„Неравенствата в здравеопазването са факт, проблемът го има особено в малките населени места, посочи за БНР Юлия Пискулийска – председател на фондация МОСТ.
Пискулийска обаче посочи, че е много важно какъв кмет има в малките градове и села, така е в градове като Тутракан, в Троян, защото там има кметове, които обгръщат хората с грижа и внимание. Затова е важно да говорим за неравнопоставеностите. Друг важен момент е, че лекарят в държавните болници е зле платен, смята още изтъкнатият общественик и журналист. По думите й проблем е и това, парите по клиничните пътеки не достигат до всички работещи в здравната система. Така че, ако един директор взема огромна заплата, а останалите не – това е едни много болезен въпрос за тези медици.
Пискулийска заяви, че не е редно човек, който спасява животи, да живее така, че да оцелее и работи на няколко места. И затова трябва да има оценка на труда, това е битката за равнопоставеност.
Защото когато капката прелее идва бърнаутът, идва неудовлетвореността, защото този човек не иска стимули, той иска да получи това, което заслужва, за да не бъдат унижени и лекари и пациенти, коментира още председателят на фондация МОСТ Юлия Пискулийска.
Д-р Нигяр Джафер, преподавател в МУ – София е категорична, че диспропорциите в достъпа до медицинска помощ и здравна грижа не намаляват, а нарастват, не само в малките и отдалечени места, но поради социални причини вече и в големите градове.
По думите й у нас продължава да е валидна максимата – „Имаме прекрасни медици, и много лоша здравна система“. Българският пациент е най-неудовлетвореният в Европа и продължава да доплаща значително за здраве. Той доплаща дори да е здравно осигурен, а има и много хора, които нямат финансовата възможност да се лекуват изобщо или да си закупуват медикаменти.
Д-р Джафер посочи още една неравнопоставеност като липсата на ранна диагностика и скрининг, липсват вече не само лични лекари, но и тесни специалисти, но вече и на основни здравни специалности и то за цялата страна. На много места няма стоматолози и аптека, има недостиг на ревматолози, хематолози, детски психиатри, медицински сестри, педиатри, вътрешни болести, дори хирурзи в някои от областните болници не достигат, посочи още д-р Джафер.
„Имаме прекрасни специалисти и лоша организация и трябва да се предприемат понякога непопулярни действия, но които са добре преценени и обмислени, за да има някакви резултати, всичко трябва да стане с подкрепата на съсловието.
Съсловната организация трябва да е контрапункт, да са това звено, което ще защитава интересите на медиците, а не да се съгласява с всичко, високи са очакванията към съсловната организация. В това число влиза и остойностяването на лекарския труд, а научните дружества трябваше да изготвят правилата за добра медицинска практика, каза още д-р Джафер. Самите лекари имат интерес от разписване на алгоритъм за поведение и правила, за да бъдат защитени именно техните права в последащи дела, защото им за лекарски грешки ще расте, това е световна практика и пациентите и у нас също все повече ще търсят правата си, поясни д-р Джафер.
„Всъщност доплащането в частните болниците е описано като лекарски труд, заото в нито една клинична пътека не е включен лекарски труд, сподели за БНР доц. Росен Калпачки, ръководител на най-големия специализиран център за лечение на инсулти в столичната университетска болница „Света Анна“.
По думите му има ясно очертана тенденция на преливане на кадри от държавните и общински болници към частните болници, заради по-добрите условия на труд. Това са неравнопоставености. Защото се оказва, че в държавните болници лекарският труд е про боно.
За 6 центъра за лечение на инсулти финансирането за апратурата би трябвало да дойде по линия на Плана за възстановяне и устойчивост, но екипите трябва да бъдат обучени на място, където се правят тези модерни процедури. Има обаче недостиг на лекари за ендуваскуларното лечение, като обучеине също не е много добре канализирано, каза доц. Калпачки.
Той е предал в МЗ Единна програма за лечение на мозъчен инсулт, но отговор няма засега. Доц. Калпачки се похвали, че пациенти от цялата страна са били транспорирани с медицинския хеликоптер до тяхната болница и са били спасени.
Гергана Хрисчева и проф. Ивайло Търнев
„Високоспециализираната помощ е насочена предимно в университетските болници и центоре, а понякога те са отдалечени и доста бюрократичен е пътят до тях, изтъкна за БНР проф. Ивайло Търнев, ръководител на Експертния център за наследствени неврологични и метаболитни заболявания в УМБАЛ „Александровска“.
Проф. Търнев поясни, че има доста пациенти, които не могат да достигнат до високоспециализира на помощ по различни причини. Този процес ще се задълбочава, защото новостите в апаратурата ще растат. В малките населени места липсват и специалисти, а не се мисли как да останат кадри в областните болници, защото дори там има вече много голям дефицит от специалисти.
По думите на проф. Търнев в нашата здравна система на преден план са финасовата дисциплина и много малко се интересува системата от качеството на медицинската помощ и постигнатите резултати, повече се интерува от приходи и разходи, това убива креативността, и човечността и хуманността, каза проф. Търнев.
„Лекарският труд не се оценява, нито количествено, нито качествено. Важно е да се отчита за поставени дефинитивни диагнози, за справяне със сложни случаи, за постигнати лечебни резултати, за удовлетворенноста на пациента, регулаторно да се създаде един баланс между икономическите и качествените показатели и удовлетвореността – това липсва в нашата здравна система“.
Това каза човекът, който от години нарес помага, за да има равен достъп на над 120 студенти от ромски произход до висше образование, защото това му носи огромно удовлетворение, а някои от тези млади хора влизат в три университета едновременно.
