас да има специални центрове, в които медицински екипи да насочват семействата на такива хора към подходящата за състоянието им храна, а държавата трябва да сключи договори за доставка на такива храни, каквито има във всички нормални по думите на майката държави.

„Проблемът се подхвърля от няколко правителства, а реални действия няма“, споделя д-р Тончева, а в това време хора у нас умират от глад. От здравното министерство съобщиха за „Хоризонт“, че вече е сформирана работна група, която да се заеме с решаване на проблема. Според д-р Тончева важно е тази група да има план с реалистични срокове и отговорници, а цялостната промяна е възможна за месеци, стига да има политическа воля.

Спешно осигуряване на достъп до медицински храни на нуждаещите се пациенти поискаха неправителствени организации, лекари и родители.

От Национална мрежа за децата и сдружение „Общност Мостове“, подкрепени от лекари, родители и представители на 24 граждански организации, изпратиха писмо до президента, парламентарните групи и здравните власти, в което за поред път алармират за проблема.

В момента множество храни за медицинска употреба не се поемат от Националната здравноосигурителна каса: това са храни за ентерално приложение, за редки заболявания, лекувани в домашни условия, за употреба по време на болнично лечение на пациенти без клинична пътека. Това поставя стотици хора в ситуация, в която разчитат единствено на собствени или дарителски средства, за да си набавят жизнено необходимата им медицинска храна. Поради икономическата бариера, има случаи на деца и млади хора, починали вследствие на недохранване. Хора, буквално загинали заради глад. Проблемите са налице от над 11 години, а от подадените сигнали и молби до момента няма резултат, отбелязват от организациите.

Сред основните проблеми, поради които пациентите остават без медицинска храна, са широкият спектър диагнози, които водят до състояние на невъзможност за приемане на храна по обичайния начин, липса на кодове в регистъра на заболяванията и нужда от актуализиране на списъка с медицински храни, които се реимбурсират от НЗОК. Дори за одобрените в него заболявания към момента липсва течна форма на храните, подчертават от организациите.

„Грижата за храненето на пациентите е основно човешко право! Обръщаме внимание, че необходимостта от осигуряване на безплатен достъп до храни за специални медицински цели е ясно заявена и от редица национални и европейски организации – България получи писма от Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене и от Председателя на Комитета по хранене на Германското общество за педиатрична медицина и медицина за възрастни. Нещо повече, становището на Българското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене категорично заявява, че с приложението на ентералните храни всъщност разходите на здравната система за обгрижването на децата намалява съществено, тъй като навременната и правилната им употреба предотвратява усложненията при пациентите“, посочват те.

В този контекст организациите настояват в спешен порядък да бъде създаден план с ясни срокове и посочени отговорни лица, който да осигури реимбурсирането на медицинските храни за лишените от това пациенти – деца и хора над 18 години, чието медицинско състояние налага приложението на тези храни.

От там посочват и конкретни стъпки, с които да бъде гарантирано това, които по думите им са обсъждани до момента в рамките на МЗ и широк кръг лекари и медицински специалисти.

Сред тях е създаването на механизъм, който позволява добавянето на код за малнутриция/ малдигестия към основната диагноза/ заболяване – съгласно МКБ-10 това са кодовете Е43, Е44 и Е46.

Те искат също така да се актуализира списъкът на видовете медицински храни, които да бъдат добавени към Списъка с диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, както и да се изготви финансов разчет според броя пациенти с нужда от медицински храни.

Организациите настояват още при първа възможност да се обяви договаряне с фирмите производители за доставка на медицински храни, включително течни форми, според актуализирания списък, както и да започне воденето и изграждането на регистър на пациентите в България, които имат нужда от специална медицинска храна.

„Приветстваме обявеното в публичното пространство намерение на Министерството на здравеопазването да създаде работна група с участието на лекари и специализирани граждански организации, която да работи за разрешаването на проблема“, казват още от организациите и настояват за изработването на ясен план със срокове и отговорници; писмени протоколи от заседания и доклади за напредъка, които да бъдат достъпни за членовете на работната група и при смяна на кабинета, както и специално внимание от страна на парламентарните групи върху развитието на този проблем.

Източник: zdrave.net