Проф. Миланов, проучване на „Телеграф“ показа, че у нас има хора с имоти и скъпи коли, които обаче не са здравноосигурени. Основната болница, която поема такива пациенти, е „Пирогов“. Какви загуби търпите от тях?
Тази година броят на пациентите без осигуровки, които са преминали през „Пирогов“, е около 240. Тъй като за част от тях социалните служби се произнасят, че не отговорят на изискванията за заплащане на лечението им, то остава за сметка на болницата и ще е в размер на 200 000 лв.
При тази криза и недоимък за мен това е много сериозна сума, с която биха могли да се закупят няколко апарата. Факт е обаче, че броят на този тип пациенти намалява спрямо предходни години, намаляват обаче и положителните становища на социалните.
От тази година влизат в сила нови правила за възстановяване на здравните права. Смятате ли, че те ще доведат до по-висока дисциплина?
Имайки предвид факта, че броят на неосигурените в „Пирогов“ намалява, явно говоренето по тази тема действа възпитателно. Аз обаче винаги съм бил на позицията, че мерките трябва да бъдат по-крайни, че съществуват лостове на държавата, които да накарат тези, които дънят системата, да влязат в нея, независимо че те могат да имат много аргументи да останат извън.
Нека обаче погледнем и от страната на коректните платци, за които може би пък това е по-обидно, отколкото обратния вариант. Има и други моменти – например въпросът със здравната вноска. Смятам, че трябва да се помисли и за нейното увеличение, защото тя е ключов момент в цялата система.
Какви по-конкретни мерки имате предвид?
Блокиране на каквито и да са възможности на подобни лица за ред дейности – например забрана за пътуване, забрана за издаване на административни документи. Изобщо – блокиране на каквото и да е било обслужване, свързано със здравните институции. Тези идеи се появяваха през последните години, но незнайно защо се забравиха.
В началото на миналата година алармирахте, че 70{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от техниката в „Пирогов“ е амортизирана. Стои ли този проблем все още?
Опитваме се, и то основно със собствени средства, да инвестираме в апаратура, защото поддръжката на старата на практика излиза много по-скъпо. Мога да кажа, че това е една лавина, която ни залива. Сривът в апаратурата настъпи след 2002-2003 година, когато държавата се „отърва“ от „Пирогов“ – тогава амортизационните разходи минаха към болницата, докато преди това се отчисляваха към Министерство на здравеопазването. В момента сме буквално на тезата „Оправяйте се сами“. За 2013 г. инвестициите по това перо са в размер на 1,2 млн. лв. собствени средства, за 2014 – 1,5 млн., за тази година очаквам да са 1,1-1,2 млн. лв. И това е минималният обем средства, който ние трябва да дадем, просто за да не рухнем.
Неведнъж сте казвали, че е необходима промяна в статута на болницата. Настоявате ли още за това?
Лесно е да се каже, че с един замах лягането в „държавната ясла“ ще реши проблемите на „Пирогов“. Този ход обаче би улеснил доста мениджърския подход на болницата за едно по-качествено и добро лечение. Специфичността на тази болница и функциите, които изпълнява, изискват най-малкото по-сериозна държавна подкрепа и по-различен поглед от страна на държавата.
През нас годишно преминават около 250 000 пациенти, от които 100 000 са спешните. На практика това са между една трета и половината от спешните пациенти за София. Тяхното лечение продължава и в болнични условия и обикновено е доста скъпо, т.е. би трябвало да се наблегне на финансирането на този тип болни от приема им до изписването. Подобно действие би трябвало да бъде обвързано с кофинансиране на спешна клинична пътека, което не беше направено.
Самият факт, че ние поддържаме непрекъснато между 18 и 20 различни специализирани екипи, говори, че повече така не може. Поне ако държавата и хората искат тази болница да продължи да съществува.
В края на февруари 2015 г. подадохте оставка, макар и за ден. Изпълнени ли са дадените ви тогава обещания, които ви върнаха на поста начело на „Пирогов“?
Аз виждам специално отношение и стъпки от страна на Министерство на здравеопазването, но те за момента не са достатъчни най-вече що се касае до спешната медицина – тоест това, заради което „Пирогов“ съществува. Разбирам възможностите на държавата, но нашата дейност трябва да бъде подпомогната.
Влязоха в сила разделените пакети. Ще „оздрави“ ли това системата?
По въпроса се очертаха много черни краски и се чуха доста апокалиптични картини. Системата е гъвкава и аз мисля, че отнякъде трябва да се започне. Самият факт, че много играчи в системата възроптават, означава, че донякъде тази политика е правилна – нека да ги видим кои са.
Смятам, че подобни мерки биха имали дисциплиниращ ефект и ще бъдат наказани всички тези, които се наместиха в системата основно с цел да им падне нещо сладко и доходоносно. Аз не казвам, че една държавна болница, респективно един мениджър, трябва да е послушен. В това отношение „Пирогов“ е много чувствителен и би възроптал за всяко грешно действие, което би се отразило на пациентите.
Приоритет в следващия период на програма „Регионално развитие“ е спешната помощ. Има ли вече яснота каква помощ ще получи чрез нея „Пирогов“? Това, което знам от разговори с министър Москов, е, че „Пирогов“ би трябвало да влезе като едно от местата по програмата основно чрез изграждане на ново спешно отделение – такова, каквото винаги сме искали да имаме. Ще бъде премахната досегашната кабинетна система, при която пациентът ходи при доктора, а не обратното.
Идеята е пациентите да бъдат насочвани към различни зони чрез въвеждането на добър триаж на входа, който би определил степента им на спешност. При по-тежките пациенти ще има наблюдение и обслужващ персонал, който ще отива при тях, а не те да се разкарват по тези дълги коридори и т.н.
Автор: Полина Тодорова, в. „Телеграф“
Източник:http://www.hospital.bg/news-7769-prof-s-milanov-ne-putuvajte-v-tchuzhbina-bez-plateni-zdravni-vnoski.html
