След седемнайсет години чакане и хемодиализа през няколко дни един от стотиците нуждаещи се от бъбречна трансплантация у нас живее нов живот. Иван Георгиев получава своя шанс през април тази година, след донорска ситуация във Варна.
Трансплантацията е извършена от екипа на д-р Борил Петров в Клиниката по урология на Университетската болница „Лозенец“. И въпреки че през последните няколко месеца се наблюдава раздвижване в донорските ситуации в България, близо 850 души все още чакат за трансплантация на бъбрек, сърце, черен и бял дроб.
„Чрез тази трансплантация аз започвам втори живот. Ще се върна в положението, в което бях преди хемодиализата“.
А в това положение Иван Георгиев е до 26 – годишна възраст, когато бъбреците му спират да работят правилно и започва да се нуждае от хемодиализа. Започва и чакането на бъбрек. В последните една-две години губи надежда, че това ще се случи.
„Доста от приятелите, с които бяхме заедно, казаха: „Минаха доста години, едва ли ще те трансплантират. Като ги слушах, малко бях загубил надежда“.
От ходенето по болници мъжът се запознава с други като него. Някои от тях не успяват да дочакат трансплантация.
„Хемодиализата е тежка процедура, която не всеки издържа. Аз издържах и нямам никакви увреждания, освен бъбреците и очите“.
Не е стигал до предложение да си купи нужния му орган.
„Чувал съм от някакви хора, но за мен това не е сериозно“.
В началото на април тази година лекари от Клиниката по урология в Университетска болница „Лозенец“ се обаждат на Иван, за да му кажат да се готви за операция по трансплантиране на бъбрек. Донорът е човек, изпаднал в мозъчна смърт във Варна.
„Бяхме 5-6 човека и като научих, че съм от избраните, направо не можех да повярвам. Бях много щастлив“.
Месец по-късно, отново във Варна, Любомир Любомиров се изправя пред въпроса дали да даде съгласие, с което брат му да стане донор и да спаси животите на други трима нуждаещи се от трансплантация. За благородното решение, взето без много мислене и дало нов живот на деца на 13 и 17 години, ви разказахме още тогава. Няколко месеца по-късно Любомир е удовлетворен, че все повече хора променят нагласите си към този процес.
„Обикновено реакцията на хората е, че те са съгласни да станат донори. Говорили са с близките си. Темата за донорството трябва да бъде поставена в публичното пространство, но не просто като някакъв проблем, а като възможност буквално за спасяване на човешки животи“.
Според Иван все още малкият брой на донорските ситуации у нас се дължи на незнание.
„Близките на донора не са много запознати, че той няма как да се върне, а те биха направили няколко души много щастливи“.
А Любомир не смята, че доверието в здравната система се е променило напоследък. То зависи от ситуацията.
„Хората загърбват всичките си предубеждения и като цяло се отнасят с доверие към работата на лекарите. Показателен е и фактът, че след края на пролетта досега има няколко пъти повече донорски ситуации. „Хората бавно, но сигурно започват да променят мнението и отношението си към донорството“.
Трансплантираният Иван се надява, че хората, които все още чакат, няма да загубят вяра. Като него.
„Голяма подкрепа имах от моите близки, от приятели и познати през годините. Имах голяма подкрепа и от докторите, от медицинския персонал. С някои от тях станахме приятели“.
С всеки изминал ден се чувства по-добре и е благодарен не само на лекарите от „Лозенец“.
„Изказвам благодаронст и към хората от Варна, които дариха“.
Източник: БНР
