В България умират два пъти повече новородени в първата седмица след раждането си, отколкото средно в ЕС

До 6 ноември петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) трябва да вземе окончателно решение по делото на фондация “Макове за Мери” срещу медицинския стандарт по акушерство и гинекология. Фондацията оспорва разписаните в стандарта критерии, по които се определя дали едно преждевременно родено дете е бебе или аборт, тъй като те бяха завишени преди година. На първа инстанция съдът отсъди в полза на “Макове за Мери”.

“Според действащия в момент стандарт по акушерство и гинекология, за да се счита едно бебе за родено, да има право да бъде записано, да получи име, интензивни медицински грижи, а ако не оцелее – смъртен акт и право на погребение – то трябва да тежи най-малко 800 г и да е родено не по-рано от 26-та гестационна седмица от бременността”, обяснява д-р Бояна Петкова, председател на Фондация “Макове за Мери”, в блога на фондацията: “Като “живо раждане” се съобщава всяко раждане на плод/бебе независимо от теглото и гестационния срок с признаци на кръвна циркулация (сърдечна дейност, пулсации на пъпната връв) в Австрия, Дания, Англия и Уелс, Финландия, Германия, Унгария, Италия, Северна Ирландия, Португалия, Шотландия, Словакия, Испания, Швеция, САЩ, Норвегия. В Чехия, Полша и Ирландия се съобщава всяко раждане на бебе с признаци на кръвна циркулация с тегло над 500 грама. За Франция и Холандия изискването за съобщаване на живо раждане е раждането на бебе във 22 г.с. и/или тегло ≥ 500 грама. В нито една от разгледаните от нас държави не съществува изискване за преживяемост на детето за определен срок от време, освен в Чехия – за бебета с тегло под 500 грама, които трябва да преживеят 24 часа, за да бъдат регистрирани като живородени.

За сравнение: според действащата в момента Наредба №19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт по акушерство и гинекология дете, родено с тегло по-малко от 800 грама и в гестационен срок, по-малък от 26 г.с., трябва да преживее 3 денонощия, т.е. 72 часа, за да бъде регистрирано като живородено. Това представлява правен (и човешки) абсурд, тъй като през този период

детето не се разглежда като живо

и живородено (каквото е), а на практика като несъществуващо (за неговото съществуване и живот няма формално свидетелство) и оттам не се ползва със своите гарантирани от Конституцията и законодателството на България права на гражданин и пациент. Ако бебето почине в този 3-дневен срок, то не се счита за починало и не получава акт за смърт (тъй като формално не е било родено), а се третира като абортен плод и не се ползва дори от право на погребение или кремация, което е недопустимо.”

Според специалиста по медицинско право Мария Шаркова, тези критерии имат огромно значение от правна гледна точка:

“В България имаме достатъчно примери на новородени с екстремно ниско тегло, които благодарение на грижите на неонатолозите не само оцеляват, а водят пълноценен живот. Въпросът с определянето на тази граница на жизнеспособност е труден за разбиране от хората, които го разглеждат само от моралната му и емоционална страна, но той е от изключително значение от правна гледна точка. Има огромна разлика между това едно новородено да се счита за абортен плод или за субект на правото.”
Звучи бюрократично, но не е, допълва д-р Бояна Петкова. Майките на бебетата, които не попадат в тези критерии, не получават правото да им дадат име, да се сбогуват с тях и да ги погребат. Телата на новородените под 800 г или преди 26-та седмица от бременността, които не успяват да оцелеят 72 часа,

се изхвърлят с биологичния болничен боклук,

и много често на родителите им не се позволява дори да ги видят.

Колкото до въпроса защо в България критериите за жизнеспособност са най-високи в целия ЕС, отговор дава Марви Олинен, председател на Европейската акушерска асоциация:

“Това имаме предвид, когато казваме, че се играе със статистиката, вместо да се адресират проблемите. Във Великобритания, където работя, прагът на жизнеспособност е 24 седмици, в много европейски страни е 22 седмици. Но цифрите сами по себе си не са най-важното. В България имате висока неонатална смъртност, но цифрата не значи нищо, ако не потърсите отговор защо е висока.”
Тенденцията в развитите страни е границата да върви надолу, до пълното й отпадане. Например в Германия до 2013 г. критерият дали едно бебе е човек или абортен отпадък е бил 500 г. Преди 3 г. обаче тази граница е премахната от закона и ако родителите желаят мъртвороденото им или починало след раждането бебе да бъде вписано, да получи име, смъртен акт и отношение като към човешко същество, това се прави, без значение колко тежи недоносеното им бебе.

