„Дисфункция на жлезата може да ускори сърдечно-съдовите заболявания“

„Понякога ние сме първите, които посрещаме пациенти с проблеми, свързани със сърцето, а се оказва, че източникът на този проблем е щитовидната жлеза.“

Това каза в интервю за БНР кардиологът д-р Михаела Михайлова.

„Сърцето реагира на всичко, което се случва в тялото. Минаваме по един чеклист, по който обследваме различни възможности. Заболяването на щитовидната жлеза е една от първите идеи, особено когато сме сигурни, че сърцето е структурно здраво“, поясни кардиологът.

Д-р Михайлова посочи, че „този мъничък орган е доста важен за метаболизма и функции на други органи“.

„Все повече пациенти, които идват при нас, се оказват с тиреоидит на Хашимото. Като автоимунно заболяване не е толкова драматично за тялото. Просто трябва да се следи.“

В предаването „Преди всички“ кардиологът препоръча определени възрастови групи с вече проявени сърдечно-съдови заболявания, обикновено свързани с възрастта, да проверяват периодично и щитовидната си жлеза.

„Дисфункция на жлезата може да ускори сърдечно-съдовите заболявания.“

Вирусът на ковид завари населението в недобро състояние на сърдечно-съдовата система и по-високата смъртност се дължи и на факта, че мнозина са подценявали състоянието си на сърдечно-болни, изрази мнение д-р Михайлова.

При много млади хора – 30-35-годишни, се забелязва т.нар. метаболитен синдром, което предразполага към бъдещо сърдечно-съдово заболяване, коментира още д-р Михаела Михайлова.

Нужен е консенсус в решенията за повсеместно въвеждане на иновативните терапевтични подходи при децата с хемофилия за осигуряване на сигурна и щадяща профилактика на заболяването по време на тяхното израстване.

Ключови сгради в страната светнаха в червено за Световния ден на хемофилията – 17 април.

Време е здравните власти да обърнат внимание на проблемите на хората с хемофилия и тежки ортопедични увреждания вследствие на нелекуваните навреме кръвоизливи. Проблемите на тези възрастни пациенти са неглижирани от години и те са принудени да търсят решения поединично без подкрепата на здравните институции. Това беше общото мнение на специалисти по хемофилия на кръгла маса с два тематични модула за дискусия: „Съвременни терапевтични подходи при деца с тежка форма на хемофилия“ и „Ортопедична помощ при възрастни пациенти с хемофилия, планово ендопротезиране“. Кръглата маса е част от дейностите на Българската асоциация по хемофилия, с които насочва общественото внимание към проблемите на хората с това рядко генетично заболяване.

Основните проблеми, които бяха поставени в рамките на кръглата маса, са свързани с навлизането в терапевтичната практика на съвременните иновативни медикаменти. Най-новите препарати за заместваща терапия имат голям прогрес в продължителността на тяхното действие в организма на болния. Те позволяват да се минимизира травматичният ефект от честите венозни вливания на лекарствата от заместващата терапия. Това е особено важно за пациентите в ранна детска възраст, при които венозният достъп понякога може да бъде сериозно предизвикателство. Новите терапевтични методи позволяват честотата на венозните вливанията за една нормална профилактика да се сведат до веднъж седмично. В определени случаи е възможно радикално да се премине към незаместваща терапия с подкожно приложение на медикамента веднъж седмично или дори на две седмици.

Резултатът е постигане на реално щадяща и ефективна поддържаща терапия, което при най-малките деца е от огромно значение.

Българската асоциация по хемофилия си постави стратегическата цел да работи за повсеместното прилагане на тези най-съвременни терапевтични практики при децата с тежка форма на хемофилия у нас.

Друга важна тема за дискусия на кръглата маса беше наболялата тема за осигуряване на адекватни ортопедични здравни грижи за възрастните пациенти с хемофилия. Повечето от тях имат сериозни ортопедични проблеми и увреждания в следствие на дългите периоди на отсъствие на адекватно лечение на кръвоизливите в миналото. Все още организацията и финансирането на болничната помощ за тези пациенти извън състоянията на спешност не са решени. Здравните власти трябва да осигурят необходимите медикаменти, съдържащи фактори на кръвосъсирването за провеждането на сериозните ортопедични интервенции като ендопротезиране и други подобни планови операции при тези пациенти. Отдавна, нивото на което работят ортопедите – специалисти в областта у нас е достатъчно високо за посрещане на предизвикателствата, съпътстващи операциите при тези пациенти. Остава обаче въпросът с осигуряването на необходимите за нормалното протичане на тези оперативни намеси препарати, съдържащи факторите на кръвосъсирване. Това е планова дейност и следва да бъде финансирана по линията на лекарственото снабдяване на болничните заведения от НЗОК.

