Проф. д-р Стефан Ковачев е началник на Клиниката по обща и онкологична гинекология във ВМА. Разговаряме с големия специалист по повод старта на мащабната национална информационна кампания „Вие сте герой за Вашето дете, днес и завинаги!“ за повишаване информираността на родителите относно HPV-свързаните заболявания и ваксинацията срещу човешкия папилома вирус (HPV).

Проф. Ковачев, как се прави профилактика на HPV-свързаните гинекологични ракови заболявания?

Профилактиката е много важна, защото Човешкият папилома вирус (HPV) може да предизвика рак на външните полови органи на жената – вулва, влагалище, маточна шийка, както и на ануса. Профилактиката на тези заболявания е първична, вторична и третична. Първичната профилактика е ваксинацията – предпазването от инфекцията с ваксина срещу най-често срещаните генотипове на HPV. Вторичната профилактика цели на открие промените, до които е довела инфекцията с HPV. Това включва инструментално изследване на вулвата – изиоскопия, което се извършва от обучен колпоскопист и би трябвало да се прави при всеки гинекологичен преглед. Изследването на влагалището се нарича вагиноскопия, при което влагалището се оглежда за патологични промени с колпоскоп. Ако се открият вероятни предракови или ракови изменения, се налага вземане на биопсия и изпращане на материал за хистологично изследване. Изследването на маточната шийка се нарича колпоскопия. То открива външните промени на шийката, а в цервикалния канал се извършва цитологичен скрининг – взимане на цитонамазка през няколко години. Съвременният скрининг за рак на маточната шийка може да се извършва и с тестове за наличие на човешки папилома вирус.

Какви са последствията от липсата на ваксинация срещу HPV?

Ние, гинеколозите, се сблъскваме с последствията в нашата ежедневна работа. Това са различните предракови и ракови заболявания на вулвата, влагалището и маточната шийка, които налагат лечение. А ранното лечение на установените изменения от инфекцията с HPV всъщност представлява третичната профилактика.

Само че в България обикновено много късно се откриват раковите изменения.

Да, наистина раковите изменения се откриват късно. Това е поради ниската здравна култура на хората и защото не се явяват на задължителните си профилактични прегледи, които Здравната каса заплаща и организира чрез общопрактикуващите лекари. От друга страна, нямаме система за известяване на пациента, да го поканим да дойде на преглед. Нямаме и система, чрез която да оповестяваме резултатите.

Колко тежки са последствията от липсата на ваксина срещу HPV?

На пето или шест място сме в Европа по честота на рака на маточната шийка. А раковите изменения, причинени от HPV, са животозастрашаващи. Заболяват и много млади жени. Колкото по-рано се открият промените в резултат на инфекцията с HPV, толкова по-запазващи детеродните възможности на жената са интервенциите по лечението. Но когато късно се открият раковите промени, има висок риск тази млада жена да загуби детеродните си функции в името на опазването на живота й.

Какви са митовете за ваксинацията срещу HPV и какво е реалното положение на нещата?

В България по принцип има сериозна съпротива срещу тази ваксина, неясно защо. Това е може би страх на родителите да ваксинират деца между 10 и 14 години. Защото, когато се срещнем с тези момичета в по-късна възраст, след 18 г., когато те вече имат право да взимат осъзнати решения за своето здраве, повечето от тях имат желание за ваксинация срещу HPV.

Като цяло положението с ваксиналното покритие не е добро. През 2012 – 2013 г., когато се въведе тази национална програма за профилактика на рака на маточната шийка, ваксиналното покритие беше над 20{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}, но с годините намаля. Може би за това изигра роля и пандемията от Ковид-19 и ваксинациите срещу вируса, причиняващ ковид. И сега ваксинацията срещу HPV у нас е много ниска. А в много държави ваксиналното покритие е над 70{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976}.

Мит ли е, че деветвалентната ваксина срещу HPV е нова и недостатъчно изпитана?

Да, мит е. Деветвалентната ваксина срещу HPV се прилага в света от 2015 г. и е достатъчно изпитана. С нея са ваксинирани милиони хора и продължават да се ваксинират. Единствено в България до миналата година се използваше четиривалентната ваксина, която вече не може да се намери почти никъде. От 2024 г. на нашия пазар е деветвалентната ваксина, с която се ваксинират и желаещите, и момичетата от целевата група на Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка.

Мит ли е, че след 14-годишна възраст няма смисъл да се ваксинираш?

Всяка жена и всеки мъж може да се ваксинира през целия си живот и пак ще има полза. Добре е обаче преди това жената да си направи изследване дали е носител на инфекция с HPV и с кои генотипове на вируса. Защото ваксината не лекува, а само предпазва от инфекцията с човешки папилома вирус. Дори да си носител на един или два генотипа, е добре да се ваксинираш, защото така ще се предпазиш от останалите 8 или 7 генотипа в състава на ваксината.

