Новият метод може да помогне и за лекарствата срещу рак и СПИН

До седмица пускат за обсъждане Закона за лекарствените средства – с командно-административни средства ще опитат да осигурят поне по една денонощна аптека на община. Те обаче започнаха да изчезват и в София. Отдавна ги няма в средните и малките градове и са единични в големите. Причината за това е чисто икономическа. Един от областните градове, в които от три години няма денонощна аптека, а само една, която работи до полунощ, е Враца.

Предложенията на здравното министерство относно денонощните аптеки трябва да бъдат съгласувани с Българския фармацевтичен съюз. Според организацията обаче мащабът на проблема с липсата на денонощни аптеки е доста голям. Проф. Илко Гетов, който е председател на Българския фармацевтичен съюз, твърди, че от Варна до Велико Търново няма нито една денонощна аптека:

Проблемът с денонощните аптеки е многопластов, защото дейността на аптеките е – работиш, печелиш, съществуваш или работиш, но не печелиш и не съществуваш, така че не може с една административна мярка и промяна в закона да бъдат осигурени денонощни аптеки. Освен това, не във всяка община изобщо има открити аптеки, за да говорим за това, че във всяка община ще има денонощна аптека. Идеята на министерството е във всеки областен град да има осигурена поне една денонощна аптека, но тук идва другият проблем, че аптеките са много различни – като осигуреност на персонал, като помещение, като местоположение. Например, ако дежурната денонощна аптека се падне на 18 километра от болницата, дали това би имало смисъл и хората, които имат нужда, ще бъдат облекчени?

Проф. Гетов заяви, че Българският фармацевтичен съюз има готовност да води преговори с Министерство на здравеопазването за създаване на едни компенсаторен фонд на селектиране, след като бъде създадена националната аптечна карта, на аптеките, които отговарят на критериите да бъдат денонощни. Той предложи:

Да се идентифицират аптеките, които са около спешните центрове, да се направят т.нар. „клъстери от аптеки“, които подлежат да дават денонощни дежурства и те да отговарят на съответните критерии, да се въведе такса за нощно обслужване за нелекарства по рецепта, т.е. за всички други стоки, които се продават в аптеката. От там нататък да търсим възможности за създаване на някакъв компенсаторен фонд.

Според Николай Костов – председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, държавата не може да регулира работното време на аптеките, а те не могат да работят денонощно, защото е нерентабилно:

Желанието на държавата, в лицето на министъра, да регулира процеси, които не следва да са нейна работа, просто е опасно по принцип, защото работното време на аптеките не би трябвало да е работа на министерството. Всеки е решил какво работно време да има, според своите възможности и местоположението на аптеката си, защото не всяка аптека е подходяща за денонощна.

Източник:http://bnr.bg/post/100744266/denonoshtnite-apteki-za-lipsata-nujdata-ot-tah-i-luksa-da-gi-ima

Бившите членове на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца излизат с подробна информация за сгрешени и подменени от ръководство на Фонда решения, както и за тенденцията на неспазване процедурите при разглеждане на случаите

Днес пред Министерство на здравеопазването ще проведе пореден протест с искане за оставка на ръководството на Фонда за лечение на деца. Събитието е предвидено за 11 часа и е инициирано от недоволни родители, с подкрепата на неправителствени пациентски организации. Родителите искат гаранция от  здравното ведомство, че всички случаи на чакащи деца ще бъдат разгледани в посочения от Правилника срок – 45 дни от датата на подаване на заявлението.

През последните две седмици оставки подадоха петима от седемнайсетте членове на Обществения съвет, който решава, дали дадено дете да се лекува в чужбина или не. Въпреки това обаче, директорът на Фонда проф. Пилософ уверява, че работата върви според всички правила и че нападките срещу него са тенденциозни.

Днес, на специална пресконференция, организирана преди протеста, бившите вече членове ще представят подробна информация за сгрешени и подменени от ръководство на Фонда решения на Обществения съвет, както и за задълбочаващата се, по думите им, тенденция да не се спазват процедурите при разглеждане на децата.

Нели Логофетова от Националната асоциация на децата и младите хора с диабет, която е и бивш член на Обществения съвет, подчерта в предаването „Преди всички“, че ще търсят съдействие и от Комисията по здравеопазване в Народното събрание, тъй като от министерството не обръщат достатъчно внимание на проблемите:

Защо няма чуваемост, е въпросът, който си задавам от месец юни. Отговор за себе си не мога да намеря. Протестът е насочен към обществото , за да може най-накрая то да разбере какво се случва. Би следвало Министерство на здравеопазването да се заинтересува от мотивите на родителите и да чуят и тяхната страна. Има страх у родителите да излязат с лицата и имената си, защото Фондът за тях е последна надежда и лъч светлина за осъществяване на лечение на децата им. Нямаме претенции кой и как да бъде директор на Фонда, просто идеята и амбицията ни е този фонд да е работещ.