“Въпреки някои различия препоръките на големите професионални дружества по перинатология и неонатология, които определят стандартите в общността, в голяма степен се припокриват и могат да бъдат обобщени”, пише още в блога на фондация “Макове за Мери”. “При раждане в или преди 22-ра гестационна седмица поради очакваната висока смъртност, степента и тежестта на дълготрайните увреждания и песимистичната прогноза страданието, причинено от интензивното лечение, се оценява като недопустимо/нехуманно и се препоръчват единствено палиативни грижи за новороденото, до настъпване на смъртта. Дори и екстремно недоносено,

новороденото има изградена централна нервна система

и сетивност. То изпитва дистрес и болка. В тази ситуация му се осигуряват топлинен комфорт (контакт с майката кожа до кожа или поставяне на бебето в затоплени кърпи/инкубатор) и обезболяване при нужда. Обикновено смъртта настъпва в рамките на минути след раждането. За сравнение – в България живородените бебета с признаци на кръвна циркулация, опити за дихателна дейност в този гестационен срок се третират като абортен плод/мъртвородени и по свидетелства на техните майки се поставят в кофа/кашон, но не получават никакви грижи, осигуряващи щадящо и хуманно настъпване на смъртта, както и възможност за контакт с майката. При раждане в 23 г.с. препоръките са за оказване на палиативни грижи, но при желание от страна на родителите може да се предприеме първоначално активна реанимация. При раждане в 24 г.с. поради като цяло подобрената преживяемост и възможност за оцеляване, без дълготрайни увреждания най-общо се препоръчват активни реанимационни мероприятия. При раждане в 25 г.с. препоръката за провеждане на интензивно лечение/активна реанимация в пълен обем е единодушна. Всички тези случаи обаче в момента се третират от българската нормативна уредба като аборт.”

По данни на Евростат

бебетата, които умират около раждането или до месец след него в България са два пъти повече на брой родени, от средното за ЕС. В България умират два пъти повече бебета в първата седмица след раждането си, отколкото средно в страните от Европейския съюз. За 2012 година неонаталната смъртност у нас е била 5,4 на хиляда, докато за целия ЕС е наполовина – 2,7 на хиляда. Сходна е тенденцията и в останалите показатели, които са индикатор за майчиното и детско здравеопазване – раждането чрез цезарово сечение е достигнало 42{7fe4032f1240c3926deeabaf3c2f29e02eeaf0bfa189f0f369debd285fbd3163} (за 2015-та) при препоръчителни от СЗО 15{7fe4032f1240c3926deeabaf3c2f29e02eeaf0bfa189f0f369debd285fbd3163}, а при перинаталната смъртност показателите на страната ни са повече от два пъти по-лоши от средноевропейските – 5,4 на хиляда в ЕС и 11,7 в България.

Когато критериите за жизнеспособност са по-високи, някои от преждевременно родените и починали бебета изобщо няма да влязат в статистиката, защото ще бъдат записани като аборт. Това може да подобри положението на страната ни, която в момента е в челото на негативните статистики, но по никакъв начин няма да подобри грижите за раждащите жени и техните бебета, които са причина за лошата статистика, смята д-р Петкова: “В България има много голям проблем с неонатологичната грижа. Няма достатъчно отделения, в които могат да се окажат качествени грижи за толкова малки недоносени бебета, липсват специалисти, липсва апаратура, няма нито една линейка с транспортен кувьоз за недоносени в цялата държава. В големите неонатологични отделения на университетските болници се грижат за тези бебета с доста добър успех, но във всички останали болници грижата за тези бебета е меко казано в риск.”

Надежда ГЕОРГИЕВА

Източник:http://www.blitz.bg/article/46192

За да се лекуват успешно повече пациенти с тежки злокачествени и редки заболявания чрез трансплантация на стволови клетки, трябва да има по-тясно взаимодействие между обществените банки за стволови клетки от пъпна връв и частните банки за клетки. Това каза за „Хоризонт“ проф. Георги Михайлов, директор на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София. В света има 53 обществени банки и са направени 35 хиляди трансплантции от стволови клетки от пъпна връв, обясни проф. Анастасия Михайлова от Клиниката по клинична имунология на Александровска болница.

У нас дарени доброволно единици кръв от пъпна връв се пазят в Национална публична банка за стволови клетки в Александровска болница.Те се използват за трансплантации при друг пациент, но не всички подобни единици, които се взимат, са подходящи за дългосрочно съхранение, стана ясно от думите на проф. Михайлова. В Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания се правят трансплатции със стволови клетки вече 20 години.

При донорска трансплантация за пациенти с атипична анемия или злокачествено заболяване, когато възрастта е до 40 години, успехът при лечението е много голям, посочи проф. Михайлов. Той определи тенденцията като по-скоро положителна и допълни, че тези заболявания все повече стават обект на успешен терапевтичен контрол.

