Още преди да е приключил първият месец от влизането в сила на новия рамков договор, лечебните заведения се оказаха подведени и изправени пред ситуация да работят с по-малко от обещаните им средства. Въпреки гаранциите, че те ще разполагат с по-големи бюджети в сравнение с миналата 2016 г., когато бяха притиснати и от бремето на лимитите, действително се оказа, че средствата им са намалени. В същото време дори от самия БЛС посочиха, че има неяснота по отношение на залегналата възможност за 3-процентен буфер, с който лечебните заведения биха могли да увеличат средствата си.

При тази ситуация обещаното разплащане на надлимитната дейност на болниците, осъществена през миналата година, за което бе взето и решение от страна на Надзорния съвет на фонда, изглежда ще се отлага все повече, без гаранция дали изобщо ще се спази.

Първи за проблема алармираха от Районната лекарска колегия във Варна, откъдето съобщиха, че бюджетът на РЗОК в морската столица се планира да бъде намален с 10{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} спрямо планувания. От там бяха категорични, че това се случва без аргументи и обосновани причини. „Такъв подход категорично не е обсъждан и приет в наскоро гласувания Национален рамков договор“, се посочваше още в позицията на регионалната колегия във Варна. В нея се предупреждаваше, че това ще доведе и до риск от намаляване на качеството на медицинско обслужване на населението на варненска област.

Впоследствие аналогични сигнали последваха от Пазарджик, Стара Загора, София, Бургас и Смолян, с което на практика стана ясно, че проблемът е в цялата страна. Заради по-малкото средства от лечебните заведения в Стара Загора дори заплашиха да прекратят взаимоотношенията си с НЗОК. За същото предупредиха и от районната лекарска колегия в Смолян, откъдето препоръчаха на директорите на болниците да преразгледат представените заявления за подписване на договорите с касата. От Смолян дадоха пример с бюджета на най-голямото, структуроопределящо лечебно заведение на територията на областта – МБАЛ Смолян, който е намален с 11{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, при това не спрямо очакваното за периода, а спрямо същото тримесечие на предходната година.

От там коментираха и обясненията от касата за буфера от 3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, като изтъкнаха, че ползването на 3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} резерв от третия месец за предходните два месеца всъщност ще доведе до недофинансиране за юни 2017 година.

На този фон от НЗОК излязоха със становище, от което става ясно, че директорът на фонда д-р Глинка Комитов е предложил на Надзорния съвет на касата лечебните заведения да получат средства за цялата си извършена дейност през периода април-юни, тоест първото тримесечие от действието на новия рамков договор. Това обаче не е било прието от надзора. В същото време от касата смятат, че проблемът с определените за тримесечието бюджети не е толкова сериозен, колкото го виждат болниците. Обяснението, което дават по въпроса, е следното: „Болниците вероятно не отчитат обстоятелството, че определените им стойности в РЗОК  не включват средствата за дейностите, заплащани от ЦУ на НЗОК – за лечение на онкологично болните, диагностика с петскенер, хемодиализа, радиохирургия и роботизирана хирургия, раждания и грижи за новороденото, интензивно лечение и дейности по рехабилитация на детска церебрална парализа. Ако тези дейности са реално извършени от лечебните заведения, те ще бъдат изплатени от НЗОК.“ Трудно е обаче да се повярва, че болниците биха могли да не отчитат гореспоменатото обстоятелство, предвид факта, че 2017-та не е първата година, в която въпросните дейности се финансират централно от касата и се заплащат без лимит след извършване на проверка. И през 2016 г. средства за тези дейности не бяха включени в бюджетите на лечебните заведения, така че те не могат да не отчитат това обстоятелство.

Все пак от НЗОК признават, че след решение на Надзорния съвет средните месечни бюджети на болниците са намалени и от 134,5 млн. лв, каквито са били през 2016 г., спадат до 133,238 млн.

При тази ситуация на някои места липсва и яснота как точно ще се разпределят въпросните 3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} „буфер“, признаха и от БЛС. Въпросът с месечното разпределение на стойностите за болниците трябваше да бъде представен пред настоящия Надзорен съвет на касата по време на днешното му заседание, но поради липса на кворум то няма да се състои, съобщиха от НЗОК пред Zdrave.net.

Междувременно, от лекарския съюз поискаха отваряне на резерва на НЗОК с цел да се гарантира спокойна работа на лечебните заведения. Това решение обаче на практика е „нож с две остриета“, защото при такъв сценарий, както стана традиционно, още преди средата на годината резервът на фонда ще бъде разпределен, което най-вероятно отново ще изправи в края й касата пред ситуация на сериозен дефицит.

