
„Донорството е въпрос на вътрешно убеждение – има хора, които не разбират акта на донорството, има хора, които по някаква друга причина не желаят техния близък да стане донор, има хора, които, непознавайки добре своята религия, смятат, че тя им забранява. Различни причини има за отказ от донорство“, коментира още Сибила Маринова.
Тя обясни, че не може да има грешка при установяването на мозъчна смърт – диагнозата, след която може да се даряват органи. „Мозъчната смърт е диагноза, която е сигурна. Хората трябва да знаят, че това е 100%, не може да стане грешка с тази диагноза, тя се поставя от комисия от трима лекари, с няколко клинични прегледа и инструментално изследване. Така че, когато лекар застане пред близките и обяви, че пациентът е в мозъчна смърт, те трябва да знаят, че това не може да бъде сгрешено. В световен мащаб няма пациент, събудил се след поставяне на диагноза мозъчна смърт. Няма лекар, за съжаление, в световен мащаб, който да може да лекува мозъчна смърт“, допълни още д-р Маринова.
По думите й причината за малкия брой на донорите в България е свързана както с непознаването на темата, така и със законодателството. „Законът е направен така в България, че, въпреки че презумпцията е: „Ако не съм заявил несъгласие, значи съм съгласен“, задължително се иска съгласието от близките и това могат да бъдат майка или баща, брат или сестра, син или дъщеря, съпруг, съпруга – само тези близки са посочени в закона. Според мен трябва хората да имат и двете възможности – да могат да заявят своето несъгласие и да могат да заявят и своето съгласие. В редица държави, които са с много голям процент донори, вземането на съгласието от близките не е необходимо, ако човек сам е взел своето решение. Това е тежестта на собствената воля“, подчерта д-р Маринова.
Източник: http://www.zdrave.net


