Българите демонстрират по-скоро ориентация към консервативност в нагласите си по отношение на проблеми, свързани с психичното здраве и различните видове разстройства. Това показват резултатите от кратко експериментално изследване на „Галъп интернешънъл Болкан“ и фондация „Кожа – платформа за психично здраве“, по повод Деня на психичното здраве. Изследването е проведено между 31 август и 8 септември 2023 г. сред 811 души по метода „лице в лице“ и е второ проучване по темата.

Въпреки по-скоро високите нива на разпознаваемост на проблемите, свързани с психичното здраве и декларираното добро ниво на толерантност у нас, последните три години са оказали своя ефект върху нагласите на българите. По-малко публична видимост, повече консервативност, затваряне в себе си и в най-близкия приятелски кръг показват резултатите от втората вълна на изследването, проведена три години по-късно. Обществото ни демонстрира стесняване на границите на споделяното. Резултатите говорят и за известна доза прагматизъм в обществените възприятия у нас, като от „Галъп“ смятат, че причината за това вероятно е в покачването на нивата на стрес в нашето общество и усещането за несигурност през последните години.

Близо две трети (62{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}) от запитаните у нас са на мнение, че ако човек има психичен или емоционален проблем, най-добре е да се обърне към специалист. Една пета (19{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}), заявяват, че най-добре е в такъв момент да се разчита на близки и приятели. По-малко от една десета смятат, че това е проблем, който е най-добре всеки да реши сам (8{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}). Минимален дял от българите виждат най-доброто решение в обръщане към религиозна организация. Около една десета не могат да преценят.

На фона на регистрираните по-консервативни нагласи, резервираност и по-слаба социална чувствителност, обществото ни разпознава и идентифицира различните психични разстройства. Най-лесно се разпознава шизофрения, склонността към самонараняване и състоянието на депресия. Следват посттравматични стресови разстройства, състояния като хранителни разстройства, обсесивно-компулсивно разстройство и др.

Личи и запазване на несигурност в отношението към стреса и тревожността – над половината от запитаните смятат, че това не са психични проблеми, но има и немалък дял – около и над една трета, които са на обратното мнение. Влияние в това отношение вероятно оказва все по-активният стил на живот, който съвремието изисква, несигурността на социалната среда, кризите от различен порядък, в които нашето общество, а и околния свят, привикнаха да функционират. Така изводът, че стресът и тревожността са мислени и по-скоро като системен проблем на съвремието, с който всеки се сблъсква, а не като разстройство, остава валиден три години след първоначалната вълна на изследване.

В отношението към специализираната помощ не се регистрират значими изменения в сравнение с проведеното през 2020 г. проучване – обръщането към специалист остава на водеща позиция като най-добрата опция (посочено от 65 на сто от респондентите през 2020 г.), следвано от помощта от близки хора. Разбира се, както през 2020 г., така и сега следва да се допусне известна декларативност и социална желателност на отговорите. Социалният статус, доходите и образованието също имат значение за нагласите на респондентите.

„Въпреки че не се открояват значителни структурни промени в нагласите, все пак и в този индикатор има известно отместване на изразените мнения в полза на разчитане на близки и приятели при емоционален или психичен проблем и за сметка на специализираната помощ. Така и в този случай е допустима хипотезата за затваряне в себе си и в най-близкия кръг и засилване на обществения консерватизъм, уловена и в отношението към други индикатори. Това се забелязва и в отговорите на провокативния въпрос, в който респондентите са помолени да изберат измежду двойки твърдения – „да се ходи на психолог е проява на каприз“ или „понякога посещението на психолог може да бъде необходимост“. Делът на посочилите първата опция е относително малък – 15{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} и се запазва в този порядък през последните три години. Въпреки това изследването сега отчита известен ръст на скептиците. Разлика от три пункта не е значителна и може да се отдаде на текущото емоционално състояние, характеристиките на извадката, условията на конкретния момент, в който изследването се провежда и др. Регистрираният минимален ръст обаче отговаря на общата тенденция на промени в обществените нагласи, регистрирани в изследването“, смятат социолозите.

