Националната здравна карта ще доведе до закриването на общински болници. Това прогнозира в интервю по БНР председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев. „Представете си скалпел, като инструмент, медицински. В ръцете на един хирург би могъл да извърши чудеса, в ръцете на един недобронамерен елемент би могъл да служи за смърт, да усмърти човек. Така че и в случая, ако Здравната карта се използва като инструмент за закриване на лечебни заведения, за което твърдим, че е така от нашето сдружение, тя се явява като един от финалните акорди на реквиема на общинското здравеопазването, т. е. на реквиема за една предизвестена смърт“, заяви той.

Д-р Тотев отбеляза, че до момента общинските болници са се справяли със ситуацията и са щели да продължат да се справят, ако през последната една година тотално не са се променили правилата на работа. „Всички дейности се качиха на второ и нагоре нива, при условие че досега винаги са се вършили на първо ниво. Нито патологията се е изменила, нито лекарите са оглупели – тия, които работят в общинската база – че да има нужда да вдигаме нивата. В това действие виждаме само насоченост към общинското здравеопазване с цел да му се създадат такива условия, на които то да не отговори. Е, като не отговори, то ще се самозакрие“, каза той.

Според д-р Тотев преди да влезе в сила здравната карта е необходимо да се изготви един икономически анализ за последиците за търговските дружества, до които ще доведе тя. По думите ми, картата ще доведе до дефицит на легла.

Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/totev-zdravnata-karta-instrument-zakrivane-63304

Проф. Переновска, какво показва дългогодишната Ви практика – по-различно ли боледуват българските деца днес в сравнение с предишните години и десетилетия?

По отношение на патологията дали е различна преди десетилетия от сега, разбира се, има някои разлики. При острите респираторни инфекции съществена разлика няма. Съществената разлика е в това, че в сравнение с предишните години и десетилетия се промениха съотношенията между възможностите – т.е. новите молекули антибиотици, и антибиотичната резистентност. Така например в периода 1983 – 1987 г. при голям брой антибиотици нямаше почти никаква резистнентност, докато сега, през последните години имаме единични нови молекули и рязко покачваща се резистентност. Това е една много съществена разлика. Появиха се такива причинители като метицилин-резистентни стафилококи, ванкомицин-резистентни причинители. Или, както каза един водещ лекар във Великобритания пред Ройтерс, след 20 години ще дойде време, когато ще се умира от едно убождане от роза, защото няма да има антибиотик, който действа. Другото, което се появи е увеличаването на алергичните заболявания. По данни на СЗО през 2030 г. 50{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} от населението ще бъде алергично, т.е. алергиите в резултат на глобализацията, на промените в начина на живот и в храненето ще стават все по-видими. Това вече се проявява и при нашите пациенти, тъй като броят на болните с астма в света се увеличава главно за сметка на детската популация. Нашите колеги от детската онкохематология също отбелязват известен процент на увеличение, както и при възрастните.

Не е тайна, че педиатрите у нас намаляват. В тази връзка Ви моля да изкажете мнението си за това кои са най-сериозните затруднения, с които се сблъскват българските педиатри днес – от една страна – работещите в доболничната помощ, от друга – в болничната?

Това, че педиатрите намаляват е вярно. Преди няколко години секретарят на Българската педиатрична асоциация беше написал едно писмо до голям централен вестник с предупреждение, че след 10 години у нас няма да има педиатри. Трябва обаче да се знае, че педиатрите намаляват и в Европа. Днес в редица развити страни каквито са Великобритания и Франция работят лекари педиатри от други страни. Явно, това е специалност, която е трудна. Тя е една от шестте основни специалности в медицината, истината е, че невинаги педиатрите са разбрани, невинаги са оценени и по тази причина има отлив от педиатрията. За мое щастие и радост през последните няколко месеца се появиха 7-8 млади лекари, повечето от тях много добре подготвени момчета – нещо интересно, защото професията ни е феминизирана. Това ми дава надежда за бъдещото, определено. Независимо, че винаги се казва, че детското здравеопазване е приоритет, мисля, че и политическата класа, и медиите, и обществото, и родителите са длъжник на педиатрите. Бих казала, че проблемите са еднакви и в доболничната помощ ,и в болничната, но разбира се ,има и някакви специфики. Трудностите са общи, и са за всички педиатри – и в Европа, и в света.