Защо и мъжете трябва да се ваксинират?

Защото това е най-честата сексуалнотрансмисивна инфекция в света. И тъй като се предава чрез полов контакт, сексуалните партньори се заразяват. За съжаление, при мъжете все още нямаме одобрени тестове за установяване на инфекция с HPV. Но 70{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} от половите партньори на жени с тази инфекция също са заразени и са носители на HPV. За да спадне процентът на тази инфекция сред населението, трябва и мъжете да бъдат ваксинирани срещу HPV.

Мит ли е, че мъжете са само носители на инфекцията с HPV?

Напротив, и те се разболяват от онкологични заболявания, предизвикани от инфекцията с HPV. При мъжете има рак на пениса, на ануса, на фарингса, орофарингса, белия дроб и т.н.

„Антибиотиците не унищожават вируси – нито грипни, нито вируси на простудни заболявания“

Болки в ставите и мускулите, скованост, оток, затруднена походка са често срещани оплаквания през есенно-зимния период при хора с проблеми в опорно-двигателния апарат.

Традиционното лечение на тези оплаквания включва редица медикаменти, физиотерапия, вътреставни инжекции и оперативни
интервенции.

Според медицинско проучване в областта на хомеопатията, проведено във Франция сред 825 общопрактикуващи лекари и 8 559 техни пациенти показва, че всеки 8-ми от тези пациенти има проблеми с гръбначния стълб и/или болки в горните и долните крайници. Резултатите от проучването сочат, че групата от хора, лекувани с хомеопатия, са приемали с 46 {5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} по-малко нестероидни противовъзпалителни средства (НПВС) и 67{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} по-малко аналгетици, за да облекчат своите мускулно-скелетни болки. В подгрупата на пациентите над 70 г. употребата на НПВС хомеопатичната група е 3,7 пъти по-малка.

„В моята лекарска практика голяма част от пациентите са именно хора с хронични болки в мускулите и ставите, които се обострят през студените месеци от годината. Разбира се, всеки един случай е индивидуален, но заедно с традиционните медикаменти за лечение, предписвам и хомеопатични препарати. Не трябва да забравяме, че хомеопатията е част от холистичния подход в лечението на пациента. Тя е също толкова ефикасна като метод на лечение, но за разлика от НСПВС е без странични действия и противопоказания, коментира д-р Айча Заралиева, д.м., специалист по физикална и рехабилитационна медицина и преподавател по физиотерапия в Югозападен университет „Неофит
Рилски“.

През есенно-зимния сезон най-честите причини за консултация с лекар са вирусните инфекции. Студеното време и по-дългото пребиваване в затворени пространства увеличават риска от заразяване. Любопитен факт е, че техни причинители могат да бъдат над 200 вируса. Основните симптоми, с които се сблъсваме са хрема, кашлица, болки в гърлото, главоболие, мускулни болки и висока температура.

Статистическите данни показват, че възрастните боледуват средно 2- 4 пъти годишно, докато при учениците честотата е 4 – 5 пъти на година. Освен хората в пенсионна възраст и хронично болните, сред най-рисковите групи са децата, посещаващи ясла или детска градина, които боледуват между 2 и 12 пъти годишно. Самолечението на вирусните инфекции е опасно, а честата и ненужна употреба на антибиотици повишава риска от антибиотична резистентност.

„Антибиотиците не унищожават вируси – нито грипни, нито вируси на простудни заболявания, също така те не са температуропонижаващо средство. Това трябва да стане ясно на всички пациенти, които предприемат самолечение. Прекомерната употреба на антибиотици е изключително опасна, като в дългосрочен план може да доведе до липсата на медикаменти, с които да бъде лекуван един човек, заради развитието на резистентност, коментира д-р Петко Загорчев, специалист по анестезиология и интензивно лечение, клинична токсикология и спешна медицина. Той е председател на Българската медицинска хомеопатична организация.

Д-р Загорчев напомни, че клиничните хомеопати стоят твърдо за спазването на имунизационния календар и не са против антибиотиците. Има редица заболявания, чието лечение налага включване на прецизно избрани антибиотици, но призова те да бъдат приемани само, ако са предписани от лекар.

„Хомеопатията е неразделна част от интегративната медицина. Познаването и приложението на този метод на лечение намалява ненужната употреба на антибиотици. При приемане на хомеопатичните медикаменти няма токсични ефекти върху организма, както и странични реакции. Тя стимулира имунната система на пациента и съзряването на незрелия имунитет при децата, добави той.

„Пациентите се лутат много, докато намерят точния специалист и терапия при болки в кръста, като данните сочат, че между 30 и 50 на сто от хората имат дискови хернии, тоест човек може да си има дискова херния, да си я носи и никакъв проблем да няма с нея, каза за БНР д-р Мариета Караджова, невролог, председател на Българското дружество по мануална медицина и вертеброгенни заболявания.

