Детските палиативни грижи в България все още остават на заден план, въпреки че нуждата от тях е значителна.
Това подчерта д-р Бояна Петкова от Фондация за палиативни грижи за деца „Ида“ в предаването „Вдъхновяващи“ на БНР.
Детските палиативни грижи – необходимост, а не изключение
„Мястото на детските палиативни грижи е на всички нива – от болничната до извънболничната помощ и подкрепата в семейството. За съжаление у нас това се случва частично и основно благодарение на усилията на неправителствени организации и отделни хора“, обяснява д-р Петкова.
По думите ѝ у нас липсва достатъчна информираност за смисъла на палиативните грижи.
„Когато хората чуят този термин, често си представят грижи само за терминално болни деца. Но това е само малка част от реалността – палиативните грижи включват и подкрепа за деца с хронични, животозастрашаващи заболявания, които имат нужда от грижа през целия си живот.“
Проблемът с липсата на данни и обучение
Според д-р Петкова липсата на регистри и статистика е един от основните проблеми:
„Ние дори не знаем колко деца имат нужда от палиативни грижи. Според наши изчисления те са между 5 и 8 хиляди.“
Тя подчертава и необходимостта от обучение на медицинските специалисти:
„Палиативните грижи не са само за последните месеци от живота. Лекарите трябва да знаят как да облекчават болката и да подобряват качеството на живот, дори когато не могат да излекуват.“
Като добър пример д-р Петкова посочи детската онкология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където вече има усилия за обучение на персонала, но добави, че това все още не е системно решение.
Националната детска болница – само част от решението
Строежът на новата Национална детска болница е стъпка напред, но според д-р Петкова сградата сама по себе си не решава проблемите на детското здравеопазване.
„Да, новата болница ще улесни работата на лекарите и ще подобри условията за пациентите, но това е само една част от по-голямата реформа. Трябва да се инвестира в качеството на грижата и в обучението на персонала.“
Тя подчерта, че съвременният модел на здравна грижа предполага добра базисна педиатрична помощ във всяка област на страната, а специализираните центрове трябва да се фокусират върху тежки и редки заболявания:
„Специализираните центрове не трябва да лекуват пневмонии, а да се концентрират върху сложни случаи. Националната детска болница е необходима, но тя трябва да бъде част от по-широка стратегия.“
Призив за системни промени
Д-р Петкова настоява за законодателни промени, които да включват:
-
създаване на специализация по палиативна медицина;
-
изграждане на мултидисциплинарни екипи за грижа за деца в болнична и извънболнична среда;
-
интегриране на палиативната грижа като част от основната медицинска система;
-
по-добра информираност и подкрепа за семействата.
„Качествената палиативна грижа за деца е не само медицински въпрос, а въпрос на обществено разбиране и политическа воля“, подчерта тя.
Поглед към бъдещето
Д-р Петкова завърши с оптимизъм:
„Виждам промяна в нагласата на младите лекари. За последните 20 години има значителен напредък в много области на здравеопазването. Това ми дава надежда, че България може да изгради модерна, човешка и устойчива система за детско здраве.“
