Няма да има правила за отлагане на лечението и който може да плати, ще се лекува пръв

Още от  1 април, здравните услуги в лечебните заведения у нас ще се извършват само по един основен пакет с медицински дейности.

Промяната вече е обнародвана в „Държавен вестник“ с наредба, в която допълнителният пакет не се споменава, а редакционна поправка на „противоконституционната“ му поява в правния мир предвижда въвеждането му да се отложи за неопределено време.

„До определяне на основен и допълнителен пакет съгласно чл. 45, ал. 2 и чл. 45а се прилага основният пакет, действащ към влизането в сила на този закон“, пише в преходните разпоредби на непубликувани все още проектопромени в Закона за здравното осигуряване, с които Клуб Z разполага.

Конкретните редакции все още се обсъждат, но с тях Министерството на здравеопазването се надява да реабилитира ключова част от реформите „Москов“. Става дума за разделянето на медицинските услуги в два пакета – основен и допълнителен, което просъществува почти девет месеца (от средата на юни 2015-а до началото на март 2016-а), но така и не успя да влезе в сила, защото в последния момент беше отменено от Конституционния съд. Магистратите прецениха, че законовата промяна не е ясно дефинирана, нарушава конституционните права на гражданите и се нуждае от сериозна редакция.

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД СПРЯ РЕФОРМАТА НА МОСКОВ

В резултат допълнителният здравен пакет „увисна“ в правния мир, а за да има все пак правила, по които болниците да работят, Министерството на здравеопазването върна старата схема на финансиране.

Промяната беше публикувана в „Държавен вестник“ тази сряда (29 март) с текстовете на новата-стара Наредба №2 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Нормативът заменя предишната Наредба №11, която преди това отмени Наредба №40 – и двете за определяне на основния здравен пакет.

Добрата новина е, че в новия основен пакет на практика влизат всички дейности, които бяха планирани докато допълнителният все още съществуваше на хартия. Обособени са 38 амбулаторни процедури, част от които ще могат да с извършват не само в болниците, но също в поликлиники и медицински центрове (например, лечението на болести на щитовидната жлеза и псориазис, малки хирургични интервенции, операции за лечение на катаракта и глаукома, също така някои вливания, пункции, биопсии и томографски изследвания). Разписани са и 4 клинични процедури – за диализно и интензивно лечение.

Заедно с това са включени и 266 клинични пътеки, към които са добавени още две отделни. Едната позволява на пациентите да остават за наблюдение в стационар за период от 48 часа след извършена амбулаторна процедура. Другата дава възможност на болниците да приключват и отчитат клинични пътеки като амбулаторни процедури, ако в рамките на първите 12 часа от приема са извършени всички задължителни дейности по пътеката и състоянието на болния позволява той да бъде изписан по-рано. Изрично е регламентирана и т. нар. комплексна грижа (на всички нива от терапията) за онкоболните и пациентите с муковисцидоза, която ще бъде 100{dca0de70ac926f92800ce69565c43c1d80b42e22b1568c744a965826dfb94c63} покрита с публични средства.

Въпросът е какво ще се случи с дейностите в допълнителния пакет?

На този етап те фигурират единствено в подготвяните проектопромени в Закона за здравното осигуряване. Според предварителния вариант на чисто новия чл. 45а, ал. 3:

„(…) допълнителният пакет по чл. 45, ал. 2 включва лечение на диагностицирани заболявания или състояния, които не водят до непосредствена заплаха за живота или трайно увреждане на здравето и при които медицинските дейности могат да бъдат планирани във времето без опасност от влошаване на състоянието и степента или стадия на развитие на болестта“. 

Разпоредбата изобщо не фигурира в сега действащия закон и съвсем бегло се споменаваше във вече бившата Наредба №11 на здравното министерство. След забележките на Конституционния съд обаче екипът на министър Москов е разписал подробно съдържанието както на основния, така и на допълнителия здравен пакет.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЗДРАВНИТЕ ПАКЕТИ НА МИНИСТЪР МОСКОВ

Уточнява се, че дейностите в основния пакет се извършват незабавно и осигуряват здравна закрила на всички рискови групи – деца, бременни и родилки, както и „лица със заболявания и състояния, които могат да доведат до смърт или до тежки необратими функционални увреждания на жизненозначими органи и системи“. Тук са спешните случаи, всички остри или внезапно възникнали състояния, травмите, отравянията, детското и майчино здраве, онкологичните, инфекциозни и психични заболявания, трансплантираните пациенти и всички терапии, чието отлагане може да предизвика влошаване на състоянието и усложняване на диагнозата.