Дефицитът на спокойствие в системата обаче категорично е налице. Именно такава ситуация ще завари и следващият здравен министър, който ще трябва да намери начин да върне стабилността в сектора. Дали това ще се случи или ще станем свидетели на точно обратното, а именно готовност за протест, за каквато вече намекнаха от някои лекарски колегии, предстои да разберем.

Източник: http://www.zdrave.net

Въпросният текст в наредбата изисква всички лекарствени продукти и медицински изделия, предназначени за клинични изпитвания, провеждани на територията на лечебното заведение, се получават и отпускат от болничната аптека, съгласно протокола на клиничното изпитване. А, ако клиниката не разполага със собствена такава, редът се регулира от възложителя на проучването.

Здравното ведомство иска да отложи въвеждането на тези правила, тъй като след анализ, е установило, че голяма част от болниците имат сериозни затруднения при реорганизацията на работата на болничните аптеки, осигуряване на допълнителни помещения, персонал и оборудване.

„Осигуряването на допълнителен материален и кадрови ресурс, с който много от лечебните заведения все още не разполагат, сериозно затруднява нормалното протичане на клиничните проучвания”, пишат в мотивите си от МЗ.

„Това би могло да доведе както до повишен риск за безопасността на пациентите, така и до потенциален негативен отзвук върху целия сектор, ангажиран с провеждането на изпитвания в България”, мотивират се още от ведомството.

Източник: https://clinica.bg/

Вече всички в здравния сектор, а дори и няколко души извън него разбраха, че средствата за болнична помощ за първото тримесечие от действието на новия рамков договор са орязани.

Факт е, че рамковият договор влиза в сила през април, но също така е факт, че бюджетната година започва през декември и откакто това разминаване е налице, бюджетните тримесечия не са това, което бяха.

До преди няколко години НРД започваше с началото на календарната година и завършваше с нейния край, което не беше пречка за планирането на средствата за договорните партньори на НЗОК, макар те традиционно никога да не достигат.

С въвеждането на разпоредбата рамковият договор да влиза в сила през април – идея на бившия здравен министър Петър Москов – секторът започна да работи четири месеца от годината по едни бюджетни правила и осем месеца – по други. Така, независимо дали е подписан или не рамков договор за съответната година, през април, с влизането в сила на новите правила, здравният сектор се разтриса.

Този път сътресението дойде от орязването на средствата за болниците, но то не беше неочаквано:

бюджетът на НЗОК за пореден път бе приет със заложен дефицит,

а в добавка от него трябваше да се покрие недостигът от миналата година.

Най-големите разходни пера в бюджета са болничната помощ и лекарствата. Тъкмо там се формират и дефицитите. „Наказвани“ за липсата на пари обаче неизменно се оказват болниците, докато за лекарства НЗОК плаща безотказно.

Така се случи и този път: за да компенсира изначалната липса на достатъчно средства, както и похарченото през първото тримесечие на годината, въпреки широко прокламираните заложени механизми за „гъвкави бюджети“ в новия НРД, надзорът на фонда разпредели средно с 10{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} по-ниски бюджети на лечебните заведения. От това няма да пострадат нито средствата за медицински изделия в болничната помощ, нито пък тези за онколекарства. Намалението

удря единствено по средствата за дейност на болниците

В същото време контурите на преразхода по другите две пера вече са ясно очертани, при това още след края на първото тримесечие на годината. За януари, февруари и март за медицински изделия в болничната помощ касата е изплатила 31,272 млн. лв., при заложен годишен бюджет от 80 млн. лв. Тъй като малко над 8 млн. лв. от тази сума всъщност са изплатени през януари дължими средства за 2016 г., можем да приемем, че ако разходът се запази на същото равнище (около 23 млн. лв.) и през следващите тримесечия, то в края на годината НЗОК ще отбележи недостиг от около 12 млн. лв. само за медицински изделия в болничната помощ.

Положението при разходите за онколекарствата е същото, с тази разлика, че очертаващият се недостиг там е фрапиращ. За първото тримесечие на 2017 г. по това перо са изплатени 80 650 509 лв., при заложен общ годишен бюджет от 225 565 600 лв. Ако темповете на харчене се запазят, то в края на годината

„дупката“ в средствата за онколекарства ще приближи 100 млн. лв.

Данни за изплатените средства за лекарства за домашно лечение в този период не са публикувани, така че към момента няма яснота очертава ли се и в какъв размер преразход и по това перо. Ако обаче се обърнем към натрупания от предходни години опит, можем с голяма доза сигурност да предположим, че положението там е същото.