Докрай ли е решен проблемът с квалификацията и продължителното обучение на общопрактикуващите лекари в областта на педиатрията? Има ли необходимост от промени в тази посока?

Точно днес приключи една моя лекция с общопрактикуващите лекари. Това е една голяма група, вече имат определен модул от Сдружението на общопрактикуващите лекари заедно с нас, те имат нужда от това и самите го казаха на срещата. Имат и проблеми, особено тези общопрактикуващи лекари, които имат специалност обща медицина. На тях това им е нужно, тъй като педиатрията е една сложна и трудна специалност. В същото време в доболничната ни помощ има все още много педиатри със специалност, защото те от самото начало на реформата започнаха като общопрактикуващи лекари. Ясно е, че има нужда от пълноценно обучение и постоянна квалификация, ние с председателят на БПА проф. Пилософ сме поставили този въпрос и пред МЗ – за нови модули, за нови системи, за нови методи. Имаме разбирането на министерството, заявено в лични разговори по темата.

А търсят ли се нови форми на работа?

Да, търсят се форми, които да са съвременни и адекватни, да не преминават формално, да са с практическа насоченост, да отразяват промените в медицината, които са много бързи и затова е важно и общопрактикуващите лекари, и педиатрите да бъдат в крак с новите неща.

Тези дни приехте наградата „Медик на годината”. Това събитие със сигурност е и повод за равносметка, за поглед назад. Колко години труд стоят зад вас и коя е най-голямата Ви победа – тази, която сте запомнили най-силно?

Целият ми професионален път е преминал в тази клиника. Дойдох тук от студентската скамейка и вече 40 години съм педиатър. Въпреки, че като студентка имах друга насоченост, педиатрите от тази клиника ме привлякоха и убедиха, така се получи. Много неща съм запомнила, защото, знаете ли, всяко дете и всеки случай са запомнящи се. Единственото, което мога да кажа е: няма нищо по-добро от една щастлива майчина усмивка и няма нищо по-тъжно е от една детска сълза. Ако говорим за една победа все пак, за мен е голямо постижение това, че успяхме по повод 110-та годишнина на първата детска клиника у нас да я ремонтираме цялостно, благодарение на помощта на парламентарната здравна комисия – те първи ни помогнаха, заедно с тях се отзова и МЗ, откликна и ръководството на самата болница. Благодарение на „Българската Коледа” получихме най-модерната апаратура. Така че сега разполагаме с една съвременна клиника с достойна история.

Ще кажете ли няколко думи за Вашите учители?

Щастие е за мен, че съм имала прекрасни учители. Първата ми учителка, когато дойдох в тази клиника беше един изключителен педиатър – д-р Франческа Ескенази, която никога няма да забравя. След нея – д-р Ида Йорданова, която ме е научила на много чисто практически неща. Мои учители са били и проф. Ниньо, и проф. Бобев, в пулмологията – проф. Виолета Антова. Никога няма да ги забравя, защото който забравя учителите си, зачертава и бъдещото на педиатрията. Затова при ремонта се опитах да съхраня старата аудитория, старото фоайе със снимките на нашите учители. Това е клиниката майка на другите университетски педиатрични клиники и това трябва да се знае и да се помни.

Има ли според Вас разрив, дистанция между академичната педиатрия и педиатрите, които работят „на терен”, по градове и села, в кабинети и отделения по места?

Много съм мислила по този въпрос. Лично между мен и тях няма, защото аз съм непрекъснато след тях. Вече 15-16 години правим една национална конференция за общопрактикуващи лекари и педиатри и на нея идват по 700 колеги. Това е една среща именно на академичните кадри с работещите в системата. Ние се срещаме, разговаряме, дискутираме.

Днес например аз съм разговаряла по телефона с 4-5 педиатри от доболничната помощ. Другата седмица в клиниката идват на следдипломно обучение педиатрите. Въпреки всичко обаче понякога в България се случва така, че единият не знае какво прави другият. Ние сме говорили за това в Българската педиатрична асоциация и сме на мнение, че трябва да се търсят още по-близки контакти и още по-конструктивни решения.