На 27 май отбелязваме световния ден на спешната медицина.

Няма интерес към професията на спешните медици и в момента във филиалите за спешна медицинска помощ в област Стара Загора се търсят трима лекари. Това съобщи за Радио Стара Загора д-р Даниела Каршакова, зам.-директор на Центъра за спешна медицинска помощ.

В момента в деветте филиала в региона работят общо 309 души, като 65 от тях са лекари. Дневно те се отзовават средно на около 60 визити.

„В интерес на истината няма интерес към професията по отношения на лекарите. Защото при работата на терен е необходимо да вземат бързи решения, да не се страхуват. Работата в болничната помощ е коренно различна. Там те се чувстват по-спокойни. Обезпечени са с нужната апаратура, на разположения са различни специалисти, с които да се консултират и до известна степен са по-предпазени от нас по отношение на агресия от пациенти и техните близки.“, разказа д-р Каршакова.

Тя подчерта, че на територията на Центъра за спешна медицинска помощ – Стара Загора не са констатирани случаи на физическа агресия спрямо медицинските екипи. За съжаление, не е така по отношение на вербалните нападки. А на тях най-често са изложени диспечерите, които приемат обажданията към спешните екипи.

Д-р Каршакова призова и шофьорите, и участниците в движението да бъдат съпричастни към работата на медицинските екипи и да оказват нужното предимство на линейките с включени сигнализации. За съжаление през последните месеци е имало два инцидента с отнето предимство на спешни автомобили, при които са пострадали двама лекари, посочи доктор Каршакова.

Няма национална програма за превенция на заболяванията на щитовидната жлеза, затова всеки трябва да бъде отговорен за своето здраве, да следи за симптоми и поне веднъж в годината да посещава ендокринолог.

На 25 май се отбеляза Световния ден за заболяванията на щитовидната жлеза. От т.нар. тиреоидни заболявания страдат повече от 750 милиона души по света.

Д-р Калинкова посочи, че сред уязвимите са хора, в чието семейство има болни майки, баби, както и пациенти с вече открито автоимунно заболяване.

Сред симптомите, които трябва да ни накарат да ни повишат вниманието, са: динамика в теглото, умора, проблеми с паметта, сърцебиене, дрезгав глас, нервност, изпотяване, лош сън.

Ендокринологът отбеляза, че в сравнение с мъжете, жените са 20 пъти по-застрашени от тиреоидитът на Хашимото.

„Щитовидната жлеза има ключова роля за това, жената да забременее и да износи здрав плод – каза д-р Калинкова. – В първия триместър тази жлеза се отразява на функциите както на бебето, така и на жената. Едно недиагностицирано Хашимото може да крие риск от забавяне в развитието на детето.“

Изследването на жлезата включва проверка на хормоните, както и ехографска диагностика, с която може да се открият евентуални структурни промени, възли, кисти.

Здравната каса покрива частично изследванията на щитовидната жлеза.

От 1994 г. хората и животните приемат с храната и йодирана (готварска) сол, което осигурява този важен химичен елемент за човешкия организъм. Хималайската сол не е йодирана.

По-лесната избухливост и сприхавост може да се дължи и на проблеми с тази жлеза, защото тя е свързана с нервната система и психическото здраве, допълни специалистът.

Актуалният проблем пред Надзора на Касата е въпросът с премахването на лимитите на болниците. Това каза пред БНР д-р Николай Болтаджиев, който вече е част от Надзорния съвет на НЗОК.

„Проблемът трябва да се реши така, както изисква Конституционният съд. Той приема, че не трябва да съществуват лимити – това е нарушаване правата на пациентите. Има мнения – при достигане на определени средства да се намали цената на клиничните пътеки – на практика това е абсолютно същото ограничение. Дали има лимити на болниците или при определена сума се намалява цената на клиничната пътека – това е абсолютно аналогично„, обясни той.

Според него не е достойно да се заобикаля решение на Конституционния съд, а трябва да се търсят други решения. Проблемът с лимитите на болниците е от 2014 г., напомни д-р Болтаджиев в предаването „12+3“. По думите му и сега всяка година остават средства, които преминават в следващата.

Касата е създадена, за да покрива лечението на пациентите, посочи още д-р Николай Болтаджиев и добави: „Касата плаща за лекуван пациент, тя не плаща нито за брой болници, не би трябвало да плаща върху бюджети, а върху извършена дейност“.

„Има увеличение за онколекарствата, има увеличение въобще за лекарствата. Но обикновено всяка година е така“, коментира още той. Според него за онколекарствата трябва да се смени цялата система на заплащане.

Д-р Болтаджиев изказа мнение, че контролът се осъществява най-добре от самия пациент. Той смята, че трябва да се стимулират хората да влязат в пациентското си досие и да виждат какво става.