Този път медиците не искат пари, а нормална работна среда. Здравното министерство пък иска да прокара своето виждане на всяка цена. От сблъсъка ще страдат пациентите
Личните лекари обявиха национален протест, който обхвана всички области на България. Те организираха неотложни кабинети, в които да бъдат преглеждани нуждаещите се пациенти. Протест обявиха и частните и общинските болници. Съсловната организация на лекарите – Българският лекарски съюз (БЛС), призова всички свои членове и медицинските специалисти на национален протест, чиято кулминация трябва да е на 6 април пред Министерския съвет.
Кой протестираше през тази седмица и защо
„Причина за крайните мерки са липсата на чуваемост от страна на здравния министър и желанието му да наложи едностранно промени във финансирането и работата на системата“, отбеляза в декларацията си Управителният съвет на БЛС. От столичната лекарска колегия поискаха оставката на Петър Москов. Причините за протестите са, че според лекарите състоянието на здравната система е достигнало критичната точка на хаоса и предлаганите от министерството промени не водят до развитие и подобрение.
Личните лекари изтъкнаха, че протестират срещу здравната политика – заради лимитите за направления и наказанията за лекарите, ако издадат повече направления от определеното, независимо дали имат нуждаещи се пациенти, заради въвеждането на пръстови отпечатъци, което ще струва много на всяка лекарска практика, намаляването на прегледите за някои групи хронично болни, анкетата за удовлетвореност на пациентите, наказанията за това, че пациентът няма достатъчно добри стойности на кръвно налягане и кръвна захар и увеличената бумащина в работата. Според новите наредби личните лекари ще бъдат длъжни подробно да обясняват цените и действията на предписаните лекарства.
Като цяло броят на общопрактикуващите е недостатъчен за страната и много малко от тях в големите градове няма да имат договор за работа със здравната каса от 1 април. Останалите им колеги обаче са притеснени за работните си места, които ще бъдат регулирани от новата здравна карта. Тя влиза в сила от 1 април и ще кара Здравната каса да закупува услуги от избрани болници и лекари, но не от всички. Услугите също ще бъдат лимитирани, за да се поберат в бюджета на здравната каса. Частните и общинските болници смятат, че ще бъде ограничено лечението в тях за сметка на многопрофилните и университетските държавни болници, чийто собственик е държавата, а принципал е здравното министерство, което определя правилата, по които се работи. През следващите седмици пациентът ще трябва да се лекува предимно по местоживеене, тъй като в останалите градове за него няма да има предвиден толкова голям лимит. Болниците предупреждават, че лимитите ще доведат до по-високо доплащане от джоба на пациентите, липса на избор и увеличаване на дълговете на клиниките.
Всички лекари смятат, че работата им е недофинансирана, тъй като цените се определят не на база на реалната себестойност на лечението и изследванията, а на база на бюджета на здравната каса. В края на февруари лекарите отказаха да подпишат Национален рамков договор с НЗОК, въпреки че здравните институции им обещаваха да преразпределят повече пари от резерва на касата за прегледи, изследвания и лечебни дейности. Причината за отказа бяха въвеждането на пръстовите отпечатъци и тоталните нормативни неясноти – по-голямата част от необходимите наредби не бяха обнародвани, съответно нямаше нови правила и никаква точна представа как ще работи системата. След това Конституционният съд отмени основна част от промените – разделянето на услугите на основен и допълнителен пакет, а част от нормативната уредба беше дадена на съд. Междувременно здравният министър обяви, че ще направи служебен рамков договор и вкара в него всички неприети от лекарите промени – пръстовите отпечатъци при преглед, лечение и покупка на лекарства, лимити на медицински услуги, подписване на договор в зависимост от ограниченията на местната здравна карта и други. В личен план съсловието е обидено, че в публичните си изяви министърът ги нарича обобщаващо „болнични шашкъни“ и „търговци в храма на медицината“, без да посочва и наказва конкретни лекари и лечебни заведения, които „източват здравната каса“.