Има ли желаещи да специализират педиатрия в момента? И, за да разширим въпроса, достатъчно ли са мотивирани младите лекари да работят и да се развиват в тази специалност?

През последната година се направи много за младите лекари, защото с промените в следдипломната квалификация им се даде право да бъдат назначавани на трудов договор в лечебните заведения и на практика да бъдат пълноценни участници в лечебния процес, т.е. една крачка вече е направена, включително и в материален план. Момчетата, за които вече споменах, идват в клиника като волонтери, аз имам 6 специализанти, имам и няколко докторанти. Мисля, че нещата вече са тръгнали и ще вървят напред?

И един последен въпрос – какво ще пожелаете на вашите млади колеги?

Най-важното е любовта към децата. Без нея никой не може да бъде педиатър. И любовта към България. Това са двете най-важни неща.

Източник:http://www.zdrave.net/news/gost-zdrave-net-213/politicheskata-klasa-obshtestvoto-mediite-roditelite-63296

Определянето на код според класификацията на СЗО отваря вратата към трудовата реализация на хората с увреждания, смята министърът

В момента трудоспособността у нас се оценява по една остаряла българска методика. Ние предлагаме да се възприеме класификацията на Световната здравна организация, която се използва от 2001 г. в много европейски страни. Това заяви в ефира на БНТ министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин. В допълнение той поясни, че по този начин се обръща пирамидата – т.е., ако в досегашната методика се говори за степен на увреждане и процент на увреждане, в методиката на СЗО и нейната класификация се говори за точен процент на остатъчна функционалност. По думите на министър Калфин, целта е хората, които имат някакво увреждане да не се изолират от обществото и да остават по домовете си, а да имат възможност да работят определен вид дейност, за която имат капацитет. Целта съвсем не е да се пестят средства, а да се създадат условия тези хора да бъдат полезни на себе си и на обществото.

Първа ще бъде медицинската експертиза. Ако се възприеме методиката на СЗО, на практика ще се въведе един код, който посочва какво е заболяването, каква е тежестта, как се отразява то върху болни., поясни министър Калфин. Според него втората комисия ще дава индивидуалния съвет на човек с това заболяване дали може да се върне на работа при същия работодател. Възможно е и получаване на работа при същия работодател, но на друго работно място. Те ще определя дали трябва да се адаптира работното място, какъв пакет от социални и допълнителни плащания му трябва, има ли нужда от помощ за придвижване, има ли нужда от помощ за комуникация и някакви комуникационни услуги.

„Инвалидната пенсия в момента не е висока. Тя няма как да бъде висока и тя не дава възможност на човека да води нормален живот. Така че връщането на пазара на труда е изключително важно”, допълни още той. Министър Калфин посочи още, че злоупотребите с инвалидни пенсии се получават именно от тази система, която в момента работи – системата на ТЕЛК. „Така че със създаването на две комисии, индивидуализирането на оценката, оценяването не на увреждането, а на това какво ти остава на теб като възможност да работиш и да вършиш работа, до голяма степен тези злоупотреби ще се премахна.”, обобщи министърът на труда и социалната политика.

Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/vavezhdaneto-dve-komisii-telk-shte-preseche-vazmozhnostta-63299

Доц. Иван Костов е директор на столичната Първа САГБАЛ „Св.София”.

Доц. Костов, очевидно е, че през последните години темата за нарастващия брой цезарови сечения като метод за родоразрешение придобива все по-голяма острота и предизвиква множество нееднозначни оценки. Имате ли обяснение за причините, къде сме ние в сравнение с другите страни?

По брой на цезарови сечения като тенденция България се нарежда на едно средно място в Европа и със света, ако се сравняваме с развитите държави, защото в тях има прекомерен брой оперативни родоразрешения. Докато в държавите с по-ниско икономическо развитие – в Африка, Азия, някои страни на Южна Америка, има по-малък брой цезарови сечения, поради простата причина, че хората не могат да си го позволят и системите не могата да си го позволят, защото е по-скъпо от нормалното раждане. Така че цезаризмът при нас е около 38{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}-40{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, което е доста. Според СЗО 15{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790} е златна цифра за броя на цезаровите сечения от броя на ражданията.

Няколко думи за динамиката?