Националната публична банка за стволови клетки има договори с 10 акушеро-гинекологични държавни и частни болници. Въпрос на избор на родителите е дали срещу заплащане да запазят стволови клетки от пъпна връв за лечение в тъканна банка. Проф. Анастасия Михайлова подчерта още, че невинаги родителите са добре информирани как могат да се използват единиците материал.

Днес в Александровска болница отбелязват Европейската седмица на донорството.

Източник:http://www.cross.bg/kletki-stvolovi-bolnitza-1523700.html#.WA-WL8mY85Q

Психиатричната реформа изглежда на етап, на какъвто е изглеждала при предходните инциденти и отново медиите са се сетили за психиатрите. Реформата става поетапно, на части и е непълна. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ Христо Кожухаров, председател на Българската психиатрична асоциация.

Стигмата е нещо много тежко – ако някой се разболее от психична болест, това му пречи след това да изпълнява своите функции. Затова всички гледат този човек да бъде опазен, да не му бъде сложен печата. Това е основната причина да отпадне регистрацията на психично болните. От друга страна обаче, опазвайки отделния индивид, ти не опазваш обществото. Може би се сещате, че в едни по-стари времена, освен пасивно, имаше и активно наблюдение. Това в момента не се случва. В момента тече дискусия по приемане на нов проектозакон за психичното здраве. Това е една от главите или абзаците, които искаме да променим. 

Голяма част от пациентите, които се лекуват в болници, биват изписани в добро състояние, заяви Кожухаров. Проблемът е, че те рядко развиват критичност към състоянието си и не смятат, че са болни, което води до пропуснати прегледи и отказ да пият лекарствата си:

Когато има само пасивно наблюдение, както е в момента, пациентът, бивайки изписан, бива насочен към амбулаторния си психиатър в някоя поликлиника и близките му, хората, които живеят с него, или самият пациент трябва да имат инициативността да отидат при този наблюдаващ психиатър.

Кожухаров е на мнение, че трябва да има регистрация на психично болните за т. нар. „обществено опасни действия“ – агресия или склонност към самоубийство. В повечето западни страни с подобен режим регистрацията се извършва от правораздавателните органи, допълни Кожухаров.

Практическият съвет на психиатъра към потърпевшите от чужда агресия е да сигнализират на прокуратурата, която да разпореди довеждането на агресора до психиатричен диспансер за освидетелстване.

Източник:http://bnr.bg/post/100752062/hr-kojuharov-pacientite-s-psihichna-bolest-radko-razvivat-kritichnost-kam-zabolavaneto-prenebregvat-lechenieto

Операции на живо от светила на ендоскопската хирургия се очакват на X-тия Софийски симпозиум по репродуктивна медицина и Балканската конференция по вагинална ендоскопия

До преди няколко години названието лапароскопия предизвикваше асоциации с технология от бъдещето сред представителите на медицинските среди, а за пациентите беше напълно непозната опция за диагностика и лечение. Напоследък обаче този иновативен метод навлиза все по-активно в практиката на специалистите от различните медицински направления, като особено полезен е той в гинекологията – стотици са вече жените, преминали през т.нар. трансвагинална лапароскопия, която е бърза, безболезнена и им връща здравето, а често и репродуктивните способности. На този метод за едновременни диагностика и терапия са посветени част от сесиите на наближаващия X-ти Софийски симпозиум по репродуктивна медицина. За да представят най-новите оперативни техники при ендоскопската хирургия на 28 и 29 октомври в българската столица пристигат някои от водещите имена на европейската и световната медицина. Събитието, което ще се проведе в София Хотел Балкан, ще предложи на над 300 делегати презентационни панели и операции, излъчвани чрез телемедицина на живо. За участие в научния форум в София се очакват проф. Руди Кампо и проф. Стефан Гордц – двама специалисти, благодарение на чиито открития и методи на лечение хиляди двойки по целия свят отглеждат своите деца.

Проф. Руди Кампо е сред международно признатите специалисти в хистероскопската хирургия с богат опит в рекунструктивната хирургия и диагностиката и лечението на ендометриалната патология. Неговите настоящи интереси са в областта на асистираните репродуктивни технологии, ендоскопската хирургия, а също и в обучението и сертифицирането на специалисти от цял свят. Наред с другите дейности в различни Европейски асоциации той е член на борда на директорите на Европейската асоциация по гинекологична ендоскопия (ESGE) и Европейската асоциация по репродуктивна медицина. Проф. Кампо е съосновател на Института по стерилитет и ембриология в Льовен. Освен това той е един от основателите на Европейската академия по гинекологична хирургия, която има за цел да насърчи обмена на клиничен опит, научни изследвания сред лекарите практикуващи гинекологична ендоскопия и по този начин да се установи модел на стандартизация. Множеството му научни изследвания и публикации в престижни издания превръщат проф. Руди Кампо във водещ експерт в областта на гинекологичната ендоскопия.

