Рубрика: Новини
Наднорменото тегло и началните фази на затлъстяване увеличават вероятността от поява на инсулт с 22%, докато при по-тежките форми този риск надхвърля 60%. Тези тревожни статистически данни изнесе ендокринологът от УМБАЛ „Александровска“ доц. д-р Явор Асьов. Специалистът подчерта, че висцералното омазняване – натрупването на мастна тъкан около вътрешните органи – крие значително по-сериозни рискове за здравето в сравнение с подкожното разпределение около бедрата и ханша.
Затлъстяването е мултисистемно заболяване, което повишава предразположеността към развитието на над 200 съпътстващи състояния. При пациентите с повишено телесно тегло често се установява системно нискостепенно възпаление, високи нива на холестерол и артериална хипертония. Тези фактори формират силно атерогенна среда в кръвообращението, увреждат съдовия ендотел и ускоряват образуването на тромби и съдови оклузии в мозъчното кръвообращение.
В съвременната ендокринология пациентите със затлъстяване се класифицират фенотипно на метаболитно здрави и метаболитно болни. Около 10–15% от хората с наднормено тегло запазват нормално артериално налягане и липиден профил без класически сърдечно-съдов риск, въпреки че при тях се наблюдават механични усложнения като артрозни изменения и обструктивна сънна апнея. Доц. Асьов обаче предупреди, че това състояние често е преходно, тъй като метаболитно здравите индивиди с времето развиват метаболитни увреждания. Затлъстяването е хронично прогресиращо заболяване, което налага ранна терапевтична намеса, независимо от текущите лабораторни показатели.
Основният терапевтичен стълб за първична превенция на мозъчно-съдови инциденти остава редукцията на теглото. Клиничните проучвания сочат, че трайното понижаване на телесната маса с едва 5% до 10% води до статистически значим спад на сърдечно-съдовата заболеваемост и леталитет. Тъй като самостоятелните опити за отслабване рядко водят до дълготраен резултат, от ключово значение е мултидисциплинарният подход с участието на медицински специалисти, диетолози и рехабилитатори. Съвременните медикаментозни терапии за контрол на теглото и захарен диабет тип 2 също допринасят доказано за съдовата протекция.
Поддържането на постигнатото тегло изисква постоянни мерки, тъй като метаболитната памет и еволюционните механизми за съхранение на енергия подтикват организма към възстановяване на изгубените мастни депа. Затова контролът на телесната маса се разглежда като пожизнен процес.
Кривата на смъртност, съотнесена към индекса на телесна маса, има U-образна форма – екстремно ниското тегло носи сходен риск от фатални съдови усложнения, както и тежкото затлъстяване. Интересен парадокс е, че при вече преживян инсулт лекият излишък на килограми може да прояви известен протективен ефект, но за същинската първична профилактика на заболяването златен стандарт остава поддържането на нормални физиологични граници на теглото.
