Рубрика: Новини
Сърдечносъдовите заболявания засягат все по-млади възрастови групи, което налага ранната профилактика и активният скрининг на рисковите контингенти да се превърнат в абсолютен приоритет. Около тази теза се обединиха водещи специалисти по време на 13-ия Национален здравен форум NextGen Health. Сред тях бяха проф. д-р Иво Петров, съосновател на „Аджибадем Сити Клиник“ и началник на Клиниката по кардиология и ангиология, и проф. д-р Арман Постаджиян, ръководител на катедра „Обща медицина“ в МУ – София.
Проф. Петров изтъкна необходимостта от проактивен подход, при който рисковите групи се идентифицират и обхващат много преди пациентът да развие клинична симптоматика. Той посочи 30-годишната възраст като целева за провеждане на първоначален контрол на липидния профил, обръщайки внимание, че при наличие на генетична предразположеност средната продължителност на живота може да спадне драстично до едва 44 години. Според него, България трябва да въведе много по-активни и ефективни национални скринингови програми за превенция.
Проф. Постаджиян допълни, че установяването на висок сърдечносъдов риск по време на профилактичен преглед е само началото и трябва да бъде последвано от стриктно медицинско наблюдение. Той обърна внимание, че дислипидемиите често съпътстват други социалнозначими заболявания – те се наблюдават при над 80% от пациентите с артериална хипертония и над 90% от тези със захарен диабет. Прецизното изследване позволява точно стратифициране на риска и прилагане на строго индивидуализирана и целенасочена терапия.
Специалистите бяха категорични, че въпреки че сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност в страната ни, проблемът все още не е адекватно адресиран на държавно ниво. Кардиолозите настояват за спешно разширяване на пакета от профилактични изследвания, покривани от НЗОК.
Изключителното значение на превенцията и ранната диагностика беше във фокуса и на дискусионния панел, посветен на онкологичните заболявания. Експертите цитираха тревожни статистически данни, според които всеки пети човек в световен мащаб ще развие злокачествено новообразувание през живота си. От ключово значение обаче е фактът, че до 50% от тези случаи са предотвратими, а при своевременно диагностициране процентът на преживяемост достига впечатляващите 80-90%.
Онкохирургът доц. д-р Ива Гаврилова определи като абсолютно недопустимо диагностицирането на пациенти в напреднал стадий на заболяването, когато съвременната медицина разполага с ясни и достъпни методи за превенция и ранно откриване.
Проф. д-р Георги Михайлов, началник на Клиниката по хематология към СБАЛХЗ, акцентира върху необходимостта от изграждане на доверие в обществото към държавните скринингови програми, особено за локализации като маточна шийка, простата, млечна жлеза и дебело черво. Той отбеляза тревожната глобална тенденция за „подмладяване“ на някои злокачествени заболявания, посочвайки като пример зачестилите случаи на колоректален карцином при пациенти под 50-годишна възраст.
В рамките на форума беше дискутиран и наболелият проблем с палиативните грижи. Проф. Михайлов направи съпоставка с практиката в Италия, където държавата изцяло финансира и организира патронажна грижа, включително извършването на кръвопреливания в домашни условия. За съжаление, в България семействата на пациенти с напреднало онкологично заболяване често се оказват в безизходица и без адекватна институционална подкрепа.
Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, също потвърди острата и крещяща нужда от подобряване на комплексните грижи за болните. Тя отправи призив за категорична държавна намеса и актуализиране на нормативната уредба, с цел здравната система да бъде реално фокусирана върху нуждите на пациента.