„Не може да се каже, че дисковата херния е тежка присъда, защото хората много се плашат, но това е лечимо заболяване. Проблемът идва, когато са притиснати сетивните окончания за болка. А гръбнакът реагира с болка чак след като над 90{5448b0ee64751e88ee015ee41146ddab2a967aa9fd5fbcce3ea02a0876365976} е декомпенсиран.

Преди това ние можем да открием скритите симптоми, с едно специализирано мануално изследване – нарича се сегментарно изследване на гръбнака. С него се опипват тъканите, които получават инервация от съответното ниво и се установява още скритата симптоматика преди да е декомпенсирал гръбнака.

Това изследване открива актуалното дразнене на сетивни окончания за болка. Тоест човек може да си има огромна дискова херния, която обаче така да е успокоена, че да не притиска сетивни окончания за болка и това изследване да не намира симптоми. Затова аз съм предприела с моите пациенти, някои от които проследявам вече 20 години, преглеждам ги дори, когато са асимптоматични. На 6 месеца, на една година, откривам тази скрита симптоматика, третирам я с мануална терапия и тя се изчиства до „нула“, поясни още д-р Караджова.

Изследването е много строго специализирано, то надгражда неврологичният статус и много малко колеги в България го владеят, но биха могли да се обучат.

Мануалната терапия се прави в острия период, но деликатно и само върху проблемното ниво от дискове

Д-р Караджова разказа още за необходимостта от постоянни упражнения при хората с дископатии, с и без операция, които да изградят нов двигателен механизъм на тялото, за да бъдат предпазени от повторни възпаления или оток на тъканите. По думите й младите хора с проблеми в кръста, които посещават различни курсове за разтягане, трябва да са наясно, че ако нямат добър тонус на мускулатурата, която да компенсира и ограничи всички стави на тялото, те са по-флексибилни отколкото трябва и те по-лесно се уморяват и когато допълнително разтегнат тези връзки, това създава порочният кръг на нестабилността. Затова е добре да се прилагат т.нар. изометрични упражнения, които поддържат мускула в една дължина, в една позиция. Те най-силно заздравяват мускулатурата, тоест отвън чрез тези упражнения се ограничава движението на ставите, за да не минават те извън границите и да не се получава дразнене на сетивните окончания за болка.

Специалистът поясни какви и колко дълго да се правят упражненията, особено за хора, които стоя дълго на едно място, какви спортове да се избягват, кога се пристъпва към оперативно лечение на дисковите хернии, как трябва да се живее след операцията, какво е вторична профилактика при тях, каква физиотерапия и рехабилитация да се прави.

Д-р Мариета Караджова

Д-р Мариета Караджова, дм е специалист невролог в София с над 20 години опит. От 2002 до 2023г. е била асистент, след това главен асистент по неврология към МУ София, в Клиника по неврология на „Александровска“ болница. Практикува мануална медицина от 2001 г., а от 2003 г. обучава в теорията и практиката на мануалната медицина лекари-специалисти по неврология и физикална и рехабилитационна медицина. Преподава мануална терапия също в Медицински колеж към МУ-София. От 2011 г. има неврологичен кабинет. Д-р Караджова не преглежда деца.

Познат шаблонен израз, който припознахме в навечерието на Софийския маратон, но през погледа на ортопеда и травматолога.

Гостът проф. Румен Кастелов е началник на клиника в Медицинския институт на МВР, познат като МВР-болница, опитен специалист и хирург. Поставихме акценти върху много проблеми и нюанси в ортопедията: битовите и спортните травми – професионални и аматьорски, счупванията, навяхването (или изкълчването). Коментирахме проблемите при износването на ставния хрущял, ошипяването, плоското стъпало и методите за тяхното диагностициране, лекарствена терапия или хирургично лечение.

Не останаха извън полезрението на опитния специалист проблемите на човешките стави във всички възрасти: при децата и младежите, при хората, натрупали повече години. „Остеопорозата е основен проблем при старите хора, особено при жените. Голям процент от счупванията в тази възраст се дължат именно на намалената костна плътност, а това често налага и поставянето на изкуствени стави. Добрата новина е, че ставното протезиране е на особена висота и качество в нашата страна“ – подчерта проф. Румен Кастелов.

С нашия гост обсъдихме и различните аспекти на ортопедичната наука и практика и възможностите за роботизиране на процеса при поставянето на изкуствени стави. Проф. Кастелов подчерта, че не е далеч времето, когато, подобно на робота „Да Винчи“ в гинекологията, в урологията и в общата хирургия, ще бъдат създадени и приложени роботизирани методи в травматологията.

Специалистът даде отговор и на слушателски въпроси, като най-голям интерес от тях предизвика питането за различните вируси и бактерии, причинители на болести по ставите. Поговорихме и за фалшивите реклами и подвеждащи съобщения в социалните мрежи, за безнаказаността на техните автори и липсата на регулация. Едно особено опасно явление по отношение на човешкото здраве и безопасност.