Рубрика: Новини
Д-р Радомир Джамбазов е специализант по офталмология в УМБАЛ „Александровска“ от 2024 г. Завършва Медицински университет – София през декември 2023 г., като още преди дипломирането си започва двугодишен доброволен стаж в Очната клиника. Професионалните му интереси са насочени към заболяванията на ретината, лещата и детската очна патология.
Д-р Джамбазов, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли семейството и училището роля за този Ваш избор?
Родителите ми са лекари и съм израснал в такава среда. Много често след училище прекарвах часове в болниците покрай тях и предполагам, че подсъзнателно това изигра голяма роля в избора ми да се насоча към медицината. Впоследствие, в училище проявих голям интерес към биологията и човешкото тяло, което допълнително ме подтикна в тази посока.
Как решихте да специализирате офталмология? Разкажете за първите си стъпки като специализант – как Ви посрещнаха в клиниката, с какви трудности се сблъскахте?
Офталмологията е специалност, за която много хора имат погрешно разбиране. Често се определя като „бутикова“, но истината е съвсем различна. Очите са органът, чрез който възприемаме над 90% от информацията за заобикалящия ни свят. Окото е изключително сложно устроено и изисква детайлно познаване на структури с размери от милиметри до микрометри.
Всяко очно заболяване, което уврежда зрението, директно нарушава и качеството на живот на пациента. Очните болести са изключително разнообразни и много от тях протичат тежко. Често диагностицираме и лекуваме вродени заболявания при деца, които силно ограничават техните зрителни възможности, и никак не е лесно да съобщиш подобна диагноза на родителите. Също така, очите често са първото място, където се проявяват симптомите на системни заболявания.
Моите първи стъпки в специалността започнаха още във втори курс като студент по медицина. На един конгрес участвах в практически уъркшоп по офталмология върху свински очи. Въпреки че вече имах интерес към очните болести, това събитие възпламени желанието ми да се развивам в тази област. В пети курс започнах да посещавам Очната клиника на УМБАЛ „Александровска“ като доброволец, където се запознах с изключителни лекари и хора, придобивайки безценни знания и опит.
Кои са най-добрите Ви учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?
Смело мога да заявя, че целият екип на клиниката допринесе за развитието ми. Като доброволец попаднах при д-р Павлин Кемилев, който засили интереса ми към детската офталмология и ме научи как да работя с малките пациенти. Много от успехите си дължа на проф. Александър Оскар, който ми даде възможност да се развивам и чиято подкрепа високо ценя. Изключително благодарен съм на научните си ръководители – доц. Яни Здравков и доц. Невяна Велева, с които продължавам да се развивам както в практиката, така и в научноизследователската дейност. Вярвам, че в един екип трябва да се учим от по-опитните – не само на медицина, но и на човешко отношение към работата и пациентите.
Как приехте отличието за най-добър специализант на клиниката за 2025 г.?
Това признание ме накара да се почувствам високо оценен от екипа на клиниката. Според мен това е от огромно значение за всеки професионалист, отдаден на работата си. Когато знаеш, че хората до теб ценят труда ти, това действа изключително мотивиращо и е силен стимул да не спираш да се усъвършенстваш.
Кои теми и проблеми от специалността намирате за най-интересни и перспективни от гледна точка на иновациите и технологичното развитие? В кои насоки бихте искали да се развивате?
Офталмологията печели изключително много от технологичния напредък. Винаги ме е изумявало как можем в детайли да изследваме микроскопични структури на очната ябълка, които са на практика невидими с просто око. Почти ежегодно се появяват нови възможности за оценка на очните тъкани, което осигурява комплексен поглед върху заболяванията и позволява по-ранна диагностика. Това е критично важно, тъй като редица очни болести протичат безсимптомно, докато не достигнат краен и нелечим стадий. Интересите ми са насочени към ретината и вътреочната леща, и по-специално към детската катаракта. Това са области с разнообразна патология, които дават отлична възможност за развитие като очен хирург.
Кой е най-ценният урок, който научихте от пациентите си?
Най-ценният урок е, че понякога хората имат нужда от нашата помощ не само като лекари, но и като човешки същества. Все по-често виждам как пациентите се успокояват и придобиват увереност, когато просто отделиш време да поговориш с тях и им обясниш състоянието им по разбираем и съпричастен начин.