„Медицинската общност е брутално изнасилвана от изпълнителната и законодателната власт и сме поставени в условия на хронично недофинансирана здравна система и непрекъснато променяща се нормативна база“. Цитатът е част от декларация, която лекарите в Пловдив завързаха за балони с хелий в цветовете на българския трикольор и я изпратиха по въздуха на здравния министър и премиера.
Как реагира държавата
Университетските болници, чийто принципал е здравният министър, се обявиха срещу протеста и призоваха за диалог. В защита на министерството и срещу протестиращите застанаха и спешните медици. Спешна помощ е под шапката на здравното министерство. В деня, в който асоциацията на работещите в линейките публикува декларацията си, министърът коментира във фейсбук страницата си, че от началото на тази година заплатите в Спешна помощ са 1500 лева за лекар и 900 лева за медицинска сестра.
В първия ден на протеста на личните лекари здравният министър, заедно с финансовия, обещаха в отговор повече пари. Д-р Москов се срещна с онколозите и обяви, че анонимни чиновници на касата и представители на БЛС са намалили цените на клиничните пътеки за химиотерапия на онкоболните за сметка на тези за операции на херния. Без да бъде упоменато специално, закачката изглеждаше към председателя на УС на БЛС д-р Венцислав Грозев, който е коремен хирург. Министърът обеща 12 млн. лв. повече за радиохирургия и възстановяване на средствата за клинични пътеки в онкологията. Високотехнологичната апаратура за лечение и диагностика на онкозаболявания беше закупена с европари, но за повечето процедури с нея нямаше клинични пътеки и финансиране. Освен че обеща финансиране за това, министърът обяви, че ще даде повече средства за неонатология и за кардиологични прегледи. Той обяви, че всеки може да си протестира, но не приема аргументите на лекарите.
В същото време Москов издаде заповед, в която поиска от всички болници – държавни и частни, графици как ще поемат пациентите на протестиращите си колеги. Болниците могат да приемат пациенти в спешните си отделения, като здравното министерство плаща по около 20 лв. на преглед на част от тях. Клиниките обаче, не могат да предписват лекарства, да издават болнични листове, медицински свидетелства и дори да приемат без направления от личен лекар. Затова отговорите, които получиха Регионалните здравни инспекции (местните структури на МЗ) бяха разнообразни – от графици за прием, през уверения, че работят в рамките на законите, до „по закон имаме два плана за извънредни ситуации – при война и природни бедствия и катастрофи – кой от двата да задействаме“.
Премиерът Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ твърдо стои зад реформата на д-р Москов.
Къде е проблемът
Факт е, че в част от градовете болниците са много, а има цели региони, в които няма лекари и аптеки. Всичко това обаче няма как да бъде поправено с административни лостове и опити с цената на всичко здравеопазването да се побере в бюджета на здравната каса. Населението на България е застаряващо и болно. Всеки месец 1.5 млн. души получават лекарства, платени от здравната каса.
Системата е изградена така, че най-много средства се отделят за болнично лечение. От 3.2 млрд. лв. бюджет на здравната каса на личните лекари се падат 180 млн. лв. Спешната помощ все още не е реформирана и не работи достатъчно добре. Личните лекари нямат достатъчно възможности да консултират пациентите преди болницата, а направленията са недостатъчно. За специализирани изследвания като ядрено-магнитен резонанс извън болницата се чака с месеци. В същото време държавата нямаше никакви ограничения за откриване на нови клиники. В момента пазарът е наситен с лечебни заведения и достъпът до лекар специалист е изключително бърз, което е една от добрите страни на системата. Качеството и резултатите от лечението обаче не се измерват.
Това прави наложително преосмислянето на целия механизъм. Ако личните лекари бяха замислени като „вход“ в здравната система, то те към момента изпълняват тази си функция само частично. Основната част от онези, които внасят здравни осигуровки реално – 1.6 млн. души, работещи в частния сектор, са най-разочаровани от системата. Те отделят над 2 млрд. лв. за осигуровки, а отделно от техните данъци държавата покрива с 1 млрд. лв. лечението на 4.5 млн. души – държавни служители, пенсионери, деца, съдебна система, МВР, армия и други. В същото време не могат да ползват пълноценно здравните си вноски. Обикновено те са изправени пред огромна опашка от възрастни хора и деца и предпочитат сами да платят от джоба си лечението и изследванията си. Това значи, че трябват промени в системата на личните лекари. В същото време, от анкета за удовлетвореност на пациентите има, разбира се, огромна нужда. Но съставената към момента само ядосва лекарите с въпроси като „прие ли ви бързо, без размотаване“ – тук подходът на здравното министерство също не беше от най-удачните.