Източник:http://bnr.bg/post/100744171/poreden-protest-sreshtu-unishtojavaneto-na-fonda-za-lechenie-na-deca

Конституционният съд тези дни отказа да премахне привилегированото положение на юридическите лица спрямо гражданите по съдебните и съдебноизпълнителните дела. Омбудсманът Мая Манолова беше внесла искане по две законови разпоредби в ГПК/ чл78,  ал. 8/  и ДОПК /чл. 161,  ал. 1/  според които когато юридическо лице се представлява от юрисконсулт ,  му се присъждат разноски в размер на минималното възнаграждение дължимо на адвокат по Наредба № 1.

Логиката й бе за липса на конституционна равнопоставеност ,  тъй като поначало гражданинът трябва да извърши и докаже плащане на адвокат ,  за да му бъдат присъдени такива разноски,  а юрисконсултът не  трябва да доказва нищо и е достатъчно да си поиска.

1. Кого касае това. Обществено най-болезнени са делата на Топлофикация , другите монополисти, мобилни оператори, банки и колекторски фирми ,  където освен адвокатски разноски по делото ,  гражданинът трябва да заплати адвокатски разноски и при съдия-изпълнител. Тук са обаче и делата на гражданите срещу застрахователи и болници ; почти всички административни дела включително и тези за отговорността на държавата; срещу Министерство на здравеопазването и структурите му ; тези по болнични листа и решения на НЕЛК ; по специфичните производства за достъп до обществена информация и дискриминация и т.н. В случай че гражданинът загуби делото / отхвърлят му иска или жалбата или производството се прекрати/ ще заплати по него ненаправени адвокатски разноски ,  макар и  да са в минималния размер предвиден в Наредба № 1 /2004 г..
2. Конституционният съд обаче прие че макар да има нещо смущаващо, това е с ниско ниво на обществена нетърпимост и тези текстове имат възпиращ ефект за ненужно завеждане на  дела. Обосновката му обаче е свързана с тълкуване не на Конституцията а само на закона /ГПК/ по следния начин : “Законът позволява страна в съдебното производство  да получи правна защита не само от адвокат,  но и от юрисконсулт,  но едва ли би позволил присъждане на разноски в полза на спечелила страна – гражданин или юридическо лице,  само в хипотеза на осъществено процесуално представителство от адвокат”. Тълкуването е нелепо ,  защото  гражданите за разлика от учрежденията нямат юрисконсулти; няма да получат нищо и ако се представляват сами като спечелят делото и именно за това се получава неравнопоставеност.  КС можеше  по същия начин да излезе от материята  и да обсъди и другите текстове в ГПК-напр. че страната представя списък на разноските и те трябва да бъдат направени . Така е   пренебрегнал най-очевидното : че по този начин се присъждат разноски които не са направени и че за разлика от адвокатските възнаграждения,  такива получени суми излизат от  данъчно-осигурителния обхват и на практика обогатяват тези юридически лица. Така или иначе,  Конституционния съд на практика постави  друг въпрос : след като този текст е израз на равнопоставеност ,  то тогава  абсурдни за момента стоят пък текстовете ,  които определят че всяка от страните трябва да доказва направени разноски и представи списък с тях. Тази ситуация / как на юрисконсулт по трудов договор или държавен служител може да се плаща по друг договор като на адвокат /  може да  бъде преценявана  само от депутатите.

3.Какво да правят гражданите  ако положението остане същото?:

–  Пред съда може в етапа по същество да правят възражения , че този който е представил пълномощно ,  не е представил и няма трудов договор или че не е правоспособен юрист или да разчитат че юрисконсултът няма да поиска разноски. За разлика от случаите, когато срещу тях има адвокат ,  тук не може да се правят възражения за прекомерност.

Във всички случаи обаче,  независимо дали насреща си ще има адвокат или юрисконсулт, най същественото  може да определим  като “гражданинът да си прецени силите и възможностите“ :

– Когато така или иначе има реални задължения и срещу него бъде образувано дело , няма да има задължения за заплащане на такива разноски   ако с поведението си не е дал повод за завеждането му и признае иска.

– Когато реши че иска да заведе дело : напр. че не дължи суми към фирми или претендира  изплащане на обезщетения от юридически лица и държавни учреждения или за отмяна на административен акт ,  да направи реална преценка на шансовете ,  включително с оглед компетентността и добросъвестността на адвоката си и задължителната съдебната практика . Впечатляващи са смело предявяваните искове за милиони, при което частичното уважаване води до последица ищецът да заплати хиляди съразмерно отхвърлената част/ напр. при предявен иск за 1 млн но присъждане само на 10 000 ,  тези разноски ще бъдат за минимум 30 000 лв /. Впечатляващи са и ситуациите на заведени дела ,  несъобразени с давностните срокове или с други възможности за прекратяване  на образувано дело /поради липса на правен интерес,  недопустимост ,  необжалваемост,  пропускане на законов или определен от съда срок и т.н./при което може да се получи  същата санкция за неуспешен опит.