Какъвто и да е недостигът за медицински изделия, онколекарства и лекарства за домашно лечение обаче, касата неизменно го покрива своевременно.

Заседание след заседание през 2016 г. Надзорният съвет на фонда гласуваше отпускане на допълнителни средства за лекарства, било от резерва, било от преизпълнение на приходите от здравни вноски, било от вътрешно-компенсаторни промени в бюджета.

Нищо подобно не се случва със средствата за болнична помощ

Неизплатената, но проверена и призната за действително извършена дейност на болниците за 2015 г. възлиза на 52 млн. лв. Тази за 2016 г. пък е в размер на 19,5 млн. лв. В тези две години лечебните заведения работеха в условията на сериозни рестрикции, като през миналата година те имаха лимити не само върху средствата си, но и върху дейността си. В добавка не им се позволяваше да разполагат свободно с определените им бюджети, като те се спускаха месец за месец и в случай, че биваха надвишени, „надлимитните“ средства не се изплащаха, а в случай, че не достигнеха определения си бюджетен лимит, средствата биваха прибирани обратно от касата. Нещо повече – в няколко случая

болничните мениджъри узнаваха с какъв лимит за месеца разполагат едва в края на същия този месец

С подписването на НРД 2017 бе обещано, че всичко това ще се промени, тъй като се връща старият механизъм за отпускане на средства на тримесечие, в рамките на което ръководителите на лечебните заведения да могат да разполагат свободно със средствата си, да прехвърлят пари от месец в месец и дори да надвишат с до 3 на сто определените им бюджети.

След заглъхването на бурните аплодисменти за този либерален ход обаче стана ясно, че парите за болниците са орязани с между 10 и 15 на сто спрямо очакваното, а на места – и спрямо изпълнението за миналата година. Така за пореден път лечебните заведения биват наказани за очаквания недостиг на средства по останалите пера – лекарства и медицински изделия. Недостиг, изначално заложен в бюджета на касата и предварително известен както на надзора на НЗОК, така и на експертите в касата, а също и на експертите в Министерството на финансите, които всъщност изготвят финансовата рамка.

Защо тъкмо болничната помощ трябва да носи тежестта на лошите бюджети, до момента няма отговор. Защо бюджетите на осигурителния фонд не се изготвят адекватно, с достатъчно средства по всички пера, също е тайна.

Надяваме се някой някога да я разбули.

Източник: http://www.zdrave.net

Проваленият Надзор не се произнесе по скандалите с намалените бюджети за болнична помощ за тримесечието, но полемиката около тях върви с пълна сила.

И днес от шефът на Българския лекарски съюз (БЛС) потвърди позицията си пред БНР, че резервът на НЗОК трябва да се отвори, за да се внесе сигурност в системата. Управителят на фонда д-р Глинка Комитов пък напомни, че актуализация е във властта само на парламента.

А болничните шефове не бива да забравят, че им се полага 3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} буфер, както и директно финансиране от Централното управление на касата за родилки, онкоболни, хемодиализа и т.н. Вчера от НЗОК излязоха с официална позиция, че и те искат повече пари за клиниките и обясниха откъде идват разминаванията между очакванията на лечебните заведения и приетото на 11 април от Надзора разпределение на парите за тримесечението.

В същото време в „хора на недоволните” – след Варна, Стара Загора, Бургас, Пазарджик и София, влязоха и смолянските лекари и мениджъри. Но по всичко личи, че развръзката около сагата с парите на болниците остава за след празниците.

Източник: https://clinica.bg

НЗОК на централно ниво не може да каже дали бюджетите на отделните лечебни заведения са намалени или не. Това стана ясно от думите на управителя на касата д-р Глинка Комитов, който коментира пред БНР проблема, свързан с намалените средства на болниците.

„В своята дейност НЗОК и в частност управителят й трябва да се съобразява с нормативната уредба. Тя започва със Закона за здравното осигуряване, Закона за бюджета на НЗОК и най-вече Закона за публичните ресурси, Националния рамков договор и решения на Надзорния съвет на касата. Според цялата тази законодателна база и решенията на Надзорния съвет не би трябвало да има намаление на средствата на национално ниво. Същото не би трябвало да се случва и при разпределението от Надзорния съвет към районните каси на стойностите за съответните лечебни заведения. Разпределението от районните каси – защото директорът със своя екип на съответната РЗОК разпределя парите за лечебните заведения – не мога да кажа в момента дали има намаление на парите за някои лечебни заведения или не, защото договорите на болниците все още не са подписани“, коментира той.