Българското общество демонстрира толерантност към различни теми, проблеми и стереотипи, свързани с психичното здраве – поне на декларативно ниво. По-консервативната реакция се запазва в диапазона между една десета и около и малко над една четвърт от отговорите на респондентите, които са склонни да посочат например, че хората, които страдат от депресия просто трябва да се стегнат (28{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}), хората с психични разстройства трябва да бъдат изолирани от обществото (21{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}) или че всякакви психологични проблеми се решават най-добре с по-силно питие и добър сън (21{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103}).

Впечатление правят обществените реакции на провокативни експериментални въпроси, свързани с толерантността и проблемите на психичното здраве на работното място. И в този случай, като че ли личи по-скоро промяна на общественото мнение в посока на консервативност. Ако през 2020 г., например, 39{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} са смятали, че ако човек пие антидепресанти не бива да споделя с колегите си, защото това е личен проблем, а 61{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} са посочили опцията, че трябва да сподели с колеги, защото ще помогнат, сега съотношението е съответно: 52{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} „личен проблем“ срещу 48{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} „колегите ще помогнат“.

От „Гълъп“ заключват, че са необходими повече вълни на проучване, за да се установи дали регистрираните за периода от три години промени са връщане към по-традиционни отношения към проблемите на психиката и психичното здраве, или са нова тенденция в обществото ни – фокусиране върху сигурното, добре изпитаното, устойчивото, в очакване на по-спокойни времена. Предходната вълна на изследване попадна и в пандемията от Ковид, която също е оказала своето влияние.

Източник: zdrave.net

Сърдечносъдовите заболявания са основната причина за смърт в ЕС. През 2020 г. заболяванията на кръвоносната система са причина за 1,7 милиона смъртни случая, което се равнява на 32,7{e2ca6ccbb3a8277d0c64da6195b01839dc57f0c499e2b523a720d39e24911103} от всички смъртни случаи в ЕС. Това отчитат от европейската статистическа служба Евростат.

От там съобщават още данни, според които една от най-честите лечебни процедури, свързани със сърдечносъдови заболявания, е транслуминалната коронарна ангиопластика – нехирургична и минимално инвазивна процедура, използвана за лечение на блокирани или стеснени коронарни артерии (основните кръвоносни съдове, захранващи сърцето).

През 2021 г. са извършени 1,1 млн. процедури за транслуминална коронарна ангиопластика в 25 държави от ЕС, за които има налични данни. Хърватия отчита най-високото съотношение на процедурите по ангиопластика през тази година, с 553 процедури на 100 000 жители. На второ място е Германия с 390, следвана от Латвия (328), Австрия (324) и България (303).

Тази процедура е най-малко разпространена в Португалия, където се провежда 100 пъти на 100 000 жители. Сравнително ниски коефициенти са отчетени и в Люксембург (113), Румъния (115), Испания (124) и Ирландия (154).

Във всички страни от ЕС ангиопластиките са по-често използвани за лечение на сърдечносъдови заболявания, отколкото байпасите, като при 24 държави от ЕС с налични данни ангиопластиките са средно с 204 повече, отколкото байпасите. Словакия няма налични данни за ангиопластики, но все пак е изпълнила по-малко байпаси през 2021 г., отколкото през 2016 г.: съответно 36 на 100 000 души срещу 55.

Почти две трети (16) от 25-те държави от ЕС, за които има налични данни, отчитат увеличение на съотношението на процедурите по ангиопластика между 2016 г. и 2021 г., показват още данните на Евростат. Хърватия регистрира най-голямо увеличение през 2021 г. в сравнение с 2016 г. – със 199 процедури на 100 000 души повече (общо 354 процедури). Кипър и България също отбелязват значително увеличение, с +130 и +112 процедури през 2021 г. (266 и 304).

Обратно, почти една трета от страните от ЕС съобщават за намаляване на процедурите за ангиопластика. Люксембург регистрира най-голям спад (-31) между 2016 г. и 2021 г. (113), следван от Унгария (-29) и Дания (-28).