– Важно е да се отбележи ,  че в това отношение няма значение дали гражданинът е социално слаб и е освободен от заплащане на такси и разноски.

Конституционният съд  не е преценявал че с тези разпоредби предимно такива граждани допълват бюджетите например на администрацията   и жонглирайки с изразите “приемлив подход”,   “законодателна симетрия” и други такива ,  на практика препоръчва на гражданите  да  водят само печеливши дела а на Топлофикация -да не си дава парите за адвокати. Ние можем само да препоръчаме на гражданите да не  водят предварително обречени дела и да не се губят дела по елементарни причини.

Можем да препоръчаме и на Омбудсмана да поиска  тълкувателно решение от Върховните съдилища по въпроса :В съдебните производства  следва ли и по какъв начин юридическите лица трябва да установяват направени разноски за юрисконсулти или съдилищата трябва да приемат че това се разбира от само себе си. Единственото което не може да приемат върховните съдии ,  е че в закона изразите “направени “,  “сторени “,  “заплатени “ разноски,  не се прилагат за учрежденията. Могат обаче да пренебрегнат тази тема,  както го направи и Конституционният съд с пълно единодушие.

03.10.2016                                                 Асен Георгиев

Елица и Александра имат помежду си нещо много общо, но и нещо много различно. И двете са родени с рядко ортопедично заболяване, което може да им попречи да живеят пълноценен, самостоятелен живот. Елица обаче има късмета родителите й да кандидатстват за финансиране на лечението й в чужбина по време на предишния екип на Център „Фонд за лечение на деца“ (ЦФЛД). Оперирана е успешно в САЩ и вече се възстановява в България. Документите на Александра попадат във фонда две седмици след като ГДБОП и специализираната прокуратура са задържали в показна акция служителите му, а здравният министър скорострелно е сменил директора на звеното. След няколкомесечно протакане родителите получават отказ на молбата си и са поставени пред трудната задача да съберат 60 хил. лв. от дарители до декември, когато Александра има насрочена дата за операция в Австрия.

Историята на петмесечното бебе е показателна за последиците от акцията във фонда от края на април върху болните деца и техните родители. Комуникацията се влоши, документите се разглеждат бавно, а средства за лечение в чужбина се отпускат все по-трудно. Това обезсмисля работата на фонда, чиято основна мисия би трябвало да бъде здравето и животът на тежко болни деца, които не могат да се лекуват – включително навременно – в България. И ни връща назад към годините, в които тази отговорност беше прехвърлена на дарителите. В знак на несъгласие с тези практики през последната седмица (когато между другото българската здравна система отново беше обявена за една от най-неефективните в света) петима от 17-те членове на обществения съвет на ЦФЛД подадоха молби за напускане. Те са категорични, че през последните месеци фондът не работи в полза на децата, и сигнализират за сериозни нарушения в процедурите по отпускане на средства. Това, изглежда, не притеснява ръководството на здравното министерство, чийто инспекторат беше абониран да прави проверки на предишния екип на фонда дори без публични сигнали за нередности.

Какво се случи след 20 април…

Краят на фонда за лечение на деца беше предизвестен. Преднамереното му съсипване си пролича от показната акция на ГДБОП и прокуратурата, след която нямаше дори арести. Бившият директор Павел Александров не е бил потърсен от службите нито веднъж от края на април досега. Акцията обаче беше достатъчна за здравния министър Петър Москов, за да смени екипа на фонда и да назначи нов ръководител – педиатъра Владимир Пилософ, който впоследствие подготви нов правилник за работата на фонда. Документът усложни процеса по кандидатстване за финансиране, като включи допълнителни звена за становища по случаите на децата. Новият екип беше затруднен със специфичните задачи и така разглеждането на документите започна да се бави. Родители бяха принудени сами да търсят оферти от болници и варианти за престой в чужбина, както и да заплащат предварително разходи. Електронният регистър на сайта на ЦФЛД, който даваше прозрачност върху работата на звеното, вече рядко се обновява. Родители и граждани протестират, но никой не ги чува.

И ако допреди няколко седмици тези проблеми имаха по-скоро бюрократичен облик, скандалният отказ да се финансира лечението на 4-годишния Емил, страдащ от тежко и бързо развиващо се онкологично заболяване, ясно показа истинските им последици. Документите на детето се бавиха един месец, по време на който родителите получават устно уверение, че фондът ще отпусне средствата, и спират дарителската кампания. Крайното решение обаче се оказва негативно. И при Александра, и при Емил основният аргумент на фонда за отказ е, че лечението може да бъде извършено и в България. Администрацията обаче пропуска ключов момент – българските лекари не могат да оперират Александра преди навършване на 2-годишна възраст, когато щетите от заболяването ще са много по-големи, а на Емил не могат да предложат комплексното лечение, от което се нуждае.