Проф. Стефан Гордц е експерт в мини-инвазивната хирургия и оперативните лапароскопии. Той е участвал в раждането на първото „ин витро“ бебе в Белгия през 1983 г. През 1984 г. проф. Стефан Гордц основава Института по стерилитет и ембриология в Льовен (L.I.F.E), на който е научен ръководител и до ден днешен. През 1988 г. той представи нова техника за трансвагинална лапароскопия и концепцията за „one stop fertility clinic “. Член е на различни асоциации и е в борда на директорите на репродуктивната хирургия към Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Участва в разработването на новата класификация на вродените маточни малформации. Проф. Стефан Гордц е научен редактор и участва в издаването на няколко престижни международни научни издания.

Професорите Кампо и Гордц ще участват в програмата в две от ключовите сесии на симпозиума: „Трансвагинална едноскопска хирурги“ и „Хистероскопска хирургия“. Освен тях, в X-тия Софийски симпозиум по репродуктивна медицина и Балканската конференция по вагинална едноскопия участие ще вземат едноскопски хирурзи от световен мащаб като Филип Конинкс, Патрик Путеманс, Василис Танос и Григорис Гримбизис.

Ендоскопската хирургия става все по-чест спътник в решаването на сериозни гинекологични проблеми и се радва на сериозен напредък и все по-голяма популярност. Тя представлява тип оперативна техника, по време на която операторът държи инструменти, навлизащи през малки разрези в корема, а оперативното поле се визуализира на екрани с висока разделителна способност и възможност за увеличение на образа от близо 40 пъти. Изключителният технологичен скок в развитието на медицината даде възможност почти всяка конвенционална оперативна дейност да се замени от този съвременен подход. Двата ключови фактора за ефективното прилагане на едноскопската гинекологична хирургия са умението на специалиста оператора и апаратурата, с която разполага.

Специалистите смятат, че безкръвните ендоскопски операции са бъдещето на оперативната гинекология. Те могат да се прилагат с диагностична или с терапевтична цел. Когато се цели максимално прецизна диагностика, те са първи избор при пациенти със стерилитет, при жени, преживени спонтанни аборти или при такива, при които се подозира някакъв гинекологичен проблем. Диагностичната лапароскопия е изключително точен метод за установяване на проходимост на маточните тръби, за диагностициране на сраствания, кисти, ендометриоза, ектопична бременност, лейомиоми, структурни аномалии и т.н. Терапевтичният аспект на ендоскопската хирургия се отразява в приложението й при заболявания на маточните тръби (тазово-възпалителна болест, ендометриоза, сраствания, извънматочна бременност), увреждане на яйчниците (като различни по вид яйчникови кисти – фоликулярни, ендометриозни или предизвикани от самата паренхимна тъкан на органа) или патология на самото маточно тяло (единични или множествени миомни възли, вродени аномалии на матката и др.). Освен при изброените случаи, ендоскопските операции вече са често решение на лекуващите лекари при гинекологични онкологични заболявания.

В арсенала на модерната гинекологична ендоскопска хирургия попада и трансвагиналната лапароскопия – безкръвен и бърз метод за диагностика и лечение. Положителното при нея е изключително бързото следоперативно възстановяване – пациентките се връщат към всекидневието и нормалния си ритъм 24 часа след процедурата. При трансвагиналната лапароскопия над 90{7fe4032f1240c3926deeabaf3c2f29e02eeaf0bfa189f0f369debd285fbd3163} от пациентите не изпитват следоперативни болки. Оперативната манипулация позволява по-добро визуализиране на различните органи в малкия таз, тъй като представлява деликатно проникване зад шийката на матката чрез пробиване на влагалищната стена със специално създаден за тази процедура фин инструмент. Операцията се извършва под анестезия и позволява детайлен диагностичен преглед или извършване на лечебна манипулация с изключително висока прецизност.

Тези и още много иновации в акушерството и гинекологията са част от юбилейния X-ти Софийски симпозиум по репродуктивна медицина и Балканската конференция по вагинална едноскопия, които предстоят на 28 и 29 октомври в София. Повече информация за програмата на научния форум, както и за онлайн регистрация за участие, можете да получите от сайта на организаторите от Института по репродуктивно здраве на адрес: www.reproduktivnozdrave.org

Източник:http://www.blitz.bg/article/46182