В същото време д-р Комитов обаче припомни, че през 2016 г. средномесечните стойности на лечебните заведения са били в размер на 134,5 млн. лв, докато с решение на настоящия НС на фонда те са намалени до 133,238 млн. лв. „Ние договорихме с БЛС до 3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} гъвкаво да се увеличи там, където е необходимо, разходът на лечебните заведения“, изтъкна той, като изчисли, че с този буфер средномесечните средства на болниците ще се увеличат до 137,240 млн. лв., което на практика е сумата, договорена с БЛС в контекста на Националния рамков договор. Д-р Комитов изтъкна и че за пръв път тази година Законът за бюджета на НЗОК дава възможност на директорите на районните каси да преразпределят повече средства за различни лечебни заведения в тримесечието в техния регион при конкретния условия – например при сключени договори за високоспециализирана дейност, закупуване на скъпоструваща техника или използване на по-скъпи лекарства.

Той отново припомни, че болниците вероятно не отчитат обстоятелството, че определените им стойности в РЗОК не включват средствата за дейностите, заплащани от Централното управление на НЗОК, като лечение на онкологично болните, диагностика с петскенер, хемодиализа, радиохирургия и роботизирана хирургия, раждания и грижи за новороденото и други. Другото, което не виждат те в своите договори, е именно възможността за 3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} увеличение на средствата, поясни той. „Аз не очаквам, че всички лечебни заведения в страната ще опрат до тези 3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}, но дори да се налага да ги използват, аз съм длъжен да ги заплатя“, увери той. Запитан на какво се дължи напрежението в системата, управителят на НЗОК отговори, че е поради начина на отчитане на стойностите в индивидуалните договори и обясни, че поради тази причина е бил против в тях да бъдат вписвани предварително стойности.

Д-р Комитов потвърди възможността за отваряне на резерва на НЗОК, но подчерта, че това е различно от актуализиране на бюджета на фонда, за което е необходим работещ парламент. Той коментира и темата, свързана с бъдещето на събраните от пръстовия идентификатор данни, като обясни, че НЗОК чака отговор на свое питане по въпроса от Комисията за защита на личните данни и въз основа на него ще се прецени дали те да бъдат съхранявани или унищожавани.

Темата за бюджетите на болниците бе коментирана и от председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев, който потвърди намаляването на средствата по места средно с между 8 и 10{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}. „Като цяло определено се наблюдава едно намаление на средствата за болнична помощ“, заяви той и даде пример с РЗОК-Плевен като спадът само за университетската болница в града е близо 20 000 лв. „И при това с трите процента, с които всяко едно лечебно заведение има възможност да увеличи в месеца, което беше постигнато в преговорния процес при подписване на НРД. Това определено буди притеснение и негативни реакции от страна на различни колегии“, допълни той. Намалени са и бюджетите в Пазарджик, Варна и Стара Загора, припомни д-р Грозев.

„Средномесечно през 2016 г. за болнична помощ са разпределяни около 134,5 млн. лв. По договор с трите процента, които са като увеличение, средномесечно е около 137,240. Тук идва въпросът как с увеличението от 4 милиона на месец изведнъж се оказва, че РЗОК разпределят суми, които са по-малко“, попита той, като допълни, че разпределението на месец без трите процента възлиза на 133 милиона лв. Най-вероятно от тук идват намалените първоначални стойности към РЗОК, предположи д-р Грозев и отново посочи, че тази сума може бъде да бъде надвишена с 3{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184}. „Независимо от това болничните заведения получават суми, сравнени с предходен период на миналата година, с между 8 и 10{e515b8387fcd63b4c2c671dba0af9abdf6742fb549dacc4310b8e9e8040bb184} по-малко“, подчерта той.

Д-р Грозев отново настоя за отваряне на резерва на НЗОК. Той припомни, че ежегодно бюджетът на фонда се залага с дефицит, а би следвало всяка година да се занулява.

„Още в преговорния процес ние заявихме, че необходимостта от използване на резерва на НЗОК е налична“, отбеляза председателят на БЛС. „Истината е, че при една такава ситуация определено ще се наложи актуализацията на бюджета и е възможно да дойде от отварянето на резерва“, заяви той. По този начин според него болниците ще могат да работят в една по-спокойна и почти безлимитна ситуация. “Иначе отново се връщаме в лимитирането“, категоричен бе д-р Грозев.

Източник: http://www.zdrave.net

Само по 29 лв. плащат за преглед на социално слаб