Обявяването на повторна дарителска кампания за 4-годишното дете беше последвано от излизането от обществения съвет на петима негови членове. „Предоставената ни информация за случаите на разглежданите деца на заседанията е непълна и недостатъчна, в много от тях се оказва сгрeшена дори като диагноза, без приложени оферти, което превръща заседанията в дълги дебати, отлагане на заявления с мотиви за допълнително предоставяне на медицински становища и документи“, написа първа в отворено писмо по повод напускането си националният консултант по детски болести доц. Анелия Буева. Според нея в много случаи решенията не са на обществения съвет, а са „административни и еднолични“. Нещо повече, пише доц. Буева – ръководството на фонда подменя решения на съвета.

Думите й бяха потвърдени и от следващите четирима напуснали – Десислава Хурмузова от „Спаси, дари на…“, Красимира Величкова от Българския дарителски форум, Милена Златкова от радио „Витоша“ и Нели Логофетова от Националната асоциация на децата и младите хора с диабет. „Стана практика съветът да гласува едно, а в протокола от заседанието да пише съвсем друго“, обясняват от гражданската инициатива „Спаси, дари на…“ и допълват: „При настояване протоколът да се коригира той просто изчезва и повече не се представя за подпис.“ Впрочем непредставени протоколи бяха причината здравното министерство да спре плащанията към фонда в края на миналата година по време на поредна атака срещу предишния директор. Днес ведомството не коментира сигналите на напусналите членове на обществения съвет. „Капитал“ не получи отговори и на въпросите дали министерството ще инициира проверка по случая, колко протокола и колко месечни отчета са били представени от 20 април досега и предвиждат ли се санкции за неподписаните документи. Новият директор проф. Пилософ отрече пред медии твърденията на напусналите и ги нарече организирана кампания. По думите му пред БНТ „от 21 април досега всички деца, които е трябвало да заминат за чужбина, са заминали“.

Нели Логофетова засяга още един огромен проблем, за който членове на съвета сигнализират отдавна – има тенденция фондът да финансира все по-малко лечение в чужбина за сметка за медицински изделия за операции в България. С въвеждането на звеното лекарска консултативна комисия (ЛКК) в новия правилник, която дава мнение по случаите на децата, се стига и до случаи на конфликти на интереси – ЛКК от една болница препоръчва лечение в същата, което фондът да заплати.

…и как се отразява на децата и родителите им

И докато не е ясно кой печели от спестените от лечение в чужбина средства, потърпевшите от неработещия фонд са децата и техните родители. „Отказът беше голям шок за нас, защото в регистъра бяхме видели, че деца с нашата диагноза преди са получавали финансиране“, споделя бащата на Александра Александър Кръстянин. През месеците, в които чака решението на фонда, той води тежка комуникация със служителите му, а впоследствие разбира, че част от документите, които е изпратил, изобщо не са стигнали до обществения съвет. „Ако бяха събрани всички документи на едно място, е спорно дали щяха да откажат“, смята Александър.

„Семействата са в неяснота, не знаят дали сами да събират пари, да правят дарителски кампании или да чакат фонда“, коментира майката на Елица Цветина Тодорова. Тя е имала само кратък контакт с новата администрация, но вижда красноречива разлика в начина на комуникация. Когато кандидатства за финансиране на лечението на дъщеря си, решението е взето бързо, родителите са уведомени и освен финансиране получават и морална подкрепа от екипа. Година по-късно новият екип й вдига скандал заради смяна на датата на билета за връщане в България.

„Нещата ще се влошават с много бързи темпове“, е прогнозата на Десислава Хурмузова от „Спаси, дари на…“. Според нея целта на разрушаването на фонда е той да бъде превърнат в дирекция на Министерството на здравеопазването – подобно на комисията, която отговаря за лечението на възрастни в чужбина и която не работи ефективно. Проблемите вече се отразяват и в това, че родителите предпочитат изобщо да не кандидатстват във фонда, а направо да търсят дарителски средства. „Вече над един милион лева са събрани от дарителски кампании“, отбелязва и Красимира Величкова от Българския дарителски форум и е категорична, че „ако не се променят политиките и практиките, за родителите ще бъде все по-трудно да получат достъп до финансиране на лечение – особено в чужбина“. Така здравето и животът на болни деца ще зависят от добрата воля на непознати хора

Източник:http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/09/30/2835707_bavnata_smurt_na_fonda_za_lechenie_na_deca/