Цезаровите дечения нарастват всяка година, като темпото е с няколко процента от общата бройка. Така ако преди 10 г. са били 25{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, вече са 37{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}-38{e0ebf5b45799a8de92b8c71d7f8ccff8c1674d1726f88f40ede371190bf4a790}, т.е. има един непрекъснат ръст. Това се обяснява и с нарастващия брой частни болници , където процентът цезарови сечения е доста по-голям отколкото този в общинските и държавните болници. Не на последно място фактор е и това, че българският пациент, в случая пациентката, започна да си търси правата по съдебен ред. А, както казва максимата, нито един лекар няма осъден затова, че е направил цезарово сечение, но има много осъдени затова, че не са го направили. Затова лекарите предпочитат да се осигурят.

Цезаровото сечение е съпътствано с всички рискове, с които се съпътства една голяма хирургична операция с отварянето на корема, а те са кръвозагуба, оперативни усложнения, инфекции и т.н. Включително има рискове и по отношение на бебето. Счита се, че когато бебето се ражда чрез тази интервенция, а не минава през костния родов канал, за да му се изцедят дробовете, то не може да продиша по най-добрия начин. Затова имаме по-често случаи на бебета в интензивни отделения след цезарово сечение, отколкото след нормално раждане. Разбира се, и естествените раждания, и цезаровите сечения имат своите плюсове и минуси.

Достатъчно адекватен ли е нашият национален стандарт по акушерство и гинекология?

Да, напълно. Той е абсолютно адекватен, модерен и релевантен на европейските и американските стандарти.

В достатъчна степен ли в него е разписана антикоагулантната профилактика?

Да, най-често това е профилактика с нискомолекулни антикоагуланти, има я заложена в стандарта и се прилага. Считаме, че в момента, разписана по този начин, тази профилактика е напълно адекватна.

А в достатъчно степен ли стандартът ни е съгласуван и съобразен с останалите специалисти – неонатолози, хирурзи, интензивисти и т.н.

Да, категорично. И като погледнем женската смъртност – майчината смъртност, тя не се отличава от средноевропейската.

Моля Ви за една прогноза – ще нарастват ли оперативните родоразрешения у нас през следващите години?

При всички случаи ще нарастват. Това ще оказва влияние и върху финансите на системата, т.е. върху финансите, които трябва да се отпускат от фондовете.Трябва да отбележим, че парите, които касата отпуска за тази клинична пътека са недостатъчни. На фона на средноевропейските пари, парите за раждане у нас са 7 пъти по-малко. И всичко това е за сметка на лекарския труд, най-вече. А за да гоним същото качество, е нормално в тези пазарни времена да има по-добро заплащане.

Неотдавна представихте на симпозиум идеята ви за стратегия, насочена към намаляване на броя на ненужните цезарови сечения. Кои са опорните точки в нея?

Стратегията, за която говорим, е насочена главно към просвещаване на бъдещите майки за рисковете от цезаровото сечение и особено за повторно раждане след цезарово сечение, защото там идват най-сериозните рискове, а те са: плацента превия, руптура на матката, враснала и прораснала плацента през стената на матката. Аз предлагам да се въведе едно унифицирано информирано съгласие, което да се предоставя особено когато цезаровото сечение е по желание или за него няма абсолютни индикации. Така майката ще бъде запозната с всички рискове, особено при повторно раждане след цезарово сечение. Разбира се, вътре трябва да бъдат упоменати и рисковете при първо цезарово сечение, както и рисковете за бебето.

Ако трябва да обобщите, какво най-много липсва на нашето майчино здравеопазване, за да се развива то в синхрон с добрите световни практики?

На първо място трябва да има повече пари в системата, за да бъдат стимулирани жените да раждат. Имаме много сериозен отрицателен прираст, нацията се стопява изключително бързо. 2015 г. е рекордна с ниската раждаемост за последните 50 години. В същото време смъртността е много висока, населението застарява. Така че, политиците трябва да измислят механизмите за стимулиране на раждаемостта. Другите мерки са осигуряване на качество в проследяването на бременността, раждането и постнаталните грижи.

Източник:http://www.zdrave.net/news/gost-zdrave-net-213/dots-ivan-kostov-nas-otdelyat-7-pati-malko-63226