Лечението в допълнителния пакет ще се прилага за болните, чието състояние позволява да изчакат, но не повече от два месеца. За да бъдат „прехвърлени“ в допълнителния пакет, лицата задължително трябва да имат поставена диагноза, а лекуващият лекар да е извършил „обективна медицинска оценка на здравословното състояние на пациента, на историята и вероятното развитие на заболяването“. Освен това е длъжен да го уведоми за датите и сроковете на плановия прием, за да може пациентът да вземе информирано решение за отлагане на лечението си.

Уточнено е също, че всяка терапия, извършвана в обхвата на допълнителния пакет, автоматично се прехвърля към основния, ако състоянието на пациента рязко се влоши.

За да влязат в сила всички изменения обаче, е необходимо парламентът отново да гласува разписаните промени в Закона за здравното осигуряване. Никой не може да каже колко време ще отнеме това, но е сигурно, че дотогава допълнителен пакет просто няма да съществува.

Лечението в болниците ще се извършва както досега – по разписаните клинични пътеки и новите правила в сектора. Отлагането на лечение пък ще става със записване на час или срещу заплащане – и без да е записано в закон. Листите на чакащите обаче на практика ще бъдат нерегламентирани, но това съвсем не означава, че няма да ги има. Просто ще липсват разписани правила и който може да плати, ще се лекува пръв.

Така създадената ситуация е по-близо до административния хаос, отколкото до секторните реформи, обещани преди година. На фона на лекарските протести и влизащите в сила от 1 април нови правила в здравеопазването обаче (с обнародвания в „Държавен вестник“ и допълнен с анекс Национален рамков договор от 2015-а) изходът изглежда все по-труден. Докторите не харесват промените, все по-малко харесват и министъра си, а това поставя под въпрос не само здравните пакети, но и цял куп стартирали реформи.

Източник:http://clubz.bg/37611-krachka_nazad_za_reformata_moskov_ot_1_april___bez_dopylnitelen_paket

Той допълни, че лекарите ще изчакат да се обнародва Националната здравна карта, след което и тя ще бъде обжалвана. Сдружението на частните болници ще сезира и Европейския съд за неплащането на пълните здравни вноски от страна на държавата, което води до загубата на 1 млрд. лв. приходи на година, каза д-р Цветан Диманов. Междувременно се оказа, че Върховният административен съд е прекратил делото за методиката, по която беше изработена картата. Според магистратите тя не е административен акт, каза д-р Стойчо Кацаров. Meдиците очакваха, че съдът ще отмени методиката и така здравната карта ще стане невалидна. По този начин щеше да спре и една от промените на здравно министерство – въвеждането на селективното договаряне с болниците.

Въпреки несъгласието и протестите на лекарите, от днес влязоха в сила новите правила за работа със здравната каса. В тях се предвиждаше НЗОК да реже от договор за химиотерапия болниците, които нямат второ ниво на отделения за лъчелечение или нуклеарна медицина. Така вместо 39 клиники, само 8-9 щяха да предоставят терапията по данни на Лекарския съюз. Днес обаче здравната каса заяви, че ще промени това изискване и ще даде възможност на клиниките да работят химиотерапия, ако сключат договор с болници с лъчетерапия или нуклеарна медицина. Така няма да се затрудни лечението на онкоболните хора.
Ударното въвеждане на новите правила обаче се оказа, че е довело до забавяне на приема на пациенти. Заради нормативния хаос цял ден сме хоспиталзирали само трима души, при положение, че обикновено приемаме по 60 на ден, казаха от МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ в Пловдив. Колегите и сестрите в момента са в паника заради опасността да допуснат грешка при приема на хора и отчитането им към касата, допълниха от МБАЛ „Люлин“ в София.

Въпреки корекцията, остават още много промени, които лекарите искат да се отменят. Сред тях са лимитите по специалности, пръстовия отпечатък и селективното договаряне. Затова протестите на медиците не само продължават, но и се разрастват. Общопрактикуващите лекари в цялата страна не работят. В Русе затвориха и лабораториите, каза д-р Болтаджиев. В сряда всички медици излизат на протест пред Министерски съвет.