Ще има ли диалог
Д-р Москов реши да разговаря с Националното сдружение на общопрактикуващите лекари на третия ден от протеста им, преди протестите в София, Пловдив и Варна, малко след като даде обяснение пред парламента колко повече услуги за гражданите ще плати НЗОК. По време на тези преговори отстъпи от почти всички предварително въведени ограничения за личните лекари и подписа протокол за ангажименти. Това не спря протестите в най-големите градове, личните лекари ще решават в събота как и дали ще продължат.
Омбудсманът Мая Манолова организира дискусия за случващото се в сектора, на която обяви, че протестите са абсолютно справедливи. Тя препоръча на министър Москов диалог с лекарите и отправи препоръка към премиера Бойко Борисов да застави министъра да чуе протестиращите. Според нея решенията в сектора се налагат едностранчиво, без да се вземе мнението на пациентите и лекарите. Вторият проблем, който вижда Манолова, е свързван с „нормативния хаос, който цари в системата“. Тя се мотивира с току-що обнародваното решение на здравната каса за работа в сектора. „От текста на обнародваното решение за Националния рамков договор става ясно, че той се опира на две наредби, които си противоречат. Наредба №40, която бе отменена, и на Наредба №2, която бе приета преди дни. Тоест от 1 април НЗОК ще може да избира клинични пътеки от един от двата нормативни документа, респективно болничните заведения и другите изпълнители на медицинска помощ. Цените в тях са различни, обемите са различни, наименованията са различни, номерата на клиничните пътеки са различни, т.е. хаосът е пълен“, заяви Манолова. Часове след това от здравната каса обясниха, че са публикували клиничните пътеки по наредба 40, защото е била в сила до 31 март, когато е обнародван договорът.
Какво предстои
Освен националния протест на лекарите през следващите дни предстои лечение по новите правила, въведени от служебния рамков договор и пресяване на лекарите и болниците, които ще работят със здравната каса.
Едно от новите правила вече е на път да предизвика паника сред онкопациентите, за които беше обещана най-голяма грижа. Председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев заяви, че от над 40 лечебни заведения, които сега имат право да лекуват онкопациенти, ще останат само 8 или 9 за страната, а това рязко ще ограничи достъпа.
В самия документ за първи път е записан обемът клинични пътеки, които ще купува здравната каса. Ако тя не извърши преразпределение впоследствие, се оказва, че НЗОК ще плаща до определен момент, а след това вероятно ще трябва да плати пациентът. Така например в документа е предвидено касата да плати за 16 649 раждания, а годишно ражданията в България са около 60 хил. Тоест извън първите около 17 хил. бебета, родителите на останалите ще трябва да си платят раждането. В номенклатурата е записано, че НЗОК ще покрие поставянето само на четири кохлеарни импланта при глухота, 20 случая на муковисцидоза и 18 отравяния с гъби. Според плана в България през тази година няма да има нито един болен с вирусна хеморагична треска. Пациентите с мозъчен инсулт, които могат да бъдат лекувани с тромболиза, при което поражения почти няма, ще бъдат 132, докато останалите инсулти са 16 270. В документа са предвидени и нови клинични пътеки за продължително лечение. Касата планира да окаже 12 058 пъти палиативни грижи на онкоболни и да плати за това по 51 лева. Ранна рехабилитация след инфаркт ще бъде платена по 6000 пътеки на стойност 360 лева, а за инсулт – в 24 хил. случая за 360 лева. По 595 лева ще струва рехабилитацията при детска церебрална парализа и НЗОК планира да закупи 2167 бройки.
Източник:http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/04/01/2734463_zashto_protestirat_lekarite/
